Решение по дело №324/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

 

Същото е образувано след като с Решение №3954/14.04.2025г. на Върховен административен съд по адм. дело № 2257/2025г. е обезсилено Решение № 3977/23.12.2024 г. по адм. дело № 783/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д. З. Н. от [населено място] против Заповед №18-13403/29.11.2023г. на началника на Службата по „Геодезия, картография и кадастър“ [населено място], и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението.

В първоначалната жалба до съда Д. З. Н. претендира незаконосъобразност на оспорената заповед поради провеждане на процедурата по изменение на кадастралната карта при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и постановяването на крайния акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Посочва, че административният орган не е конституирал, респ. не е уведомил, всички заинтересовани страни за започване на производството, като по този начин ги е лишил от правото на защита. Извън това твърди, че при издаването на заповедта началникът на СГКК – гр. В. Търново не е изискал документи за собственост от заинтересованите лица, каквито указания са му били дадени в определението на ВАС, поради което не е могъл да се увери, че с исканото изменение се засягат права относно съседните два ПИ – 1367 и 1368. Сочи, че доколкото с въпросното изменение се променят границите именно на [ПИ], то е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, а именно спор за материално право, съставляващ пречка за издаването на оспорената заповед. Отделно от това посочва, че по отношение на [ПИ] е налице заведено дело за делба, като този спор се явява преюдициален по отношение на исканото изменение, поради което административният орган е следвало да изчака приключването му и едва след това да се произнесе. Твърди също, че от административния орган не е отчетено, че е налице и несъответствие относно площта на сградата, чието нанасяне е одобрено с оспорената заповед, тъй като според документите за собственост същата е с площ 38 кв.м., а по исканото изменение е нанесена сграда 52 кв.м., както и обстоятелството, че въпросното изменение засяга имот-общинска собственост. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото становище процесуалният й представител мл. адв. С. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочва, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

 

Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, чрез пълномощника си адв. Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, като моли за редуцирането му с оглед правната и фактическа сложност на делото.

 

Заинтересованата страна – А. С. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище моли за уважаване на жалбата и за отмяна на оспорената заповед. Твърди, че с нея се нанася имот, респ. граници, които са несъществуващи, тъй като имотът, за който заинтересованата страна С. Г. твърди, че е собственик и който иска да бъде нанесен в кадастъра, не съществува. Твърди, че наличието на отразяване на посочения имот в предходен план е вероятно техническа грешка, тъй като такива граници, каквито се претендира, че трябва да се нанесат, не съществуват и назад във времето не са съществували. Посочва, че на място съществува само постройката, която към момента е разширена без данни да има нужните строителни книжа. Твърди, че именно поради несъществуването на границата, която с проекта за исканото изменение разделя [имот номер] на два отделни имота, същата не е била нанесена и в кадастралната карта. Сочи, че не съществува никакво основание и през годините съседният нему [имот номер] не е бил разделян, за да се образуват имотите, нанасянето на които се иска. Извън горното, посочва, че не е редно да се нанася исканото изменение, тъй като същото не съответства на актуалната фактическа обстановка. Изтъква и, че по отношение на [имот номер] има заведено и висящо делба за делба, по което съдът в решението си е приел, че се касае за един имот, за който няма данни във времето да е бил разделян или на друго правно основание да е трансформиран в два отделни имота. С тези аргументи моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

 

Заинтересованата страна – С. П. Г., чрез пълномощника си адв. П., заема становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че АГКК [населено място] е анализирала подробно събраните в хода на административното производство доказателства, запознала се е с проекта, който е съобразен с влезли в сила решения по гражданско-правните спорове, установили са легитимацията на правото на собственост, неговите титуляри и преобразуванията на имотите, вкл. и досежно идеалните части. Сочи, че същите касаят имоти, притежавани от вече починалите лица Н. К., нейните наследници Д. Н.. Посочва, че прословутата сграда, заради която ВАС е върнал делото, не касае поземления имот, предмет на изменението, като същата е отделена от него със съответните граници. Сочи, че в случая е налице допусната грешка, поради което се нанасят нови имоти, които са ограничени на базата на техните материални граници и в съответствие с предвижданията на ЗРП и кадастрален план на община Горна Оряховица, последно действал преди кадастралната карта. Посочва, че още 1988 година е нанесен имот планоснимачен № 3576 с очертани граници според заключението на вещото лице, и то от четирите му страни, където съвпадат регулационните с имотните граници, като в този план се съдържа и постройка, представляваща магазин, трайно прикрепен към земята, поради което притежава характеристиката на строеж, а възражението по отношение на неговата законност е ирелевантно към настоящия правен спор. Изтъква, че той няма статут на преносваемо съоръжение, за да може да се коментира въпросът за неговото премахване или не. По горните съображения моли жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен по адм.д. №783/2023г. на АСВТ списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателката хонорар, както по предходното, така и по настоящото дело.

 

Заинтересованата страна – В. З. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

 

Заинтересованата страна – Община Горна Оряховица, редовно призована, не се явява и не се представлява.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том 1, дело № 2177, дело №134/2014г. С. П. Г. е придобил собствеността върху поземлен имот с площ от 75 кв. м., представляващ имот пл. № 3576 от [УПИ], кв. 205 по плана на [населено място], ведно с изграден търговски обект-дървена барака върху бетонова основа с квадратура от 38 кв. м. при общи граници на УПИ и постройката: север [УПИ] – храм църква „Св. Троица“; изток: [УПИ]; юг-улица: югозапад и запад: [УПИ], като [УПИ], 1368 в кв. 205 е неурегулиран откъм улица с осови точки: о.т. 515-о.т. 319. Този имот представлява част от ПИ с [идентификатор].

Със заявление вх. № 01-36245/19.01.2023 г. по описа на СГКК гр. В. Търново, С. Г. е поискал извършването на административна услуга, изразяваща се в изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново за имоти 16359.514.1367, 16359.514.1368 и 16359.514.7189. Исканото изменение се състои в заличаване на поземлен имот с [идентификатор], нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори 16359.514.9916 и 16359.514.9917, и коригиране на границите на поземлени имоти с идентификатори 16359.514.1368 и 16359.514.7189.

За започналото производство са изпратени уведомления до Община Горна Оряховица, В. З. Т., Д. З. Н. и Н. Д. К., с указание, че при несъгласие с исканото изменение, следва да представят документи, доказващи претенции на права в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В предоставения срок от заинтересованите лица Н. Д. К. и Д. З. Н. са постъпили възражения срещу исканото изменение. Към възражението на Д. Н. е приложено съдебно удостоверение от 27.02.2023 г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица. Според удостоверението по отношение на поземлен имот с [идентификатор] с адрес на имота [населено място], [улица], целият с площ 244 кв.м., номер по предходен план: 1367, 1368, кв. 205, парцел IX, има заведено гражданско дело № 1837/2022 г. по описа на ГОРС за делба между следните съделители: Д. З. Н., Д. Д. Л.-Ш., С. Й. С., Я. С. З., З. С. З., Н. С. Ц., Х. С. З. и С. П. Г..

Съобразявайки постъпилите възражения и приложеното Съдебно удостоверение от 27.02.2023 г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица, началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] е постановил Решение № 18-4189-10.04.2023 г., с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спрял административното производство, започнало по заявление вх. № 01-36245/19.01.2023 г. по описа на СГКК [населено място], подадено от заинтересованата страна по делото С. Г., до приключване на производството по гр. дело № 1837/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с влязъл в сила акт. В мотивите на решението административният орган е изложил описаната дотук фактическа обстановка, като е посочил, че образуваното гражданско дело по отношение на ПИ с [идентификатор], който по проекта на жалбоподателя се предвижда да бъде заличен, е преюдициално спрямо произнасянето по искането на Г.. Посочил е, че делото за делба съдържа в себе си и установително произнасяне досежно имота, неговите собственици и техните квоти в него, а С. Г. е посочен като съделител /съсобственик/ в ПИ с [идентификатор].

Посоченото решение е оспорено с жалба, подадена от Г., пред настоящия съд, като с Определение №315/26.07.2023г. по адм.д. №359/2023г., постановено в закрито съдебно заседание, същата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че С. Г. е собственик на [ПИ], който е включен в УПИ ІХ-1367, 1368, кв. 205 по плана на [населено място]. Констатирал е, че имотът е част от ПИ с [идентификатор], като исканото изменение се състои в заличаване на посочения ПИ и нанасяне на ПИ с проекти идентификатори 16359.514.9916, 16359.514.9917 и промяна на границите на ПИ с идентификатори 16359.514.1368 и 16359.514.7189. Констатирал е също, че ПИ с [идентификатор] е предмет на съдебна делба, а Г. е един от съделителите. Позовавайки се на чл. 344, ал.1 ГПК е направил извод, че решението по допускане на делбата има установително действие по отношение наличието на съсобственост и пределите на правото на собственост на страните. Приел е, че при вписване на исканото изменение имот с [идентификатор] ще бъде заличен и няма да има предмет на делбата.

Посоченото определение е оспорено от Г. пред Върховен административен съд, който с Определение №10961/13.11.2023г., постановено по ч.адм.д. № 9904/2023г. е отменил Определение №315/26.07.2023г., постановено по адм.д. №359/2023г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, отменил е Решение № 18-4189-10.04.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново, постановено по заявление №01-36245/19.01.2023г. на С. П. Г. и е върнал преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново за произнасяне по същество на направеното искане. Съдът е намерил изводът на първостепенния съд, че решението по образуваното делбено производство е преюдициално по отношение на исканото вписване на промени в КК и КР за незаконосъобразен. В този смисъл е посочил, че решението, с което е спряно административното производство е незаконосъобразно и постановено, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за издаване на искания административен акт. Изтъкнал е, че административният орган не е изискал от лицата, депозирали възраженията, да докажат правата си на собственост върху посочените имоти, за да се направи извод за наличие на спор за материално право. Посочил е, че делбеното дело е с предмет ПИ с [идентификатор], но не и ПИ с [идентификатор], за което образуваното гражданско дело е ирелевантно. Следователно не е налице правното основание на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството по делото. Приел е, че като е направил извод в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил определение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго, с което оспореният акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по съществото на искането. Отбелязал е, че преди да се произнесе по искането за изменение на КК и КР за посочените имоти административният орган следва да укаже на лицата, депозирали възражения срещу исканото изменение, да установят правата си на собственост/съсобственост и в зависимост от това да направи извод за основателност или неоснователност на искането за изменение на КК и КР по отношение на описаните по-горе поземлени имоти и постанови административен акт по същество.

В изпълнение на посоченото решение, началникът на СГКК е съставил процесната Заповед №18-13403/29.11.2023г., с която е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващо нанасяне на поземлен имот с [идентификатор] с площ 158 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), собственост на Д. З. Н. въз основа на [нотариален акт], том 12, дело 1723 от 2022 г.; поземлен имот с [идентификатор] с площ 77 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), собственост на С. П. Г. въз основа на [нотариален акт], том 32, дело 286 от 2014 г. Нанесена е и сграда с [идентификатор] с площ 52 кв.м. и предназначение – сграда за търговия, собственост на С. П. Г. въз основа на [нотариален акт], том 32, дело 286 от 2014 г. Със заповедта са променени границите на поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] и са заличени: поземлен имот с [идентификатор] с площ 244 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), собственост на Д. З. Н. въз основа на [нотариален акт], том 12, дело 1723 от 2022 г. и на С. П. Г. въз основа на [нотариален акт], том 32, дело 286 от 2014 г., и сграда с [идентификатор], собственост на С. П. Г. въз основа на [нотариален акт], том 32, дело 286 от 2014 г.

Заповедта е изпратена до заинтересованите лица по пощата, като пощенските пратки, адресирани до В. Т. и Д. Н., са били върнати с отбелязване от служители на "Български пощи" ЕАД, че не са потърсени от получателите. Съгласно отбелязаното в уведомление изх. №24-394-03.01.2024г. и констативните протоколи, поради неоткриване на лицата на посочените адреси, от служители в СГКК – [населено място] е предприето връчване на заповедта по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез поставяне на 04.01.2024 г. на таблото за съобщения в СГКК – [населено място] и публикуване на интернет-страницата на АГКК на съответното уведомление за оповестяването на акта, с посочване, че след изтичане на 7-дневен срок от поставянето му на таблото за съобщения и на интернет-страницата на АГКК, заповедта се счита за съобщена и може да бъде обжалвана в посочения в нея срок. Съгласно констативен протокол уведомлението е свалено на 12.01.2024г.

Междувременно, недоволна от одобреното изменение, Д. Н. е оспорила заповедта с жалба, подадена директно до АСВТ на 22.12.2023 г. Въз основа на тази жалба е било образувано адм.д. № 783/2023г. по описа на съда.

С Решение №3977/23.12.2024г. по адм.д. № 783/2023г., състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Д. З. Н. от [населено място] против Заповед №18-13403/29.11.2023г. на началника на Службата по „Геодезия, картография и кадастър“ [населено място] и е осъдил Н. да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър – [населено място] разноски в размер на 1 500 лв. и на С. П. Г. – разноски в размер на 1 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намерил е, че заповедта е и материално законосъобразна. В тази връзка, позовавайки се на заключението по съдебно-техническата експертиза, е посочил, че поземлен имот с [идентификатор], по отношение на който е поискано изменението е бил нанесен в несъответствие с плана от 1998г. и с документите за собственост, тъй като за същия в КККР не са отразени северозападната и югоизточната граници на дворище пл.н. №3576 по КК от 1998г., което по силата на НА №№140, т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г. е собственост на С. Г., които граници фигурират и в предишния план от 1998г. С оглед на това е приел, че е допусната грешка при изработването и одобряването на КККР на [населено място] в обхвата на процесния парцел, поради което са налице предпоставките за изменението й.

С Решение № 3954/14.04.2025 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 2257/2025г. е обезсилено Решение №3977/23.12.2024г. по адм.д. № 783/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново. Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционното производство е проведено и приключено без да бъдат конституирани и призовани задължителни страни по делото. С оглед на това делото е върнато на АСВТ за ново разглеждане, като е указано, че при новото разглеждане на спора е необходимо процесът да се проведе отначало, като се конституират и призовават всички надлежни страни.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е представена и приобщена по делото преписката по съставяне на оспорения акт, както и документите, приложени към жалбата. Приети като доказателства са и незаверено копие от съдебно решение по гр.д. №1837/2022г. по описа на Горнооряховския районен съд, писмо № С-94-00-03 от 29.01.1993г. до З. И. К. и Н. Д. К., заверено по реда на чл. 39 от ЗАдв. от адв. Б., както и Определение №1318/10.10.2024г. на Великотърновски окръжен съд по въззивно гражданско дело №20244100500489 по описа за 2024г. Като доказателство е вложено административно дело № 359/2023г. по описа на Административен съд-Велико Търново, ведно с ч.адм. дело №9904/2023г. по описа на Върховен административен съд. Изслушана е и съдебно-техническа експертиза.

В хода на настоящото производство нови доказателствени искания не са релевирани от страните по спора. Като доказателство е вложено адм. д. №783/2023г. на Административен съд – Велико Търново, ведно с адм.д. №2257/2025г. на ВАС, както и становище с вх. № 2810/20.06.2025 г. от А. Т. - заинтересована страна по делото, молба с вх. № 2869/24.06.2025 г. от адв. С., ведно с пълномощно и списък за разноски, както и списък за разноски представен от адв. Н..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорената заповед. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – инж. Н. О. – началник на СГКК – В. Търново, в чиито правомощия по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и изричните разпоредби на чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е издаването на заповеди за изменения на КК и КР от вида на процесната. Тоест, актът е издаден от материално компетентен орган, при упражняване на вменените му от закона правомощия.

Заповедта е съставена в предвидената писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването й. Отделно от това, мотиви за издаване на административния акт се съдържат и в административната преписка по издаването му, което е допустимо с оглед Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. По смисъла на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР същата е съпроводена със скица проект на изменението.

Не се установява в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Безспорно се установява, че в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 26, ал. 1 от АПК, административният орган е уведомил заинтересованите страни за започналото административно производство, включително и жалбоподателката, като последната се е възползвала от възможността да депозира възражение, излагайки твърдения, че по отношение на поземлен [имот номер], който се явява засегнат от изменението, има заведено и висящо дело за делба в Горнооряховския районен съд, за доказването на което обстоятелство същата е представила и съдебно удостоверение. Съобразявайки постъпилите възражения и данните в приложеното съдебно удостоверение, административният орган е постановил Решение №18-4189/10.04.2023г., с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството до приключване на производството по гр.д. №1837/2022г. по описа на Районен съд Горна Оряховица. Последното обаче е било отменено с влязло в сила Определение №10961/13.11.2023г., постановено по ч.адм.д. № 9904/2023г. на ВАС, като преписката е била върната на административния орган за произнасяне по същество. Именно в изпълнение на посоченото определение е постановена и оспорената в настоящото производство заповед.

Действително, както основателно се твърди и от жалбоподателката, в хода на административното производство не са били конституирани всички заинтересовани страни, доколкото по делото липсват доказателства за уведомяването на А. С. Т., който е собственик на масивен магазин – сграда с [идентификатор], находяща се в поземлен имот с [идентификатор], на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на административното производство, а като последица от това - и за осигуряване на възможност да участва в тази фаза на процеса, включително като изрази становище по събраните доказателства, прави писмени искания и възражения. Настоящият състав обаче намира, че това нарушение не е съществено, тъй като в случая не се е отразило и не би могло да се отрази върху формираната от органа воля, обективирана в оспорената заповед. В хода на настоящото производство, след връщане на адм.д. №783/2023г. на АСВТ за ново разглеждане от ВАС и предвид изричните указания на състава, Т. е конституиран като заинтересована страна по делото, като му е предоставена възможност да защити правата си. Последният обаче не ангажира доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка, а извършените от него процесуални действия налагат извод, че дори и да са били събрани и обсъдени от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново обясненията и възраженията му, те не биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи, различни от възприетите в обжалваната заповед. Поради това не може да се приеме, че допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на административния акт и е довело до неговото опорочаване.

Съдът намира за неоснователно възражението за наличие на допуснато нарушение предвид неизпълнение от страна на административния орган на дадените в Определение №10961/13.11.2023г., постановено по ч.адм.д. № 9904/2023г. на ВАС указания за изискване на документи за собственост от подалите възражения заинтересовани лица, в частност от жалбоподателката, по отношение на процесния поземлен имот. В случая при преглед на приложените по делото доказателства се установява, че всички документи за собственост, касаещи поземления имот, предмет на изменението, са налични в административната преписка, включително и документа за собственост на жалбоподателката - Нотариален акт за дарение № 94, том 12, дело 1723 от 2022 г. Тоест, противно на доводите на оспорващата, преди постановяване на оспорения в настоящото производство акт, административният орган е разполагал с всички необходими и относими документи за нуждите на административното производство, включително и с нейния документ за собственост. Обстоятелството, че същият не е изискал въпросния документ именно от нея, а се е снабдил с него по служебен път, не обосновава наличието на нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК вменява императивно задължение на административния орган да събира служебно доказателства, налични при други административни органи, което задължение в случая последния е изпълнил.

 

Заповедта е постановена в съответствие и с материалния закон.

Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти или грешки, каквито според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Когато СГКК установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК, която се придружава от скица-проект за изменението. В съдебното производство по оспорване на заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се преценява въз основа на писмените доказателства, приложени към проекта за изменението, дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на кадастралната карта, т. е. налице ли са непълноти или грешки.

В случая, от приетата при първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, безспорно се установява, че поземлен имот с [идентификатор], по отношение на който е поискано изменението, е бил нанесен в несъответствие с плана от 1998 г. и с документите за собственост. Според заключението на вещото лице проценият имот е бил нанесен за първи на път на плана от 1921 г. като дворище с пл. сн. № 1383. През 1957г. е одобрен кадастрален и регулационен план, въз основа на който е оформен парцел, чийто граници съвпадат с общата външна граница на имоти с пл. №3916 и №3917, без подхода към имот пл. № 3918. През 1988г. е приет и одобрен нов кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място], в който имотът се идентифицира с пл. №1367 с подход към имот пл. №1368 в югоизточната си част. По силата на Заповед №509/10.06.1992г. на кмета на О. Г. О. е променено местоположението на югоизточната имотна граница на дворище пл. № 1367 /отразена с червен цвят на Приложение №3 към СТЕ по адм.д. №783/2023г./. Според експерта през 1998 г. със Заповед № 2762 е одобрен последния кадастрален план на [населено място], като са нанесени имот пл. №1367 и конкретно имот пл.№ № 3576, а в имот пл. № 3576 е нанесена сграда с обозначение „пМС“. Вещото лице посочва, че по данни от кадастъра площта на имот пл. № 3576 е 75 кв.м., а на сградата, разположена до границата с [имот номер] е 38 кв.м. Кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на [населено място] са приети със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК [населено място], като с влизането им в сила е отменено действието на кадастралния план на [населено място], приет през 1998г. Според експерта в КККР процесния имот е с [идентификатор], като в контура на същия попадат имоти с пл.№ 1367 и пл.№3576 по отменения кадастрален план на [населено място] от 1998 г. /отразени в Приложение №4 към СТЕ по адм.д. №783/2023г./, а като собственици са записани С. Г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г. и Д. Н. по силата на Нотариален акт за дарение № 175, том I, per. № 2145, н.дело № 165 от 2022 г., за сградата - С. Г. по силата на описания НА за дарение №140. Вещото лице изтъква обаче, че към датата на изработване и одобряване на КККР, Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г., легитимиращ С. Г. като собственик на имот пл.№3576, е бил издаден, но границите на имота, описан в него (имот пл. №3576), които са нанесени и на предходния кадастрален план на [населено място] от 1998г., не са отразени в одобрената кадастрална карта, за онагледяването на което обстоятелство от експерта е изготвена комбинирана скица /Приложение №4/, в която са съвместени изображенията от извадка от КККР за [ПИ] и сканирано, мащабирано изображение на част от кадастралния план от 1998г. с обхват имоти пл. №1367 и 3576. Видно от същата е, че в извадката от КККР за [ПИ] не са отразени северозападната и югоизточната граници на дворище пл.н. №3576 по кадастралния план от 1998г., които в скицата са отбелязани в жълт цвят. В този смисъл безспорно е налице допусната грешка при изработването и одобряването на КККР на [населено място], тъй като границите на описания в [нотариален акт], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г. имот, фигуриращи и в предишния план от 1998г., не са отразени в кадастралната карта, поради което последната в обхвата на процесния парцел не отговаря на местоположението, границите и площта на дадения имот по отменения кадастрален и регулационен план на [населено място]. Тези граници не съответстват не само с описаните такива в [нотариален акт], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г., но и с тези, посочени в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и завещание №139/2014г., който е на Р. Т. П. - праводател на С. Г.. Що се отнася границите, посочени в Нотариален акт за дарение № 175, том I, per. № 2145, н.дело № 165 от 2022 г. следва да се отбележи, че този нотариален акт е съставен след влизането в сила на КККР на [населено място] през 2018 г., където, както вече се каза, е допусната грешка, която грешка автоматично е пренесена и в нотариалния акт на жалбоподателката, поради което посочените там граници не са меродавни.

По отношение на сградата, собственост на заинтересованата страна по делото – С. Г., следва да се отбележи, че въпросната сграда вече е нанесена в КК и е регистрирана в КР на [населено място], което обстоятелство се установява от заключението на изслушаната при първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза. Тоест изменението, одобрено с оспорената в настоящото производство заповед, не касае нанасянето на въпросната сграда, а е свързано единствено с промяна на нейния идентификационен номер съобразно променения идентификационния номер на имота, в който е ситуирана. Извън горното следва да се отбележи, че според заключението на съдебно-техническата експертиза, въпросната сграда е била нанесена и на плана от 1998г., който план както по-горе се посочи, е послужил за основа на изработената КК на града. Действително е налице разминаване в контурите на сградата, респ. в площта й, по кадастралната карта и по отменения план от 1998г. Това разминаване обаче според експерта се дължи на разширяването на сградата към съседната улица, което разширяване е било в периода 1998г. – 2018г., т.е. преди одобряване на КК на [населено място] през 2018г. След като към момента на одобряване на КК на [населено място], сградата вече е била разширена, то същата правилно е била нанесена съобразно съществуващото й на място към този момент разположение и квадратура. Без значение за настоящото производство е дали въпросното разширяване на сградата е законно или не, тъй като кадастърът следва да отразява данни за действителното фактическо положение.

Предвид изложеното, съдът намира, че като е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри с оспорената заповед, административният орган е действал в съответствие със закона и не са налице основания за отмяна на постановения от него акт.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно последната разпоредба, в приложимата й редакция /обн. ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Легално определение за "спор за материално право" се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно който такъв е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая не са налице конкуриращи се документи за собственост. Напротив, одобреното с оспорената заповед изменение на кадастралната карта е в съответствие с представените по делото титули за собственост. Приложеният по делото Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г. легитимира С. Г. като собственик на поземлен [имот номер] с площ от 75 кв.м. Именно този имот е предмет на кадастралната процедура, приключила с издаване на оспорената заповед. Следва да се има предвид, че аналогична на притежаваната от С. Г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, per. № 2177, н.д. №134/2014 г. площ (75 кв.м.) е отразена и в документа за собственост на жалбоподателката - Нотариален акт за дарение № 175, том I, per. № 2145, н.дело № 165 от 2022 г. Със същия Д. Н. е придобила собствеността само на 6/18 ид.ч. от ПИ с [идентификатор], целият с площ от 244 кв.м., от които 169 кв.м.- собственост на наследниците на П. С. Й., а останалите 75 кв.м. - собственост на С. П. Г.. С оглед на това, съдът намира, че не е налице спор за материално право, тъй като няма конкуриращи права, основанието на които да се извлича от противопоставими актове за собственост.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й, е правилна и жалбата против нея като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на делото и направеното искане от ответната страна за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да й бъдат присъдени направените такива в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 783/2023г. по описа на АСВТ съгласно приложеното на л.50 от адм.д. №783/2023г. по описа на АСВТ платежно нареждане.

Заинтересованата страна – С. П. Г., също претендира разноски, които му се следват на основание чл. 226, ал. 3, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чийто размер възлиза на 1000 лв., от които 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 783/2023г. по описа на АСВТ съгласно съдържащото се на л.47 от адм.д. №783/2023г. на АСВТ Адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ от 28.02.2024г., 500 лв. – депозит за изготвяне на експертиза по адм.д. №783/2023г. на АСВТ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. ал.3 и ал.4 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

OTХВЪРЛЯ жалбата на Д. З. Н. от [населено място] против Заповед № 18-13403/29.11.2023 г. на началника на Службата по „Геодезия, картография и кадастър“ [населено място].

 

ОСЪЖДА Д. З. Н., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11 да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър – [населено място] разноски по делото в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА Д. З. Н., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11 да заплати на С. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 1000- хиляда лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.