Р Е Ш
Е Н И Е
№ 807 /17.06.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на шестнадесети юни
две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
Стоянова
при секретар И.Л. и прокурор Д.Х.
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 881/2022 година
Производството е по чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Аетос
интертрейдинг“ ЕООД – Айтос с ЕИК ********* против решение № 361/07.04.2022 година
по н.а.х.д. № 430/2022 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено
наказателно постановление № 2828–F625042/25.11.2021
година на заместник - директор на ТД – Бургас на НАП (НП).
С НП, за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 2 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 2 ал. 2 и чл. 4 ал. 3 т.
1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 година за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите (Наредбата), на основание чл. 355 ал. 1 от КСО, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението. Заявява, че
РС е тълкувал превратно фактите по делото, защото не е отчел допусната от
търговеца техническа грешка при изписването на месеца, за който са внесени
дължимите осигурителни вноски, довела до погрешна впечатление, че не изпълнено
законово задължение. Отделно, претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
защото нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на този текст от
закона.
Иска отмяна на решението на РС и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Търговецът е санкциониран за това, че не е
спазил законоустановения срок за подаване на декларация образец № 6 – за данък
по ЗДДФЛ, за доходите по трудови правоотношения, по които е страна за май 2021
година, в срок до 25.06.2021 година.
РС е потвърдил НП, като е приел, че нарушението
е доказано по несъмнен начин.
Решението на РС е законосъобразно.
В НП, като нарушена, е посочена нормата на
чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО, осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за декларация за сумите за
дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и
за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Разпоредбите на чл. 2 ал. 2 и чл. 4 ал. 3
т. 1 от Наредбата предвиждат, че работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители,
самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от
тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, а декларацията
образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е. до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, съгласно
нормата на чл. 4 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредбата.
Цитираните норми са с императивен характер
и нарушението им обуславя санкционирането на лицето по чл. 355 ал. 1 от КСО.
Фактическото описание на нарушението,
дадено в НП, съответства изцяло на правната му квалификация и, както правилно е
установил РС, отрицателният факт, констатиран от наказващия орган (неподаването
в срок на дължимата декларация) не е опроверган от санкционираното лице с
доказателствените средства, допустими в процеса.
В обжалваното решение вече са изложени
мотиви за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в
конкретния случай. Настоящият касационен състав възприема напълно доводите на
РС и не счита за необходимо да ги преповтаря, по аргумент от чл. 221 ал. 2 изр.
2 от АПК.
Решението на РС следва да се остави в
сила.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/07.04.2022
година по н.а.х.д. № 430/2022 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: