№ 9469
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110140740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от АКПЗ ЕООД срещу Р. К. АЛ., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 500лв. главница, 59,92лв. договорна
лихва, 358,08лв. „възнаграждение“ по гаранционна сделка, 27лв. такси и разходи за
извънсъдебно събиране, 47,32лв. лихва за забава, както и законна лихва, считано от
12.07.2021г. до изплащане на вземането.
Процесните вземания са за задължения по договор за кредит № 3765592, сключен на
13.02.2020г., между И А М АД и Р. К. АЛ., прехвърлени по силата на договор цесия от
02.03.2020г., сключен между цедента Ф.Б ЕООД (суброгирал се в правата на кредитора
поръчител по Договор за поръчителство № 3765592 от 13.02.2020г.) и „Агенция за контрол
на просрочени вземания“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл.4, чл.16 вр. с Тарифа за таксите на И А М АД.
В чл.4 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчители, който да отговаря на
определени в договора изисквания или банкова гаранция, като е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължал неустойка, която се
заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. По клаузата по чл.4 от
договора представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
платима разсрочено, заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение,а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
1
принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от
половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а
цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване
на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с
така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Поради това, че клаузата по чл.4 от договора за кредит е неравноправна по чл.146, ал.1,
т.19 ЗЗП, то договорът за „поръчителство“ № 3765592 /13.02.2020г. е сключен в изпълнение
на неравноправна клауза, съответно издаването на заповед за изпълнение за дължимите
суми по договор за кредит по искане на цесионер на поръчителя би противоречало на
добрите нрави. Освен това, възнаграждението по договора за поръчителство е основано на
неравноправна клауза по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и
определение № 263372/19.02.2021 по в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Освен
това, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на договора за
поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в
нарушение на чл.19 ЗПК, защото е включено в погасителния план на самия кредитодател,
т.е. уговорено е заплащане на същото в полза не на поръчителя, а на заемодателя.
Клаузата по чл.16, която препращат към Тарифата касаят разходи, същество
представлява обезщетение на кредитора при забавено плащане. Клаузите по Тарифата
касаят такси разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т.е.
представляваща обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени, че при забавено
плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението.
Тази отговорност представлява неустойка, а не за покриване на разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне
ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Уговорена клауза е нищожни на основание
чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
Поради което за сумите за главница и лихви следва да се издаде заповед по чл.410
ГПК, а за неустойките следва да се отхвърли.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 15,30лв. за д.т. и 30,60лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 25507/12.07.2021 г., подадено от „АКПЗ, В ЧАСТТА , с която се иска
длъжникът Р. К. АЛ., ЕГН: **********, да плати на „АКПЗ, сумите в размер на 358,08лв.
„възнаграждение“ по гаранционна сделка, 27лв. такси и разходи за извънсъдебно събиране.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
2
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3