Присъда по дело №472/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 9
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20201200200472
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
СъдебниСнежана Гиздова

заседатели:Тодорка Иванова
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20201200200472 по описа за 2020 година

Въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.303 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. АП. АТ. - роден на *** г., в гр. П., с адрес същия град, ул. З.м.,
2 (понастоящем в затвора в гр. Н., окръг С., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че
на 18.09.2017 г., около 16.30 ч. в гр. П., на ул. Л.М., като правоспособен водач на МПС, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Деу Ланос“, с
рег. № ***, нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), както следва: чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Ф. Г.а М.а, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл.343а, ал.1 б “б“ от НК във вр. с чл.343, ал.1 б.”в” пр.1 вр. чл.342
ал.1 пр.3 от НК вр. с чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
1
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37,ал.1 т.7 от НК лишава подсъдимия К. АП. АТ. от
правото да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъжда подсъдимия К. АП. АТ. със снета по делото самоличност да заплати сторените
разноски по делото в размер на 2484,41 /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева
и четиридесет и една стотинки/- по сметка на ОД на МВр Благоевград и сумата от 960,99
/деветстотин и шестдесет лева и деведесет и девет стотинки/ - по сметка на ОС Благоевград,
както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
ВРЪЩА на наследниците на Ф. М.а- С. М. Г., В. М. Г. и Г. М. М. един брой метална
патерица.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Софийски апелативен съд в 15 –
дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по нохд №472/2020 год., по описа на Окръжен съд Благоевград,
изготвени на 20.04.2022 год.


Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по внесения от
Окръжна прокуратура Благоевград обвинителен акт срещу подсъдимия К. А.
А. от гр. П., понастоящем в затвора в гр. Н., окръг С.,в РГърция , с ЕГН
**********, с обвинение за това, че на 18.09.2017 г., около 16.30 ч. в гр. П., на
ул. „Л.М.“, като правоспособен водач на МПС, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Деу Ланос“, с рег. № ***,
нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), както следва: чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е
причинил смъртта на Ф. Г.а М.а, от същия град – престъпление по чл.343,ал.1
б “в“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. с чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа
обвинението. Счита, че съвкупния доказателствен анализ води до
единствения възможен извод, че подсъдимия е осъществил деянието, в което
е обвинен. Намира, че следва да се кредитират и гласните доказателствени
средства и заключението на комплексната авто-техническа и медицинска
експертиза /КАТМЕ/. Също така, излага доводи да не се кредитират
обясненията на подсъдимия, че не е блъснал пострадалата М.а, а е искал да я
хване, тъй като видял, че залита и ще падне, тъй като те се явяват изолирани
от останалия доказателствен материал и в пълна степен се оборват от
заключението на КАТМЕ. Прокурорът пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен по така повдигнатото му обвинение, да му бъде наложено
наказание с приложението на чл.55 от НК в размер на около година и осем
месеца, както и да му бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС“ .
В качеството си на частни обвинители по делото са конституирани
наследниците на пострадалата Ф. М.а- това са нейните синове- С. М. Г. , В.
М. Г. и Г. М. М. , които се представляват от повереници- адв.П. и адв.Н.. В
последното съдебно заседание се явява само С.Г. и за всички- адв.П..
Последната в хода на съдебните прения изразява становище, че обвинението е
доказано по несъмнен начин и моли подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимия К.А. е призован чрез издаване на нарочна европейска заповед за
разследване, съдържаща искане за временното му предаване на българския
съд за разглеждане на настоящето дело от гръцките власти, поради
обстоятелството, че същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвор в Гърция. Подсъдимият не е дал съгласие за временното му предаване,
поради което и след назначаване на служебен защитник производството по
отношение на него протече задочно.
1
Служебния защитник- адв.Т. изразява становище, ако съдът приеме, че
нейния подзащитен е виновен по повдигнатото обвинение, то да приеме, че
резултата е и съпричинен от пострадалата М.а, която също в нарушение на
правилата за движение се е движима на пътното платно, а не по тротоара,
както и пледира, да се приложи закон за по-леко наказуемо деяние, тъй като
по делото е установено, че след настъпване на ПТП, подсъдимия е направил
всичко зависещо от него и е оказал помощ на пострадалата, като я
транспортирал със собствения си автомобил до центъра за спешна
медицинска помощ. Счита също така за основателно и искането на прокурора,
наказанието, което ще се наложи на А. да е с приложението на чл.55 от НК
при наличието на множество смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства, и с приложението на чл.66 от НК.
Окръжният съд, след като взе в предвид изложеното в обвинителния акт,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното във фактическо отношение:
Подсъдимия К. А. А. е от гр.П.. През 2018 год. е осъден в РГърция, където
изтърпява в затвор наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години.
Към 18.09.2017 год. не е бил осъждан /реабилитиран/. Същият е
правоспособен водач на МПС категории „В”, „М“ и „АМ“, като притежава
валидно СУМПС № *********. Към дата 18.09.2017 год. ползвал лек
автомобил, марка и модел „Деу Ланос“, с рег. № ***, който му бил
предоставен за ползване от собственика Х.С. от гр. П..
Улица „Л.М.“ в гр-.П. е двупосочна, с две ленти за движение във всяка
посока, ограничени по края с бетонови бордюри и покрита с едрозърнест
асфалт. Лентите за движение са разделени с непрекъсната разделителна линия
и са с широчина от по 3,40 м.
Пострадалата Ф. М.а също е от гр.П., родена * год. Придвижвала се бавно с
помощта на патерица. На 18.09.2017 год. , около 16.30 ч. М.а се движела по
лявата пътна лента на ул. „Л.М.“ в гр.П., в посока към центъра на града.
Намирала се на около 1,65 метра от ръба на левия бордюр, като държала
металната патерица в дясната си ръка. В същото време, в нейната посока на
движение – центъра на гр.П., по ул. „Л.М.“, с лек автомобил, марка и модел
„Деу Ланос“, с рег. № *** се движел и подсъдимия К.А.. Тъй като от дясната
страна на улицата имало паркирани автомобили, то подсъдимия се движил с
посочения автомобил в насрещната пътна лента, която е лява по посоката му
на движение му ,като управлявал автомобила със скорост от около 27,5 км/ч.
От момента, в който подсъдимия навлязъл с автомобила в лявата пътна
лента, той обективно е могъл да види движещата се по пътната лента Ф. М.а,
но независимо от това продължил да се движи с посочената скорост и когато
бил на разстояние от около 12,10 – 12,20 метра зад пешеходката М.а,
подсъдимия А. възприел опасността от удар и предприел намаляване на
скоростта, като едновременно с това отклонил автомобила в дясно. Макар и
да е намалил скоростта си на движение до 17,2 км/ч , А. не успял да
2
предотврати удар, в следствие на което с лявата част на предната броня , в
обхвата под и във вътрешния ъгъл на левия фар е последвал първо удар в
помощната патерица и веднага след това удар и в дясната подбедрица на
пешеходеца М.а. След първоначалния удар, в патерицата и десния крак,
загубата на стабилност и постъпателното движение в посока напред и
надясно на спиращия автомобил е последвала ротация на тялото около
мислената вертикална ос на центъра на тежестта му, в посока обратна на
часовниковата стрелка. В следствие от внезапно възникналата голяма
инерционна сила, тялото на Ф. М.а се е насочило към предния капак на
автомобила, удряйки се в него. Последвало е странично плъзване по капака и
отхвърляне на тялото на М.а наляво от посоката и от страничните предни
леви габарити на автомобила и падане върху асфалтовата настилка на около
1,75 м. от мястото на удара, съпроводено със силен удар в настилката. От
последвалия контакт с терена М.а ударила главата си, в следствие на което
получила травма в тази област – лявата челно – слепоочна област.
Мястото на удара е на около 11.20 – 11.25 м. по дължина на улицата
(успоредно на ръба на близките ограничителни бордюри към тротоара) преди
линията на ориентир № 1 (знак „Б2 – Път с предимство“), в посока към
център на града и на около 2.70 – 2.80 м. по ширина на платното вдясно от
ориентир № 1, в същата посока.
След удара автомобилът изминал, в режим на служебно спиране, около 2,55
м. и спрял. Подсъдимият, който бил сам в автомобила си, незабавно излязъл
от него и отишъл при пострадалата. Виждайки ,че е в тежко състояние решил
да я качи в автомобила си и да я закара в Спешен център в града. В
непосредствена близост до мястото на ПТП, имало заведение, в което се
намирали полицейските служители от РУ – П. -С.Л. и В.А.. Там се намирал и
свидетеля Ц.Ц.. Същевременно, по стълбите на жилищен блок, намиращ се
също в непосредствена близост до мястото на ПТП слизал свидетеля Б. Т..
Всички те възприели шума от удара между автомобила и пострадалата. Пръв
на място изтичал свидетеля Б.Т., който помогнал на подсъдимия А. да качат
пострадалата М.а на задната седалка в лекия му автомобил. След като
сложили М.а на задната седалка, А. взел намиращите се в района на ПТП
метална патерица и обувките на М.а и също ги оставил на задната седалка.
През това време до автомобила отишли и свидетелите Л. и А.. В.А. се качил
на предната дясна седалка и тръгнал с обвиняемия към Спешен център гр. П..
Там пристигнали и полицейските служители Н.Й. и А.Ц.- автоконтрольори,
които на място провели разговор с подсъдимия и с колегата им А. и от
последните установили къде е възникнало ПТП-то. Подсъдимият заявил пред
полицейските служители, че не е блъснал пострадалата, а докато се движел
възприел, че М.а докато ходи губи равновесие и поискал да я хване, за да не
падне, но не успял, поради което и тя паднала на улицата, но без да
осъществява контакт с автомобила му.
Пострадалата Ф. М.а е била настанена в отделение по реанимация, като по
желание на нейните близки, същия ден е транспортирана до УМБАЛСМ
3
„Пирогов“ гр. София. Въпреки оказаната й медицинска помощ, вкл. и
извършена спешна операция, на 27.09.2017 г, в 17.05 ч. пострадалата Ф. М.а
починала.
В хода на ДП е назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза на
труп, която в хода на съдебното следствие е приобщена чрез прочитането й
към доказателствения материал. От заключението й, изготвено от трима
експерти- М., Б. и В. се установява, че при огледа и аутопсията на Ф. М.а и
наличната медицинска документация са установени травматични
увреждания: пътнотранспортна травма- тъпа травма на главата без счупване
на черепна – охлузване с кръвонасядане в лявата челно слепоочна област на
главата с подлежащ голям хематом в меката черепна покривка; кръвонасядане
на рехавата тъкан зад лявата очна ябълка; кръвонасядане на клепачите на
лявото око; кръвонасядане в дясно задно слепоочно тилно, на дясната
половина на долната челюст преминаващо към шията; охлузване на лявото
рамо на долната челюст; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за дясната
голямомозъчна хемисфера и по основата на лявата средна чарепна ямка ;
кръвонасядания на гръден кош, на междуребрената мускулатура на нивото на
второто и третото леви ребра; счупване на трето и четвърто ребра в ляво по
предната мишнична линия с изразено кръвонасядане на околните меки тъкани
и др. Експертите са констатирали наличие на усложнения изразяващи се в
мозъчно притискане; контузия на мозъчния ствол и дясната малкомозъчна
хемисфера; двустранна абсцедираща бронхопневмония; единичен тром в
среден калибър разклонения на белодробната артерия в дясно. Наред с това е
установено и наличие на придружаващи заболявания – тежко изразена
генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчните артерии, венечните
артерии на сърцето и аортата; морфологични данни за хронична исхемична
болест на сърцето и артериална хипертония.
Като причина за смъртта на М.а, вещите лица са посочили тежката травма на
главата и настъпилите от нея увреждания, както и , че е налице пряка
причинно- следствена връзка между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
След пътно-транспортното произшествие на подсъдимия А. е взета кръв за
изследване, като видно от изготвената в хода на делото химическа експертиза
№ 691/27.09.2017 г. не се установява наличие на етилов алкохол.
В хода на ДП е изготвена от вещото лица Р.Ш. единична авто-техническа
експертиза, според заключението на която е възприел скорост на л.а. към
момента на удара от 17 км/час, а на възникване на опасността-27,46км/час.
Ш. е приел, че подсъдимия навреме е възприел пострадалата на пътното
платно, но вместо да намали скоростта си, я е увеличил, с намерение да я
хване, тъй като залитнала, поради което настъпило и съприкосновението. Ш.
сочи, че за подсъдимия е имало възможност да спре аварийно и да
предотврати произшествието, а пострадалата, в предвид възрастта й и факта,
че се придвижва с помощно средство не е имала възможността да се качи на
4
тротоара.
Изготвена в хода на ДП е и комплексна автотехническа и медицинска
експертиза /КТМЕ/, от вещите лица Н., Ш. и д-р Ч., от заключението на която
се установява описания механизъм на пътно-транспортното произшествие.
След изчисления по три метода (Searle, Appel и според изминатото разстояние
от автомобила след мястото на удара, при спиране със служебно закъснение)
същите са приели, че скоростта, с която подсъдимия е управлявал
автомобила преди удара е около 27,5 км/ч, а в момента на удара – 17,2 км/ч.
Според вещите лица за подсъдимия А. е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП със спиране чрез своевременно
задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение в
конкретната пътна обстановка и скорост на управление, както от
разстоянието на виждане, така и от разстоянието до удара. Според тях, от
техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са две: 1. Липсата
на действия от водача А. свързани със задействане на спирачната уредба с
максимално спирачно закъснение при наличие на възможност за това и 2.
Движението на пешеходеца по асфалтовата част от настилката при наличие на
техническа възможност за пресичане на улицата по перпендикуляр от тротоар
до тротоар. В съдебно заседание вещите лица оборват твърденията на
подсъдимия, че целта му била да хване движещата се по пътното платно
пострадала Ф. М.а, тъй като вещото лице Н. сочи, че това е технически
невъзможно, тъй като от една страна подсъдимия е предприел действия по
спиране и я е ударил с ляв габарит, което сочи, че неговата цел е била да
заобиколи пешеходката отдясно вещото лице д-р Ч. пък сочи, че
установените аутопсионни находки и травматични увреждания в областта на
долни крайници, сочат единствено само за контакт между автомобила и
пострадалата М.а, при който пострадалата е била в изправено положение и
леко приведена напред в предвид възрастта й и обстоятелството, че се е
придвижвала с патерица.
С оглед на така установеното във фактическо отношение, съдът намира, че
подсъдимия К. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението чл.343а, ал.1 б “б“ от НК във вр.с чл. 343, ал. 1, б. „в” пр.1
вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП- по-леко наказуемо
деяние от повдигнатото му с обвинителния акт, тъй като след деянието е
направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата, която към
този момент е била още жива.
От обективна страна, по безспорен начин е установено мястото и времето на
извършване на деянието, тъй като в тази насока са събрани безпротиворечиви
доказателствени източници- това са показанията на свидетелите Ц., Л. и Т.,
които макар и да не са възприели непосредствено самото ПТП, те са очевидци
на непосредствените, след ПТП находки- мястото на автомобила на пътното
платно, разположението на пострадалата, както и на факта, че именно
подсъдимия е бил единственото лице в автомобила, както и това, че той е
5
потеглил с него към спешния център, поради което и се установява и
авторството на деянието. Така показанията на посочените по-горе свидетели
кореспондират и с данните от протокола за извършения оглед на
местопроизшествие, както и със заключението на КАТМЕ.
Следва да се посочи, че тъй като очевидци на самото ПТП няма, механизма на
причиняване на същото се изяснява чрез описаното в протокола за оглед на
местопроизшествие и направените фотоснимки и чрез заключението на
КАТМЕ. Така по категоричен начин е установено, че пострадалата Ф. М.а се е
движила по пътното платно на ул.“Л.М.“ в гр.П., преди кръстовище с ул.“
Х.Б.“ и на ъгъла на кафене „Л.“, като се е придвижвала, ползвайки метален
бастун. Установено е също така , от посочените по-горе доказателствени
източници, че по същата улица и в същата посока, т.е. зад гърба на
пострадалата се е движил с автомобил „Деу Ланос“ и подсъдимия А., както и
това, че не е заемал неговата дясна лента за движение, тъй като на нея имало
паркирани автомобили, а се е движил в насрещната за него лява лента за
движение. Скоростта, с която подсъдимия е управлявал л.а. е установена от
вещите лица по КАТМЕ по три метода (Searle, Appel и според изминатото
разстояние от автомобила след мястото на удара, при спиране със служебно
закъснение) , като същите са приели, че тя е около 27,5 км/ч., преди удара, а
в момента на удара – 17,2 км/ч. Според вещите лица за подсъдимия А. е
съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП със спиране
чрез своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно
закъснение в конкретната пътна обстановка и скорост на управление, както от
разстоянието на виждане, така и от разстоянието до удара. Пак вещите лица
изясняват, че подсъдимия не е предприел действия, свързани със задействане
на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение, при условие, че е
имал възможност за това, което пък от обективна страна установява по
несъмнен начин, че А. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
– „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ . Обективно той е имал
възможност да възприеме пострадалата на пътя и от този момент да намали
скоростта или да спре, но не е сторил това, а е предприел в по-късен момент
намаляване на скоростта и то не с максимално спирачно задействане, за да
предотврати удар. Тук е мястото да се анализират и обясненията, които
подсъдимия е дал в хода на ДП, а съдът- приобщил към доказателствения
материал /разпитан с европейска заповед за разследване/. Както се посочи по-
горе подсъдимия твърди, че след като е възприел пострадалата на пътя е
видял, че тя „залита“, поради което увеличил скоростта си, за да е хване, но тя
паднала на платното без съприкосновение с автомобила. Тези му обяснения
се възприемат от настоящия състав не като доказателствен източник за
изясняване на обективната истина по делото, а като средство за защита, тъй
като се явяват не само изолирани, но и напълно оборени от заключението на
вещите лица по изготвената КАТМЕ. На първо място инж.Н. изяснява, че по
делото е установено, чрез посочените от тях в заключението изчисления, че
6
подсъдимия е намалил скоростта си на движение- от 27,5 км/ч.,преди удара
на 17,2 км/час в момента на удара, което е пряко противоречие с твърдението
му, че е увеличил скоростта си. Наред с това инж.Н. изяснява, че в предвид
особеностите на кръстовището, което е следвало след мястото на удара,
подсъдимия е имал траектория на дясно, тъй като ако се беше движил
направо удара по пострадалата щеше да е фронтален. Също така това вещо
лице сочи, че падането на едно тяло върху настилка, в случай с подпиране на
патерица е една секунда, поради което ако се даде вяра на обясненията на
подсъдимия, то същият се е намирал непосредствено зад пострадалата, а не на
30 метра, както твърди. На следващо място от посоченото от д-р Ч. се
установява, че описаните при аутопсията травматични увреждания по
пострадалата М.а няма как да се получат, ако тя е паднала на пътното платно
и е нямала удар с автомобила. Д-р Ч. е категоричен, че в предвид на тези
травматични увреждания по долните крайници на пострадалата, същата е
била изправена и леко приведена напред, в движение, с помощта на металната
патерица, в момента в който с лявата част на предна броня в обхвата под и
във вътрешния ъгъл на левия фар е последвал удар първо в патерицата, а след
това и в дясната подбедрица на пешеходката. С оглед на това, съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия А., а напълно кредитирайки комплексната
експертиза, приема, че същият е имал възможност да намали скоростта си,
след като е възприел опасността- пешеходката на пътното платно или да спре,
но въпреки това не е сторил това, тъй като не е намалил ефективно- до
спиране преди удара. От обективна страна това е нарушението на правилата
за движение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, което запълва бланкетната норма на
чл.343 от НК и което е в пряка и причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Той нямаше да настъпи и ако нямаше движение на пострадалата по
пътното платно, с което тя също и в голяма степен е съпричинила крайният
резултат. Съдът намира, че не следва да се кредитира единичната авто-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ш., а комплексната такава,
поради обстоятелството, че последната е в състав от специалисти- както
инжинери по техническата й част, така и вещо лице лекар, които в пълнота са
изследвали обстоятелствата по делото, направили са точни измервания и при
взаимно допълващи се знания са дали отговор на основаните въпроси, като са
изяснили с категоричност механизма на ПТП.
Съдът, напълно кредитира и заключението по съдебно-медицинската
експертиза на труп, изготвена от три вещи лица, които в заключението си
категорично са дали извод, че смъртта на пострадалата Ф. М.а, независимо от
възрастта й и придружаващите заболявания, които е имала – тежко изразена
генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчните артерии, венечните
артерии на сърцето и аортата; морфологични данни за хронична исхемична
болест на сърцето и артериална хипертония, са тежката травма на главата и
настъпилите от нея увреждания, както и сочат, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
7
Настоящият съдебен състав намери, че по делото е безспорно установено, че
след причиняване на ПТП , подсъдимия е направил всичко зависещо от него,
за оказване помощ на пострадалата. В тази връзка изцяло следва да се
кредитират показанията на свидетелите- Й. и Ц. и двамата автоконтрольори,
които отишли в спешния център и установили, че подсъдимия е отвел със
автомобила си пострадалата до същия. Такива са и показанията на свидетеля
Б.Т., който е помогнал на подсъдимия, по молба на последния да качат
пострадалата в автомобила. Действията на подсъдимия А. са насочени към
възможно най-ефективната помощ към пострадалата- да я заведе максимално
бързо до спешният център, където може да й се окаже първа медицинска
грижа. Наред с това е безспорно установено, че пострадалата към този
момент е била жива, поради което и действията на А. са били насочени към
оказване на помощ на М.а.
В предвид на така изложеното, съдът прие, че подсъдимия К.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.343а,ал.1 б “б“ от НК във вр. с чл.343 ал.1
б.”в” пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. с чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,по който
го призна за виновен. Деянието е извършено от него от субективна страна в
условията на непредпазливост – небрежност. Установено е по делото, че
подсъдимия е правоспособен водач на моторно превозно средство,поради
което и лице запознато с всички правила по ЗДвП при управление на МПС и
макар да е съзнавал общественоопасния характер на деянието той не е
допускал, нито е желал настъпването на пътно-транспортното произшествие,
довело до смъртта на М.а, тъй като се е надявал да предотврати евентуалните
последици, но несъмнено е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици от противоправното си поведение в
нарушение на ЗДвП.
Причина за извършване на престъплението е проявеното незачитане от страна
на обвиняемият на установените правила за движение по пътищата в
страната.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по което, съдът призна подсъдимия за виновен се
предвижда наказанието, което законодателят е предвидил е „лишаване от
свобода“ до четири години. Съдът, след като прецени, че е налице един
сравнителен баланс между смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност на А. обстоятелства, му наложи наказание в средния размер-
„лишаване от свобода“ за срок от две години. Не са налице многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, с оглед на които да се приеме,
че и най-леко предвиденото в закона наказание /няма минимум на
„лишаването от свобода“ за това престъпление/ ще се окаже несъразмерно
тежко. Като смекчаващи, съдът отчете данните за съпричиняването на
престъпния резултат от пострадалата Ф. М.а, която също в нарушение на
правилата за движение се е движила на пътното платно, както и факта, че към
8
датата на деянието подсъдимия е лице с чисто съдебно минало. Като
отегчаващо отговорността му са доказателствата за системното му
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Съдът намери, че
наказание към средния размер е съобразено и със степента на обществена
опасност на престъпленията по транспорта. Налице са основания за
приложението на чл.66,ал.1 от НК, тъй като от една страна наказанието
„лишаване от свобода“, което съдът наложи на А. е с продължителност от две
години, т.е. под три години, от друга същият към извършване на деянието не
е осъждан, а и целите на наказанието могат да бъдат постигнати, без
ефективното изтърпяване на наказанието.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37,ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на
подсъдимия А. и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок
от три години. Продължителността на това наказание, съдът съобрази изцяло
с налаганите по административен ред множество наказания на А. за
допуснати от него нарушения по ЗДвП.
В предвид на обстоятелството, че подсъдимия бе признат за виновен и на
основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди К. А. А. да заплати и сторените
разноски по делото в размер на 2484,41 /две хиляди четиристотин осемдесет
и четили лева и четиридесет и една стотинки/- по сметка на ОД на МВр
Благоевград и сумата от 960,99 /деветстотин и шестдесет лева и деведесет и
девет стотинки/ - по сметка на ОС Благоевград, както и сумата от 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист, като се разпореди и относно вещественото
доказателство- върна на наследниците на Ф. М.а- С. М. Г. , В. М. Г. и Г. М.
М. един брой метална патерица.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни