№ 141
гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500247 по описа за 2022 година
ХР. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р.М.,
обжалва Решение №172/15.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д. №1635/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявеният
от него иск срещу *** над сумата от ** лева до претендирания размер от ** лева, ведно
със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт в
обжалваната част, произтичаща от неговата незаконосъобразност и постановяването
му при неправилно приложение на материалния закон, в частност разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Неправилността, според въззъвникът, произтича от неправилния извод на
съда относно справедливия размер на парична сума за обезвреда на причинените на
ищеца неимуществени вреди от реализираното ПТП. Счита присъдения с решението
размер за значително занижен. Сочи, че обезщетението за вреди следва да възмездява и
получените от увреденото лице психически травми. Позовава се на приетото по делото
експертно заключение на лекар - травматолог, според което вида на травматичното
увреждане предполага остатъчни болки на увреденото място, които е възможно да се
проявят при по-голямо натоварване, при промяна на времето и с напредване на
възрастта на пострадалия да засилят своя интензитет. Акцентира се и върху
изпитваните от Х. трудности при носене на поставената ортеза на лявата ръка,
свързани с невъзможността му да се обслужва сам дори за дейности от хигиенно –
битово естество. Преживените негативни изживявания се потвърждавали и от
показанията на разпитаните по делото - свидетеля П. Х. – брат на ищеца и пътуващия в
автомобила при реализиране на ПТП – свидетеля Д.С.. Набляга се и на получения
психологически дискомфорт след реализираното ПТП, който също следвало да бъде
1
отчетен от съда при определяне размера на дължимото обезщетение. Счита, че
размерът на дължимото обезщетение следва да е съобразен с икономическата
конюнктура в страната и лимитът на застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. По същество се поддържа искане за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в размер на още ** лева,
ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – ***, чрез пълномощника юрк.
Д.Д., е депозирало отговор по въззивната жалба. Оспорва се основателността на
въззивната жалба. Първонистанционото решение се приема за правилно, съобразено с
критериите за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и
ППВС №4/1961, ППВС №4/1968, ППВС №5/1969 г., ПП №2/1984 г. на ВС.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС
в обжалваната част за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение
и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Районният съд е бил сезиран е искове с правно основание чл.432, ал.1от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ХР. Г. ХР. срещу *** за сумата ** лв.,
представляваща обезщетение за претърпениете от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 02.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП (21.09.2018г.) до окончателното й изплащане.
Районен съд е присъдил сумата от ** лева като обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
02.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП (21.09.2018 г.) до окончателното й
изплащане и е отхвърлил иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от ** лева,
представляваща разликата между уважената част от исковата претенция до пълният
претендиран размер за сумата от ** лева. Решението в уважената част не е обжалвано и
е влязло в сила.
За да присъди сумата от ** лв. районен съд е приел, че от доказателствата по
делото се установява, че като резултат на ПТП, причинено виновно от водач на
автомобил, за който е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
с издател ответника, на ищеца са причинени телесни повреди и травматични
увреждания в резултат на които той е търпял интензивно болки и страдания за срок
приблизително два месеца, след което търпи такива при физически натоварвания и
промяна във времето. При определяне на конкретния размер на обезщетението
районен съд се е съобразил със това, че ответникът на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на ** лв., че ищецът е понесъл една телесна
увреда луксация /изкълчване/ с фрактура на лява раменна кост, които не могат да се
2
определят като състояние на политравма от ПТП, със засягане на множество основни
жизнени органи и/или системи, поставящо в опасност не само здравето, но и живота на
пострадалия, че травмата е довела до оперативна намеса, но е било по естеството си
закрито, като болничният престой е продължил само един ден. Приел е също така, че
счупването не е довело да загуба на инервация и циркулация в крайника и че е била
поставена имобилизация за срок от един месец, през който период ищецът е бил с
голяма зависимост от чужда грижа. Съобразил се е с интензитета на билките и
продължителността на лечението.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен
съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението и по отношение на тях.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на
страната, обжалваща първоинстанционното решение.
Основният довод за незаконосъобразност на обжалваното решение е свързан с
приложението на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици и икономическите условия в страната към момента на настъпване
на ПТП- то. В конкретния случай при определяне на обезщетението съдът взема
предвид обстоятелството, че ищецът е получил следните физически травматични
увреждания: луксация /изкълчване/ на лявата раменна става с фрактура на големия
туберкул /пъпка/ на лявата раменна кост в областта на лявата раменна става, че тези
уреждания са причинили на Х. силна болка и затрудняване движенията на левия горен
крайник, както и че под локална анестезия е направена репозиция /наместване/ на
луксацията и е била поставена имобилизация, която е носел в продължение на месец, а
това му е създавало затруднения в ежедневието, тъй като не е можел да се обслужва
самостоятелно, а е следвало да се подпомага от неговия брат при хранене, тоалет и др.
Отчита, че в началото след травмата ищецът е изпитвал силни болки, като след това те
са намалели значително, че след свалянето на имобилизацията със започване на
раздвижването на раменната става Х. е изпитвал значителни болки и ограничени
действия за период от 2- 3 седмици до месец, които постепенно са намалявали до
пълното им изчезване. Не без значение, че с оглед възрастта на пострадалия болките в
раменната става са отшумели напълно, но при по- голямо натоварване и промяна на
времето те ще останат. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
съдът съобрази и това, че произшествието е настъпило през 2018 г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните
лимити не може да бъде водещ критерий за съда при справедливото репариране на
неимуществените вреди. Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните
последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
3
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене.
Вземайки предвид всички тези обстоятелства и настоящият състав на окръжен
съд намира, че сумата, която ще репарира нанесените на ищеца неимуществени вреди
е ** лв., от която на ищеца е изплатена сумата ** лв.
Направени по изложените съображения, крайните изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №172/15.03.2022 г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по гр.д. №1337/2019 г. по описа на същия съд в частта в която е отхвърлен
искът предявен от ХР. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу срещу ***, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***** с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ за сумата от ** лева, представляваща разликата над уважената част от исковата
претенция /** лв./ до пълния претендиран размер от ** лева.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4