Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 23/4.1.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при секретар Г.Ф.
и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия
Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1983/2012г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
„Бургодит МСД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Я.Д., е оспорил решение № 1364/2012г. по АНД №2359/2012г. на
районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление №
02-0202873/31.05.2012г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с
което за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание
чл. 414, ал.3 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
3 000 лв., намалена с решението на районния съд на 1 500лв. Касаторът
твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и пледира за отмяна
на решението на районния съд, а по съществото на спора за отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Бургас счита, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд правилно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното решение е
правилно.
1.Обратно на твърдението в
касационната жалба, в мотивите си районния съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателства – гласни и писмени и по тази причина, след като ги е
съпоставил е приел, че показанията на свидетелката Кърджева са вътрешно
противоречиви, а отделно от това противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, като същевременно тези други доказателства еднозначно сочат на извода
направен от районния съд, а именно, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора, е извършено.
2.Настоящият състав споделя
изводите на районния съд затова, че относно процесното нарушение фактът, че
лицето Е. е работила по друг трудов договор, в друго дружество, е ирелевантно.
Вярно е, че съгласно разпоредбите на Кодекса на труда единия договор следва да
е основен, а другия допълнителен и положения труд по двата договора следва да е
максимално в размер на 12 часа на ден, за да бъде осигурена и 12 часова
междудневна почивка. Възможно е обаче престирането на труд фактически да е в
нарушение на тези разпоредби на КТ, или с други думи от нормативната
регламентация не може да се направи извод, че в случая тя е спазена и това
обосновава следващия извод направен в касационната жалба, че лицето е работило
при касатора инцидентно, а не постоянно.
3.Неоснователни са
възраженията наведени от процесуалния представител в съдебно заседание, за това,
че районния съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.405а от КТ, като твърди,
че след като липсва постановление издадено по този ред, с което да е признато наличието
на трудово правоотношение, районния съд не е компетентен да определи дали
процесното правоотношение е трудово, тъй като в случая процедура по чл.405а не
е извършена. Процедурата по чл.405а е самостоятелно производство, в което може
да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление
издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Предписанието може да
се обжалва по реда на АПК пред съответния административен съд. Става въпрос за
административно производство, при което се установява дали едно правоотношение
е трудово или не е такова. Това производство се развива по указания в
разпоредбата на чл.405а ред и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
Наличието на такова влязло в сила постановление, обаче не е предпоставка да
бъде санкциониран работодател за нарушаване на чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.414,
ал.3 от същия кодекс. На първо място, защото такава материална предпоставка
липсва в санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ. На второ място, защото
става въпрос за административнонаказателно производство, при което компетентния
наказващ орган следва да установи дали са налице фактите, които очертават
обективните елементи на състава на нарушението, в случая такъв елемент е
наличието на взаимоотношение между работодател и работник, които са трудови по
своя характер, но не са оформени надлежно с подписан трудов договор в писмена
форма. Констатирането на тези факти е изцяло в компетентността на наказващия
орган, който е оправомощен да налага санкции за такъв вид нарушения. От това се
произтича и компетентността на районния съд да проверява същите факти, когато е
оспорена пред него законосъобразността на наказателното постановление. Наличието
или липсата на постановление, издадено по реда на чл.405а от КТ няма отношение както
към компетентността на районния съд да установява процесните факти, така и по
отношение на това дали тези факти съществуват или не.
В този смисъл представената
от процесуалния представител на касатора съдебна практика, изхождаща от ВАС
няма отношение към съществото на настоящия спор, защото от съдържанието на
представените решения се вижда, че става въпрос за оспорване по реда на
чл.405а, ал.7 от КТ на постановление издадено от административния орган (не от
административнонаказващия), с което е установено съществуването на някакво
трудово правоотношение. Представеното решение на районен съд Бургас, настоящия
състав не споделя по съображенията изложени по-горе.
Поради неоснователност на
касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
На основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВА В СИЛА решение № 1364/2012г. по АНД
№2359/2012г. на Районен съд Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: