Р Е
Ш Е Н
И Е
№316 08.11.2016
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и шестнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
П.М. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от
съдия Д. Драгнева КАН дело №290 по описа за 2016
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано
по касационна жалба на Х.Ф.Х. против решение №235/09.06.2016г., постановено по
АНД №508/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е изменено Наказателно постановление №3986/29.03.2016г.,
издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура София, като наложеното на
касатора административно наказание „глоба” в размер на 4000лв. за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква
„А” от Закона за пътищата и на основание чл.53 от същия закон е намалено до
размер от 1000лв. Касатора е наказан за това, че на 08.03.2016г. в 18.10ч., на
път І-6, 200м. преди табела Казанлък в посока Кърджали-Казанлък, управлява
извънгабаритно ППС без разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ При измерване с тарирана електронна
везна е установено, че съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка „Рено”,
модел „Магнум 440.19ТЕ ТЕХ” с регистрационен №К2079АХ и полуремарке с три оси,
регистрационен №К2693ЕА е с измерено натоварване на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС от 12.935т. при максимално допустимо натоварване на оста от
11.5т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 буква „А” от Наредбата за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата/, а измерената обща маса на ППС е 49.945т.
при допустима максимална обща маса на ППС от 40т., съгласно чл.6 ал.1 т.3 от
буква „А” от Наредбата. При измереното разстояние между осите 1.32м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.285т, при допустимо
максимално натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7 ал.1 т.3 , буква „б”
от Наредбата. Съгласно чл.3 от същия нормативен акт ри надвишаването на нормите
на чл.6 и чл.7 ППС е тежко, което по смисъла на §1 т.1 от ДР е и
извънгабаритно. Движението на извънгабаритно и тежко ППС се осъществява само с
разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, която ги управлява. В случай водачът не е представил
разрешително или квитанция за платени пътни такси. Нарушението не е маловажно.
За да измени наказателното постановление Казанлъшкия
районен съд е приел за доказано административно наказателното обвинение, а изложените
във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения
на чл.57 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление за
неоснователни, като са изложени мотиви в отговор на всички доводи на наказаното
лице, включително по въпросите за яснота, точност и съответствие на
фактическото и правно обвинение. Съдът е съпоставил фактическите установявания
с посочените разпоредби на Закона за пътищата и на Наредбата, при което е
достигнал до извода за липса на съществени процесуални нарушения при издаване
на наказателното постановление. В обжалваното решение се съдържат и мотиви относно
тежестта на нарушението и несъответствието между нея и размера на наказанието
като предвид липсата на утежняващи вината обстоятелства е преценено от
въззивния съд, че минималния размер на предвидената глоба ще изпълни целите на
чл.27 от ЗАНН.
С касационната жалба се излагат подробни съображения
против правилното приложение на чл.57 от ЗАНН при постановяване на въззивното
съдебно решение за изменение на наказателното постановление, като касатора
отново поддържа доводите си за непълнота на обвинението, поради бланкетния
характер на нарушената разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от Закона за
пътищата, която следва да бъде конкретизирана с нормите на Наредбата, както и
тезата си, че не е субект на забраната по посочената норма на същия закон.
Счита, че субект на административното нарушение са лицата по чл.15 ал.3 от
Наредбата, които могат да искат и да получат разрешение за движение на
извънгабаритни ППС, а именно превозвачите по определението на §1 т.5 от Закона
за автомобилните превози. Водача на МПС, собственост на превозвача не може да
носи административно наказателна отговорност за извършване на превоз без
разрешение.
От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно
решение и да се постанови друго по съществото на спора за отмяна на
наказателното постановление.
Ответника – Агенция пътна инфраструктура София,
чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и иска от
съда да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение по подробно изложени
съображения в писмено възражение против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди
обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
При потвърджаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно
приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
За да се даде отговор
на поставените в касационната жалба въпроси следва да се изходи от
административно наказателната разпоредба, посочена като основание за налагане
на административното наказание – в случая чл. 53 ал.1 вр. с чл.26 ал.2 т.1
буква «а» от Закона за пътищата. Според този административно наказателен
състав, всяко лице, което наруши разпоредбата на чл.26 ал.2 се наказва с глоба
в размер от 1000лв. до 5 000лв. От своя страна нормата на чл. 26 ал.2
т.1 буква „а” от Закона за пътищата конкретно забранява движението на
извънгабаритни и тежки ППС без разрешение за специално ползване на пътищата.
Следователно нормата, посочена в НП като нарушение няма бланкетен характер и
визира действието „движение без разрешение” като съставомерно деяние, от която
формулировка следва, че всяко лице, което привежда в движение извънгабаритно
или ППС без разрешение е администартивно наказателно отговорно. За превозвача,
като лице явяващо наредител на движение е предвиден съответен състав в чл.53
ал.1 предл. второ от Закона за пътищата. Цитираните правни норми с
административно наказателен характер дават отговор на поставения с касационната
жалба въпрос за правилното приложение на Закона за пътищата при постановяване
на въззивното съдебно решение.
Следващото оплакване за непълнота
на обвинението, поради непосочване на характеристиките на МПС по чл.3 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС,
които го определят като такова, също е
неоснователно. Нормата на чл.3 от Наредбата гласи, че тежки ППС или състав от
ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по
чл.6 и натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7, а тъкмо тези
стойности и норми са посочени в НП и подробно разгледани от РС Казанлък, поради
което не следва да бъдат повтаряни, но за яснота трябва да се каже, че за
определяне на ППС като тежко и извънгабаритно е необходимо и достатъчно да се
посочи моментното натоварване на ос и маса,
които сравнени с нормативните лимити да сочат на превишение, изискващо
съответното разрешение за специално ползване на пътя. В Нормите на чл.7 и чл.6
от Наредбата са посочени конкретни стойности на ограниченията на натоварване на
ос и маса на ППС, поради което е достатъчно да се впише измереното от
контролните органи натоварване на осите и маса, като се уточни за случая, че се
касае за задвижваща единична ос, тъй като се сочат лимитите в чл.7 ал.1 т.4
буква «а» и т.3 от Наредбата. При тези установявания се налага извод за липса
на твърдяното касационно основание за отмяна на въззивното съдебно решение,
поради което и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №235/09.06.2016 год., постановено по АНД 508/2016 год. по описа
на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.