РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Радомир, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730101049 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.
София, ЖК „О.к.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., на стойност 3755,54 лева. Сочи, че ответникът, като
собственик на топлоснабдения имот, бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В ОУ бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Видно било от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ...., че ответникът
използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не
погасил задължението си.
1
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Т.С.“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни
сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Посочва, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 47
301/2023 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращането му по
подсъдност в РС – Радомир било образувано ч. гр. д. № 857/2023 г., в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 477/16.10.2023 г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът Н. Н. Н. дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 3755,54 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ЖК „О.к.“, бл. .., вх. „...“, ап. .., аб. № .., ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.08.2023 г. до
окончателното ù изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 616,25 лева, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 62,54 лева – главница за периода от м. юли 2020 г. до м. април
2022 г. и 14,21 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
посочено, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на
задълженията, дължими за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Т. - С.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител.
С писмена молба сочи, че по силата на подписано между ищцовото дружество и
ответника извънсъдебно споразумение последният е извършил плащане в общ размер на
2027,88 лева, като е останало непогасено задължение общо в размер на 2838,38 лева.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
2
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т. - С. ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е
подало на 24.08.2023 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. Н. Н. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. София, ЖК „О.к.“, бл. .., вх. „..“, ап. ..., за периода от
м. май 2020 г. до м. април 2022 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № ..../2023 г. на СРС, изпратено по
подсъдност на РдРС. След изпращането му по подсъдност в РС – Радомир е образувано ч.
гр. д. № ...../2023 г., в рамките на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 477/16.10.2023 г. в полза на заявителя и настоящ ищец.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът Н. Н. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Т.- С. ЕАД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото е представено споразумение от 01.02.2024 г., сключено между „Т. - С." ЕАД и
ответника Н. Н. Н., по силата на което ответникът е признал, че дължи на
топлофикационното дружество сумата в общ размер на 4866,26 лева за доставена топлинна
енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ЖК „О.к.“, бл. .., вх. „..“, ап. ., аб. № ..., като същият се е задължил да заплати
така посочената сума на седем равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 567,73
лева.
По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици
в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ЖК „О. к.“, бл. .., вх. „...“, от който се
установява, че е взето решение за сключване на договор с „Т.С.с“ ЕООД за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, както и сключен на 07.08.2001 г. договор между
етажната собственост, с адрес: гр. София, ЖК „О.к.“, бл. ..и „Т. С.“ ЕООД, с предмет
„извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода“.
По делото е представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Т.С.“
ЕООД, с предмет извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“
между клиентите в сграда – етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.
София.
Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
3
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Н. Н. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Страните не спорят, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“,
като собственик на процесния недвижим имот, от което следва, че между тях съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Ответникът не оспорва, че дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
3755,54 лева за ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, мораторна
лихва за забава в размер на 616,25 лева за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., както и
сумата в размер на 62,54 лева, представляваща главница за дялово разпределение и 14,21
лева – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г., като видно от
представеното по делото споразумение от 01.02.2024 г. същият е признал дължимостта на
така посочените суми и е поел задължението да ги заплати разсрочено на ищцовото
дружество на седем равни погасителни вноски, всяка в размер на 567,73 лева.
Тъй като ищецът признава, че ответникът е погасил частично задължението си, като е
4
заплатил сумата в размер на 2027,88 лева и прилагайки разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, съдът
приема, че с извършеното плащане ответникът е погасил сумата в размер на 222,72 лева,
представляваща заплатена държавна такса, 630,46 лева – лихва за забава, както и част от
главницата в размер на 1174,70 лева, като е останал задължен за сумата в размер на 2643,38
лева – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до
м. април 2022 г. За така посочената сума искът се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски за заплатено
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева за заповедното и исковото
производство, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Д., ул. „П.“ № .., че дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Я.“ № ..... сума в размер на 2643,38 лева (две хиляди шестстотин четиридесет
и три лева и тридесет и осем стотинки) - главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ЖК „О. к.“, бл. .., вх. „..“, ап. ..., аб. № ....., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.08.2023 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между сумата
от 2643,38 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и осем стотинки)
до пълния предявен размер от 3755,54 лева (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки), за мораторна лихва за забава в размер на 616,25 лева
(шестстотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки), начислена за периода от
15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., както и за суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 62,54 лева (шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки) – главница за
периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г. и 14,21 лева (четиринадесет лева и двадесет и
една стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. ул. „П.“ № ..ДА ЗАПЛАТИ на „Т.
С“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я.“ № ....сумата от
5
150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6