Решение по дело №643/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 19

                                       

гр. Пловдив, 15 февруари 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА АРНАУДОВА

    РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

       

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 643/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

      С решение № 320 / 30.11.2018 г. ,постановено по т.д. 2998/2017 г. по описа на ВКС ,ТК ,II отделение е отменено решение № 153 / 07.08.2017 г. ,постановено по в.гр.д. 54 /2017 г. по описа на ПАС ,с което решение е потвърдено решение № 153 /17.11.2016 г. ,постановено по гр.д. 59 / 2016 г. по описа на ОС – К., и делото  е върнато за ново  разглеждане от въззивния съд.

      С  горепосоченото решение  ОС – К.е отхвърлил предявения от П.Н.К. *** против „К.Е.Б.“ООД – *** иск  за установяване съществуването  на вземане в размер на 100 000 лв. ,произтичащо от запис на заповед ,издаден на 31.03.2015 г. ,предмет на заповед № 16 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  от 03.02.2016 г. и изпълнителен лист  с дата 03.02.2016г. ,издадени по ч.гр.д. № 127/2016 г. ,ведно със законна лихва ,считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане,както и направените разноски  в размер на 2 000 лв. за държавна такса като неоснователен и недоказан ,както и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 4 491 лв.

      Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца П.Н.К. ,който е  депозирал въззивна жалба  против него,с която прави оплакване за недопустимост на решението  ,както и за неправилност поради  нарушение на съдопроизводствените правила ,противоречие на материалния закон и необоснованост.Заявява искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго ,с което  предявеният от него иск бъде уважен изцяло  като претендира и присъждане на  разноски за всички инстанции , а при настоящето повторно разглеждане на  делото е заявил и искане за прогласяване недопустимостта на атакувания съдебен акт.

Въззиваемата страна „К.Е.– Б. „ООД – *** оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в отговора на същата  ,както при настоящето разглеждане на делото заявява искане обжалваното решение  да бъде потвърдено като правилно като претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

      Обжалвано е решение № 153 / 17.11.2016 г. по описа на ОС – К.,постановено по гр.д. 59/2016 г. по описа на същия съд ,с което е отхвърлен предявеният от П.Н.К. *** против „К.Е.Б.“ООД – *** иск  за установяване съществуването  на вземане в размер на 100 000 лв. ,произтичащо от запис на заповед ,издаден на 31.03.2015 г. ,предмет на заповед № 16 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  от 03.02.2016 г. и изпълнителен лист  с дата 03.02.2016г. ,издадени по ч.гр.д. № 127/2016 г. ,ведно със законна лихва ,считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане,както и направените разноски  в размер на 2 000 лв. за държавна такса като неоснователен и недоказан ,както и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 4 491 лв.

      Решението е валидно и допустимо доколкото  е постановено по очертания от ищеца чрез основанието и петитума допустим предмет на делото ,а оплакването  на жалбоподателя за недопустимост  на обжалвания съдебен акт като постановен по непредявен иск не може да бъде споделено.     

         Ищецът П.Н.К. е предявил иск против „К.Е.– Б.“ООД *** за установяване съществуването на вземане в размер на 100 000 лв. ,произтичащо от запис на заповед ,издаден от „К.Е.– Б.“ООД ,представляван от управителя Д. А. П.в полза на ищеца на 31.03.2015 г.  в гр.К.с падеж -30.11.2015 г.,който иск е предявен по реда на чл.422 от ГПК.

         Ответникът „К.Е.– Б. „ООД ,представляван от управителя Е. К. Д.оспорва иска като прави възражение за недействителност на записа на заповед на основание чл.40 от ЗЗД .

          Нито ищецът ,нито ответникът въвеждат в предмета на делото  наличие на конкретно каузално правоотношение,от което да поизтича задължение на ответното дружество към ищеца,във връзка с което да  е издаден ефекта.

          Безспорно е ,че на 31.03.2015 г. „К.Е.– Б.“ООД – *** ,представляван от управителя –Д. А. П.е издал в гр.К.запис на заповед в полза на П.Н.К. ***  за сумата от 100 000 лв.  с падеж 30.11.2015 г. ,въз основа на който документ К. се е снабдил със заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,послужил му като основание за иницииране на изпълнително производство по изп.д. 16/2016 г. по описа на ЧСИ Х. П.като е безспорно също така,че на 05.02.2016 г. по посоченото изп.д.  е наложена и вписана възбрана  върху недвижим имот ,собственост на ответното дружество – офис № … с административен адрес гр.К.,ул.“Г. К. № ....Както се каза по-горе ответникът е оспорил дължимостта на сумата ,предмет на ефекта   като е противопоставил правоизключващото възражение за недействителност на сделката на основание чл.40 от ЗЗД .

         Съобразно тази разпоредба ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания- т.е.  увреждащата сделка е недействителна и същата не поражда права и задължения за страните по нея.Фактическият състав  ,пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД  съдържа два елемента – обективен -договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него да е във вреда на представлявания като не е необходимо вредата да е реално настъпила , и субективен елемент - недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора ,която недобросъвестност се изразява в съзнаването ,че сключвайки сделката обективно увреждат представлявания , като само представляваният ,в чието ущърб е сключена сделката може да се позове на  тази недействителност.В тази насока са и разясненията ,дадени с ТР № 5 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

         Доколкото правилата относно действителността на сделките са приложими и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения ,то по отношение  записа на заповед  като едностранна правна сделка ,пораждаща права и задължения ,са приложими правилата относно недействителността по  чл.40 от ЗЗД  .

         Записът на заповед е едностранна,формална и абстрактна правна сделка ,при която основанието за поемане на паричното задължение стои извън  съдържанието й и липсата на кауза не води до недействителност на ефекта.Без да се отрича абстрактния характер на записа на заповед ,същият може да е недействителен   ако е поето менителнично задължение от представителя на издателя във вреда на последния и представителят  е имал ясното съзнание ,че с поемане на това задължение обективно уврежда интересите на издателя.

         В случая  издател на записа на заповед  е дружеството „К. ...„ООД чрез представителя и управител  Д. П.,а поемател е ищеца П.Н.К..Дружеството издател се управлява и представлява от П. и  Д.заедно и поотделно.

         От събраните по делото доказателства и по специално от показанията на разпитаните свидетели се установява ,че П. и Д.като съдружници в дружеството „К.Е.– Б.“ООД са работели заедно в офиса на дружеството ,който е единствен негов актив.През 2014 г-2015 г. П. започнала за отправя претенции  към имота ,като считала ,че Д.трябва да й прехвърли дела си от него,защото нямала никого и този имот не й бил необходим като във връзка с това отношенията помежду им се влошили.Установява се също така ,че претенциите на П. към имота започнали през 2014 г.  най вероятно защото кредитът ,с който имотът е бил закупен  вече бил изплатен като  свидетелите не могат да кажат  защо  П. смятала ,че имотът трябва да бъде неин.Установява се и че лицето П.К. ,поемател по записа на заповед ,е съпруг на дъщерята на П. и двете семейства са в много добри взаимоотношения.     

         Изслушано и прието е заключение на ССЕ ,видно от което в счетоводството на ответното дружество не е осчетоводявано задължение в размер на 100 000 лв. към П.К. ,нито такава сума е постъпвала по сметката на дружеството и  по каса от това лице ,както и че счетоводството на дружеството е редовно водено.

         При така установеното съдът намира ,че с издаване  на записа на заповед  от Д. П.в качеството й на представител по закон на ответното дружество,същата е действала във вреда на представляваното от нея дружеството,тъй като е задължила същото със сумата от 100 000 лв. като е знаела и съзнавала ,че  тази сделка е увреждаща за него.Тези изводи се налагат не само поради факта ,че сумата по записа на заповед е значителна – 100 000 лв. ,но и от обстоятелството ,че липсва кауза на така поетото парично задължение –  такава нито се твърди ,нито се установява.Напротив – установи се       че сума в размер на 100 000 лв. не е осчетоводявана като задължение към К. в редовно воденото счетоводство на ответното дружество ,нито такава сума  е постъпвала по сметката или по каса от това лице.Задължавайки  ответното дружество  със значителната сума от 100 000 лв. П. е съзнавала ,че това е в негов ущърб ,тъй като е била наясно ,бидейки негов управител ,че дружеството няма такова парично задължение към К. ,при което положение ,издавайки запис на заповед в полза на последния същата е действала изцяло недобросъвестно.

         Гореизложеното безпротиворечиво сочи ,че е налице  фактическият състав на недействителността по чл.40 от ЗЗД ,на която ответното дружество в качеството му на представляван се позовава ,поради което записът на заповед от 31.03.2015 г. се явява недействителен и като такъв не поражда задължение за дружеството издател  за заплащане на сумата ,предмет на установяване в настоящето производство ,поради и което следва да се приеме ,че  вземане за ищеца в размер на 100 000 лв. ,произтичащо от процесния запис на заповед не съществува ,което пък сочи ,че предявеният установителен иск по  реда на чл.422 от ГПК ,предмет на разглеждане ,е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         До същия извод  за неоснователност на предявения  установителен иск е стигнал и първоинстанционният съд  и като е постановил решение ,с което е отхвърлил същия е постановил правилен съдебен акт  ,който следва да бъде потвърден като следва да се каже ,че направените оплаквания във въззивната жалба за допуснати конкретни процесуални нарушения не променят горните изводи на съда.Дори и първоинстанционният съд да е допуснал такива като е разпределил неправилно  доказателствената тежест по отношение наличието на каузално правоотношение и е допуснал доказателства ,преклудирани според жалбоподателя ,същите сами по себе си ,не са довели  до постановяване на неправилно решение.

         Предвид гореизложените мотиви съдът

        

                          Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 153 / 17.11.2016  г. ,постановено по гр.д.59 / 2016 г. по описа на ОС – Кърджали.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:   1.                            2.