РЕШЕНИЕ
№ 2701
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201764 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на М. В. Г. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-015972/30.07.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва
извършването на описаното в НП нарушение, като твърди, че не е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол и на наркотични вещества или техни
аналози и е съдействал на контролните органи. Посочва, че се е явил в
посоченото в талона лечебно заведение ВМА-София, където са отказали да го
приемат и са го пренасочили към УМБАЛ „Св. Анна“, където също са
отказали да му направят изследване за употреба на наркотични вещества.
Излага доводи, че в АУАН и НП са описани обстоятелства, които
представляват две отделни административни нарушения, което води до
1
неяснота и несъответствие между описанието в обстоятелствената част и
приложената санкционна разпоредба. Твърди, че в АУАН и НП не е посочено
дали жалбоподателят е подписал или е отказал да подпише издадения му
талон за изследване. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. М. М., поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не
разполага с доказателства за датата на връчването му), от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 17.07.2021 г., около 13,55 ч. М. В. Г. управлявал лек автомобил
„БМВ” с рег. № СВ6767РК в гр. София, на пл. „Света Неделя” с посока на
движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Цар Освободител”,
когато бил спрян за проверка от полицейските служители при СДВР
Светослав Харалампиев Станков и Стоян Г. Стоименов. Последните поискали
съдействие от екип на ОПП-СДВР, като на място се отзовали Преслав Дончев
Донев и свидетелят ЕМ. К. АС.. Жалбоподателят Г. отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и за употреба на
наркотични вещества или техните аналози.
Свидетелят А., на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, съставил
срещу М. В. Г. в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 691691/17.07.2021 г. за извършено нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от
ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. С докладна записка рег.
№ 4332р-38096/22.07.2021 г. свидетелят Е.А. уведомил началника на ОПП-
СДВР, че при съставяне на АУАН е допуснал техническа грешка при
изписване на члена, който е нарушил, като да се счита за вярно „нарушил
2
чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП“. На водача само устно било разяснено
извършеното в АУАН допълнение.
На водача бил издаден талон за изследване № 093418, в който било
посочено, че следва да се яви до 40 минути от връчването му във ВМА. Г.
посетил посоченото лечебно заведение, но не бил приет, а бил пренасочен с
обменна карта (талон) към УМБАЛ „Св. Анна“, където се вземат кръвни
проби за алкохол. В 17.40 ч. жалбоподателят се явил в УМБАЛ „Св. Анна“ и
дал кръв за алкохолна проба.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-015972/30.07.2021
г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Г. било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. АНО
прекратил административнонаказателното производство на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН в частта за „нарушението по т.1“, тъй като са констатирани
признаци на извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля ЕМ. К. АС., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – талон за медицинско
изследване № 093418; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози; докладна записка рег. № 4332р-38096/22.07.2021 г.; докладна
записка от Стоян Стоименов; справка картон на водача Г.; заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност; обменна карта (талон) от
ВМА, лист за преглед на пациент от 17.07.2021 г. и декларация от 17.07.2021
г.
Свидетелят А. описва хода на извършената проверка и потвърждава
констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като вътрешно
непротиворечиви и съответни на събрания по делото доказателствен
материал. От показанията му се установява, че не е нанасяна поправка по
надлежния ред в съставения АУАН, като единствено в докладната записка е
отразено, че са допуснати две нарушения вместо едно, което е обяснено устно
на водача.
3
Видно от талона за изследване, а това се потвърждава и от свидетеля А.,
е издаден общ такъв както за алкохолна проба, така и за употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Въпреки това от лечебното
заведение, посочено в талона – ВМА-София, неправилно жалбоподателят е
препратен към УМБАЛ „Св. Анна“ без да бъде взета кръвна проба за
наркотични вещества, като не се установява това да се дължи на негов отказ
за изследване.
Както от гласните, така и от писмените доказателства по делото обаче
се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка на място с тест за употреба на алкохол и с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Това е
отразено в талона за изследване с посочване и на индивидуализиращите
белези на съответните технически средства, в съставена докладна записка и
кореспондира с дадените от А. свидетелски показания.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Както правилно се посочва в жалбата, разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП съдържа няколко самостоятелни и алтернативни състава на
4
административно нарушение, един от които е отказът за тестване с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, без значение дали жалбоподателят желае да даде кръвна проба
за химическо изследване, т.е. не е необходимо да е реализиран кумулативно и
състава по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът да не изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По никакъв начин не
са опровергани фактическите констатации на административния орган, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство, нито са представени някакви доказателства в тази насока, поради
което нарушението се явява осъществено от фактическа страна.
Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обосноваващо
отмяна на НП. Съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта за установяване на
административно нарушение следва да бъдат посочени законните разпоредби,
които са нарушени. Правната квалификация на вмененото административно
нарушение е съществен елемент от АУАН, който дефинира рамките на
повдигнатото посредством него административнонаказателното обвинение
срещу лицето. Недопустимо е същото да бъде допълвано чрез докладна
записка, какъвто е настоящият случай, още повече да се въвежда
извършването на две административни нарушения. Констатираната от
актосъставителя техническа грешка е следвало да бъде отстранена на място
по надлежния ред с удостоверяването й с подписите на всички участници,
което да гарантира и узнаването й от нарушителя. Обстоятелството, че на
същия устно е разяснено, че всъщност се касае за две административни
нарушения не може да санира допуснатия в АУАН процесуален порок. Още
повече, че в издаденото въз основа на него НП е посочено, че
административнонаказателното производство се прекратява в частта за
нарушението по т.1, без да е налице яснота кое е това нарушение, след като в
обстоятелствената част е посочено само нарушение в „т.1“. На следващо
място, в тази точка всъщност са описани два състава на административни
нарушения (по изложените по-горе съображения), които следва да бъдат
санкционирани отделно на основание чл.18 от ЗАНН и води до неяснота на
административното обвинение. С оглед на това настоящият съдебен състав
5
намира, че санкционираното лице е в невъзможност да разбере за кое
нарушение е ангажирана отговорността му и е препятствано да организира
защитата си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има
характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-015972/30.07.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на М. В. Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М.
В. Г., ЕГН ********** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6