РЕШЕНИЕ
№
Добрич, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя
административно дело № 272/ 2023 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал.
1 от КСО.
Образувано е по жалба от Й.Т.Т.,***, чрез адв. К.Н., ВАК срещу Решение №
2153-03-53/ 17.03.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № О-03-999-00-**********
от 02.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 47,
ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване ѝ е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете по чл. 53 от КСО.
В жалбата се съдържат оплаквания, че оспореното решение е незаконосъобразно,
неправилно и нищожно, поради липса на мотиви.
Настоява се, че оспореното Решение № 2153-03-53/ 17.03.2023 г. и потвърденото с него Разпореждане № О-03-999-00-**********
от 02.02.2023 г. са издадени при неизяснени в пълнота относими към
административното производство доказателства, от което черпи довод, че е
нарушено изискването на чл. 35 от АПК.
Прави се оплакване, че в Разпореждането не се сочат конкретни
доказателства, които да съдържат данни, обосноваващи безспорния извод за липса
на осъществена трудова дейност от Й.Т., поради което счита, че неправилно и
необосновано решаващият административен орган е приел, че в периода от
14.05.2021 г. до 24.05.2021 г. Й.Т. не е имала качеството на осигурено лице по
смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Изразява становище, че не са събрани
доказателства, които да подкрепят този извод, нито са конкретизирани такива в
Решението.
Представя сe трудова книжка, уведомление
до НОИ по реда на чл. 62 от КТ и трудов договор от 13.05.2021 г., с които
настоява, че жалбоподателят е в трудови правоотношения с „Извор - Г.Х. - Й.-Х.“
СД, със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. XXXXXXXXX.
Подчертава се, че трудовият договор съдържа подписите на страните и притежава
всички необходими реквизити по чл. 66 от КТ. Обръща се внимание, че според
трудовия договор жалбоподателката е постъпила на работа на 14.05.2021 г.;
връчен ѝ е екземпляр от договора, ведно с уведомление от ТИ на НОИ;
проведен ѝ е начален инструктаж по безопасност на труда и противопожарна
охрана, като отработените от нея дни са посочени в присъствена форма, водена от
работодателя. От изложеното се налага извода, че е налице не само
правоотношение, регистрирано по съответния ред пред ТП на НОИ, по което
дружеството – работодател, е внесло в приход на държавното обществено
осигуряване дължимите за полагащия труд работник осигурителни вноски, но и
започнало изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника по
смисъла на чл. 64, ал. 4 от КТ, тъй като постъпването на работа е удостоверено
надлежно.
От момента на възникване на трудовото правоотношение работникът може да
упражни даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 от КТ, а
именно да ползва отпуск поради временна неработоспособност, като се изтъква, че
временната неработоспособност е фактическо състояние и правно основание, което
не позволява на работника да упражнява трудова дейност и това е законово уреден
факт с правно значение, независимо кога е възникнал - дали по време на
упражняване на трудовата дейност или в самото начало, то работникът не може да
пристъпи към упражняването ѝ, с оглед на което счита, че законовата
фикция, по силата на която се смята, че трудовото правоотношение не е
възникнало, е неприложима.
Позовава се на обстоятелството, че дружеството-работодател, е изряден
осигурител, който е осъществявал и понастоящем осъществява активна търговска
дейност, свързана с производство, преработка, изкупуване и търговия със
селскостопанска продукция в страната и чужбина, извършване на всякакъв вид
селскостопански услуги, лек и товарен таксиметров превоз, ресторантьорство и
хотелиерство, оказион, строителни, ремонтни, туристически и атракционни услуги,
внос и износ на стоки за населението, суровини, машини, резервни части,
технологични, мениджмънт, маркетинг, административни-правни услуги на граждани
и фирми, педагогически услуги. В качеството си на осигурител внася дължимите
осигурителни вноски във фондовете на ДОО.
Твърди се, че в случаите, когато контролен или друг компетентен орган
сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени
в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор. Настоява се, че контролният орган на ТП на НОИ - Варна не е
изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с
правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между
страните трудов договор. В тази връзка претендира, че при липса на влязъл в
сила съдебен акт, с който да е обявена недействителността на сключения и
редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и
Решението на Директора на ТП на НОИ – Варна са незаконосъобразни. Позовава се
на практиката на VI отделение на ВАС, Решение № 391 от 18.01.2022 г. по адм. дело
№ 7760/ 2021 г., Решение № 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г.,
Решение № 4512 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/ 2019 г., Решение № 3076 от
26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г., Решение № 14279 от 18.11.2020 г. по
адм. д. № 3782/ 2020 г.
Намират се за необосновани изводите на административния орган, че не е
осъществявала трудова дейност, тъй като длъжността работник - полевъд, за която
било подадено уведомление за сключен трудов договор и за която са подадени
данни за осигуряване, е свързана с работа на открито и интензивни движения, а
неработоспособността на жалбоподателя е настъпила на 25.05.2021 г.
За необосновано се счита и приетото от административния орган, че при
осъществяване на трудовите си задължения е следвало да извършва тежък физически
труд, свързан с „прехвърляне, пресяване, пренасяне, товарене, разтоварване на
различни материали“, като сочи, че такива дейности не са обективирани в
трудовия договор и длъжностната ѝ характеристика.
Според жалбоподателката тезата на административния орган, за да обоснове
липса на осигурителни права, относно заплащане от страна на работника на дължимите
здравни осигуровки, не намира опора в нормативната уредба. Отбелязва се, че от
обясненията, дадени от управителя на дружеството-работодател, се установява, че
тя е трябвало да заплати дължимите здравни осигуровки именно поради
обстоятелството, че в противен случай не би могла да се снабди с медицинска
бележка по смисъла на чл. 2 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните
предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, както че при
липсата на здравноосигурителни права служителят няма да може да се ползва от
правата, които би имал и при настъпване на трудова злополука, по аргумент от
чл. 109, ал. 2 от Закона за здравето.
При така изложения довод, жалбоподателката счита, че внасянето на дължимите
здравноосигурителни вноски, респ. възстановяването на здравноосигурителните
права на работника, не може и не следва да се тълкува във вреда на работодателя
или работника, а още по-малко от същото да се прави извод за документално
създаване на условия за ползване на осигурителни права.
При тези съображения е отправено искане да бъде отменено оспореното Решение
на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, Директор на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Варна, в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
По делото е постъпил отговор по жалбата от процесуалния представител на
ответника, с който тя се оспорва и се настоява да бъде оставена без уважение. В
отговора се твърди, че при извършване на проверката по разходите на ДОО на
осигурителя от контролните органи за установяване на обстоятелствата, извършва
ли търговска дейност осигурителят, възникнало ли е основание за осигуряване на
жалбоподателката, има ли основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО е направен правилният извод, че не се установява
по безспорен начин, че в периода от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително,
последната е упражнявала реално трудова дейност като работник, полевъд, по
сключения между нея и дружеството трудов договор на 13.05.2021 г., поради което
към началото на настъпване на временната неработоспособност не може да се счита
за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2021 г. в гр. Генерал Тошево е сключен трудов договор между СД
„Извор – Г.Х. - Й.-Х.“, представлявано от Г.И.Й.в качеството му на управител,
работодател и Й.Т.Н. (Т.), ЕГН **********,***, като работник, с който
последната е приела да изпълнява длъжността полевъден работник, код по НКПД
92110004, с определено място за работа – стопански двор, кравеферма – гр.
Генерал Тошево. В трудовия договор е отбелязано, че работникът постъпва на
работа на 14.05.2021 г.
За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ
на 13.05.21 г. в 14.47 часа. (л. 27 от делото).
На 14.05.21 г. работничката е декларирала, че е запозната с Правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието и със задължението ѝ да го спазва
стриктно, съответно, че е запозната с Правилата за безопасност на труда в
предприятието и със задължението да ги спазва, респ. с отговорността, която
носи при неизпълнение на задълженията си.
По делото е приета като доказателство Таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец май 2021 г. – (л. 29 от делото),
съставена, видно от отбелязването в нея, от Г.И.Й., в която е отразено, че Й.Т.Н.
е отработила 8 часа работен ден; на 14.05.2021 г.; 17.5.2021 г., 18.05.2021 г.,
19.05.2021 г., 20.05.2021 г., 21.05.2021 г. 25.05.21 г. За периода от 26.05.21
г. до 31.05.21 г., вкл. Й.Т. е в отпуск по болест или за месеца има отработени
7 човекодни . Начислено и изплатено е трудово възнаграждение, внесени са
дължимите осигуровки и данък.
Видно от длъжностната характеристика, работничката следва да се грижи за
зелените площи – окопава, плеви, полива и прибира реколтата от полевъдна
дейност; почиства склад, дворните площи; събира и изнася на определени места
отпадъците; преди започване на работа да извършва преглед на инструментите и
уредите; почиства стаята и работното място; извършва други дейности, възложени
ѝ от управителя, във връзка с изпълняваната работа. Й.Т. е запозната с
длъжностната характеристика на 13.05.2021 г.
Във връзка с подадените удостоверения на осигурителя до директора на ТП на
НОИ – Варна и отразени в тях болнични листи, като такива са подадени до
05.04.22 г. вкл., както и на Заповед № 3P-5-03-01067022/ 31.01.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Варна е образувано производство за извършване проверка
по разходите на ДОО на осигурителя СД „И. - Г.Х. – Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, от
контролните органи на ТП на НОИ за установяване на обстоятелствата, извършва ли
търговска дейност осигурителят, възникнало ли е основание за осигуряване на
жалбоподателката предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР
на КСО; има ли основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
осигурителя СД „И. - Г.Х. – Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, съответстват ли подадените
данни в Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица на
данните в първичните счетоводни документи.
СД „Извор - Г.X. Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, е регистрирано по ф.д. № 635 / 1991
г. на Окръжен съд - Добрич, с предмет на дейност: производство, преработка,
изкупуване и търговия със селскостопанска продукция в страната и чужбина,
извършване на всякакъв вид селскостопански услуги, лек и товарен таксиметров
превоз, ресторантьорство и хотелиерство, оказион, строителни, ремонтни,
туристически и атракционни услуги, внос и износ на стоки за населението,
суровини, машини, резервни части, технологични, мениджмънетво, маркетинг,
административни-правни услуги на граждани и фирми, педагогически услуга.
Седалището и адресът на управление на дружеството са в гр. Генерал Тошево, ул. XXXXXXXX, съдружници и управители на дружеството са М.Г.Й.и Г.И.Й.в. Дружеството е
пререгистрирано в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на 19.02.2009 г.
От информационната система на НОИ е установено, че на 13.05.2021 г. са
постъпили данни за подадено уведомление за сключен на същата дата безсрочен
трудов договор между дружеството и Й.Т.Н., ЕГН **********, съгласно който, на
последната е възложено да изпълнява длъжност „работник полевъден“, с код по НКПД
92110004, основно трудово възнаграждение 650.00 лв. Подадени са данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване за м. 05.2021 г., с начало на осигуряване
14-ти, 07 отработени дни, 03 дни с обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО и 01 ден
с обезщетение от НОИ. За периода от м. 06.2021 г. до м. 02.2022 г. включително,
са подавани дни в болнични. Причина за болничните е „заплашващ аборт.
Така за Й.Т.Н., ЕГН **********, във връзка с предстоящо майчинство, е
извършвано наблюдение през време на бременност, издавани са болнични листи, в
които от 26.05.2021 г. е определен домашен режим на лечение - на легло,
постоянно или за определени часове от деня.
Констатирано е, че трудовият договор, сключен с жалбоподателката, е със
срок за изпитване от 6 месеца, както и че ѝ е изплатено съответно за
отработените дни през месец май 2021 г. трудово възнаграждение.
С декларация вх. № 084812101806063 / 14.05.2021 г. на ТД на НАП –Добрич, Й.Т.Н.,
ЕГН **********, декларира задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски с
начална дата на периода 02.10.2020 г., с които същата възстановява
здравноосигурителните си права.
С писмо изх. № 33-01-1 (1)/ 21.02.2022 г. на РЗОК – Добрич, вх. №
1042-03-326 8/ 21.02.2022 г. на ТП на НОИ – Варна, е предоставена информация,
че по данни от Информационната система на НЗОК, за периода от 01.06.2010 г. до
28.12.2021 г., личен лекар на Й.Т.Н., ЕГН **********, е д-р И.П.С., а от
29.12.2021 г. личен лекар ѝ е д-р М.А.М.-Г.. В сведенията си от
01.03.2022 г. Й.Т.Н. посочва, че при започване на работа е представила
медицинско от личния лекар д-р А..
С писмо вх. № 1042-03-326#10/ 24.02.2022 г. на ТП на НОИ – Варна, получено
по електронен път, д-р И.П.С. заявява, че за периода от м. 04.2019 г. до
25.05.2021 г. няма посещения от Й.Т.Н.. Представя се издаден амбулаторен лист №
001821/ 25.05.2021 г., в 11.50 часа за извършен амбулаторен преглед, първичен,
с издаден документ медицинско направление за консултация (след възстановяване
на здравноосигурителните права на 14.05.2021 г.), основна диагноза по МКБ
„наблюдение върху протичането на нормална първа бременност“.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол
№ КП-5-03-01100264 от 17.03.2022 г., съгласно който при извършената проверка не
е установено по безспорен начин, че в периода от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г.
включително, последната е упражнявала реално трудова дейност като работник
полевъден по сключения между нея и дружеството трудов договор на 13.05.2021 г.,
поради което към началото на настъпване на временната неработоспособност не се
счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
С оглед констатациите в Констативния протокол са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01100331/ 17.03.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Варна по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които осигурителят „Извор -
Г.X. - Й.-Х.“ СД, ЕИК XXXXXXXXX, е задължен да заличи подадените данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с декл. обр. 1, по Наредба Н-13/ 17.12.2019 г. за
съдържанието и сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица, за Й.Т.Т., ЕГН **********, за периода от 14.05.2021
г. до 28.02.2022 г.
Въз основа на така събраните доказателства е прието, че дружеството
упражнява стопанска дейност, като за процесния период няма наети други лица, а
използва услугите на външни фирми при необходимост. Счетено е, обаче, че
длъжността работник полевъден, за която е подадено уведомление за сключен
трудов договор и за която са подадени данни за осигуряване за упражнявана
трудова дейност от Й.Т.Н., е свързана с работа на открито, с интензивни
движения, с полагане на физически труд с натоварено движение, с прехвърляне,
пресяване, пренасяне, товарене, разтоварване на различни материали, свързани с
растениевъдството. Направен е извод, че неработоспособността на Й.Т.Н. е била
документирана на 26.05.2021 г., поради което не се установява по безспорен
начин извършване на трудова дейност като работник-полевъден, по сключения
трудов договор непосредствено преди тази дата. В подкрепа на това е налице позоваване
на обстоятелството, че жалбоподателката е извършила възстановяване на
здравноосигурителните си права и внасяне на здравно-осигурителните вноски
наведнъж за дълъг период, в деня в който е трябвало да започне да изпълнява
трудовите си задължения, с оглед на което е счетено, че се цели документално да
се създадат условия за ползване на осигурителни права, без реално да е
осъществявана трудова дейност. В подкрепа на този извод е и диагнозата
„заплашващ аборт“ с определения домашен режим на лечение - на легло, постоянно
или за определени часове от деня, която изключва полагането на какъвто и да е
физически труд.
Установените факти и обстоятелства са довели до издаване на оспореното по
административен ред пред директора на ТП на НОИ – Варна Разпореждане № О-03-999-00-********** от 02.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал.
3 от Кодекса за социално подпомагане, във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване ѝ
е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по
чл. 53 от КСО.
В Разпореждането е налице позоваване на Констативния протокол от 17.03.2022
г., отразен е извод, че на база същия е установено, че лицето не е упражнявало
трудова дейност за периода от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително, не се
счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1,
т. 3 от ДР на КСО. При тези мотиви е отказано изплащането на обезщетение.
За да потвърди оспореното Разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – Варна възприема
изцяло мотивите, изложени в него, като посочва нормативните предпоставки,
определящи условията за възникване на осигуряването, неговото прекъсване и
прекратяване, както и изискванията за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за временна неработоспособност. Позова се е също на констатациите
от Констативния протокол, като ги преповтаря и в резултат потвърждава също, че жалбоподателката
не е извършвала трудова дейност, поради което няма качеството на осигурено лице
към деня на възникване на твърдяното основание за плащане на обезщетение
при отглеждане на дете до двегодишна възраст.
От представената карта за предварителен медицински преглед се установява,
че на 15.05.2021 г. жалбоподателката е посетила д-р М. А., което е удостоверено
в амбулаторен лист № 1768, извършен ѝ е преглед и е дадено заключение, че
е клинично здрава.
Разпитаните по делото свидетели П.Й.В.и Ж.П.Ж. дават показания относно
знанието си, че Й.Т. е упражнявала труд при ответника по жалбата.
Д-р X.E.не представя становище за здравословното състояние на Й.Т. към
13.05.2021 г., тъй като нейното първо посещение при него е от 26.05.2021 г. Издава
болничен лист след преценка на състоянието ѝ към 26.05.21 г.
Д-р С., при изпращане до ТП на НОИ – Варна на издадения от нея амбулаторен
лист за преглед от 25.05.2021 г., обяснява, че пациентката не я е посещавала от
април 2019 г. и не може да каже дали същата е била годна да упражнява
професията полевъд към 13.05.21 г. Добавя, че на 25.05.21 г. е била посетена от
Й.Т.Н., като ѝ е издала направление за регистриране на бременност. В
приложения амбулаторен лист е отразено, че пациентката няма оплаквания, а
основната диагноза е „наблюдение върху протичането на нормална първа
бременност“.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в изискуемия по закон четиринадесетдневен срок и от надлежна
страна. Атакуваното Решение № 2153-03-53/ 17.03.2023 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – Варна е получено от проц. представител на жалбоподателя на
21.03.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 19 от делото и е подадена
по пощата на 03.04.2023 г.
По отношение на основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния,
по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО, административен орган -
директор на ТП на НОИ - Варна, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, но се явява
незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимия материален закон.
В мотивите на съда е прието, че осигуреното лице е извършвало трудова
дейност.
Контроверсният въпрос в това производство се свежда до това дали
жалбоподателката Й.Т. е била осигурена за съответния социален риск и дали за
нея съответно са налице законовите предпоставки за изплащане на заявеното по
вид парично обезщетение.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в
сила от 01.01.2017 г., „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2 от КСО. Самоосигуряващите се лица
се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, а лицата по чл. 4а от Кодекса се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Според, ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през
периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по
чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
С разпоредбата на чл. 52а от КСО е предвидено, че осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете
до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО отпускането и изчисляването на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените
документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено
осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В
конкретния случай това е НПОПДОО. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО
преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и
помощите по ал. 1 чл. 1, ал. 1 от НПОПДОО се извършва въз основа на данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията
по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“,
регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични
помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и
помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2 от НПОПДОО. В този смисъл преценката на правото на парично
обезщетение се извършва от компетентния административен орган на база данните,
съдържащи се в гореизброените източници на информация.
С оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично
тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези
на жалбоподателката, се налага обоснованият извод, че правото за получаване на
паричните обезщетения за отглеждане на дете е свързано с наличието на
осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнало
основанието за изплащане на съответното обезщетение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо
лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат
задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО гласи, че осигурителите и
работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО,
вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, като съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 е предвидено и задължение за
представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни
вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се изчисляват и изплащат
от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка.
Съгласно второто предложение на законовата норма, ако лицето няма право на
обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за
отказ. С аналогично съдържание е и нормата на чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, с
единственото допълнение, че разпореждането за отказ се издава в срок от 10 работни
дни, считано от постъпване на относимите документи в ТП на НОИ.
В обжалваното решение административният орган е приел за безспорно, че
осигурителят извършва реално стопанска дейност, но е счел, че конкретното лице
не е престирало реално труд за работодателя, с който е сключило приложения
трудов договор, с оглед на което това лице не попада в кръга на осигурените за
общо заболяване и майчинство лица и респективно няма право на парично
обезщетение за отглеждане на дете.
Съдът изцяло споделя съображенията на решаващия административен орган, че
наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на
осигурително правоотношение, но не винаги е така. Изискването на законовата
разпоредба от КСО, съдържаща определението за „осигурено лице“, е лицето да
упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява
трудова дейност в рамките на това правоотношение. Полагането на труд, като
юридически факт от обективната действителност, следва да бъде безспорно
установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателката по
делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане
на търсеното парично обезщетение, отказано в случая с първоначално издаденото Разпореждане
и да докаже, че за процесния период е полагала труд за „Извор – Г.Х. – Й.-Х.“
СД, ЕИК XXXXXXXXX в гр. Генерал Тошево, съответно е била осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В случая, за да бъде постановен процесният отказ, съответно да бъде
потвърдено издаденото за него Разпореждане, административният орган безкритично
е възприел фактическите и правни съображения, съдържащи се в Констативния
протокол от извършената проверка на осигурителя. При постановяване на процесното
Разпореждане обаче длъжностното лице не е изследвало и изяснило в максимална
степен всички обстоятелства и факти, относими за случая, като не е положило
достатъчно усилия да установи дали действително лицето е извършвало трудова
дейност. Възприемайки напълно изводите в Разпореждането, с оспореното Решение
административният орган също не е обсъдил фактите и обстоятелствата в тяхната
съвкупност и единство, взаимосвързаност и е потвърдил Разпорждането с
оспореното пред съда Решение, което подлежи в случая на съдебен контрол.
Следва да се обърне внимание на съществуващите разписани в закона
документи, поставящи началото на трудовата дейност на жалбоподателката в
конкретното дружество.
Няма спор, че, видно от писмо на Директора на ТД на НАП – Варна, офис
Добрич, Й.Т.Н., ЕГН **********, е подала декларация на основание чл. 40, ал. 5,
т. 1 от Закона за здравното осигуряване с вх. № 084812101806063 от 14.05.2021
г. с начална дата 02.10.2020 г., че за периода от 03.04.21 г. до 05.04.21 г. за
нея има подадена декларация обр. № 1 с вх. № 080012116769224/ 17.05.21 г. за
вид осигурен – 71 – членове на избирателни комисия по Изборния кодекс, като
изрично е указано в писмото, че към 02.03.2022 г. (датата на писмото) за
периода 01.05.2021 г. – 13.05.2021 г. лицето има остатък за довнасяне в размер
на 7.95 лв. и е с непрекъснати здравноосигурителни права.
Представените по делото писма, официални документи, издадени от осигурителя
документи по трудовото правоотношение не са оспорени по реда на ГПК от
ответника.
Същевременно по делото са налице доказателства, че към 15.05.2021 г., на
втория ден от началото на работната дейност на лицето, видно от Карта за
предварителен медицински преглед, издадена от д-р А., лицето е било клинично
здраво. Тази карта не е оспорена от ответника по надлежния ред.
Видно от отразеното в амбулаторния лист на д-р С. с дата 25.05.21 г.,
жалбоподателката, вкл. и към тази дата, е била здрава, с констатирана нормално
протичаща бременност. В тази насока е и обяснението, цитирано по – горе, от д-р
С., че лицето я е посетило и е издала единствено направление за регистриране на
бременност.
Горното следва да бъде обсъждано във връзка с издадения от д-р Ефраимов
болничен лист. Очевидно преди датата на издаването му, 26.05.21 г., Й.Т. е била
здрава, няма отразяване за обратното.
В този смисъл изводите на административния орган единствено и само поради
препоръката в болничния лист за домашен амбулаторен режим поради диагноза
заплашващ аборт, че лицето и две седмици преди това не е било в състояние да
упражнява трудова дейност, са напълно несъстоятелни.
Ирелевантно за спора е от какво е било продиктувано решението на
жалбоподателката да внесе здравноосигурителни вноски по подадената от нея
декларация. По – важното е, че лицето е било без прекъснати здравноосигурителни
права към процесния момент.
Към горните изводи навеждат и дадените от разпитаните свидетели показания, които
са еднопосочни със събраните такива, че лицето е упражнявало труд в съответното
предприятие, на посоченото в трудовия договор работно място. Съдът кредитира
дадените показания поради тяхното съответствие на събраните писмени доказателства.
Съдът намира, че административният орган е изтълкувал превратно събраните
доказателства и е стигнал до неправилния извод за липса на упражнявана от
лицето трудова дейност.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съдът приема, че в
настоящото производство жалбоподателката ангажира доказателства (писмени и
гласни), установяващи изпълнението на конкретни трудови функции от нейна страна
по сключения трудов договор, което обуславя извод за наличие на предпоставките,
визирани в чл. 52а във връзка с чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Безспорно се установява, че Й.Т. е била наето от дружеството лице. Ясно се
извеждат, че същата е осъществявала
трудова дейност, както и възнаграждението, което е получила чрез представения по
делото фиш за получена заплата, за месец май 2021 г.
Изложеното налага извода, че Ръководителят по изплащането на обезщетенията
и помощите неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52а от КСО, във връзка с
чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, в резултат на което е отказал изплащане на търсеното
парично обезщетение.
Освен това, по делото се установи, че между същите страни е водено адм.д.
№ 775/2022 г. по описа на
Административен съд –Добрич, което приключва с влязло в сила Решение №
166/07.04.2023 г., с което е отменено Решение № 2153-03-164/ 25.11.22 г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна и потвърденото с него
Разпореждане № О-03-999-00-**********/ 03.10.22 г. на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от Кодекса за социално подпомагане, във връзка с чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване ѝ е отказано изплащането на парично обезщетение за бременност
и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО,
като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
представените удостоверение-приложение № 10 с вх. № Р14-03-000-00-********** от
31.05.2022 г. и подадена Молба – декларация по чл. 50 и 51 от КСО, при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Съобразно становището на проф. Живко Сталев в Българско гражданско
процесуално право, С. Сиела, 2001, с. 353 – „Господстващото мнение в нашата
съдебна практика и в практиката на бившия държавен арбитраж приема, че със СПН
се ползват т. нар. решаващи, съществени, главни мотиви, съдържащи констатации
относно правнорелевантните факти (основание на иска; възражения на ответника)
(53-50-ОСГО; 1258-54-IV; 807-55-IV, Сб. 309; 536-59-Г,44-60-Ш, Сб. 252;
465-61-1, Сб. 50 ПМ, 63 IV 101; 30-64-ОСГК; 108-60 ВДА II 68;1525-69-1, Сб. 62;
2135-69-1, Сб. 88; 433-90-1, Б 90 VIII 23; 897-90-1, Б 90 XI-XII 21; 987-90-1,
Б 91 II 23; 201-91-1, Б 91 V 20), като в „по-новата практика (1128-82-1, Сб.
49; 1670-2000-IV, Б 2000 V 28; тълк. р.1 -2000-ОСГК, Б 2000 IV 18) ВС (респ.
ВКС) напуска становището, че т. нар. решаващи или главни мотиви се ползват със
СПН, и приема, че с такава сила се ползва само констатацията относно спорното
право“.
В този смисъл съдът приема, че обстоятелството дали жалбоподателят е
осъществявал трудова дейност принадлежи както към решаващите мотиви на
съдебното решение, така и към констатацията относно наличието на спорното право
и е включено в субективните предели на пресъденото нещо в разглеждания казус.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че като е потвърдил
Разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Варна е издал един незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
Преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за
ново произнасяне по представените удостоверение-приложение № 10 с вх. №
Р14-03-000-00-********** от 12.01.2023 г. и заявление-декларация по образец, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна
на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото
разноски, на Й.Т.Т. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по представения списък за разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-53/ 17.03.2023 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №
О-03-999-00-********** от 02.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал.
3 от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване ѝ е отказано изплащането на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по
представените удостоверение-приложение № 10 с вх. № Р14-03-000-00-**********
от 12.01.2023 г. и заявление-декларация по
образец, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Варна да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от
500.00 лв. (петстотин лева), представляваща сторените по делото разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:…………