Р Е Ш Е Н ИЕ
Номер 486 30 март 2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито
заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар Й. Б.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова
административно дело номер 233 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по две касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“/ГД„ИН“/ към министъра на правосъдието и Ж.К.А., ЕГН **********, понастоящем
в затвора Бургас, против съответните части на решение № 1705 от 07.12.2020 г.,
постановено по адм.дело№ 1094/2020 г. по описа на Административен съд Бургас.
Касационният
жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен,
не се представлява. В жалбата излага доводи за неправилност на решението на
Административен съд Бургас в осъдителните части поради нарушение на материалния
закон. Сочи, че ищецът не е конкретизирал в какво точно се изразяват
неимуществените вреди, за които претендира обезщетение; липсват данни да е
претърпял увреждане по степен и характер на преживени болки и страдания, което
да е довело до здравословно неразположение или трайно да е увредило
здравословното му състояние и не е доказал отражението на условията в затвора
върху неговата психика. Твърди, че битовите условия в жилищните помещения в
затвора не могат да се интерпретират като резултат на поведение - действие или бездействие на служители на ГД
„ИН“, поради липса на нормативно установено задължение за осигуряване на
минимална жилищна площ за един лишен от свобода и за санитарно помещение и
течаща вода в спалното помещение за
първия исков период. Оспорва изводът
на съда за допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи/ЕКПЧ/. Счита за неправилно позоваването на тълк.
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, относно
началния момент на погасителната давност, което е неприложимо за специалния ред
за реализиране на отговорността на държавата по чл.284 и сл. ЗИНЗС. Сочи още,
че размерът на присъденото обезщетение е
несправедлив и завишен. Изразява несъгласие и срещу неприсъждането на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „ИН“, тъй като при отхвърляне на исковата
претенция за периода след 13.06.2017 г., следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, както и съобразно отхвърлената част на иска. Иска отмяна на решението
в обжалваните от него части и потвърждаването му в частите, с които са
отхвърлени исковите претенции, алтернативно да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
жалбоподател Ж.К.А., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В
жалбата оспорва като неправилно решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният срещу ГД „ИН“ иск за периода от 14.03.2018 г. до 15.06.2020 г. Сочи,
че не му е предоставена правна помощ, с което е нарушено правото му на защита и
справедлив съдебен процес. Твърди, че съдът не е обсъдил ангажираните от него
доказателства за нарушение по чл.3 ЗИНЗС
„продължителна изолация без възможност за общуване“.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за неоснователност на касационните жалби.
С
разпореждане № 392 от 29.01.2021 г. касационната жалба на Ж.А. е оставена без
движение и му е дадено указание за изправяне на нередовност - да заплати
дължимата за производството държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева и
представи за това доказателства по делото, в 7- дневен срок от уведомяването.
Предупреден е, че при неизпълнение на указанието в посочения срок, касационната
жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството ще бъде прекратено.
За
указанията на съда касационният жалбоподател е уведомен лично на 02.02.2021 г.,
видно от приложеното по делото съобщение/л.19 от делото/.
В
определения срок, който за А. е изтекъл на 09.02.2021 г. г./вторник, присъствен
ден/, нередовностите по касационната
жалба не са отстранени. По делото не е представен документ, който да удостовери
заплащане на дължимата държавна такса. Превод на такава не е
установен и след извършена справка по сметката на Административен
съд Бургас.
Внасянето
на таксата за образуване на делото пред настоящата инстанция, е условие за
редовност на касационните жалби, а спазването на процесуалните изисквания
представлява предпоставка за законосъобразното развитие на производството.
Отказът
да бъдат отстранени констатираните нередовности на оспорването е процесуална
пречка за осъществяване на съдебното производство по заявения правен спор.
При
положение, че касационната жалба на А. не отговаря на изискванията по чл.213,
т.3 АПК, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
Налице е
ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното
производство в тази част.
Ето
защо, съдът дължи произнасяне само по касационната жалба на ГД „ИН“.
Касационната жалба на ГД”ИН”, подадена в срока по чл. 211,
ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна при следните съображения:
С решение
№ 1705 от 07.12.2020 г., постановено по адм.дело № 1094/2020 г. по описа на
Административен съд Бургас, в оспорената
от ГД „ИН” част, касаторът е осъден да заплати на Ж.К.А. обезщетение в размер
на 3 652.00 /три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал
наказание доживотен затвор без замяна в затвора Бургас в периода от 14.03.2013 г.
до 14.03.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10.00/десет/
лева, представляваща внесена държавна такса. Искът е отхвърлен в останалата му
част за разликата над 3 652.00 /три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева до
пълния претендиран размер от 20 000.00 лева.
За да
постанови оспореното решение, административният съд е приел за безспорно
установено, че за част от исковия период 14.03.2013 г. - 14.03.2018 г. ищецът е
бил поставен в неприемливи и унизителни условия на живот, като не му е била
осигурена достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен и
постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, поради което е понесъл неимуществени вреди и са налице
предпоставките на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание
чл.52 ЗЗД и с оглед характера на увреждането, степента и продължителността на
причинените страдания и техния интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 3 652.00
лева за посочения период.
Решението,
в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Административният
съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на събраните
доказателства и е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Въз
основа на представена по делото справка от началника на затвора съдът е приел
за доказани твърденията на А. относно липсата на достатъчно жилищна площ и
пренаселеността на спалното помещение, както и относно ползването на кофи
вместо тоалетни през тъмната част на денонощието за времето от 20.00 ч. до
06.00 ч. в периода от 14.03.2013 г. до 08.09.2016 г. Изложил е мотиви, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „ИН“,
защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено наказание
лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на А.
такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а
именно: достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода както през деня, така и през нощта. Формиран е извод, че поставянето му в
неблагоприятните материални условия в затвора
Бургас през посочената част от исковия период съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 ЕКПЧ, способно да породи
стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на лишаването от свобода. Приел е, че са налице всички елементи от състава на
отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС,
респективно за частична основателност на предявената от А. искова претенция във
връзка с битовите условия в затвора Бургас.
Държавата
е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража
изтърпяват наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва
забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3
ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Съгласно
чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Поставянето
на лишения от свобода в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ЗИНЗС само по
себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. Поради това в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена
оборимата презумпция, по силата на която настъпването на неимуществени вреди в
правната сфера на лишения от свобода в резултат на нарушение по чл.3 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното. Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5,
вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага
извод, че за лишения от свобода са настъпили неимуществени вреди за времето,
през което е бил принуден да пребивава в постоянно унизително положение поради
хигиенно - битовите условия и недостатъчната жилищна площ. ГД „ИН“ е следвало
да обори тази презумпция за настъпването на неимуществени вреди, като ангажира
доказателства, че са осигурени благоприятни и приемливи условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, което не е сторено. Ето защо, съдът намира за
неоснователни възраженията на ГД „ИН“, че лишеният от свобода не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал
никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди и за причинно
следствена връзка между тях и твърдяното бездействие.
Безспорно
се установява наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от
администрацията на ГД „ИН“ относно
привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
Независимо,
че разпоредбата на чл.43, ал.3 ЗИНЗС е в сила от 07.02.2017 г. и за част от
исковия период не е било налице конкретно правило от вътрешното законодателство
на Република България за определяне на минимално жизнено пространство,
полагаемо за всеки лишен от свобода или задържан в спалното помещение, където
той е настанен, то е налице общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо
нечовешкото и унизително отношение, каквото безспорно представлява държането на
човек в килия, в която му се полага по-малко от 3 кв.м. В този смисъл е
практиката на ЕСПЧ и установените от съда стандарти. В пилотното решение на
ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се сочи, че крайната липса на
място в затворническата килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността
водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. В пилотното решение се
сочи, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, какъвто е случаят на ищеца, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори до
нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Фактът,
че А. е бил настанен в пренаселено помещение, в което е разполагал с по-малко
от 4 кв.м площ, заедно с другите аспекти на условията, в които е бил държан в
затвора Бургас в част от процесния период, като неосигуряване на достъп през
нощта до санитарен възел и принуждаването му да ползва кофа в общото помещение
вместо тоалетна, а оттам и липса на основна хигиена, е унизило достойнството му
и е довело ищеца до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на
задържането и в този смисъл представлява нечовешко и унизително отношение
спрямо него в нарушение на чл.3 от Конвенцията. Поради това правилен е изводът
на съда, че претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани.
Правилно,
съобразно тълк. решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2004 г.
ОСГК, е определен началният момент, от който започва да тече давностният срок
за претенцията за вреди от бездействията на специализираните органи по
задържането под стража и по изпълнение на наказанията - преустановяването на
незаконните фактически действия и бездействия. В случая бездействията на ГД „ИН“ да осигури на А.
достатъчно жилищна площ в затворническата килия и постоянен достъп до санитарен
възел през денонощието са преустановени след завършване на ремонта в затвора.
Следователно от този момент е започнал да тече пет годишния погасителен срок за
предявяване на исковата претенция, който не е изтекъл към датата на предявяване на
исковата претенция.
Неоснователни
са възраженията на ГД „ИН“ относно размера на присъденото обезщетение. В
съответствие с правилото на чл. 52 ЗЗД и
съобразно критерия за справедливост, съдът е взел предвид условията, при които е пребивавал А. в
затвора и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на причините
неимуществени вреди и продължителността от време, през който са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от А. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване.
Неоснователно
е възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е отхвърлена предявената
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по
делото е проведено по специалния ред, предвиден в ЗИНЗС/чл.284-286/, като нормата
на чл.286, ал. 2 ЗИНЗС не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение
при частично отхвърляне на иска. Цитираната норма е специална и дерогира
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.чл.144 АПК.
По
изложените съображения касационната жалба на ГД“ИН“ е неоснователна.
Решението,
в обжалваната част, следва да се остави в сила.
Мотивиран
така, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
без разглеждане касационната жалба на Ж.К.А., ЕГН **********, против решение №
1705 от 07.12.2020 г., постановено по адм.дело № 1094/2020 г. Административен
съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ иск за
неимуществени вреди за периода от 14.03.2018 г. до 15.06.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №233/2021 г. по описа на Административен съд Бургас
в тази му част.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1705 от 07.12.2020 г., постановено по адм.дело № 1094/2020 г. по
описа на Административен съд
Бургас, в частта, с която ГД „ИН” е
осъдена да заплати на Ж.К.А., ЕГН ********** обезщетение в размер на 3 652.00
/три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева за претърпени неимуществени вреди
вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание доживотен
затвор без замяна в затвора Бургас в периода от 14.03.2013 г. до 14.03.2018 г.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1705 от 07.12.2020 г., постановено по адм.дело № 1094/2020 г. по
описа на Административен съд Бургас, в
частта, с която е осъдена ГД „ИН” да заплати на Ж.К.А., ЕГН **********,
понастоящем в затвора Бургас, сумата от 10.00/десет/ лева, представляваща внесена
държавна такса.
Решението,
в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Ж.К.А., ЕГН **********,
понастоящем в затвора Бургас, и прекратено производството, може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен
административен съд на Република България, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: