РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Бяла, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100766 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от М. П. Г. против Р. Г. СТ.. Ищеца твърди, че на 10.01.2020г. заедно с
приятелката си М. К. посетили град Бяла, за да може К. да осъществи среща с
детето си Г. Р. Г., съгласно утвърден със съдебно решение режим на лични
отношения и контакти между майката и детето. За целта М. К. имала
уговорена среща с бащата на детето - ответника Р. Г. СТ. за 10.01.2020г. пред
дома на С. в град Бяла, област Русе. Детето пристигнало на срещата, заедно с
баща си с около два часа закъснение, като в управлявания от С. автомобил
имало още едно дете. Поддържа,че двете деца и ответника били в автомобила
на ответника и М. К. почукала на задното стъкло на автомобила, при което
синът й Г. и казал нещо, което ищецът не разбрал. След това Р.С. започнал да
обижда Г., като го е нарекъл „педераст“ и направил жест с ръка по шията си,
който бил възприет от ищеца като закана да му отреже главата. Във връзка
със случилото се, на 10.01.2020г. в град Бяла, ищеца подал жалба до Районна
прокуратура - Русе, ТО - Бяла и била образувана преписка №1262/2020г.,
която с постановление от 18.03.2020г. на прокурор от РП - Русе, ТО - Бяла
било отказано да се образува досъдебно производство, тъй като били налице
данни за извършени престъпления по чл.144, ал.1 и чл.146 и сл. от НК, които
по естеството си са от частен характер и наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия пред съда.
Твърди, че в резултат на изречените обидни думи и жестове се
почувствал изключително унизен, т.к. Р.С. го злепоставил не само пред
приятелката му М. К., но и пред сина й Г.Г. и още едно непознато за него
дете. Цяла вечер след случилото се бил неспокоен и мислел за обидите,
1
изречени от Р.С. и отправените от него жестове. Случилото се му причинило
емоционална болка и силен психологически стрес,като на следващия ден
ищецът имал силно главоболие и се е чувствал отпаднал. Твърди, че не може
да забрави инцидента и се страхува, че при нова среща с Р.Г. отново ще бъде
обиждан, унижен и заплашван. С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди Р. Г. СТ. да му заплати сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, чувство на обида, стрес,
причинени му от ответника Р.С. на 10.01.2020г. в град Бяла, област Русе,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото, включително
и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че на цитираната в исковата молба дата и място
действително е била уговорена среща между майката и детето, но твърди, че
една седмица преди 10.01.2020г., на 03.01.2020 г. около 16 часа в гр.Бяла,
пред дома му дошла майката на детето, придружена от ищеца и трето лице -
Пламен Г.. При идването М.Г. показал на детето стиснат юмрук и след това
жест, като да му отреже главата. За случая подал тъжба до Районна
прокуратура Русе и била образувана преписка 334/2020г. Поддържа, че на
срещата на 10.01.2020г. ищецът отново направил същия жест към детето, в
резултата на което била образувана преписка 1263/2020г. на Районна
прокуратура Русе, която впоследствие била обединена с преписка 334/2020г.
Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани
гласни доказателства, посредством разпит на свидетели, които условно могат
да се разделят в две групи.
От разпита на свидетеля М. Г.а К., бивша съжителка на ответника и
настояща на ищеца се установява, че на 10.01.2020г. същата е имала среща с
Г., съгласно решението по привременните мерки. Трябвало да се видят в
16.30 часа, пред къщата на Р. в Бяла. Когато детето и баща му дошли тя
слязла от колата и отишла към задната страна на колата на Р., където стоял Г..
Той от там извикал: „Кажи му на този да се маха“. Р. бил с леко отворен
прозорец и крещял: „Този какво иска от сина ми? Този педал“, както и правел
жестове с ръка. Свидетелката твърди, че детето също крещяло: „Кажи на този
да се махне“. Тогава тя помолила ищеца да се дръпне по в страни, на
тротоара. Твърди, че Р. направил жестове с ръка, че ще отреже главата на М.
и викал: „Какво иска от сина ми? Защо се вре при сина ми?“. Тогава
ответника извикал и полиция, като всички заедно отишли в районното
управление да се разберат. Според показанията на тази свидетелка на
2
случката присъствали тя, ищеца, ответника, детето Г. и още едно малко
детенце на задната седалка на автомобила на ответника. Присъствал и още
един човек, който през това време бил в колата на ищеца и не се намесвал.
Свидетелят Георги Христов Христов, б.р. със страните установява, че на
10.01.2020г. той, М. и М. дошли в гр.Бяла, за да може М. да се види с детето
си. Свидетелят бил придружител на М., т.к. били приятели, а и защото М. му
казал, че се страхува от Р.. Свидетеля твърди, че на срещата Р. нарекъл М. с
обидни думи:“ Р. му вика „педераст“ на М.. Аз бях в колата. Прозореца беше
отворен и той викаше. Нямаше две минути и дойдоха ченгетата. Всичко беше
скроено. Аз стоях в колата на М. отзад. Чух само случката. Подадох си
главата през прозореца и чух оня като вика „Педераст, какво ми гледаш
детето?“….„Нашата кола беше на три - четири метра от колата на Р.. Аз не
съм излизал. Р. също не е излизал. Полицаите му казали на М., че Р. е казал,
че М. ще посегне на детето му. Направил бил жест с ръка към детето, че ще
му отреже главата.“
Свидетеля Г. Р. Г., син на ответника и свидетелката К.,в присъствието на
социален работник излага следното по случая:“ М. от Генерал Тошево го
познавам от началото на 2020 година. Дойдоха в Бяла майка ми и М., пред
къщата. Аз бях в колата през това време. М. се доближи до колата рязко. В
колата бяхме аз, баща ми и още едно дете - Д. Той ми беше доведен брат. М.
ми направи знак с ръка, заплашително към шията и после ми посочи юмрук.
Майка ми беше до него през това време. Аз не съм излизал от колата тогава.
Отворих леко вратата и после я затворих. Казах му да се отдръпне. До този
момент не го познавах. Не е имало запознанство между нас. Баща ми не е
излизал от колата. Звънна на полицията и дойдоха полицаи. Не си спомням
дали баща ми излезе колата след като дойдоха полицаите.“ Свидетеля
споделя и за втора среща, като не уточнява дата, на която твърди, че се
страхувал от ищеца.
Свидетелката З. К. И., б.р. със страните твърди, че в началото на 2020
година чула геролтия и излязла на терасата от пред. Видяла две коли. В
едната кола били един мъж и М., а в другата Р. и малкия, който бил на задната
седалка, а Р. на шофьорското място. По едно време тръгнали - М. и човека
към тях. Малкият отворил вратата и им казал да се махат и малко след това
свидетелката се прибрала.
За изясняване на обстоятелството как се е отразило случилото се на
10.01.2020г. върху психиката на ищеца е изслушана съдебно-психологическа
експертиза, изготвена от вещо лице, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. От заключението на вещото лице и от
дадените разяснения от експерта в съдебно заседание, се установява,
че инцидентът на 10.01.2020г. е имал стресогенен ефект върху психичното
състояние на ищеца, тъй като са възникнали клинични отговори към
преживяното-тревожност, безпокойство и страх, нарушения на съня, загуба на
тегло, нарушена концентрация на вниманието, главоболие. Допълнителни
фактори с пряко отношение към преживяното според експерта са и факта, че
М. К. е била бременна тогава, а също и миналите събития, свързани с НЧХД
№ 155/2018г. на РС-Генерал Тошево. За времето след събитията от
3
10.01.2020г. и към момента на изследването - 1г. 10 месеца след това, пак
според експерта у ищеца се наблюдавали симптоми на смущение (често
преразглеждане на травматичното събитие чрез спомени и мисли) и
ситуативна тревожност, които са ангажирали трайно съзнанието на ищеца,
като 3 месеца след това подал писмен сигнал до АПИ, а шест месеца по-късно
завел настоящата ИМ.
От вложената по делото преписка № 1262/2020г.на РРП-ТО Бяла се
установява, че с Постановление на Районна прокуратура Русе-ТО от
18.03.2020г., наблюдаващия прокурор е отказал да образува досъдебно
производство по подадена от М. П. Г. на 10.01.2020г.жалба. В жалбата на Г.
били изнесени твърдения за случай от 10.01.2020г., при който придружил
приятелката си М. К. до гр.Бяла, за да осъществи среща със сина си Г.Г.. На
срещата ответника Р.С. отправил жестове към Г., изразяващи се в свит
юмрук, казал му „педераст“ и направил жест с ръка по шията си, който Г.
възприел като закана да му отреже главата. В мотивите на прокурорския акт
е прието, че не са налице основания за образуване на досъдебно
производство, а такива за прекратяване на преписката, т.к. са налице данни за
отправени закани и обиди по отношение на жалбоподателя, които са от
частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия.
От вложената по делото Преписка № 334/2020г. по описа на РП – Русе-
ТО Бяла е видно, че същата е била образувана по повод жалба от Р. Г. СТ. от
гр.Бяла, обл.Русенска, с оглед данни за престъпление от общ характер. В
жалбата си С. изложил твърдения за случай от 03.01.2020г., при който М. К.
отишла пред дома му в гр.Бяла, обл.Русе за среща с детето им, придружена от
лицата Пламен Г. и М.Г.. Тогава М.Г. показал на детето стиснат юмрук и
жест, че ще му отреже главата.
Установява се също, че с постановление на РП - Русе от 27.03.2020г. към
пр.№ 334/2020г. по описа на РП - Русе е била обединена пр.№ 1263/2020г. по
описа на същата прокуратура, образувана също по повод заявление от С., с
оглед данни за престъпление от общ характер по НК. В заявлението било
поддържано твърдение за провоправни действия, осъществени на 10.01.2020г.
на адреса му в гр.Бяла от М.Г., към детето Г.Р., които по състав препокриват
случилото се от 03.01.2020г. От приложеното към преписката постановление
от 16.04.2020г. е видно, че същата е прекратена, поради това, че
производството по нея е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Правното основание на предявения иск е по чл.52 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.
Фактически състав на правната норма включва:.
- деяние ( действие или бездействие);
- противоправност на деянието;
- вина на дееца;
4
- вреда – имуществена (под формата на претърпяна загуба или
пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди;
- причинна връзка между виновното и противоправно деяние и
причинената вреда (вредите трябва да са „пряка и непосредствена последица
от увреждането“ (чл.51, ал.1 от ЗЗД), като вината се предполага до доказване
на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД ).
Предявеният иск е допустим. При преценка по същество извършена въз
основа на събраните по делото доказателства, относими към претенцията на
ищеца, съдът намира иска за недоказан.Това е така, т.к.при гореизложената
фактическа обстановка не се установи по категоричен и несъмнен начин, че
ответника е извършил деликта. При анализиране на така събраната
доказателствена съвкупност следва да се отбележи, че свидетелите и от двете
групи са заинтересовани от изхода на делото, предвид близките им връзки с
ответника, съответно ищеца, поради което и като евентуалната тяхна
заинтересованост не може да бъде самостоятелен критерий кои да бъдат
кредитирани, и по тази причина съдът при преценката им ги взема предвид
само в съвкупност с останалите доказателства. Безспорни са обаче данните, че
се касае за неразбирателство между С. и К. във връзка с родителските права
над детето, както и упражняване на определените лични контакти с него от
страна майката, което е повод за възникване на конфликтни ситуации, както
помежду им, така и между С. и М.Г., намиращ се във фактическо
съжителстване с К..
Единствените свидетели, които нямат пряко отношение със страните
това са свидетелите И. и Х. По отношение на първата съдът счита, че тя макар
и да е видяла случилото се, то е било за един кратък момент и показанията й
се отнасят само до факта, че е видяла две коли, установила е лицата в тях и
след като е разбрала, че това са Радослав и М. е решила, че това са си техни
„разправии“, се прибрала.
Що се отнася до свидетеля Х.,съдът счита,че неговите показания не
следва да бъдат кредитирани. Това е така, защото на първо и основно място
ищеца в исковата молба по никакъв начин не твърди, че на инцидента на
10.01.2020г. е присъствал и трети човек.Твърденията му са в насока, че на
посочената дата на срещата са пристигнали той и свидетелката К..
Направените в исковата молба доказателствени искания за допускане и
събиране на гласни доказателства касаят единствено установяване на
фактите, относно състоянието на ищеца след претърпения инцидент, но не и
такива относно наличието на свидетел-очевидец на инцедента, какъвто се
твърди, че е Х. Нещо повече, в исковата си молба ищеца твърди, че в резултат
на отправените от ответника думи и действия се почувствал изключително
унизен, т.к. последния го злепоставил не само пред приятелката му, но и пред
нейния син и още едно непознато за него дете, като отново никъде не се
споменава за присъствието на свидетеля Христов.
Що се касае до приложените по делото прокурорски преписки, то от
5
съдържанието им се установява, че са образувани по повод подадени жалби
на 10.01.2020г., както от страна на ищеца, така и от страна на ответника.
Същите касаят едни и същи факти-отправени жестове и заплахи, но насочени
към различни субекти-в единия случай към ищеца, а в другия към малолетния
Г.. Установява се също и, че както по отношение на ищеца, така и по
отношение на ответника са съставени предупредителни протоколи по реда на
чл.63 от ЗМВР. Ищеца основава претенцията си на изводите на
наблюдаващия прокурор дадени в преписка № 1262/2020г. Тук е мястото да
се отбележи, че по аргумент на чл.300 от ГПК обсъденото по-горе
прокурорско постановление няма задължителна сила за гражданския съд и не
го обвързва, както го обвързва влязлата в сила присъда или заместващите я
актове.
На следващо място даже и да се приеме ,че ответника е извършител на
цитираните в исковата молба думи и жестове , то съдът намира,че за да е
налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат установени и
останалите елементи, а именно: конкретни вреди /неимуществени /, както и
причинната връзка между тях и действията на делинквента, което в
настоящият казус не беше сторено от страната носеща доказателствена
тежест за това.
Според правната доктрина и съдебна практика, вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага.
Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпяни загуби и
пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди са болките и
страданията/негативните психически преживявания/, които търпи или ще
търпи увредения. Същите се дефинират най – общо като състояние на болки и
страдания – физически или психически, на телесен, психически, емоционален
и/или социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес, уплаха,
срам, неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на
конкретно противоправно деяние, извършено спрямо него .
В тази връзка съдът счита,че по делото не са ангажирани никакви
обективни факти, данни, доказателства , не са представени медицински
документи, епикризи, амбулаторни листи от извършени медицински
прегледи, които евентуално биха установили влошаване здравословното
състояние на ищцата. Твърденията, изходящи от ищеца не се подкрепят от
други доказателства. Не е доказана причинно-следствена връзка между
твърдените неимуществени вреди /влошено здравословно състояние/, поради
преживени силни негативни емоции и деянието. От заключението на
приетата съдебно психологична експерти безспорно се установява, че
цялостната стресова ситуация пред която е бил изправен ищеца е дала
негативно отражение върху честта и достойнството му, но настъпилите вреди
върху неговата личност са комплексно отражение от всяко едно от
6
твърдяните действия на ответника ,включая и воденото преди настоящото
дело, НЧХД 155/2018г. Обективираните в експертизата негативни емоции са
предизвикани от цялостното проявление на стресовата ситуация върху
личността му,а на репариране подлежат само тези вреди, които произтичат в
условията на пряка причинно-следствена връзка от конкретните
противоправни действия. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна
да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение
на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното
за нестанало.
Предвид изложеното съдът счита ,че ищеца не установи по един
безспорен начин ,че именно ответника с противоправното си поведение му е
нанесъл посочените в ИМ неимуществени вреди , нито причинно следствена
връзка между противоправното поведение на ответника и нанесените вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът също не може
да направи обоснован извод, че именно ответникът по делото е причинител на
вредата, както и неговата вина за непозволеното увреждане,което
обстоятелство не се установява и в приложените по делото пр.преписки,в
които да се съдържат данни, ангажиращи вината на ответника, както и
досежно авторството му, в смисъл колко, какви и кои точно действия на
ответника са довели до настъпване на вредоносния резултат.
Ето защо предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен и на това основание.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски,които съобразно представения списък са в размер на 300
лв.,представляващи заплатен адвокатски хонорар..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от М. П. Г. с ЕГН **********, с адрес:
*********** против Р. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес: ************, иск с
правно основание чл. чл.52 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, чувство на обида, стрес,
причинени му от ответника Р.С. на 10.01.2020г. в град Бяла, област Русе,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
7
Осъжда М. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: ************ да заплати на
Р. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес: ************** сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адв.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8