Решение по дело №516/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260040
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20191620200516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 07.12.2020 г.

                     

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 516/19 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Р.Ц.М. ***,            ****, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление         № 19-0294-001816 от 28.10.2019 г., с което на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20.00 /двадесет/ лева; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

           В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В.И. от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено поради липса на извършено нарушение. Представя и писмена защита.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

           С Наказателно постановление № 19-0294-001816 от 28.10.2019 г., на жалбоподателя Р.М. са наложени 4 бр. административни наказания:

           - на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - „Глоба” от 20.00 лв. за това, че като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. **** се движи на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и е създал ПТП;

           - на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ от 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за това, че не оказва съдействие за установяване вредите от ПТП;

           - на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ от 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП по напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ и

           - на осн. чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ от 20,00 лв., за това, че управлява МПС с наложено наказание „глоба“, която не е платена в срока за доброволно плащане.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 23.10.2019 г. служителите на РУ – Лом В.С. и М.Г. получили сигнал от ОДЧ при РУ – Лом за водач на автомобил, който е употребил алкохол и се опитал да направи обратен завой на тясна улица, като многократно се блъскал в бордюрите. При отиване на място не намерили никого, установили, че по бордюрите имало следи от ПТП, неясно от кога. Лицето, подало сигнала, ги упътило към дома на жалбоподателя. Там в двора на къщата се намирало въпросното МПС, по което имало щети по предната броня. Проверяващите заварили жалбоподателя вътре в дома му, да лежи, в очевидно нетрезво състояние. Изпробвали го с техническо средство за алкохол, като дрегерът отчел 2,59 промила. Съпроводили го до РУ – Лом и св. С. му съставила АУАН за това, че при извършена маневра на заден ход многократно се блъска в бордюрите, не остава да установи последствията от ПТП, не уведомява контролните органи с цел да се укрие и се установява, че има неплатени глоби. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП № 19-0294-001816 от 28.10.2019 г.

           В случая съдът намира, че вменените с АУАН и НП на жалбоподателя нарушения, не се доказаха по безспорен и категоричен начин.

           1) Според чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление е отразено, че „при извършена маневра на заден ход многократно се блъска в бордюрите“. Нито в един от двата акта обаче не е описано какви са материалните щети, а протокол за ПТП не е съставян. В съдебно заседание обаче и св. С., и св. Г. заявяват, че са огледали обстойно автомобила, който е имал щети по предната, а не по задната броня. По този начин остава неясно как при маневра на заден ход, е осъществено многократно блъскане в бордюрите, но щети по задната броня няма. Следователно не е нарушен чл. 40, ал. 1 и не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.

           2) Чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП вменява задължение на водача, участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая, както беше посочено, не се установи с категоричност, че жалбоподателят М. е реализирал ПТП, за установяване на вредите от което да трябва да съдейства. Както беше посочено и от свидетелите Р. Михайлов, В.М. и Миладин М., жалбоподателят е закаран в дома си от неговата снаха, а автомобилът му е закаран в двора на къщата по-късно, от св. Миладин М.. Ето защо съдът намира, че неправилно АНО е наложил  санкция за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

           3) Чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП предвижда, че „ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи…“ В случая обаче въобще не е налице тази хипотеза. Разпоредбата е приложима в случаите, когато има най-малко двама участника в ПТП и между тях няма съгласие по обстоятелствата, свързани с него. Вече беше посочено, че не може да се установи с категоричност, че Р.М. е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП със собствения си автомобил Тойота Авенсис. Дори да беше така обаче, щети са причинени само на едно МПС, не е имало никакви други участници, между които да има несъгласие по определени обстоятелства. При това положение, неоснователно АНО е наложил кумулативно предвидените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като не е нарушен чл. 123,  ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

           4) На четвърто място, в издаденото НП на Р.М. е вменено нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда, че „Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване“. На жалбоподателя е наложена санкция на осн. чл. 185 ЗДвП – за други нарушения на едноименния закон. Съдът намира, че в тази му част издаденото НП също следва да се отмени. Нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП сочи единствено срока за доброволно изпълнение на наказанието „глоба“, като след изтичането му следва да се премине към принудително изпълнение. Никъде в ЗДвП обаче не съществува забрана да се управлява МПС в случай, че водачът има незаплатени доброволно глоби. В чл. 171,  т. 1, б. „д“ и т. 2, б. “к“ от ЗДвП са предвидени като принудителни административни мерки временно отнемане на свидетелството за управление и временно спиране от движение на МПС за водач, който който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Административно наказание „глоба“ обаче не се предвижда за управление на МПС без да са заплатени предишни глоби. Налагайки такава санкция, АНО е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН) и затова НП следва да бъде отменено и в тази му част.

           С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0294-001816 от 28.10.2019 г., с което на Р.Ц.М. ***, с ЕГН ********** с което на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20.00 /двадесет/ лева; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20.00 /двадесет/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РУ – Лом да плати на жалбоподателя Р.Ц.М. разноските, направени за съдебното производство в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.

 

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

                          

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :