Р Е
Ш Е Н
И Е
№196/28.12.2018г.
гр. ***В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично съдебно заседание на 28.11.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
63/2018 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца
искове с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ вр. чл. 219, ал.6 ЗПУО вр.
чл. 59 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗЗД вр. чл. 222 ал. 3 от КТ за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 10,5 месеца
в размер на 15 576,44 лв.,
ведно със законната лихва от 19.01.2018г. / датата на подаване исковата молба /
до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за
период от 26.09.2017г. до 19.01.2018г. в
размер от 502,91 лв.
Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция,
са : Ищцата твърди, че от 06.07.1998г. до 26.08.2015г. е работела като директор
на Професионална гимназия „ ***„ в гр. ***при
пълно работно време и постоянен трудов договор. Трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед на Началника на РИО ***на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
като на ищцата била наложено дисциплинарно наказание уволнение. С решение на РС ***по гр. д. №705
/2015г., влязло в сила на 24.03.2017г., уволнението е признато за незаконно и ищцата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. На 02.05.2017г. ищцата се
явила, да заеме длъжността, на която била възстановена, като на 03.05.2017г.
получила Заповед № РД-07-8/03.05.2017г., с която правооотношението било
възстановено, считано от същата дата и
със Заповед № РД-07-9/03.05.2017г.
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 04.05.2017г. Твърди се още, че с разпореждане №********** ***
на ищцата била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 23.12.2016г.
пожизнено по чл. 69в, ал. 1 КСО,
като правото на пенсия било придобито на 28.02.2015г. поради навършени 57
години, 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца. Излага се
също, че със Заповед № РД-14-59/17.07.2014г. на Министъра на образованието и
науката, влязла в сила на 12.11.2015г, Професионална гимназия „ ***„ в гр. ***била закрита, без да е посочен
универсален правоприемник, тъй като същата е била общинско училище, то Община ***се
явява правоприемник и пасивно материално
легитимирана да отговаря за задълженията на закритито образователно заведение. Твърди
също, че съгласно чл. 219 , ал. 6 ЗПУО
при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически
специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали
длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се
изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
– в размер на 10 брутни работни заплати,
а съгласно чл. 32, ал.1 , т. 2 , б. „ б“
от КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г. обещетенията на
педагогически специалисти от 01.01.2017г. са в размер от 10,5 брутни заплати.
Излага се, че от 2000г. до 2005 г ищцата е била председател на общинската
структура в ***на Съюза на работодателите / ръководителите / в системата на народната просвета в България,
като Съюзът е страна по КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г. и по тази причина ищцата като член на
организацията на основание чл. 7, ал. 3 от Устава по време на трудово - правния
спор запазила членството си в организацията, като на 11.05.2017г. превела по сметка на организацията членски внос за периода 01.07.2015г – 30.06.2017г. в общ размер
от 90, 72 лв. Твърди се още, че на 26.09.2017г. ищцата изпратила до
Община ***покана за заплащане на дължимото обещетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
обективирана в заявление с вх. №9400 – 215/27.09.2017г. като в отговор с писмо
с изх. №9400 -215 от 03.10.2017г. Община ***поискала да представи заповедта на
началника на РУО ***, с която е освободена от длъжност. На 24.11.2017г. с писмо
с обратна разписка ищцата дала разяснения по случая и изрично посочила, че
обещетението се дължи независимо от основанието за прекратяване на трудовия
договор, но плащане от ответника не последвало.
С оглед на изложеното се претендира за уважаване на така
предявените искове. Претендира разноски.
В о.с.з. ищцата лично и чрез проц. представител поддържа
така предявените искове и моли съда за положително решение по тях.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на
ответника, са : В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита исковете за недопустими и неоснователни. Оспорва същите
както по основание, така и по размер. Излага, че Община ***никога не е била
работодател на ищеца, същата не се явява универсален правоприемник на закритата
Професионална гимназия „ ***„ в град ***в
качеството на работодател и не може да встъпи в трудовите правоотношения и да носи задължения по тях, в това
число и по изплащане на трудови
възнаграждания и обещетения, единственото задължение, което е веменено на
Община ***със Заповед №РД-14-59/17.07.2014г. на Министъра на образованието и
науката е да разпредели имуществото на прекратеното училище със заповед на
Кмета на общината, ведомостите на закритото училище и трудовите досиета на
персонала не са постъпвали в Община ***. Твърди, че трудовото правоотношение на
ищцата е било прекратено, преди същата да е била придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ, оспорва
през последните 10 години от трудовия си стаж ищцата да е заемала длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска структура на бюджетна издръжка
от системата на предучилищното и училищното образование, тъй като на
23.09.2015г. ищцата е започнала работа при нов работодател на длъжност,
различна от посочените в чл. 219, ал. 6 ЗПУО. Излага, че Община ***след като
няма качеството на работодател е длъжна да се съобразява с разпорежданията на
по- горестоящия орган – Началника на РУО ***, който изпълнява функциите на
работодател при възникването и
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Твърди, че ищцата няма
право да се ползва от специалните условия, договорени в КТД, тъй като нито към
датата на сключване същия, нито към датата на прекратяване на трудовото си
правоотношение е била член на синдикална
организация – неплащането на членски внос е основание за прекратяване
членството в синдикалната организация.
Излага, че предвид липса на съдействие от ищцата да подаде заявка или да
предостави по друг начин данни за размера на дължимото й обещетение до 5
ноември Община ***е била лишена от възможност да подаде формуляр за
предоставяне на средства и справка за дължимо обещетение за персонала в резултат
на прекратяване на трудово правоотношение в МОН в сроковете, предвидени в т.6.3.4.
от Национална програма „ Оптимизация на училищната мрежа „, модул „Оптимизиране
на вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития „ .
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на така
предявените искове.
В о.с.з. чрез проц. представител поддържа изложеното в
отговора на исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли така предявените искове.
По делото са приети и приложени експертни заключение на
в.л. Я. Л. и в.л. Е. Т., неоспорени от
страните.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено
следното:
Първият спорен въпрос между страните по делото е относно пасивната
легитимация на ответника по така предявените искове. Между страните няма спор с
оглед съвпадащите им твърдения по фактите в исковата молба и в отговора към
нея, а и видно от мотивите на представените по делото съдебни решения между
същите страни по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т. 2 и т. 3 КТ, ПГ
“ ***“ в гр. ***е общинско училище, прекратено със Заповед на Министъра на
образованието и науката от м.07.2014г., без да бъде посочен нейн правоприемник,
която заповед е обнародвана в ДВ бр.62 /2014г, както установи и съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 9 от ЗНП /в сила от учебната 2011 - 2012 г., отм. 01.08.2016 г./ държавните
и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на
юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на
заповедта в "Държавен вестник", освен ако в нея е посочено друго
, т.е
към датата на исковата молба ответникът ПГ „ ***„ град ***е била
прекратена по силата на закона, не съществува като юридическо лице и е била
лишена от правоспособност, включително процесуална правоспособност по смисъла
на ГПК. В този смисъл е налице и изрично признание в отговора на исковата молба
на ответника на факта на прекратяване ПГ „ ***„ град ***със заповед на
Министъра без да е определен правоприемник на закритата гимназия - л.52 от
делото, като е посочено, че правоприемството се отнася до имуществените
отношения на прекратения субект. С оглед на това съдът приема, че при липса на
изрично посочен правоприемник на закритото училище за задълженията на същото
следва да отговаря именно органът първостепенен разпоредител с бюджетни
кредити, който осигурява финансирането му, т. е Община ***, като в този смисъл е и практиката на ВКС , напр. Решение
№990/01.02.2010г. по гр. д. №5245/2008г.
и Решение №146/15.02.2010г. по гр. д. №848/2009г. на ВКС.
От представените писмени доказателства, а и между страните
няма спор за обстоятелствата, че ищцата е заемала длъжност директор на ПГ “ ***“
в гр. ***, както и че със заповед на Началника на РИО ***й било наложено
наказания дисциплинарно уволнение и прекратено трудовото й правоотношение, като
с Решение по гр. д. №705/2015г. на РС ***уволнението е било признато за
незаконно и ищцата е била възстановена
на предишната работа.
Със Заповед №РД 07- 8/03.05.2017г. на Началника на РУО ***ищцата е възстановена
на длъжност директор на ПГ “ ***“ в гр. ***, считано от 03.05.2017г., заповедта
е връчена на ищеца на същата дата -03.05.2017г. срещу подпис. Със Заповед №№РД
07- 9/03.05.2017г. на Началника на РУО ***ищцата
е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.1 КТ считано от 04.05.2017г.
трудовото правоотношение с ищцата поради влязло в законна сила решение на ВОС
на 22.11.2016г, с което ищцата е лишена с присъда от право да заема длъжността
директор на държавно или общинско училище, на което е назначена, като в заповедта
е отбелязано, че на лицето не се дължат обещетения, същата е връчена на ищцата на
03.05.2017г. срещу подпис.
Представено е разпореждане на Ръководител ПО при ТП на
НОИ ***от 12.01.2017г. за отпускане на ищцата лична пенсия за сигурителен стаж
и възраст от 23.12.2016г. пожизнено по чл.69в, ал 1 КСО. Съгласно отбелязаното в текста на
разпореждането ищцата е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.69в, ал.1
КСО на 28.02.2015г.
Представено е и копие от трудовите книжки на ищцата, от
които се установява, че ищцата е работила на длъжност директор, повече от 10
години – от м.09.1998г. до м.05.2017г.
Представена е справка от НАП, от която се установява, че
ищеца е работила на срочен трудов договор извън системата на народната просвета
при условията на чл.68, т.1 КТ за периода 23.09.2015г. до 30.09.2015г.
С оглед изложеното съдът намира, че от така представените
писмени доказателства се установиха кумулативните предпоставки на фактическия
състав на нормата на чл. 222, ал. 3 КТ, а именно : прекратяване на
трудовото правоотношение на работника/служителя, без значение на конкретното
прекратително основание; работникът/служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение; работникът/служителят да е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия си стаж.
Спорен момент между страните е дължимостта на
обещетението, доколкото с оглед съвпадащите твърдения на страните по фактите, а
и от представените писмени доказателства се установи, че последните десет
години от трудовия стаж на ищцата, същата е заемала и друга длъжност извън
системата на предучилищното и училищното образование. Съдът намира възражението
на ответника за неоснователно, доколкото разпоредбата на чл.222, ал. 3 КТ
визира като предпоставка за изплащане на обещетението само наличието на трудово
правоотношение между страните, съществувало без прекъсване в рамките на
периода, покриващ изискуемия трудов стаж, като не ограничава това изискване до
единствено трудово правоотношение, а безпорно съгласно чл. 54 КТ
периода от време през което ищцата е останал без работа поради предходното
уволнение, признато за незаконно от съда, се зачита за трудов стаж и ищцата
следва да се ползва от всички права, произтичащи от този трудов стаж, доколкото
не са налице други законови ограничения. Както е посочено и в мотивите на Решение
№13 /02.02.2016г. по гр. д. № 4287/2015г. , IV гр. отд. на ВКС полагането
на труд по трудово правоотношение след прекратяването на трудовото
правоотношение и преди отмяната на заповедта за налагането на дисциплинарното
наказание, има за последица и е основание за неприсъждане на обезщетение, но
друго такова – за оставане бeз работа поради прекратяването на трудовото
правоотношение. Разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ никъде не въвежда ограничение прекратеният трудов договор да е бил единствен източник
на трудови доходи за работника или служителя, поради което полагането на труд
от последния и по правоотношения с други работодатели по време на действие на
основното такова, още повече по време на оставането му без работа, не изключва
признатото му вземане на обезщетение в по-голям размер.
Съгласно чл. 219, ал. 6 ЗПУО при прекратяване
на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните
10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в
държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на
предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на
обезщетението по чл. 222, ал 3 КТ – в размер на 10 брутни работни заплати. Съгласно
чл.211
ал.1 от ЗПУО, учителите, директорите, както и заместник-директорите,
които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти, т.е
директорите са по принцип част от педагогическия персонал с оглед заеманата от
тях длъжност, за да бъдат обаче същите и педагогически специалисти, те следва
да са изпълнили задължителна преподавателска работа / норма / за учебната
година за съотв. длъжност. В този смисъл и разпоредбата на чл. 2 , ал. 3 от
НАРЕДБА № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти – „Педагогически
специалисти по ал. 1, т. 2 са директорите на детските градини, училищата и
центровете за подкрепа за личностно развитие и заместник-директорите, които
изпълняват норма на преподавателска работа. „. Нормите за преподавателска работа и редът за определяне на числеността на
персонала в системата на народната просвета, са регламентирани в Наредба № 3 от
18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на
числеността на персонала в системата на народната просвета, където е посочено,
че нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове,
които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време,
установено в трудовия договор, съобразно изискванията на КТ. Съгласно разпоредбата на чл.2 от тази Наредба персоналът в системата на
народната просвета се разпределя на педагогически и непедагогически.
Педагогическият персонал включва: директор, помощник-директори по учебната
дейност, по учебно-производствената дейност и по спортна подготовка,
ръководител на компютърен кабинет, ръководител на филиал в междуучилищен център
за трудово-политехническо обучение (МУЦТПО), учителските и възпитателските
длъжности, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф,
педагог, ресурсен учител. В Приложение № 1 към същата Наредба, са посочени и минималните,
задължителни норми на преподавателската работа. Обстоятелството и периодите, през които лицата
са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа, се
удостоверяват от съответното учебно или възпитателно заведение въз основа на
утвърдените в началото на всяка учебна година списъци образец 1, материални
книги или изплащателни ведомости.
От изслушаната по делото
ССчЕ на в.л. Е. Т. въз основа на проверените от вещото лице списъци образци 1,
се установи, че ищцата е изпълнила пълната норма за задължителна
преподавателска работа за периода от учебната 2007/2008 г. до учебната
2014/2015г.
С влязлата в сила през
м.11.2016г. присъда ищцата е била осъдена за извършено умишлено престъпление.
От 01.08.2016г. е приета разпоредбата
на чл.215 ал.1 т.1 от ЗПУО, с която се създава несъвместимост между
възможността едно лице да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и
възможността то да упражнява трудова дейност като педагогически специалист в
учебно заведение. Същевременно обаче е налице колизия с разпоредбата на пар. 27
ал.1 от ПЗР на ЗПУО, с която законодателят е уредил преходно правило
предвиждащо, че лице, което към влизането в сила на закона /т.е. към 01.08.2016
г./ заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си
правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на
възникване на правоотношението. С оглед изложеното съдебната практика се
ориентира към становището, че меродавен за преценка приложението на
разпоредбата на чл. 215, ал.1 , т.1 ЗПУО е момента на осъждане на лицето –
преди или след датата на влизане в сила на ЗПУО, като новото изискване за
длъжност на педагогически специалист, установено в чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО се
прилага за в бъдеще - за съществуващи трудови правоотношения с педагогически
специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г. – в този
смисъл Решение №105/20.09.2018 по дело №2778/2017г. на IV гр.отд. на ВКС.
За казусът несъвместимост по смисъла на чл.215, ал.1, т.1
ЗПУО е налице от датата на влизане в сила на решение №316/22.11.2016г. на ВОС,
което съставлява факт, осъществил се и породил правните си последици след
влизане в сила разпоредбата на чл.215, ал1, т.1 ЗПУО, като от 22.11.2016г.
ищцата макар с признат трудов стаж съгласно чл.354 КТ за длъжността на директор
на ПГ “ ***“, безспорно да е част от педагогическия персонал на закритата
гимназия / орган за представителство и управление на същата съгласно държавните
образователни стандарти и относно административно- управленската и финансова
дейност на същата. /, няма доказателства да е изпълнила нормата за задължителна
преподавателска работа като педагогически специалист съгласно изслушаното
експертно заключение за периода от 15.09.2015г. до датата на процесното
уволнение – 04.05.2017г. Следователно не е изпълнено условието на чл. 219, ал. 6 ЗПУО за последните 10 години от трудовия си стаж
ищцата да е била специалист с педагогически стаж, поради което на същата не се
дължи увеличен размер на обещетение по чл. 222, ал. 3 КТ съгласно ЗПУО от 10
брутни работни заплати.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че
същото разрешение е прието относно осигурителния стаж на лицата, заемащи длъжност директор на учебно и
възпитателно заведения, които не са изпълнявали пълната норма за задължителна
преподавателска работа, както и на тези, които нямат определена такава, а
именно осигурителният им стаж в учебните и възпитателни заведения не се зачита
за учителски. В този смисъл е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НПОС,
съгласно която за учителски трудов стаж се счита осигурителният стаж на
директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения само при
изрично условие – да са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска
работа.
Гореизложеното води до отхвърляне претенцията на ищцата
за присъждане увеличен размер на обещетението по чл. 222, ал. 3 КТ на основание
КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г., доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал.1 , т. 2 , б. “ б “ от същия обещетенията с правно основание
чл. 222, ал 3 КТ на педагогическите специалисти –членове на синдикални организации
и организации на работодателите страни по договора, се дължат в размер от 10,5 брутни заплати от 01.01.2017г., т.е
след влизане в сила на разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО и след осъждането
на ищцата.
По отношение размера на дължимото обещетение по чл. 222,
ал. 3 КТ съдът се придържа към изслушаното и прието заключение на в. л. Я. Л.,
съгласно което последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение
за месеца, през който работника или служителя е отработил всички работни дни е
в размер на 1483, 47 лв. Или искът с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде уважен до размера от 6
месечни брутни трудови възнаграждания или 8900,82 лв. и отхвърлен за разликата
до претендирания размер от 15 576,44 лв. Върху неизплатената и доказана
сума за главницата се дължи и законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане на същата.Съобразно трайната практика на съдилищата в полза на ищцата
следва да бъде присъден брутния размер на посоченото обезщетение, като при
изплащането му ответното дружество следва да удържи дължимите се данъци и
социални осигуровки, съобразно действащото законодателство - така Решение
№ 674/2003г. по гр.д. № 3508/01г. ІІІ гр.отд. на ВКС, Решение №. 686/2003г. по гр.д. № 3520/01г. ІІІ
гр.отд. на ВКС
Паричните задължения на работодателя по чл.222 от КТ са
от вида на обезщетенията по чл.86 от ЗЗД и при липса на изрична законова уредба
относно наличието на падеж или срок за изплащането им, са дължими след покана.
В този смисъл е и ТР № 3/1996г. ОСГК на ВКС, съгласно което лихвата върху друг вид
обезщетение – това с основание по чл. 225, ал. 1 КТ, се дължи само от деня на получаване
поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Това разрешение съгласно трайната практика на
ВКС е приложимо и при останалите обезщетения по чл. 220 – чл.228 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение. По делото са представени писмени
доказателства за отправена покана до Кмета на Община ***за заплащане на
обещетение с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, получена на 27.09.2017г. С
помощта на общодостъпен интернет калкулатор balans.bg съдът изчисли размера на дължимата лихва за забава върху
главницата от 8900,82 лв от датата на получаване на поканата до датата на
исковата молба – 19.01.2018г., като същата е в размер от 284,30 лв, с оглед на
което така предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен до този размер
от 284,30 лв и за периода от датата на
получаване изпратената покана -27.09.2017г., до датата на исковата молба, като
бъде отхвърлен за датата на изпращане поканата за плащане – 26.09.2018г. и за
разликата до пълния претендиран размер от 502, 91 лв.
С оглед изхода от спора следва
да бъде уважено направеното искане от ищцата с правно основание чл. 78, ал.
1 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 771,17
лв съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 406,03 лв. за уважените
оценяеми искове и за възнаграждение на вещо лице в размер на 102,83 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ ***, да заплати на Й.З.Б., ЕГН
**********,***, на осн. чл. 222, ал. 3 КТ сумата 8900, 82 лева / осем хиляди и
деветстотин лева и 82 стотинки /, представляваща неизплатено обезщетение,
дължимо от работодателя съгласно чл.222, ал 3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.01.2018г., до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата
над 8900,82 лв. до пълния предявен размер от 15576,44 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ ***, да заплати на Й.З.Б., ЕГН
**********,***, на осн. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 222, ал. 3 КТ сумата 284,30 лева
/ двеста осемдесет и четири лева и 30 стотинки /, представляваща обещетение за
забава за периода от 27.09.2017г. до 19.01.2018 г. върху главницата от 8900,82
лева – неизплатено обещетение по чл. 222, ал. 3 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД вр. чл.222, ал.
3 КТ за присъждане мораторна лихва за датата
26.09.2017г. и за разликата до
пълния предявен размер от 502,91 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ ***, да заплати на Й.З.Б., ЕГН
**********,***, на основание чл. 78 , ал.1 ГПК, сумата от 771, 17 лева /
седемстотин седемдесет и един лева и 17 стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Указва на ответника ОБЩИНА ***, че на основание чл. 127,
ал 4 ГПК присъдените суми в полза на ищеца Й.З.Б. могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка *** Й.З.Б. в ***IBAN ******, БУЛСТАТ ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, направените
по делото разноски в размер на 406,03 лева / четиристотин и шест лева и 03
стотинки/ държавна такса за уважените искове с правно основание чл. 222, ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 222, ал. 3 КТ както и сумата от 102, 83 лева/ сто и два
лева и 83 стотинки / разноски за възнаграждения на вещо лице съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ……………….