№ 163
гр. В, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 382/26.06.2024 г. по гражданско дело №
20231320102449/2023 г. на Районен съд-В Е ОСЪДЕНА ОБЩИНА В, Булстат:
****, с адрес: гр. В, *** да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С, *** сумата от 4168.44 лева - главница,
представляваща изплатено обезщетение по щета № *********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
06.12.2023 г. до окончателното плащане, като иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 5090.53 лева е отхвърлен като неоснователен.
ОСЪДЕНА е ОБЩИНА В, Булстат: ****, с адрес: гр. В, *** да заплати
на „ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, *** сумата
от 1259.20 лева - обезщетение за забава за периода от 02.01.2021 г. до
04.12.2023 г. , като иска в останалата част до пълния претендиран размер от
1551.64 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдена е ОБЩИНА В, Булстат: ****, с адрес: гр. В, *** да заплати на
„ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, *** разноски в
1
общ размер на 494.93 лева.
Осъден е ответникът „ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, *** да заплати на ОБЩИНА В, Булстат: ****, с адрес: гр.
В, *** разноски в размер на 27.44 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
„ДЗ” АД ,вписано в ТР с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр. С,
*** чрез юрисконсулт РКК в частта ,в частта ,в която е отхвърлена
регресната претенция срещу Община В, т.е. за разликата над 4168.44 лв. до
пълния претендиран размер от 5090,53 лв. (главница) и за разликата над
1259.20 лв. уважен акцесорен иск за мораторна лихва, до пълния претендиран
такъв в размер на 1551.64 лв.
Иска се да бъде постановен друг съдебен акт, с който да се отмени
горецитираното съдебно решение в обжалваната му част като неправилно и
необосновано и да се постанови друго, с което да се приеме за изцяло
основателен и доказан иска ни по чл. 410 от Кодекса за застраховането.
Поддържа се ,че „ДЗ“ АД в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ потърсило съдебна защита и
помолило Съда да осъди Община В - в качеството на собственик, стопанин и
лице, което поддържа градската пътна мрежа, да заплати сумата от 5090.53
лв. - главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка по щета *********, сумата от 1551.64 лв. мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 02.01.2021 г.-04.12.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Вземането възникнало като следствие от суброгация след плащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка КАСКО
на МПС, обективиран в полица № 0320199907026442, сключен за т.а "ФР” с
рег. № ***, като посоченото МПС било увредено в пътен инцидент от
15.09.2020 г. в гр. В, причинен от необезопасена и необозначена дупка (шахта)
на пътното платно с дълбочина от около 2 метра.
Сочи се ,че на 15.09.2020 г., в гр. В, на ул. „**“ до № 15, водачът на т.а.
„Форд“ с рег.№ ***, застраховано по горепосочената застраховка „КАСКО“
преминал през необезопасено и необозначено значително препятствие на пътя,
а именно дупка с дълбочина от около 2 метра, по същество представляваща
2
пътна шахта.
Обстоятелствата по инцидента били описани в Протокол за ПТП №
1732621/15.09.2020 г., съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР В.
По делото безспорно се доказало, че инцидентът е възникнал при
условията на валидна полица по застраховка „КАСКО“ за МПС „ФР“ ДК №
***.
Не се спорело, че е налице и покрит застраховател риск в този смисъл, а
безспорно е и извършеното плащане на застрахователно обезщетение от
страна на „ДЗ“ АД по имуществената застраховка и досежно отстраняване на
щетите по т.а. „Форд“.
Доказвал се и размерът на вредите по автомобила, чийто паричен
еквивалент по пазарни цени се равнявал на 4878.00 лв., а с ликвидационни
разноски и разноски по репатриране на автомобила - 5091.00 лв. / Така било
заключението на вещо лице, прието и неоспорено от страните/. Съгласно
експертното заключение и стр.2-ра от същото, всички вреди по МПС се
намирали в причинно-следствена връзка с инцидента.
За да отхвърли частично обаче предявения иск, първоинстанционният
съд решил, че един детайл (част) от уврежданията не се намира в пряка
причинно- следствена връзка с инцидента и това е задния ляв ресор на
автомобила, чиято стойност се равнява на 920.00 лв.
С този извод въззивникът не можел да се съгласи, доколкото по делото
нямало данни, които да опровергаят и изключат възможността за увреждането
на конкретния елемент от МПС и това било така, защото заден ляв ресор
изрично бил описан при огледа на автомобила от вещите лица при
дружеството застраховател, същият се намирал точно в зоната на удара
.Касаело се до товарно МПС с голяма собствена маса и тежест, попаднало със
задното си ляво колело в дълбока дупка.Всички увреждания, в т.ч. на
амортисьора и ресора, се намирали в зоната, натоварена от удара и
пропадането.В Протокола за ПТП изрично била констатирана като увредена (
още на мястото на инцидента) и ходовата част на автомобила, освен задното
ляво колело;
Съгласно заключението на вещото лице всички описани увредени части
– щети , от техническа гледна точка се намирали в причинно-следствена
3
връзка с механизма на инцидента.
Независимо от горните обстоятелства, доколкото в открито съдебно
заседание вещото лице посочило , че за да се счупи ресорът, е необходимо
МПС да е пълно натоварено и да е налице висока скорост на преминаване, то
Съдът приел, че в такъв случай деформации не можели да настъпят
,доколкото по делото „нямало данни МПС да е било натоварено“.
По делото нямало данни обаче МПС да не е било натоварено и този
въпрос не бил подлаган на обсъждане със свидетеля, въз основа на чиито
показания единствено може да се изключи това обстоятелство. И още, масата
на самото МПС, както и „провисването му“ в двуметровата дупка само на
задна лява част, водели до логичен и обоснован извод именно за деформации
по гореупоменатите части. Свидетелят С. Л. изрично посочвал, че след
момента на инцидента „моста на колата беше изкривен, задната лява гума
беше в каналната шахта... ударът беше силен, счупи се цялата кола“.
Ето защо се поддържа,че решаващият съдебен състав погрешно е
изключил от уврежданията на МПС процесния ресор, като в резултат на този
извод е отхвърлил иска за главница за разликата от 922,09 лв. (уважена част от
4168.44 лв. при пълна претенция от 5090.53 лв.), а оттам и акцесорния иск за
разликата между претендираната сума от 1551.64 лв. и уважената сума от
1259.20 лв., или за 292.44 лв.
Иска се да се отмени като неправилно и необосновано Решение №
382/26.06.2024г., постановено по гр. дело № 2449/2023 г.на Районен съд- В, в
частта в която е отхвърлена регресната претенция срещу Община В, т.е. за
разликата над уважената главница от 4168.44 лв., както и за разликата над
уважения иск за мораторна лихва от 1259.20 лв.
Претендират се и направените разноски..
Иска се да се осъди Община В да заплати сумата от 5090.53 лева -
главница, представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № *********, заедно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1551.64 лв. мораторна лихва за
периода 02.01.2021 г. - 04.12.2023 г.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.
4
Въззиваемата страна оспорва жалбата в писмен отговор и в с.з.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба на „ДЗ“ АД, против ОБЩИНА В, с
която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл.
49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно
събитие със застраховано МПС - товарен автомобил „ФР“ с рег. № *** по
застраховка пълно каско. Твърди се, че на 15.09.2020 г. около 14.05 часа в гр. В
на ул.“ **“ до № 15 водачът на процесното МПС, преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - шахта без
капак ,дълбока около 2 метра, вследствие на което по автомобила възникнали
вреди - деформации по задно ляво колело и ходова част. Посочва се, че
събитието е удостоверено в протокол за ПТП № 1732621/15.09.2020 г.,
съставен от служител при сектор „Пътна полиция“- ОДМВР - В. При
ищцовото дружество е образувана ликвидационна преписка № *********.
Извършен бил оглед, опис и оценка на вредите на застрахования автомобил.
Ремонтно - възстановителните работи били извършени в сервиз на дружество
„М“ ЕООД. За извършените работи била заплатена сума в размер на 4877,59
лева, съобразно фактура № **********/29.10.2020 г., а плащането от страна на
застрахователя било извършено с преводно нареждане на 04.11.2020 г.
Начислени били и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Посочено е също, че след инцидента МПС не е могло да се движи на
собствен ход, поради което е имало необходимост от репатриране. За услугата
била заплатена сумата от 197,94 лева. Така общата стойност на вредите била в
размер на 5090.53 лева.
Поддържа се, че за необезопасената дупка - отворена шахта
отговорността е на ответната община. С покана от 15.12.2020 г., получена от
ответника на 16.12.2020 г., ищецът го поканил да заплати доброволно
посочената сума, но плащане не било извършено. Поради това се претендира
и мораторна лихва в размер на 1551,64 лева за периода от 02.01.2021 г. до
04.12.2023 г., начислена върху главницата от 4892.59 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
5
заплати на ищеца сумата от 5090.53 лева - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 1551.64 лева - мораторна
лихва за периода от 02.01.2021 г. до 04.12.2023 г., начислена върху част от
главницата в размер на 4892.59 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по
делото.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като
недопустима. Оспорена е пасивната легитимация на ответника. По същество
исковата претенция е оспорена като неоснователна. Наведени са доводи, че не
се установяват обстоятелства, при които е настъпило вредоносното събитие,
че не е изяснен механизма на ПТП, че не е изяснен и характерът на щетите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебна - автотехническа експертиза.
От фактическа страна по делото се установява ,че видно от
застрахователна полица № 0320199907026442 от 03.12.2019 г. между
ищцовото дружество от една страна и „МПЛ“ ЕООД от друга, с
лизингополучател на процесния автомобил „АЕЕКК“, е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско” за товарен автомобил модел и марка „ФР”,
с рег. № ***, със срок на застраховката от 00.00 ч. на 05.12.2019 г. до 23.59 ч.
на 04.12.2020 г.
От протокол за ПТП № 1732621 от 15.09.2020 г. (л.22 от гр.д.2449/2023 г.
на Районен съд-В) се установява, че на същата дата около 14.05 часа в гр. В, на
ул. „**“ до № 15 водачът на процесния автомобил е преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - шахта без
капак, дълбока около 2 м., вследствие на което по автомобила възникнали
вреди - деформации по задно ляво колело и ходова част. В тази връзка в „ДЗ“
АД - гр. С било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ на
МПС от лицето, управлявало автомобила. Образувана е ликвидационна
преписка по щета № *********. От представените описи - заключения по
щета № *********/16.09.2020 г. от застрахователя е видно, че са констатирани
настъпилите повреди и е извършена оценка на същите.
От декларация от 18.09.2020 г., подадена до ищцовото дружество ,е
видно, че С. К. Л. - представител на „АЕЕКК“ е поискал обезщетението по
преписка № *********/16.09.2020 г. да бъде под формата на възлагателно
6
писмо към „М“ ЕООД, като възлагателното писмо да бъде изпратено и до
представител на ГА М(л.29 от гр.д.2449/2023 г. на Районен съд-В).
С ликвидационен акт № 966389 от 30.10.2020 г. (л.47 от гр.д.2449/2023 г.
на Районен съд-В)е предложено на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение в размер на 4877,59 лева. От платежно нареждане от
04.11.2020 г. е видно, че застрахователят е изплатил на "М" ЕООД сума в
размер на 4877,59 лева.
С ликвидационен акт № 971691 от 09.12.2020 г. е предложено на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в размер на 197.94
лева. От платежно нареждане от 11.12.2020 г. е видно, че застрахователя е
изплатил на „СБА Национална служба за пътна помощ“ сумата в размер на
197,94 лева.
С регресна покана изх. № *********/15.12.2020 г., получена от
ответника на 16.12.2020 г. същият е поканен от ищеца да възстанови сумата по
основното обезщетение в размер на 4877.59 лева и 15.00 лева начислени
ликвидационни разноски. Доказателства за извършено плащане по делото не
са ангажирани.
Вещото лице по назначената и приета съдебно-автотехническа
експертиза е посочило, че причинените имуществени вреди по процесния
автомобил са описани от експерти на ищцовото дружество, което е възложило
ремонта на доверен автосервиз. На доверения автосервиз застрахователя е
изплатил извършения ремонт на лекия автомобил на стойност 4877,59 лева, за
репатриране на автомобила до сервиза - 197.94 лева и ликвидационни разходи
15.00 лева, или общо 5090.53 лева.
Вещото лице е посочило, че повредите по товарния автомобил с
изключение на повредите по заден ляв панел отговарят на описания
механизъм на причиняване на щетите от приложените по делото документи.
От техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на автомобила се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са получени по
начина и механизма, посочен от водача - преминаване през пътна неравност -
дупка на платното за движение.
Вещото лице е посочило също, че стойността на щетите по опис за нови
части възлиза на сумата от 4386,00 лева, с включени труд и монтаж общият
размер на разходите е 4878,00 лева. Разходите за репатриране на автомобила са
7
в размер на 198.00 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е възможно от удар в
дупка да се счупи ресор, но по принцип той се чупи много трудно - трябва да
има ударно натоварване на ресора при пълно натоварване на автомобила
,съчетано с висока скорост. В случая няма данни автомобила да е бил
натоварен, а скоростта в градски условия е около 30-40 км/ч. Посочило е
също, че от застрахователя са документирани със снимки щетите само на
джанта и гума, но за другите части няма снимки.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените
задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към
предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
Свидетелят С. К. Л. - водач на процесния автомобил установява, че
събитието се е случило през м. септември 2020 г. в гр. В, в района на магазин
„Лидл“, като не може да посочи точно къде, но както си карал изведнъж
ударил нещо, изгубил лек контрол над автомобила, но го стабилизирал и
спрял. Когато слязъл видял, че мостът на колата бил изкривен, а задната лява
гума била в каналната шахта. Шахтата била дълбока и нямала капак. Посочва,
че ударът бил силен и се счупила цялата кола, като автомобилът не можел да
се движи на собствен ход и трябвало да се транспортира с пътна помощ от гр.
В до сервиза на „МП“ в гр. М. Излага, че времето било сухо, не е валяло, не
помни дали движението е било натоварено или не. Посочва, че за шахтата не е
имало обозначение, не може да посочи дали шахтата е можела да бъде
заобиколена, същата била на пътното платно. Помни, че се движел бавно с
около 30 км/ч. След инцидента дошли от Сектор „Пътна полиция“ и му
направили му тест за алкохол.
Въззивният съд показанията на свидетеля като последователни и
непротиворечиви.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
8
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Решението на районния съд не е влязло в законна сила единствено по
отношение на цената на процесния заден ляв ресор .В останалата му част
решението е влязло в законна сила ,тъй като не е обжалвано от Община –В и
не е предмет на въззивен контрол .
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
9
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо
да са налице следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по
отношение на увредения застрахован поради причиняване на
застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
застрахованият автомобил, управляван от свидетеля С. К. Л., при движение в
гр. В, по ул. „**“ до № 15, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно - шахта без капак, дълбока около 2 метра вследствие на
което на автомобила са причинени материални щети. Вредите са пряк и
непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане по вина на
ответника - Община В, тъй като същата в качеството си на собственик на
общинските улици и пътища по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 8 и чл.
31 от Закона за пътищата, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност
повереното й имущество. Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за
пътищата е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане,
както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване
на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им
в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Законът за пътищата разделя пътищата /чл. 3/, на републикански и местни,
откъдето именно е и обвързаността на използваната терминология.
Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и
трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
10
образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища, или с улиците. Местните пътища са общински и
частни, отворени за обществено ползване. В конкретния случай безспорно е
установено, че Община В е собственик на "общински път" - публична
общинска собственост по смисъла на ЗП, задълженията по поддръжката на
същия обвързват общината, тъй като улицата е публична общинска
собственост. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за пътищата, пътните съоръжения
и принадлежности са елемент от пътищата, а съгласно § 1, т. 3. от ДР на
Закона за пътищата „пътни съоръжения“ са водостоците, мостовете,
виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и
декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства /каквито
са шахтите/ и пречиствателните съоръжения. Съгласно чл. 19, т. 4, буква „б“
от Закона за водите, публична общинска собственост са уличните
канализационни мрежи и дъждоприемателни шахти в урбанизираните
територии. В чл. 19 и чл. 31 от Закона за пътищата е указано задължение на
съответната Община да поддържа и стопанисва пътищата, които са част от
общинската пътна мрежа, както и да осигурява безопасна пътна
инфраструктура и поддръжка на съоръженията, които я обслужват. Също така
и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП вменяват задължение на
лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване, както и да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по тях и ги отстраняват във възможно кратък срок.
Следователно, последиците по отношение на поддръжката на улиците в
нормативната уредба са обусловени от собствеността на пътя. При това
положение, застрахователят има право да встъпи в правата на застрахования
срещу ответника като причинител на вредата.
Съгласно указаната доказателствена тежест ищецът следва да докаже
настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между вредите и
действията или бездействията на ответника.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и
щетите по процесния автомобил. Вещото лице е дало заключение за размера
11
на щетите, съгласно представения опис - заключение от застрахователя. От
направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание се установява, че
счупването на ресор е много трудно и за да се счупи същият, автомобилът
следва да е пълно натоварен и движението да е било с висока скорост.
Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд
относно това ,че счупването на задния ляв ресор на автомобила, чиято
стойност се равнява на 920.00 лв. , не се намира в пряка причинно- следствена
връзка с инцидента поради следното :
Задният ляв ресор изрично е описан при огледа на автомобила от
вещите лица при дружеството застраховател,като същият се е намирал точно
в зоната на удара .Процесното МПС е товарно с голяма собствена маса и при
движение с относително висока скорост задното ляво колело е попаднало в
дълбока дупка.Всички увреждания, в т.ч. на амортисьора и ресора,се намират
в зоната, натоварена от удара и пропадането.В Протокола за ПТП ,съставен
непосредствено след инцидента ,изрично е констатирана като увредена и
ходовата част на автомобила, освен задното ляво колело („деформации по
задно ляво точило и ходова част“).Съгласно заключението на вещото лице
всички описани увредени части – щети от техническа гледна точка се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на инцидента.
По делото няма данни дали МПС е било натоварено или не и в тази
насока не са събирани каквито и да било доказателства ,поради което не може
да се сподели извода на районния съд ,че МПС не било натоварено.Голямата
маса на самото МПС, както и „провисването му“ в двуметровата дупка само
на задна лява част със скорост ,която увеличава на квадрат енергията на удара
водят до логичен и обоснован извод именно за деформации по
гореупоменатите части.
Следва да се отбележи ,че счупеният ресор (пружиниращ елемент от
окачването при превозно средство, което смекчава ударите и вибрациите,
предизвикани от неравностите на пътя) е основен елемент от ходовата част на
автомобила и че автомобилът по никакъв начин не би могъл да се придвижи
до мястото на инцидента на собствен ход.Ресорът е елементът ,свързващ
ходовата част на автомобила с шасито и счупването му прави движението
практически невъзможно –движението би могло да стане само с ниска скорост
при силен крен (наклоняване на автомобила на лявата му страна ,където е
12
счупеният ресор) и при съществуваща опасност от предизвикването на други
тежки деформации по ходовата част .
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира ,че на
ищцовата страна следва да бъде присъдено и обезщетение в размер на 922,09
лв.за счупения ресьор на задна лява гума –стойността на последния
съставлява 22 % от стойността на всички причинени увреждания .
В същото време въззивната инстанция намира ,че районният съд изобщо
не се е произнесъл по направеното от ответната страна в отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване .Чл.20 ал.2 Закона за движение
по пътищата задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Очевидно е ,че водачът на процесното МПС не е изпълнил тези
законови задължения –шахтата без капак не е внезапно възникнало
препятствие и водачът е бил длъжен да я забележи и да я заобиколи или да
намали скоростта или да спре .Движението е било извършвано след обяд в
светлата част на денонощието и при отлична видимост .
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС №
17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г.,
решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
13
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова се приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в
автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В намира ,че водачът на
застрахования автомобил т.а "ФР” с рег. № *** е съпричинил вредоносния
резултат като не е изпълнил произтичащите от Чл.20 ал.2 Закона за движение
по пътищата задължения водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие,да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението- водачът на процесното МПС не е изпълнил
тези законови задължения –шахтата без капак не е внезапно възникнало
препятствие и водачът е бил длъжен да я забележи и да я заобиколи или да
намали скоростта или да спре .
Размерът на съпричиняването въззивната инстанция изчислява на 22%
14
,съответстваща на стойността на процентното съотношение на счупения
ресьор спрямо стойността на всички увреждания,поради което размерът на
присъденото от въззивната инстанция допълнително обезщетение следва да
бъде намалено със същия размер на съпричиняването ,като по този начин
решението на районния съд следва да бъде потвърдено поради съвпадането на
крайния резултат.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът „ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С, *** следва да бъде осъден да заплати на
ОБЩИНА В, Булстат: ****, с адрес: гр. В, *** разноски в размер на 150 лв.за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382/26.06.2024 г. по гражданско дело №
20231320102449/2023 г. на Районен съд-В .
ОСЪЖДА „ДЗ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С, *** да заплати на ОБЩИНА В, Булстат: ****, с адрес: гр. В, *** разноски в
размер на 150 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15