№ 392
гр. София , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502647 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на
РБългария срещу решение №1946/11.03.2020г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 6992/19г., с което са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3,
пр. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от В. А. К. в
частта, в която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди
над 7000 лв. до пълния предявен размер.
Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че
първоинстанционното решение в атакуваната от нея част е постановено в
противоречие на материалния закон. Пред първоинстанционният съд не са
представени годни доказателства, които да установят претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Нарушена е нормата на чл.52 от ЗЗД. Не е ясно как е
определен присъденият размер на обезщетението. Счита, че определеното
обезщетение не съответства на действително претърпените вреди. Съдът не е
посочил кои от заявените в исковата молба неимуществени вреди са реално
1
претърпени от ищеца и са в пряка връзка с неоснователното обвинение.
Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок.
Взета е мярка за неотклонение „подписка“ и е бил обвинен в леко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. При определяне на обезщетение
първоинстанционният съд не е взел предвид, че е внесен не обвинителен акт,
а постановление за освобождаване от наказателна отговорност. Счита, че
неправилно е уважен изцяло искът за имуществени вреди, тъй като в
досъдебното производство ищецът е ползвал адвокатска защита един път-
при привличането му като обвиняем и провеждането на разпит в това му
качество. Неправилно не е уважено възражението за прекомерност на
претендираните имуществени вреди. Претендираното в тази връзка
адвокатско възнаграждение от 500 лв. е завишено. По делото не е установено,
че възнаграждението от 2000 лв. е внесено, тъй като няма доказателства за
извършено плащане по банков път.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове или да намали размера на обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателят В. К. поддържа, че при постановяване на решението
съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че емоционалното
напрежение, продължителността на делото, възрастта му и служебното му
положение обосновават по-висок размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Определеният не съответства на тежестта на повдигнатото обвинение
и на вредоносните последици. Съдът не е отчел в цялост обема на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че когато става
въпрос за обществено, професионално и социално известна личност, известна
с достойнство и добро поведение, оклеветяването й в следствие на
обвинението, е много по- голямо по размер от това, което се случва на лица,
които не се занимават с обществена и общественополезна дейност.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
част и да уважи предявения иск за неимуществени вреди изцяло.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
2
си представител В. К. оспорва жалбата на Прокуратурата на Р България.
Счита я за неоснователна.
Прокуратурата на Р България чрез представляващия я прокурор
оспорва жалбата на В. К..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът В. К. твърди, че има висше икономическо образование и
почти цялата му кариера е преминала като главен мениджър на български и
международни компании. От 2007г. е едноличен собственик и управител на
„Българска хранителна група“ ЕООД, което е извършвало дейност по
търговия на едро с хранителни продукти. Имал е остра конкуренция от „ Ар
Би Ел България“ ООД и от негов представител е започнало срещу него
досъдебно производство № 15288/2012г., образувано на 17.09.2012г. Целта му
е била да бъде отстранен от бизнеса и професионално дискредитиран. В
наказателното производство многократно е разпитван като свидетел. На
08.01.2013г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.227б, ал.2 от
НК за това, че като управител на „Българска хранителна група“ ЕООД не е
открил производство по несъстоятелност на дружеството. След това му е
извършена криминална регистрация, което за него е било унизително. Бил е
принизен до криминален престъпник. Сред колегите му от търговията с
хранителни продукти се е разнесла мълвата и поради това дълго време не е
могъл да заеме длъжност, каквато е заемал до момента- мениджър в
български и международни компании. Направил е интервюта в няколко
компании за заемане на ръководна длъжност и въпреки, че е имал
образование и опит не е бил одобрен. По- късно е разбрал, че е заради
воденото срещу него наказателно дело. Това го е напрегнало изключително
много. Притеснявал се е много, бил е изнервен, че е обвинен несправедливо,
станал е повод за караници със съпругата му, с което са се влошили
отношенията им. На 08.01.2013г. е разпитан като обвиняем. След предявяване
на разследването прокуратурата е изготвила постановление по чл.78а от НК
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
3
наказание. Материалите са внесени в СРС. Образувано е нахд № 2320/2013г.,
по което са проведени пет съдебни заседания, на които е присъствал и с
влязло в сила решение на 03.07.2014г. е бил оправдан. Изтеклото време е било
време на страх, вътрешен тормоз, тиха ярост от явната несправедливост. Бил е
със смачкано самочувствие. Не е можел да започне работа, която е обичал и
му е доставяла удоволствие. Това е довело до негативни последици- загубил е
доверието на близки и познати, позициите и авторитета му в обществото и
бизнеса е бил нарушен. Освен неимуществени вреди е претърпял и
имуществени вреди в размер на 2500 лв. за адвокатски хонорар. Затова моли
съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 500лв., за имуществени вреди в размер
на 2500 лв., в едно със законната лихва върху сумите от 03.07.2014г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза за престъпление, което не е тежко и че е оправдан. Счита
исковете за неоснователни и недоказани, тъй като няма ангажирани
доказателства във връзка с твърдените неимуществени вреди и че те са в
пряка и непосредствена връзка с неоснователно претендирането
освобождаване от наказателна отговорност. Прокуратурата не отговаря за
действия, предприети от трети лица, а именно подалия сигнала срещу ищеца
„ Ар Би Ел България“ ООД, който е кредитор на „Българска хранителна
група“ ЕООД. Последното обявено в несъстоятелност с решение №
55/24.11.2011г. по т.д. № 3096/11г. на СГС, ТО, VI състав. Производството по
несъстоятелност е инициирано от „ Лиан Геоконсулт“ ООД с управител А. К.,
съпруга на ищеца. Началната дата на несъстоятелността е 31.12.2008г.
Ответникът оспорва воденото наказателно производство да е засегнало
професионалния и личен живот на ищеца или то да се е отразило на бизнеса
му. През този период ищецът е работил в „Профи комерс“ ООД и по
настоящем е управител на множество търговски дружества, включително и
на това, обявено в несъстоятелност „ Българска хранителна група“ ЕООД.
Прокуратурата се позовава на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ като счита, че следва да
бъде освободен от отговорност, тъй като изключително поради собствените
4
действия на ищеца са станали причина за увреждането му и това е станало
преди обвинението. Счита, че наказателното производство е протекло в
разумен срок- 1г. и 6 м. Оспорва иска за имуществени вреди. Прави
възражение за погасяване на претенцията за неимуществени вреди по давност,
като и на иска за лихва по отношение на двете обезщетения. Претенциите са
завишени и несъответстват на принципа на справедливостта и
претендираните вреди. Поддържа, че претендираната сума като
обезщетение не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД с икономическия
стандарт в страната.
Безспорно е, че с постановление на СРС от 17.09.2012г. е образувано
досъдебно производство по пр. пр. № 25589/12г. първоначално срещу
неизвестен извършител.
С постановление от 08.01.2013г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК като му е взета
мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението му е предявено на
14.01.2013г. и на същата дата е разпитан като обвиняем. По тези
обстоятелства няма спор.
Не се оспорва, че е внесено в съда постановление от 05.02.2013г. за
освобождаване на В. К. от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Наказателното
производство е приключило с решение по нахд. № 2320/12г. на СРС влязло в
сила на 03.07.2014г.
От приложената справка за съдимост към досъдебното и съдебно
производство се установява, че ищецът е неосъждан.
От приложените два договора за правна защита и съдействие е видно,
че ищецът е заплатил общо 2500 лв. адвокатско възнаграждение за защита в
досъдебното и съдебно производство.
В хода на съдебното дирене пред СГС е разпитан свидетелят П.
Кушничарски. Той е заявил, че познава ищеца от 30г., защото са били
съученици и приятели, а от 20г. са съседи. Запознат е с проблемите на ищеца
от самото начало. Виждат се няколко пъти в седмицата. Свидетелят е адвокат
5
и В. К. се е обръщал към него и в това му качество и като приятел. Според
свидетеля в едно от дружествата, с което ищецът извършва търговска
дейност, е имало проблеми и той е бил призован като свидетел, а после е
станал обвиняем. Това дружество е било в несъстоятелност. Споделял е, че е
притеснен и объркан, как се променяло отношението към него от близки и
приятели, какви разговори са се водели. Бил е подтиснат, и много притеснен.
Обвинението му се е отразило на работата в негативен план. Основната
дейност на ищеца е била да се срещна с представители на чужди компании, а
преди това е работил за няколко мултинационални компании и всичките му
контакти са били на подобно ниво. Имал е контакти с големи фирми, които
имат търговска дейност в България. Всички в тази сфера са знаели, че срещу
ищеца има обвинение. Много пъти са разговаряли за проблема. Чувствал се е
оклеветен. Преди да му се повдигне обвинението е бил изключително
работлив и с много добра репутация в средите, в които е работил. То му е
попречило да започне работа по международни проекти, за които по някакъв
начин свидетелят е знаел като адвокат, че търсят експерти и компетентни
хора и са го предлагали.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се лични
и непосредствени впечатления за фактите, които излага.
СГС е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени и изцяло този за имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
6
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на Държавата за действия на
правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни
незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка
между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ-
В. К. е бил оправдан с влязло в сила решение. Не е спорно, че първоначално
наказателно преследване е започнало с постановление на СРП от
17.09.2012г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.227б, ал.2
от НК. Привличане като обвиняем на ищеца за него е станало на 14.01.2013г.
с постановление прокуратурата от 08.01.2013г. Безспорно е, че наказателното
производство е приключило с влязло в сила оправдателно решение на
03.07.2014г.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е взета на ищеца, като определената му през
цялото наказателно производство е „подписка“.
По делото е установено, че срещу В. К. е поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 от
НК . Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
7
срок се прилага от момента лицето е било привлечено като обвиняем или от
когато то е било засегнато от други действия, предприети от държавните
органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление.
Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко
критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните,
включително и на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на
делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните
органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за
лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е
разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го
разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали
наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на
присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца
следва да се приеме, че продължителността на наказателното производство/
досъдебна и съдебна фаза/ е 1г. 10 месеца. Именно през тях срещу него
следва да се счита, че е предприето и поддържано незаконно обвинение. С
привличането му като обвиняем е определена и мярка за неотклонение, която
също накърнява негови човешки права. Няма данни ищецът да е бил
задържан или срещу него да са предприети следствени действия от
прокуратурата или друг държавен орган във фазата на досъдебното
производство, които да засягат негови права. Т.е. наказателното
производство е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.
От друга страна съдебната фаза е започнала с постановление на
прокуратурата за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и
налагане само на административна мярка и не е обжалвала постановеното
оправдателно решение, които са факти с правно значение имащи, отношение
към размера на обезщетението.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдените
обезщетения.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на неимуществените
8
вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Свидетелят
установява, че В. К. е бил притеснен, объркан, разстроен и подтиснат от
воденото срещу него наказателно производство. Бил е изключително
притеснен във връзка с работата си, тъй като в средите, в които работи се е
разбрало за обвинението. Преди този момент е бил с много добра репутация.
Обвинението му е попречило да започне работа по международни проекти, за
които свидетелят го е препоръчал. Т.е. той не е търпял болки и страдания
извън обичайните. Следва да се съобрази, че всяко наказателно
производство обективно предизвиква стрес, безпокойство, негативни
емоционални изживявания и реален страх от осъждане. В случая такъв не е
имало, доколкото преди внасянето на материалите от досъдебното
производство в съда прокуратурата като повдигаща и поддържаща
обвинението е поискала В. К. да бъде освободен от наказателна отговорност и
да понесе само административна.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 5 000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и че преди
незаконното наказателно производство ищецът е имал чисто съдебно
минало. Той е бил професионално реализирал се човек. Нямам данни, че
наказателното преследване се е отразило на неговата трудова заетост,
доколкото няма доказателства, от които обективно да се установи, че
причината да не започне работата, която е обичал е незаконното обвинение.
Не се доказа по категоричен начин, че авторитетът му в обществото е бил
засегнат, както и твърдяното влошаване на взаимоотношенията със съпругата
му. Следва да се посочи, че ищецът не е заемал такава обществена длъжност,
за която да се изискват високи морални качества и която да е в полезрението
9
на обществото. Замените длъжности като управител на частни търговски
дружества не е с висока обществена значимост, поради което повдигнатото
обвинение да се отрази негативно на авторитета му като цяло. При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че по отношение на
ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е действала през
периода на наказателното производство, в който може да се приеме, че е
имало ограничаване на неговите човешки права. Наказателното производство
в досъдебната фаза от образуването на 17.09.2012г. до 05.02.2013г., когато е
изготвено постановление за освобождаването му от наказателна
отговорност, е продължило кратко време. За ищеца не е съществувала
реална заплаха от осъждане на наказание „лишаване от свобода“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателното решение, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 03.07.2014г. минималната работна заплата в страна е била 340 лв.
или присъденото обезщетение представлява 14 минимални работни заплати и
7 средномесечни работни заплати за страната при такава за месец юли 2014г.
е в размер на 676, 38лв. и на доказаните в процеса вреди. Обезщетението
съответства на жизнения стандарт в страната.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди.
Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното
наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето,
което ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/
Присъждането на имуществени вреди зависи от това дали те реално са
сторени, т.е. заплатено е адвокатското възнаграждение. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение от
500 лв. за защита в досъдебното производство е внесено изцяло.
Прокуратурата е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за досъдебната и съдебна фаза. По същество то не може да се
квалифицира по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като съдът се произнася по предмета
на спора. Съдът следва да установи наличието или отсъствието на причинна
връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда.
10
При преценката дали адвокатското възнаграждение е съответно на
предприетите усилия от страна на адвоката трябва да се съобрази какви
действия последният е предприел в защита интересите на упълномощителя
си и етапа от производството.
Видно от приложените по делото доказателства, а именно
постановление за привличане на обвиняем, протокол от разпит на обвиняем и
протокол за предявяване на разследване е, че ищецът е бил в присъствието
на адвокат на 14.01.2013г. Разпоредбата на чл.219, ал.4 от НПК, в
редакцията към ДВ бр.60/07.08.2012г., изисква привличането на обвиняем и
предявяването на обвинението да се извърши в присъствието на защитник .
В НПК, Част трета „Досъдебно производство“ са регламентирани още два
случая, в които обвиняемият трябва да има защитник, т.е. задължителна
защита. Това е в хипотезата на чл.222 от НПК в същата редакция, при
разпита на обвиняемия и при предявяване на разследването – чл.227, ал.2
НПК. Т.е. в тези случаи може да се приеме, че упълномощеният от ищеца
защитник е взел участие в досъдебното производство. По делото се доказа, че
ищецът е бил с процесуален представител само на 14.01.2013г., когато е
привлечен и разпитан като обвиняем. На същата дата му е предявено и
разследването. Други извършени процесуално действия от страна на
защитника му, чрез които той да е обезпечил събирането на доказателства в
досъдебната фаза във връзка с повдигнатото обвинение няма. С оглед на
изложените мотиви настоящата инстанция, както и като взе предвид
предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение по Наредба
№ 1/04г., че адвокатското възнаграждение в досъдебното производство от
500 лв. не е прекомерно. Съдът приема, че привличането като обвиняем и
разпита на обвинения в това му качество се извършва едновременно.
В съдебната фаза заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съставлява имуществена вреда за ищеца и се претендира като такава от него в
настоящото производство е в размерна 2000лв. Това по договора за правна
защита и съдействие от 27.02.2013г. е предвидено да бъде платено по банков
път. Според ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС в този случай
трябва да се представят документи, отразяващи плащането на
възнаграждението по банковата сметка на процесуалния представител.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие е вписано, че
11
сумата е внесена изцяло. Поради което сумата от 2000 лв. следва да бъде
присъдена на ищеца като имуществена вреда.
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 2 500
лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да отмени в частта, в
която е уважен искът за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от
5000 лв. до 7000лв.
За настоящото производство разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат, тъй като няма такова искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1946/11.03.2020г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 6992/19г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
над сумата от 5000 лв. до уважения размер от 7000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. А. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „
***“, бл.***, вх.4, ап.78 със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 42 ет.2, чрез
адв. А. И. и адв. Е. Н. срещу Прокуратура на Република България, гр. София с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 5000 лв. до уважения размер от 7000 лв.
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13