РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 10.09.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от председателя т.
дело № 134/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Ищецът „И.1.“ ООД твърди в исковата си молба, че между него и „Е.Б.“ ЕООД - в качеството му на
възложител, били сключени: 1.
Договор за проектиране, производство и доставка от 09.03.2015 г., по силата на
който „Е.Б.” ЕООД (с предишно наименование „Б. “ ООД) възлага, а „И.1.“ ООД приема да изпълни
проектиране, производство и доставка на 9 броя асансьорни уредби, описани в
Спецификация 1, 2, 3 и 4, неразделна част от договора, срещу заплащане на сума
в общ размер на 63 900 евро или левовата им равностойност - 124 977,54 лв., без
вкл. ДДС, която съггласно чл. 4.2 от Договора е платима до 31.12.2016 г.
Съгласно чл. 2.9. от Договора, при забава за изпълнение на задължението за
заплащане на договорената цена в срока по чл. 4.2. от Договора, възложителят
дължи неустойка в размер на 0,1 % от стойността на договора за всеки ден
забава, но не повече от 5 % от тази стойност. С Анекс No 1 от 22.12.2016 г.
към договора от 09.03.2015 г. страните удължили срока за плащане на посочената
сума до 31.12.2017 г.; 2. Договор за
проектиране, производство и доставка от 15.04.2016 г., по силата на
който „Е.Б.” ЕООД възлага, а „И.1.“ ООД приема да изпълни проектиране,
производство и доставка на 2 броя асансьорни уредби, описани в Спецификация,
неразделна част от договора, срещу заплащане на сума в общ размер на 14 400
евро или левовата им равностойност - 28 163,95 лв., без вкл. ДДС, която съгласно
чл. 4.2 от Договора е платима до 31.12.2017 г. Съгласно чл. 2.9. от Договора от
15.04.2016 г., при забава за изпълнение на задължението за заплащане на
договорената цена в срока п чл. 4.2. от Договора, възложителят дължал неустойка
в размер на 0,1 % от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече
от 5 % от тази стойност.
Ищецът сочи, че
изпълнил договорните си задължения точно и в срок, без да постъпват каквито и
да е било възражения от страна на „Е.Б.” ЕООД, за което били надлежно
съставени и подписани от представители на страните 21 бр. приемо-предавателни
протоколи. Асансьорите били надлежно регистрирани в Главна дирекция
"Инспекция за държавен технически надзор" - гр. София (ГД
"ИДТН") и въведени в експлоатация.
За уговорената цена
на доставените асансьорни уредби били фактура No **********/27.06.2017
г. за сумата от 183 769,79 лв., с вкл. ДДС
(Данъчна основа: 153 141,49 лв., ДДС: 30 628,30 лв.), която твърди да е
била надлежно получена и осчетоводена от ответника. Падежът на задължението за
плащане на цената на проектираните изработени и доставени асансьорни уредби,
съгласно уговореното в чл. 4.2. от Договора от 09.03.2015, удължен с Анекс към
него и по Договора от 15.04.2016 г.,
настъпил на 31.12.2017 г. Плащане на дължимата сума за главницата не
било постъпило, поради което считано от деня следващ датата на падежа -
01.01.2018 г., на основание чл. 2.9 от Договорите, ответното „Е.Б.” ЕООД дължи
неустойка в общ размер на 9 188.49 лв., както следва: Неустойка в размер на 0,1 % от стойността на Договор от
09.03.2015 г. и Анекс 1 към него от 149 973,05 лв. за всеки ден забава, считано
от деня следващ датата на падежа, но не повече от 5 % от тази стойност, която
възлиза на 7 498,65 лв.; Неустойка в размер на 0,1 % от стойността на Договор
от 15.04.2016 г. от 33 796,74 лв. за всеки ден забава, считано от деня следващ
датата на падежа, но не повече от 5 % от тази стойност, която до момента
възлиза на 1 689,83 лв. Въпреки многократните покани и опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните по повод дължимите от „Е.Б.” ЕООД суми,
до настоящия момент плащане по посочената фактура от страна на „Е.Б.” ЕООД не
било извършено, което обосновавало правния интерес на ищеца от търсенето на
защита, срещу неизпълнение на договорното задължение по съдебен ред.
С
оглед изложеното ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати:
1. Сума в размер на
149 973,05 лв., представляваща цената на
проектираните, изработените и доставените от „И.1.“ ООД на „Е.Б.“ ЕООД по
Договор за проектиране, производство и доставка от 09.03.2015 г. и Анекс №1 от 22.12.2016г. към него, 9 броя
асансьорни уредби съгласно Спецификация№ 1, Спецификация № 2, Спецификация № 3
и Спецификация № 4 към Договора, заедно със законната лихва за
забава върху главницата от 149 973,05 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
2. Сума в размер на 7
498, 65 лв., представляваща договорна неустойка за забава в размер
на 0,1 % от стойността на Договора от 09.03.2015г. и Анекс №1 към него от 149
973, 05 лв. за всеки ден забава, но не повече от 5 % от тази стойност, за
периода 01.01.2018 г. /деня, следващ датата на падежа/ до 20.01.2019 г.;
3. Сума в размер на
33 796, 74 лв., представляваща цената на
проектираните, изработените и доставените от „И.1.“ ООД на „Е.Б.“ ЕООД по
Договор за проектиране, производство и доставка от 15.04.2016 г. 2 броя асансьорни
уредби съгласно Спецификация№ 1 към Договора, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от 33 796, 74 лв. за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
4. Сума в размер на 1
689,83 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на
Договора от 15.04.2016 г. от 33 796, 74 лв. за всеки ден забава, но не повече от 5 % от тази
стойност, за периода 01.01.2018 г. (деня, следващ датата на падежа) до
20.01.2019 г.
Ищецът
претендира и присъждане на разноски, включително направените в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск и по налагане на обезпечението.
Ответникът
„Е.Б.“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че представените от ищеца
два договора, по които претендира изпълнение, не са подписани нито от законен
представител на ответника, нито от негов пълномощник. Подписалият ги Я.Я. не
бил законен представител на дружеството към датите на двата договора. Изрично
подчертава, че не оспорва автентичността на подписите, а оспорва
представителната власт на лицата, подписали договорите и приемо-предавателните
протоколи. Освен това на ответното дружество не били доставяни никакви асансьорни
уредби по двата договора – приемо-предавателните протоколи, представени от
ищеца, също не били подписани от представител на ответника. Разписалият за
ответника В.И. нямал никаква връзка с дружеството. Оспорва асансьорните уредби
да са надлежно регистрирани. Поддържа, че не е осчетоводил издадената от ищеца
фактура и не е ползвал данъчен кредит по нея.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба,
в която поддържа, че дори Я.Я. да не е имал представителна власт по отношение
на ответното дружество към момента на подписване на процесните два договора, то
ответното дружество не се е противопоставило на сключените от него сделки
веднага след узнаването им, поради което действията на Я.Я. се считат
потвърдени. Това било така, защото ответното дружество приело изпълнение по
договорите без възражения. Поддържа още, че получил отговор на отправената до
ответника покана за плащане, подписан от законния представител на ответното
дружество – М.П., в който било направено признание, че по процесните договори и
анекс са поръчани асансьорни уредби. Оспорено било единствено изпълнението на
договора.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на
исковата молба, в който поддържа отговора на исковата молба. Допълнително
оспорва твърденията на ищеца, че е приел изпълнението без възражения. Оспорва
твърдението на ищеца, че представения с допълнителната искова молба отговор на
покана за плащане се отнася до процесните два договора. Поддържа, че между
двете страни имало и други договори, поради което при посочване на договора в
отговора на поканата била допусната очевидна фактическа грешка. Ставало
всъщност дума за договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране
от 06.03.2018 г. това бил единствения договор, по който към момента на отговора
било претендирано изпълнение от ответника.
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за
проектиране, производство и доставка от 09.03.2015 г., същият е бил сключен
между ответното „Е.Б.” ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ООД) - в качеството му на възложител, и от друга
страна „И.1.“ ООД – в качеството му на изпълнител, с предмет на договора –
извършване на проектиране, производство и доставка на 9 броя асансьорни уредби,
описани в Спецификация - неразделна част от договора. В т.1.3 от Договора е
установен срокът за изпълнение – 12 месеца след подписването му. Предвиденото
възнаграждение за изпълнение на работите предмет на договора е 63 900 евро – т.
4.1 от Договора, в която не е включен ДДС, който е предвидено да бъде начислен
допълнително, като цялата сума е дължима до 31.12.2016 г. – т. 4.2. В т. 2.9 е
предвидено, че при неспазване на срока по т. 4.2, възложителят дължи неустойка
в размер на 0.1% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече
от 5%. Приложени са Спецификация № 1, № 2, № 3 и № 4 към Договора, в които са
описани асансьорите предмет на доставката – по вид, параметри, брой спирки,
шахта, етажни и кабинни бутониери и други. В Приложение № 1 към Договора от
09.03.2015 г. е изложено описание на задължителните изисквания съгласно
приложимия БДС – относно параметри и разположение на асансьорните шахти,
етажните площадки, врати за обслужване, аварийни врати, електрозахранване и
други.
Представен е Анекс № 1 от 22.12.2016 г. към Договора,
в който страните са договорили продължаване срока на плащане на цената по него
в срок до 31.12.2017 г., вместо първоначално установения такъв до 31.12.2016 г.
Представен е и Договор за проектиране, производство и
доставка от 15.04.2016 г., от който е видно, че същият е бил сключен между
ответното „Е.Б.” ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ООД) - в качеството му на възложител, а „И.1.“ ООД
– в качеството му на изпълнител, с предмет на договора – извършване на
проектиране, производство и доставка на 2 броя асансьорни уредби, описани в
Спецификация - неразделна част от договора. В т.1.3 от Договора е установен
срокът за изпълнение – 3 месеца след подписването му. Договорената цена за
изпълнение на работите предмет на договора е 14 400 евро– т. 4.1 от Договора, в
която не е включен ДДС, който е предвидено да бъде начислен допълнително, като
цялата сума е дължима до 31.12.2017 г. – т. 4.2. В т. 2.9 е предвидено, че при
неспазване на срока по т. 4.2, възложителят дължи неустойка в размер на 0.1% от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5%. Приложена е
Спецификация № 1 към Договора, в която са описани асансьорите предмет на
доставката – по вид, параметри, брой спирки, шахта, етажни и кабинни бутониери
и други. В Приложение № 1 към Договора от 09.03.2015 г. е изложено описание на
задължителните изисквания съгласно приложимия БДС – относно параметри и
разположение на асансьорните шахти, етажните площадки, врати за обслужване,
аварийни врати, електрозахранване и други.
По делото са приобщени като доказателства
двустранно подписани от посочени като представители на страните 21 бр. приемо-
предавателни протоколи, а именно: - Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 120 от
20.01.2016 г., Приемо- предавателен протокол № АЕ 35 120 от 02.02.2016 г., Приемо-предавателен
протокол № АЕ 35 387 от 11.02.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 395
от 15.03.2016 г., Приемо- предавателен протокол № АЕ 35 395 от 15.04.2016 г., Приемо-предавателен
протокол № АЕ 35 395 от 28.04.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 394
от 13.05.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 394 от 31.05.2016 г., Приемо-предавателен
протокол № АЕ 35 394 от 31.05.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 393
от 22.06.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 392 от 05.07.2016 г., Приемо-предавателен
протокол№ АЕ 35 392 от 06.07.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 392
от 13.07.2016 г., Приемо- предавателен протокол № АЕ 35 390 от 19.07.2016 г., Приемо-предавателен
протокол № АЕ 35 3901 от 19.07.2016 г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35
388 от 18.08.2016 г., Приемо- предавателен протокол № АЕ 35 389 от 18.08.2016
г., Приемо-предавателен протокол № АЕ 35 389от 12.10.2016 г. и Приемо-предавателен
протокол № АЕ 35 389 от 14.10.2016 г.
Представена е Фактура No **********/27.06.2017
г., за сумата от 183 769,79 лв., с вкл. ДДС,
(Данъчна основа: 153 141,49 лв., ДДС: 30 628,30 лв.) с посочено
задължено лице – „Б.“ООД и доставчик на услугата - „И.1.“ ООД, като е посочено
основание за плащане – „по договор за асансьорни уредби“.
Видно от приложената по делото Покана за
плащане, същата е била адресирана от „И.1.“ ООД до „Е.Б.“ЕООД, като е определен
7-дневен срок от получаването за плащане на дължимите суми по Договора от 09.03.2015г.
и от 15.04.2016 г. за цената на произведените и доставени асансьорни уредби и
дължимата неустойка за забава, възлизащи общо на 192 958.28 лв. или
98 658 евро. Приложен е касов бон за плащане на такса за пощенски услуги
за доставка от 29.11.2018 г.
По делото е представен Отговор на покана за
плащане от М.П.– в качеството й на управител на „Е.Б.“ЕООД, в която сочи, че
поръчаните асансьорни уредби още не били доставени, монтирани и въведени в
експлоатация.
Представен е Договор за проектиране,
производство, доставка и инсталиране от 06.03.2018г., сключен между страните,
като от ответното дружество – в качеството му на възложител и относно 3 броя
асансьорни уредби, описани в Спецификацията към Договора, при цена по договора
от 102 300 евро, без ДДС.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът
кредитира като пълно и в отговор по поставените задачи. От експертизата се
установява, че общата стойност на отчетените разходи в счетоводството на „И.1.“ООД
за 11 броя асансьорни уредби по процесните договори е 190 098.89 лв. В
хода на извършена одиторска проверка било установено, че произведените
асансьори не са фактурирани, в резултат на което била издадена Фактура №
**********/27.06.2017г. и подадена коригираща данъчна декларация за 2016 г. с
отразяване на приходи въз основа на фактурата. В заключението на вещото лице се
сочи, че сумата от 183 769.73 лв.
по Фактура № **********/27.06.2017г. е отразена в счетоводството на „И.1.“ООД
по дебита на сметка 411“Клиенти“ като вземане от „Е.Б.“ЕООД, което не е платено, както и съответно по кредита на
сметка 701 „Приходи от продажби и продукция“ със сумата на данъчната основа и
по кредита на сметка 499 „Други кредитори“ със сумата на ДДС. Процесната
фактура не е отразена в дневниците за покупките и СД по ЗДДС за периодите от м.
06 – м. 12.2016 г. и не е ползван данъчен кредит, като в регистрите на сметка
401 „Доставчици“ не е отразено задължение към „И.1.“ООД. В счетоводството на „Е.Б.“ЕООД
не са заведени като активи процесните 11 броя асансьорни уредби, като не са
представени документи за извършвани плащания по процесната фактура. Според
експертизата, размерът на неустойката по процесния договор от 09.03.2015г. в
размер на 5 % от стойността му възлиза на 6248.88 лв., при забава в плащането
от 385 дни към 20.01.2019 г. Размерът не дължимата неустойка по процесния
договор от 15.04.2016г. в размер на 5% от стойността му възлиза на
10 843.12 лв., като периодът на забавата е 385 дни към 20.01.2019г. В
заключението се сочи, че начисленият ДДС по процесната фактура в размер на
сумата от 30 628.30 лв. е отразен в дневника за продажбите на „И.1.“ООД за
м. 06.2017г., като е бил деклариран със справка-декларация за съответния
данъчен период. Отразено е плащане на данъка на 17.07.2017 г. Вещото лице сочи,
че процесната фактура не е включена в предоставените дневници за покупките на „Е.Б.“ЕООД
за данъчните периоди м. 06 – м. 12.2017г. и не е ползван данъчен кредит по нея.
Изслушана и съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, заключението по която е разширено с две допълнителни заключения и съдът
кредитира същата като пълна и съответна на останалите доказателства по делото.
В заключението по експертизата е изложено, че при извършен оглед на място
вещото лице е установило данни за серийните номера на задвижващия механизъм за
действие в посока нагоре и надолу на асансьорните уредби, като част от тях
съвпадат с тези на регистрираните в ГД ИДНТ асансьори по подадени заявления за това, а именно –
асансьорите със серийни номера – 35388, 35389, 35390, 35393, 35395, 35120,
35121, като за четири от проверените на място асансьорни уредби липсват данни в
представената от ГД ИДТН документация. Вещото лице е пояснило, че за три от
тях няма приложена декларация за
съответствие на задвижващия механизъм, поради което не може да се установи къде
е монтиран този асансьор. Във второто си допълнение по експертизата вещото лице
е направило извод, че съобразно представените в превод от испански на български
език три броя декларации за съответствие на задвижващия механизъм, посоченият с
фабричен номер такъв – 11184 съответства на асансьора, монтиран в сградата на
ул. Проф. ***********посоченият с фабричен номер такъв – 11186 съответства на асансьора, монтиран в сградата на ул. ***********,
посоченият с фабричен номер такъв – 11188 съответства на асансьора, монтиран в
сградата на ул. Проф. ***********
Въз основа на издадено съдебно удостоверение
е постъпило Писмо изх. № 57-00-106/1/ от 18.11.2019г. от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, в което се сочи, че в Главна дирекция
„Инспекция за държавен технически надзор“ в регионален отдел са регистрирани
асаньори със следните данни: 1. асансьор АЕ
35 120, монтиран през 2016 г. на адрес в гр. София, ул. „****** М.“,
регистриран на 29.03.2016г. от Б. билд ЕООД и е в експлоатация; 2. асансьор АЕ 35 387, монтиран през 2016 г.
на адрес в гр. София, ул. „***********регистриран на 20.04.2016г. от Б. билд
ЕООД и е в експлоатация; 3. асансьор АЕ
35 395, монтиран през 2016 г. на адрес в гр. София, ул. **** *******,
регистриран на 18.05.2016г. от Б. билд ЕООД и е в експлоатация; 4. асансьор АЕ 35 394, монтиран през 2016 г.
на адрес в гр. София, ул. „***********регистриран на 25.07.2016г. от Б. билд
ЕООД и е в експлоатация; 5. асансьор АЕ
35 393, монтиран през 2016 г. на адрес в гр. София, ул. „*******
регистриран на 17.08.2016г. от Б. билд ЕООД и е в експлоатация; 6. асансьор АЕ
35 392, монтиран през 2016 г. на адрес в гр. София, ул. „***********,
регистриран на 17.09.2016г. от Б. билд ЕООД и е в експлоатация; 7. асансьор АЕ 35 390, монтиран през 2016 г.
на адрес в гр. София, ул. „********, регистриран на 13.10.2016г. от Б. билд
ЕООД и е в експлоатация; 8. асансьор АЕ
35 388, монтиран през 2016 г. на адрес в гр. София, ул. „*******,
секция А регистриран на 28.10.2016г. от Б. билд ЕООД и е в експлоатация; 9. асансьор
АЕ 35 389, монтиран през 2016
г. на адрес в гр. София, ул. „акад. ********* регистриран на 28.11.2016г. от Б.
билд ЕООД и е в експлоатация. В писмо изх. № 57-00-113/1/ от 18.11.2019г. се
сочи, че е налице регистриран асансьор със заводски номер АЕ 35 121, регистриран на 29.03.2016г. от Б. билд ЕООД и е в
експлоатация. В Писмо изх. № 57-00-153/3/ от 07.02.2020 г. се сочи, че в
информационната система на ДАМТН не се съдържат данни за асансьор с рег. № АЕ
35 901, като не е постъпвало заявление за регистрацията на такъв.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. И. се установява, че по професия е асансьорен
техник , като през 2016 г. в качеството си на такъв е извършвал монтаж на
асансьори в Студентски град, с производител на асансьорите – ИЗАМЕТ 1991. При
изпълнение на задълженията в този смисъл е приемал асансьорите, като е
подписвал приемо-предавателни протокил за това, като след това е бил извършван
и монтажа на същите. При предявяване на приложените по делото
приемо-предавателни протоколи свидетелят е заявил, че е подписвал същите. Сочи,
че асансьорите са били доставяни на части, като за всяка доставка били
подписвани протоколи, а монтажът бил извършван от ИЗАМЕТ 1991. Приемането на
асансьорите от свидетеля било извършвано в качеството му на монтажник.
От показанията на св. Каменов се установява,
че до началото на 2016 г. бил управител на ***********, като сочи, че в
качеството си на такъв не е поръчвал асансьори от ИЗАМЕТ, нито е упълномощавал
трето лице за това. Сочи, че не познава свидетеля И., като не познава обекти в
Студентски град, като единствено ул. ******Димитров му е позната като адрес.
В показанията си св. Я. сочи, че положените
подписи върху процесните договори – от 09.03.2015г. и от 15.04.2016 г., не са
негови. Сочи, че в качеството си на управител на Б. БИЛД е извършвал действия
по узаконяване на асансьори от ИЗАМЕТ, като не помни номерата им и заявява, че
такива са били в сградите на адреси – ул. ************и ул. ******М.. Сочи, че
подписът на заявленията за регистрация приложени по делото е негов, с
изключение на един, като свидетелят е подавал заявленията в ДАМН – лично или
чрез трето лице. Сочи, че бил нает за узаконяване на сградите от Б. БИЛД, и
по-конкретно бил нает от подизпълнителя – строител – ЛАПЕРА. В показанията си свидетелят
заявява, че в качеството си на управител на Б. БИЛД не е поръчвал асансьори от
ИЗАМЕТ през периода 2015г., 2016 г. и 2017 г. Сочи, че заявлението за
регистрация се подписва от него, като останалите документи, включително и във
връзка с първоначалното изпитване на асансьорите било извършвано от монтажника
– на име Вальо. Заявява, че не знае кой е поръчвал асансьорите от ИЗАМЕТ на
посочените адреси, като няма право да приема асансьори, доколкото не извършва
такава дейност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност се установи наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по сключени между страните Договори за
проектиране, производство и доставка, съответно от 09.03.2015 г. и от 15.04.2016 г., с обект на изпълнение и по
двата договора – 9 броя, респ. 2 броя асансьорни уредби, които са надлежно
индивидуализирани по вид и параметри в приложени към договорите спецификации.
В
отговора си на исковата молба ответникът е провел оспорване относно валидно
изразеното от негово име съгласие за сключване на договорите, като оспорва
положеният в договорите подпис да е от надлежно оправомощен за това правен
субект.
Видно
от обективираното и в двата договора, същите са били подписани от името на
дружеството възложител от лице – посочено като него управител – Я.Я.. В отговора на исковата молба ответникът
изрично е заявил, че не оспорва подписът върху договорите да е бил положен от
лице посочен като автор на волеизявлението, като единствено оспорва
правомощието му за това. С така заявеното от ответника е било извършено признание
на неизгоден за него факт /предвид последващото му оспорване в хода на
съдебното дирене/, с оглед на което съдът приема, че така заявеното признание се
ползва с материална доказателствена сила и фактът относно полагането на подписа
от посоченото в документа лице не подлежи установяване чрез други
доказателствени средства. В този смисъл опровергаването на факта за подписването
на договора от посоченото в него лице чрез свидетелските показания на св. Я.
съдът намира за ненадлежно, още повече че този факт не е бил оспорен от
ответника, а напротив – признат от него. Не е било проведено и оспорване
авторството на документа като частен диспозитивен такъв.
Основателно
се явява оспорването на ответника относно липсата на надлежно предоставена
представителна власт на Я.Я. да подпише договорите, доколкото не е бил
представляващ ответното дружество в периода на подписването им. В тази връзка,
при служебно извършена справка в търговския регистър при АД по партидата на
посочения като изпълнител – Е.Б. ЕООД, ЕИК******, /с предишно име до 29.01.2016
г. – Б. ООД/ се установява, че управител и представляващ на същото в периода до
12.12.2014 г. е бил Я.С.Я. – подписал процесните два договора, т.е. преди
датите на подписване и на двата договора. В този смисъл, действително същият не
е разполагал с представителна власт за това в качеството му на управител.
С
цел създаване стабилност в гражданския оборот, в разпоредбата на чл. 301 ТЗ е
установена законовата презумпция за потвърждаване от страна на търговеца на
предприетите от негово име действия от лице неразполагащо с представителна
власт за това, ако не се е противопоставил веднага след узнаване на
извършването им. За установяване на този факт относно изразеното възражение от
страна на дружеството – възложител, следва да бъде проведено нарочно доказване,
каквото не е било сторено в хода на настоящото производство. За да бъде прието
за установено съгласието на търговеца с извършените от негово име действия,
обаче, достатъчно е да било установено, че същият е извършил последващи
действия във връзка с възникналите за него въз основа на договора права и
задължения, както и че се е възползвал от полученото в изпълнение на договора
от другата страна.
В
случая, липсата на такова противопоставяне от страна на възложителя е налице,
доколкото от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност /писмени,
гласни, СТЕ/ се установи категорично, че са били извършени действия по
узаконяването на монтираните в сградите на посочените в исковата молба адреси
асансьори. От експертизата се установи монтиране на асансьорите с посочените в
исковата молба и предмет на договорите серийни номера, като от писмените
доказателства се установи подаване на заявленията за узаконяването им до
компетентния за това орган от лицето Я.Я., в изпълнение на поети от него
договорни задължения за това, възложени му от фирмата – подизпълнител и
строител /ЛАПЕРА/ - което се установява и потвърждава от показанията му в
качеството му на свидетел по делото. От представените писмени доказателства –
писма въз основа на издадените съдебни удостоверения, изходящи от ДАМТН, се
установява регистриране на асансьорите със серийни номера според двата договора
и което е било извършено в периода след сключването им – от 29.03. – 29.11.2016
г. Монтирането на асансьорните уредби в
изпълнение задълженията на изпълнителя и по двата договора съдът приема за
доказано и от приетите по делото приемо-предавателни протоколи. Фактът на
предоставената представителна власт на подписалото ги лице за това съдът приема
за установен от свидетелските показания /св. И., св. Я./, които са еднопосочни,
че задължението да подпише протоколите при доставката и приемането на
асансьорите е на асансьорния техник – В.И., който е бил отговорен за техния
монтаж. От показанията на св. И. категорично се установи, че доставката и
монтажа на асансьорите били извършени от ищцовото И.1. ООД, както и че той е
подписал приемо-предавателните протоколи, в качеството си на монтажник.
С
оглед гореизложеното, съдът приема за установено съгласието на мнимо
представлявания търговец /ответното дружество/ и в този смисъл наличието на валидно
волеизявление от страна на възложителя за сключването на договорите за доставка
и монтаж на асансьорите.
Процесните
два договора по своя правен характер представляват договор за изработка, поради
което в уреждане отношенията на страните по тях, приложими са специалните
разпоредби на чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, която от своя страна се задължава да заплати
възнаграждение за това. От
обективираното в приложените по делото приемо-предавателни протоколи за
приемане на извършената работа от името на възложителя от надлежно
оправомощеното за това лице, съдът приема работата за надлежно приета,
доколкото не се твърди, а и не се и установява
да са били направени възражения по изпълненото. При това положение и
съгласно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят дължи плащане на
възнаграждението за приетата работа, чийто размер в случая е бил установен във
всеки от договорите. В хода на производството не се твърди, а и не се доказва
плащане в изпълнение на възникналото в полза на възложителя договорно
задължение. За установяване забава изпълнението от негова страна са
представените адресирана до ответното дружество писмена покана за плащане,
както и отговора по нея, в който установеното задължение за плащане в
претендирания размер не е било оспорено.
Съгласно
клаузата в т. 4.1 от Договор за проектиране, производство и доставка от
09.03.2015г., размерът на дължимото възнаграждение по него възлиза на
63 900 евро, чиято равностойност в лева безспорно е, че възлиза на
124 977.54 лв. В така установения размер на паричната престация не е
включен ДДС, който се дължи като част от цената, като при начисляването му общият
размер на дълга възлиза на 149 973.05 лв.
Първоначално
установеният срок за плащане в договора в клаузата в т.1.3 е до 12 месеца след
подписването му, като с последващо подписания Анекс №1/22.12.2016г. е бил
договорен нов срок – до 31.12.2017 г., след изтичането на който възложителят по
договора е изпаднал в забава. В клаузата
на т. 2.9 от Договора от 09.03.2015г. е предвидена санкционна норма за
начисляването на неустойка при забава от страна на възложителя да плати, като
размерът на същата е определен на 0.1% за всеки ден забава, но не повече от 5%
от стойността на договора. За установяване размера на дължимата неустойка,
който предвид периода на забавата повече от 385 дни, следва да бъде определен
на 5%, по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява, че същият
възлиза на 6 248.88 лв.
Съгласно
клаузата в т. 4.1 от Договор за проектиране, производство и доставка от 15.04.2016
г., размерът на дължимото възнаграждение по него възлиза на 14 400 евро, чиято
равностойност в лева безспорно е, че възлиза на 28 163.95 лв. В така
установения размер на паричната престация не е включен ДДС, който се дължи като
част от цената, като при начисляването му общият размер на дълга възлиза на 33 796.74
лв.
Установеният
срок за плащане от страна възложителя се съдържа в клаузата на т.1.3 от
процесния Договор от 15.04.2016 г., а именно до 3 месеца от подписването му.
При това положение неизправният платец е изпаднал в забава, считано от 16.07.2016
г. В клаузата на т. 2.9 от Договора от 16.04.2016 г. е предвидена санкционна
норма за начисляването на неустойка при забава от страна на възложителя да
плати, като размерът на същата е определен на 0.1% за всеки ден забава, но не
повече от 5% от стойността на договора. За установяване размера на дължимата
неустойка, който предвид периода на забавата повече от 385 дни, следва да бъде
определен на 5%, по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се
установява, че същият възлиза на 1 408.20 лв. /левовата равностойност на
720 евро/, и съобразно уточнението на вещото лице в о.с.з. при изслушване на
експертизата, предвид допусната техническа грешка при изписване на сумата в
заключението.
Сумите
в посочения размер за възнаграждение по процесните договори за изработка съдът
приема за дължими, с оглед възприетото по-горе в мотивите относно изпълнение на
възложената работа и приемането й без възражение от страна на възложителя.
Предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266 ЗДД,
като основателни в пълния претендиран размер, следва да бъдат уважени изцяло.
Частично
основателни се явяват предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати договорна неустойка, като съдът прие за
възникнало правото му това, с оглед забава на ответника да изпълни и наличието
на валидно въведена договорна клауза за това и по двете облигационни
правоотношения, като предвид установения размер на дължимата неустойка по всеки
от договорите в заключението по ССЕ, искът за неустойката претендирана по
договора от 09.03.2015г. следва да бъде уважен за сумата от 6 248.88 лв. и
бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 7 498.65 лв.
Предявеният иск за неустойката по договора от 15.04.2016г. следва да бъде
уважен за сумата от 1 408.20 лв., като бъде отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 1 689.83 лв.
Като
законова последица при основателност на предявените искове за главниците за
незаплатено възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 22.01.2019 г., до окончателното им изплащане.
Относно разноските: С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството, съобразно
уважената част от предявените искове, като от общия размер на претендирани
такива от 20 977.53 лв. / 7718.33 лв. – внесена държавна такса; 600 лв. –
депозит за вещо лице, 30 лв. – депозит за свидетел; 12 589.20 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса за производството
по обезпечение на бъдещ иск/ следва да бъде присъдена сумата от 17 830.90
лв. Останалите претендирани разноски по изпълнителното производство не подлежат
на присъждане със съдебното решение, като подлежат на възлагане в хода на делото
по принудителното изпълнение.
В
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски и в полза на ответника, като от общия размер на претендираните от него
такива от 7 568 лв., ищецът следва да бъде осъден да му заплати съобразно
отхвърлената част от исковете, сумата от 1135.20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.Б.“ЕООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на
управление:***, да заплати
по предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, на „И.1.“ООД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 149 973,05 лв.,
представляваща цената на проектираните,
изработените и доставените от „И.1.“ ООД на „Е.Б.“ ЕООД по Договор за
проектиране, производство и доставка от 09.03.2015 г. и Анекс №1 от 22.12.2016г. към него, 9 броя
асансьорни уредби съгласно Спецификация№ 1, Спецификация № 2, Спецификация № 3
и Спецификация № 4 към Договора, заедно със законната лихва за
забава върху главницата от 149 973,05 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба - 22.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата в размер на 6 248.88 лв. - договорна
неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на Договора от 09.03.2015г.
и Анекс №1 към него от 149 973, 05 лв. за всеки ден забава, но не повече от 5 %
от тази стойност, за периода 01.01.2018 г. /деня, следващ датата на падежа/ до
20.01.2019 г., както и сумата в размер на 33 796, 74 лв., представляваща цената на
проектираните, изработените и доставените от „И.1.“ ООД на „Е.Б.“ ЕООД по
Договор за проектиране, производство и доставка от 15.04.2016 г. на 2 броя асансьорни
уредби съгласно Спецификация№ 1 към Договора, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от 33 796, 74 лв. за периода от
датата на подаване на исковата молба – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата в размер на1 408.20 лв., представляваща договорна неустойка за забава в размер на 0,1 % от
стойността на Договора от 15.04.2016 г. от 33 796, 74 лв. за всеки ден
забава, но не повече от 5 % от тази стойност, за периода 01.01.2018 г. (деня,
следващ датата на падежа) до 20.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
неустойка за разликата до пълния им предявен размер, съответно – от 7 498, 65
лв. – претендирана по Договор от 09.03.2015г. и от 1 689,83 лв. – претендирана
по Договор от 15.04.2016 г.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „И.1.“ООД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 17 830.90 лв. –
разноски за производството.
ОСЪЖДА „И.1.“ООД, ЕИК******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Е.Б.“ЕООД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 1135.20 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му
на страните.
СЪДИЯ: