№ 742
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110153169 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. Г. Г. срещу „**.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими
представените от ищеца писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал ответникът да предостави справка
за извършените плащания. С взетото от ответника становище, съдът намира,
че същите не са необходими и искането следва да бъдат оставени без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. от 16:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
1
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД от А. Г. Г. срещу „** за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 110 лв., представляваща недължимо платена по договор за паричен
заем № 530062 от 20.01.2024 г., сключен между А. Г. Г. и „**, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 09.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от А. Г. Г. срещу „** за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена по недействителна
клауза за неустойка по чл. 8 договор за паричен заем № 530062 от 20.01.2024
г., сключен между А. Г. Г. и „**, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.01.2024 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за предоставяне на паричен заем № 530062, по силата на който му е
бил предоставен кредит в размер на 500 лв. Съгласно чл. 8 от договора ищецът
се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице,
като за неизпълнение на това задължение се предвиждала неустойка в размер
на 362.21 лв. Ищецът бил заплатил всички дължими суми по договора.
Договорът бил нищожен поради противоречие на императивни норми на
закона. Договорът бил нищожен, тъй като бил посочен лихвения процент, но
не били посочени условията за прилагането му. Процесния договор бил
нищожен и относно клаузата за неустойка поради неосигуряване на
обезпечение. Предвид изложеното ищецът счита, че ГПР по договора при
посочените допълнителни неустоечни начисления надвишава предвидения
размер в договора, поради което дължимо платена била единствено
главницата по договора с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Моли договорът
за кредит да бъде обявен за недействителен, както и да му бъде възстановена
процесната сума. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 8 от
договора предвиждаща неустойка била недействителна. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Посочва, че ответницата била извършила
2
плащания по договора на 28.02.2024 г., 28.03.2024 г., 30.04.2024 г., 17.05.2024
г. и 17.05.2024 г., като била платила сума в общ размер на 931 лв., с която били
погасени главница в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на
68.79 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 362.21 лв. Навежда
фактически и правни доводи за неоснователност на твърдението за
нищожност на чл. 8 от договора за кредит, която клауза била и индивидуално
договорена, която неустойка се дължала в пълен размер още от момента на
настъпване на основанието за начисляването . Неоснователно било
твърдението за нищожност на възнаградителната лихва, поради противоречие
с добрите нрави, като начисленият ГПР бил законосъобразен. Процесния
договор бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК. Посочва се, че
дори разпоредбата на чл. 8 от процесния договор да се явява нищожна това не
водело до нищожност на договора. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит, както и че сочените като неравноправни клаузи на
договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително
изготвени от кредитодателя или дори да са били, то ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието/.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
че е бил сключен договор за паричен заем № 530062 от 20.01.2024 г., сключен
между А. Г. Г. и „**, по силата на който на ищеца му била предоставена сумата
от 500 лв., че ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП, както и във връзка с процесния договор за заем ищецът е заплатил на
ответника на дати 28.02.2024 г., 28.03.2024 г., 30.04.2024 г., 17.05.2024 г. и
17.05.2024 г., сума в общ размер на 931 лв., с която били погасени главница в
размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 68.79 лв., както и
неустойка по чл. 8 в размер на 362.21 лв.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
3
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
клаузи, съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4