№ 64
гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100965 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с...., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „.....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със
съдебен адрес: гр......, ул. “...“ № 3 е предявил срещу ответника „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр....., ул. „.....“ №
16 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови
решение, с което да приеме, че клаузата на чл.27 от Договор за кредит № ......
от 20.02.2024 г. сключен между ищеца и ответника предвиждаща заплащане
на неустойка е нищожна поради противоречие с принципа на добрите нрави и
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, накърняващи договорното равноправие между
страните и в нарушение предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от Закона за
потребителния кредит относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит.
Излага твърдения, че въз основа на процесния Договор за кредит № ......
от 20.02.2024 г. ищцата е получила заемна сума от 800.00 лева при фиксиран
лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на разходите – 42,58 %.
Ищцата е усвоила изцяло предоставения й кредитен ресурс.
1
В чл.17 от договора за кредит е предвидено, че същият следва да бъде
обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или
поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество.
При неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в чл.27 от договора в
размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение или сумата от 1008.00 лева, като начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговоР.я погасителен план.
Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря
на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената
неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия
лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, тъй
като възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е
обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в
нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11, т.10 от ЗПК. Счита, че с
договоР.я фиксиран лихвен процент към който се кумулира вземането,
представляващо скрита печалба визирана в договора като неустойка, с която
кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават добрите нрави и се
внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността
и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване
на заетата сума и когато е налице нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Прието е в съдебната практика, че при
формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е
установен императивен лимит, обективен критерии за добросъвестното й
определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да
се приеме като максимален размер. Когато възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва, е налице противоречие на
добрите нрави.
В случая уговорената възнаградителна лихва надхвърля повече от три
пъти законната лихва, което е нарушение на добрите нрави, като критерии за
2
норми на поведение, установени в обществото, накърнява договорното
равноправие между страните и е с разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което клаузите в тази насока са нищожни и не
произвеждат никакво действие, като последицата е, че липсва уговорена
между страните лихва по процесния договор и такова задължение за ищцата
не е възникнало.
Излагат се аргументи в насока, че договоР.ят размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря
на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и
стойността на реално приложения годишен процент на разходите.
Относно действителността на клаузата за неустойка и за нейния размер
преценката следва да бъде извършена като се вземе предвид спазване на
критериите заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г..
Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители
или представяне на банкова гаранция се губи присъщата й обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива за
кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност
на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат
събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да
съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение.
В случая предвидената неустойка е в размер почти равен на заетата
сума и е загубила присъщите за неустойката функции, като е кумулирана към
погасителните вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и
създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел след
сключването на договора да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителството и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
3
вземанията си. Очевидно е че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчител – едва три дни след сключване на договора.
Изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48 транспонирана в ЗПК, тъй като според чл.8, параграф 1
преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва набавяне на справка в съответната база данни.
Такова задължение е предвидено и в чл.16 от Закона за потребителския
кредит.
В чл.26 от Директивата е предвидено, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. В този смисъл е и параграф 40-43 от Решение
от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, който в срока
по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв....... –
АК град ....., с който изразява становище за допустимост на предявените
искове, но ги намира за изцяло неоснователни и ги оспорва. Излагат се
подробни аргументи относно неоснователността на претенциите.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Стик-Кредит“ АД и С. Д. Н. е сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ...... от
20.02.2024 г. във формата на електронен документ по силата на който на
ищцата е предоставена сумата от 800.00 лева при фиксиран лихвен процент 36
%, годишен процент на разходите 42,58 % със срок на погасяване тридесет дни
съгласно приложен към договора погасителен план.
4
От представения по делото погасителен план се установява, че
размерът на неустойката е разпределен на 1 вноска от 800.00 лева или месечна
вноска с неустойка в размер на 409,03 евро при хипотезата на чл.25, ал.5 от
Общите условия.
Видно от чл.17 на процесния договор е, че страните са договорили
обезпечение, което потребителят следва да осигури в срок до три дни от
сключването на договора, като подробно са описани възможностите и
начините за предоставянето му.
В раздел „Неустойки“ на договора, чл.27 е уговорено, че ако
потребителят не изпълни задължението си, дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през
който не е предоставено договореното обезпечение по чл.17, като страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението причинява на кредитора
вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобР.ето на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Страните са се уговорили също, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се
дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното
обезпечение, а ако осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по
чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението.
Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено,
независимо по какви причини отново настъпва неизпълнение, като
потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на
обезпечението е било прекратено.
От заключението на изслушаната по делото съдебно техническа
експертиза се установява, че кредитният ресурс по договора за кредит от
800.00 лева е усвоен изцяло от ищцата по делото. Договорена е неустойка
визирана в чл.27 от договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.
Договеранат неустойка в чл.27 от договора за кредит в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената сума за 1 ден е в размер на 7,20 лева, а за 30 дни е в
размер на 216.00 лева. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 36,00
5
%, като лихвеният процент за 1 ден е в размер на 0,1 % и възлиза на 0,80 лева
за един ден. За срока на действие възнаградителната лихва е в размер на 24.00
лева. Цената на кредита за срока на действие на договора – 30 дни с включена
възнаградителна лихва е в размер на 24.00 лева. цената на кредита за срока на
действие на договора - 30 дни с включена възнаградителна лихва плюс
неустойка е в размер на 240.00 лева. С уговорената неустойка в чл.27 от
договора, при добавянето й към възнаградителната лихва кредитът се
оскъпява 10 пъти или с 1000,00 %.
Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира
предявените искове за основателни, тъй като уговорената в договора клауза за
неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
По смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите, ищцата по делото има качеството на потребител,
тъй като е физическо лице, ползващо финансови услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
което му предоставя правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което го прави кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята
правна характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски
кредит по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗПК, поради което се прилага специалната
уредба на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и общата уредба на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), включително разпоредбите относно
неравноправните клаузи (чл.143–147 от ЗЗП), и принципите на добрите нрави,
законоустановени в чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл съдът взе предвид постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с което е
прието, че неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Действително критериите за наличието на нищожност следва
да се преценяват за всеки отделен случай с оглед фактите и обстоятелствата
относими към размера на кредита, размера на обезпеченото с неустойката
6
задължение, вида на уговорената неустойка, съотношението между размера на
неустойката и очакваните от кредитора вреди при евентуално неизпълнение
на задължението, като освен обезпечителна и обезщетителна, неустойката
може да изпълнява и наказателна функция.
В случая от представения по делото договор, Раздел „Обезпечения“
чл.17 се установява, че страните по него са уговорили клауза за задължаване
на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, а при неизпълнение се дължи
неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора,
която се формира от уговорената възнаградителната лихва по договора.
Уговорената неустойка несъмнено цели да санкционира заемателя при
виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение, но задължението за предоставяне на обезпечение на главния дълг
има второстепенен характер и дори кредитополучателят да не го изпълни,
това по никакъв начин не рефлектира пряко върху основното задължение,
което той има за погасяване по договора за заплащане на дължимата главница
и лихви, съобразно клаузите на процесния договор.
Видно е от клаузите на сключения между страните договор и
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че с уговорената неустойка в чл.27 от договора за кредит при
добавянето й към възнаградителната лихва кредитът се оскъпява 10 пъти или
с 1000.00 %.
Ето защо съдът намира, че клаузата в договора уреждаща дължимата
неустойка по чл.27 противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, тъй като по този начин е нарушен основния принцип на
справедливостта и несъмнено излиза извън обсега на своята обезпечителна и
обезщетителна функции, които законодателят й е придал.
Следва да се отбележи също, че доколкото в случая се касае за договор
сключен от разстояние, то съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договорите за
предоставяне на финансови услуги от разстояние приложими са и нормите на
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, поради което следва да се
приеме, че уговорената в чл.27 от договора неустойка за неизпълнение на
задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява и
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на
7
потребителите. С § 13а от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите, която е съобразена с практиката на Европейския съд по
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете
такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това.“.
Ищцата не е имала възможност да договаря индивидуално посочените
клаузи. При сключване на договора те са представени чрез стандартен
формуляр и не подлежат на изменение, което ги прави непрозрачни и
наложени едностранно от страна на кредитора. Това води до нарушаване
нормите на чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, които изискват равноправие между
страните при договарянето на условията по договорите за кредит.
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а в т.5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Несъмнено уговореното в случая заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение поставя потребителя в
неравностойно положение, тъй като е довело до неблагоприятни последици в
правната му сфера, които са по-големи от законоустановените. Правната
същност на неустойката има санкционен характер за една от страните по
договора във връзка с изпълнението на самия договор, а уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължения във връзка с обезпечаване на
вземането на кредитора несъмнено е в противоречие със закона, тъй като
законодателят е предвидил достатъчно други гаранции и механизми, които
гарантират възможностите на кредитодателя да реализира вземанията си от
длъжника. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
8
Нищожността на уговорената неустойка произтича и от факта, че за да
бъде уговорена тази неустойка още към момента на сключване на договора,
както в случая е сторено и тя да бъде определена по размер и в погасителния
план, то вредите за кредитодателя следва предварително да са били известни,
а не да касаят едно бъдещо събитие. В случая кредиторът не е изпълнил
задължението си за предварителна оценка на финансовата обезпеченост на
вземането си към момента на предоставяне на заема и не може да обоснове и
изведе интерес въз основа на който да претендира процесната неустойка още
към момента на сключване на договора.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от кредитора вреди, несъмнено излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, поради което клаузата, с която е
уговорена процесната неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо с уговарянето на процесната неустойка, с която кредиторът е
поставил на заемателя условие, след получаването на заема в тридневен срок
да осигури поръчители е нарушение на чл.138, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, тъй като договорът за поръчителство между поръчителя и
кредитора, следва да бъде сключен в писмена форма, а в случая се иска
отговорност от длъжника за действия на трети лица, каквато отговорност
съгласно договора те не могат да носят. Тези доводи касаят и исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на
трети лица - банкови институции с ангажименти по изпълнение на договор, по
който те не са страни.
С оглед изложеното, съдът намира, че така договорената неустойка по
чл.27 от договора за кредит е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. ....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева или 480.00 лева с включен ДДС.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
9
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество
„СТИК-КРЕДИТ" АД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин
Пелин дължимата държавна такса по исковете в размер на 50.00 лева, както и
300.00 лева заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.27 предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 800.00 лева от Договор за
потребителски кредит № ...... от 20.02.2024 г. сключен между ищцата С. Д. Н.,
ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „.....“ № 3
чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр......, ул. “...“ № 3 и „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на адв.....
със съдебен адрес: гр......, ул. “...“ № 3 разноски в размер на 480.00 лева
/четиристотин и осемдесет лева/ представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса и разноски по делото в
общ размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10