Р Е Ш Е Н И Е

			12.06.2018
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	01.06.		2018

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Юлия Вукова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		300		2018

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.Д.,***, е предявил срещу „Фундаментал" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. "Васил Коларов" № 6, п.к. 2670, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 874 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие настъпила трудова злополука на 11.01.2017 г., както и сумата 2832, 81 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 81 ст./ - обезщетение за претърпените имуществени вреди за проведеното лечение вследствие на трудовата злополука, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че по трудов договор № 908 от 06.02.2012 г., впоследствие - по трудов договор № 908 от 31.10.2016 г., изпълнявал длъжност „работник - мини" при ответника. На 11.01.2017 г. по време на работа върху него паднала буца въглища, в резултат на което получил счупване на крака, наложило последващо имплантиране. С Разпореждане № 01.02.17 г. инцидентът бил приет за трудова злополука.

Интервенциите относно лечението, както и имплантите и последващите лечения, профилактики и медикаменти заплащал сам.

На 15.02.2017 г. на ответника била връчена покана от ищеца за доброволно изпълнение относно трудовата злополука с претенция за изплащане на обезщетение в размер на 20 640 лв. за причинените имуществени и неимуществени вреди. Впоследствие с управителя на ответното дружество се споразумели да му бъде изплатена сумата от 2 792, 81 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 81 ст./ - имуществени вреди, съгласно приложени разходни документи, вместо претендираните по-рано 2 640 лв., тъй като към 06.11.17 г. разходите на ищеца за лечение се увеличили.

На 06.11.2017 г. по настояване на управителя на „Фундаментал" ЕООД ЕООД сключили споразумение за разсрочено изплащане на имуществено и неимуществено обезщетение за трудовата злополука. Ищецът се съгласил да намали претендираната сума за неимуществени щети с оглед на по-бързото и по-икономично извънсъдебно споразумение.

По споразумението ответникът направил само два превода по 1666, 67 лв. - на 29.11.17 г. и на 29.12.17 г., за неимуществени щети или общо 3333, 34 лв.

Със споразумението ответникът признал сумата от 2 792, 81 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 81 ст./ за имуществени вреди въз основа на представените документи за лечението на ищеца. Към настоящия момент разходите на ищеца за лечение се увеличили. Вследствие на злополуката търпи непрестанни болки, включително понастоящем, те довели до промяна на походката и движенията му, не може да извършва трудова дейност, да помага и в ежедневните дейности на семейството му. На 18.01.2018 г. получил експертно решение на ТЕЛК, според което е с 20% намалена работоспособност и не може да извършва тежки психо-физически натоварвания, противопоказно му е да натоварва долните си крайници.

През месец февруари бил уведомен, че ще бъде съкратен, което предизвикало сериозни притеснения, че ще остане без работа и средства, трудно ще обезпечи лечението си, евентуално няма да получи дължимото обезщетение.

Нанесена му е неизмерима вреда, изразяваща се в здравословен, финансов и емоционален аспект и поради неспазването на сключеното споразумение е принуден да заведе настоящата искова претенция.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се извършването и на трето плащане по спогодбата между страните от 06.11.2017 г., направено на 14.02.2018 г., в размер на 2792, 81 лв. /за което ищецът е уточнил в съдебното заседание, че е получено от него/; посочва се, че причина за закъсненията при договорените плащания е недостиг на средства поради забава на длъжници на ответното дружество. Ответникът счита, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали. Възразява срещу завишения размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „миньор"; че на 11.01.2017 г. той е пострадал вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие; че на 06.11.2017 г. между страните е сключена спогодба за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди при трудовата злополука.

Злополуката, изразяваща се в счупване на десен долен крайник, е призната за трудова с приложеното Разпореждане № 4/14.02.2017 на ТП на НОИ – Кюстендил. Относно начина на увреждане в разпореждането се сочи, че на 06.11.2017 г. при очукване на надвиснала буца въглища къс от нея паднал върху крака на Р.А.Й.. В съставения протокол № 2/01.02.2017 г. на ТП на НОИ – Кюстендил за резултатите от разследването на злополуката е отразено, че не са установени допуснати отклонения от утвърдения технологичен паспорт за прокарване и крепене на галерия 200, в която е станала процесната злополука.  

Видно от приложените документи за проведено лечение и заплатени манипулации, след злополуката ищецът е бил на лечение в УМБАЛ „Н. И. Пирогов”, при което му бил поставен заключващ тибиален пирон с винтове на обща стойност 1980 лв. и осеосинтезен пакет на стойност 490 лв.; в периода 09.03.2017 г. – 12.03.2017 г. в болница „Вита” е извършена операция за изваждане на статичния застопоряващ винт; в периода 29.05.2017 г. – 05.06.2017 г. в „СБР-Сапарева баня” АД е проведена рехабилитация във връзка с оплаквания за оток и болка в десния глезен и подбедрица; в периода 10.01.2018 г. – 17.01.2018 г. в „СБР-Сапарева баня” АД е проведена рехабилитация във връзка с оплаквания за болки в кръста и затруднена походка. Ищецът е приложил касови бележки за закупени медикаменти в периода 12.01.-18.01.2017 г. на обща стойност 135, 21 лв., както и фактура и касов бон за заплатени 40, 60 лв. на 10.01.2018 г. във връзка с проведената рехабилитация в „СБР-Сапарева баня” АД. От представеното експертно решение на ТЕЛК № 0142/18.01.2018 г. е видно, че във връзка със счупването на десния крак на ищеца е определена 20% намалена работоспособност за срок от три години с отбелязване, че е в състояние да изпълнява настоящата си професия.

Видно от сключеното между страните на 06.01.2017 г. споразумение, с него за процесната трудова злополука на ищеца е следвало да бъдат заплатени 2 792, 81 лв. за имуществени щети и 10 000 лв. за неимуществени щети: обезщетението за имуществени вреди е следвало да се изплати до 10.12.2017 г., а за неимуществени вреди – на шест вноски по 1666, 67 лв., до 06.04.2018 г. Предвидено е обезщетение при забава на плащанията в размер на законната лихва. Ищецът е декларирал, че договореното обезщетение покрива изцяло претърпените от него вреди, възникнали в резултат на инцидента и в целия период на възстановяване след него.

Свидетелят – очевидец на трудовата злополука Йордан Йорданов сочи, че двамата с ищеца направили предписания временен крепеж в забоя, но въпреки това паднала буца въглища; такива инциденти не били изключение.

Свидетелят Йордан Й. – брат на ищеца сочи, че след злополуката пострадалият бил стресиран, будел се нощем, нуждаел се от помощ, за да се придвижва и обслужва; около осем месеца се придвижвал с патерици.

В заключението на вещото лице д-р В.В. – ортопед-травматолог, прието от съда, се сочи, че при злополуката ищецът е получил фрактура на костите на дясната подбедрица. При адекватно лечение, какъвто е конкретният случай, средният срок на възстановяване е около 6 – 8 месеца. Възстановяването на крайника е пълно, като са възможни остатъчни последици – ограничения на движенията на прилежащите стави и непостоянна болезненост. При извършения личен преглед не били установени анатомични и функционални смущения в областта на пострадалия крайник; не са налице настъпили след операцията усложнения, включително свързани с поставения имплант. Проведената рехабилитация в периода 10.01.2018 г. – 17.01.2018 г. в „СБР-Сапарева баня” АД е за неврологично заболяване, без връзка със злополуката.  

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: наличие на трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката; настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука травматично увреждане; размера на претърпените от него вреди. Ответното дружество носи доказателствена тежест относно направените с отговора възражения.

По делото е безспорно установено, че ищецът е работил в ответното дружество и при осъществяване на трудовите си задължения на 11.01.2017 г. е претърпял трудова злополука, приета за такава с Разпореждане № 4/14.02.2017 на ТП на НОИ – Кюстендил.

Безспорно установено е и обстоятелството, че във връзка с процесната трудова злополука страните са сключили на 06.11.2017 г. споразумение, съгласно което на ищеца е следвало да бъдат заплатени 2 792, 81 лв. за имуществени щети и 10 000 лв. за неимуществени щети.

Когато увреденото лице и работодателят постигнат спогодба по отношение на размера на обезщетението и вида на вредите, а пострадалият претендира по чл.200 КТ по-големи вреди, във всеки конкретен случай следва да се изясни, кои вреди са в обема на уговореното обезщетение. По правило това са вредите, настъпили и проявили се преди сключването на спогодбата или предвидени за срока на нейното действие, т.е. увреденото лице може да търси само вредите, които са останали неудовлетворени - това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други вреди и новонастъпили вреди след сключване на споразумението /Определение № 657 от 20.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2016 г., III г. о., ГК и др./.

Със споразумението от 06.11.2017 г., представляващо договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, страните чрез взаимни отстъпки са уредили въпроса за подлежащите на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука. Действителната воля на страните, недвусмислено изразена в чл.4 от споразумението, е с него да бъдат обхванати всички настъпили вреди: изрично се сочи, че обезщетението покрива изцяло претърпените вреди, възникнали в резултат на инцидента и в целия период на възстановяване след него. Този извод относно обхвата на спогодбата се подкрепя и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, съгласно което периодът на възстановяване в процесния случай е около 6 – 8 месеца, т.е. е изтекъл към момента на сключване на спогодбата и страните са могли да вземат предвид вредите в пълния им размер. Посоченият от вещото лице период за пълно възстановяване се потвърждава и от показанията на свидетеля Йордан Й., който сочи, че ищецът се придвижвал с патерици около осем месеца.

По делото не са събрани доказателства за настъпили впоследствие вреди, които да не са обхванати от постигнатата спогодба /последвало влошаване на здравословното състояние във връзка с трудовата злополука - т. нар. ексцес/. Проведената рехабилитация в периода 10.01.2018 г. – 17.01.2018 г. в „СБР-Сапарева баня” АД е за заболяване, нямащо връзка с трудовата злополука и заплатените средства нямат характер на имуществени вреди от злополуката. Свидетелските показания относно търпените болки от ищеца не водят до извод за допълнително настъпили, подлежащи на обезщетение неимуществени вреди – видно от експертното заключение, касае се за остатъчни последици от злополуката, въпреки възстановяването на крайника. В представеното от ищеца експертно решение за определяне на намалена работоспособност не се сочат настъпили след проведеното лечение усложнения; изрично се сочи, че ищецът е в състояние да изпълнява настоящата си професия.

Обстоятелството, че поради намаляване на обема на работа е възникнало основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /прекратяването е осъществено преди 2-3 месеца според свидетеля Йордан Й./ не е във връзка с трудовата злополука и не може да обоснове допълнително настъпили неимуществени вреди.

По делото не се твърди наличие на пороци в сключеното споразумение от 06.11.2017 г. Ищецът не е изложил твърдения за разваляне на споразумението поради забавата в плащанията, нито е представил доказателства за писмено даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, доколкото не са налице хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД; в съдебно заседание той е потвърдил получаването на трето плащане на 14.02.2018 г. в размер на 2792, 81 лв., като с тази сума е намалил претенцията си за неимуществени вреди. Поради това споразумението обвързва страните.

При наличието на валидно извънсъдебно споразумение пострадалият при трудова злополука работник не може да претендира чрез иск с правно основание чл.200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението. При неизпълнение на споразумението от страна на работодателя работникът може да защити правата си по предвидения в чл.79 и сл. ЗЗД ред /Решение № 536 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 215/2011 г., IV г. о., ГК./.

В конкретния случай в исковата молба се сочи, че работодателят не заплаща в уговорения срок гореописаните вноски, но не е предявен иск за изпълнение на сключеното споразумение. Вместо това се претендира обезщетение за вредите, предмет на спогодбата, но в по-голям размер, въпреки че валидната спогодба представлява извънсъдебно признание на пострадалия, че уточнените с нея са действителните вреди, за които обезщетяването е пълно /Решение № 230 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2009 г., IV г. о., ГК/.

По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като съдът не следва да обсъжда останалите възражения на ответника /извън възражението за наличие на валидна спогодба между страните със забавени плащания по причини извън волята на работодателя/.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.А.Й., ЕГН **********, срещу „Фундаментал" ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.200 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 874 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие настъпила трудова злополука на 11.01.2017 г., както и сумата 2832, 81 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 81 ст./ - обезщетение за претърпените имуществени вреди за проведеното лечение вследствие на трудовата злополука, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: