Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.09.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и шести август,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
665 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:
Ищци: М.В.И. *** М.А.Х. ***,
Ответници: И.В.В.,Н.В.В. и В.В. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с посочено основание чл.64 от ЗС.
Ищците излагат,че са собственици на основание построяване въз основа на учредено право на строеж-суперфиция,със заявление от страна на тримата ответници по реда на чл.56 от ЗТСУ,на двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от 64 кв.м.,находяща се в град Т,построена върху УПИ ***** по ПУП на град Т,който е с площ от 338 кв.м.,при граници:улица ,УПИ *****,а по КККР на град Тетевен съответстващ на поземлен имот с идентификатор ******,при описаните в исковата молба граници.
Двуетажната сграда е разположена в дъното на дворното място.Тримата ответницата са братя на ищцата М.И. и съответно са собственици на поземления имот,върху който е построена жилищната сграда на ищците.
Двамата ищци имат право на основание чл.64 от ЗС да ползват земята ,върху която е изградена сградата им,доколкото това е необходимо за използване на сградата по предназначение и като тяхно жилище.В действителност обаче са в невъзможност да осъществяват това си законово право,тъй като ответниците оспорват същото и създават пречки да ползват жилищната сграда в пълен обем.На практика са лишени напълно от правото си по чл.64 от ЗС.Предложили на ответната страна с нотариална покана вариант по графична скица за реализиране на правото им,но отговор не получили.Имат правен интерес,съобразно изложеното,от водене на иска по чл.64 от ЗС.
Молят да бъде постановено решение,с което се определи по отношение на ответниците нормативно необходимо прилежаща площ от собствения на ответниците УПИ,съответстващ на имот с идентификатор ******,необходима по смисъла на чл.64 от ЗС,за достъп,ползване и обслужване на собствената на ищците и построена в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ****** и се присъдят на ищците разноските по делото.
Позовават се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба само от ответника В.В.В.,който заявява ,че признава иска и моли същият да бъде уважен.Останалите ответници не са депозирали писмен отговор на исковата молба.В изразени становище в проведени открити заседания,оспорват претендираното от ищците право.
От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите П.Й. С и Г Т Г и заключенията/основно и допълнително такова/,изготвени от вещото лице инж.К.К.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
С договор за дарения,обективиран в нотариален акт №***,том.І,дело №***/1980г на РС-Тетевен,ответникът И.В.В. бил надарен с ½ ид.ч. от дворно място в град Т,урегулирано в парцела ***** по плана на град Тетевен,заедно с такава част от застроената в същото сграда на 55 кв.м.
С договор за дарения,обективиран в нотариален акт №**,том.І,дело №**/1980г на РС-Т,останалите двама ответници-В.В.В. и Н.В.В.,били надарени с останалата ½ ид.ч. от дворното място и жилищната сграда.
По действащата кадастрална карта и регистри на град Т имотът е с идентификатор *****/дворното място/,а жилищната сграда с идентификатор *****.
Ищцата М.В.И./сестра на ответниците/изградила,въз основа на учредено от братята си право на строеж,върху посочения поземлен имот и по време на брака със съпруга си А.В. ***,двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ******,като с нотариален акт №***,том.І,дело №****/1992г на РС-Тетевен,същата била призната за собственик,на посоченото основание на жилищната сграда.
По делото е представена нотариална покана,изпратена от ищцата М.В. и връчена на ответника И.В.,на дата ****г. ,с която първата поканила ответника доброволно да уредят с писмен договор отношенията си,по повод ползването на дворното място от ищцата,на основание чл.64 от ЗС.Приложена е към поканата скица-предложение,изработена от проектант инж.Христо Драганов.
От гласните доказателства,ангажирани от ищците,се установява,че ответниците/основно ответникът И.В.В./създава пречки на ищците да ползват съсобственото им дворно място,с оглед използване на жилищната си сграда по предназначение.
В представените заключения на съд.-техническата експертиза,вещото лице инж.Христо Драганов,е представило три варианта за определяне на част от съсобствения на ответниците поземлен имот,който на основание чл.64 от ЗС да бъде ползван от ищците по делото.Ищците са изразили предпочитание за определяне на площ по чл.64 от ЗС,по скицата-вариант 3 от допълнителното заключение на вещото лице инж.К..
При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Разпоредбата на чл.64 ЗС изрично установява
право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо
за използването й според нейното предназначение-да складира строителни
материали върху мястото и да го използва като строителна площадка по време на
строежа,да го използва при ремонт на постройката,да преминава през това място,да
прекарва водопровод и канализация и др.Вещното право на строеж не се ограничава
само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на
строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и
спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на
дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в
поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява
ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем
от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на
сградата да я ползва.Това ползване се ограничава само до достъп до
сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите
характеристики на постройката,като елемент на градоустройството. Правата
на собственика на земята следва да се ограничават в минимална степен, тъй
като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а
последният не може да има подчинено на сградата предназначение.Ползването от
мястото извън сградата,за нуждите на нормалното използване на постройката,е
необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж /
Решение № 300/07.05.2009 г. по гр.д. № 30/2008 г. по описа на І г.о. ВКС/.
Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята.По
същество се обособява за ползване част от чуждия имот,но тъй като
суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена,неговото право е
със статут на сервитут,като ограничение на собствеността,за разлика от правото
на съсобственика по чл.32, ал.2 ЗС. Съдебната практика приема,че при спор за
ползването на терена със собственика на земята,собственикът на постройка може
да претендира и достъп до нея, ако не му е осигурен такъв. При предявен иск по
чл.64 ЗС ищецът следва да докаже, че е суперфициарен собственик по отношение на
земята,в която се намира постройката и каква е техническата възможност да му се
осигури достъп за пълноценно ползване на постройката,при минимално засягане
правото на собственост върху терена.
Не е спорно по делото, че ищците са
собственици на двуетажна масивна жилищна сграда,с разгърната застроена площ
общо от 64.60 кв.м./по заключението на съд.-техническата експертиза/находяща се
в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град Т,който е изключителна собственост на ответните по
делото,в съотношение-1/2 ид.ч. за ответника И.В.В. и по ¼ ид.ч. за
останалите двама ответници. Ищците се явяват суперфициарни собственици по
смисъла на чл.63 ЗС, тъй като са придобили отделно от земята собствеността
върху постройката. Ищците притежават и сервитутно право на преминаване към
обекта.
При съобразяване на фактите и доказателствата
по делото,съдът приема,че предложените от съд.-техническата експертиза варианти
по скица-проект към основното заключение и по скица-проект №2 към
допълнителното заключение, ограничават в прекомерно голяма степен правата на
собствениците на земята,върху която е построена сградата на ищците,поради което
се възприемат за неприложими от съда.
Съобразно предмета на делото и възприеманото
разрешение от съдебната практика при иск по чл.64 от ЗС за ограничаване в
минимална степен правата на собственика на земята,съдът възприема изцяло
изразените предпочитания от страна на ищците към вариант по скица-проект-3 от
допълнителната съд.-техническа експертиза.При този вариант е същата площ от
повърхността-земята,върху която е изградена сградата на ищците,за ползване от
тях,но и очертана за ползване площ от собствениците/ответниците/съответстваща
на техните права в съсобствеността и при съобразяване с извършеното застрояване
от ответника И.В. на гараж с идентификатор ******.
С оглед изложеното, следва да се определи
прилежаща съм собствената на ищците сграда площ от имота на ответниците,
достатъчно необходима за нормалното ползване и поддържане на сградата,както и
достъп до същата,съобразно заключението на вещото лице по скицата-проект-3 от
допълнителното заключение на съд.-техническата експертиза,поради което се
налага извод за основателност на иска и неговото уважаване, на основание чл.64
ЗС,по този вариант,която скица-проект-3 следва да бъде обявена от
съда за неразделна част от съдебния акт.
Настоящото решение представлява спорна
съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което
въпросът относно ползването на терена във връзка със съществуващите и бъдещи
постройки може да бъде пререшаван и в последващ момент.
Предвид особеностите на производството по
спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването
на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното
упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира автоматично приложение. С
оглед характера на производството –съдебна
администрация,страните следва да понесат разноските така,както са
направени пред първоинстанционния съд/в този смисъл Решение от 21.03.2019г по
гр.д. №107/2019г. по описа на ОС-Ловеч,постановено в производство с идентичен
предмет/,в който смисъл следва да бъде оставено без уважение искането на
пълномощниците на ищците за присъждане на разноски.Аналогията с производството
по чл.32 от ЗС в случая е неуместна,тъй като в случая противопоставените страни
в производството не са съсобственици/както е посочено и в Решение
№275/30.10.2012г на ВКС II г.о./и решението по делото ползва
изключително ищцовата страна.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ,на
основание чл.64 от ЗС, в
полза М.В.И. *** М.А.Х. ***,с посочен съдебен адрес ***, част от поземления имот на И.В.В.,Н.В.В.
и В.В. ***, заснет по КККР на град Т,Лов.обл.,одобрени със Заповед
№РД-18-16/06.03.2009г на Изпълнителния директор на АГКК-София,като имот с
идентификатор *****,с адрес на поземления имот в град
Т,Лов.обл.,ул.“Т****“ №**,с
площ на имота от 338 кв.м.,предназначение на територията-урбанизирана,начин на
трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./,при съседи:имоти с идентификатори *************************************************,която могат да ползват като
собственици на двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната
застроена общо около 64.60 кв.м.,изградена върху този имот и сервитутно право
на преминаване към обекта, за обслужване на сградата, а именно: върху
площ от 23кв.м., която площ на скицата, изготвена от вещото
лице инж.К.К. и съставляваща неразделна част от настоящото решение е защрихована
със зелен цвят на скицата-проект-3 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза и до която част
от поземления имот се достига чрез определен на скицата-проект-3 общ проход откъм улицата „Т*****“/общо ползване/ от страните за преминаване към сградите в
имота,с площ на общия проход от 27 кв.м.
ОБЯВЯВА преподписаната от съда скица-проект-3 по гр.дело
665/2017г. по описа на Районен
съд-Тетевен,за неразделна част от настоящето решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на пълномощниците на ищците адвокат Ц. и адвокат Славова за присъждане
на сторени разноски в производството.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: