№ _________
гр. Варна _____________2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 3214 на Административен съд – Варна
по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на В.Й.Т.,
ЕГН: **********, против Отказ с рег.№ 442000-15598/22.10.2019г. на н-ка на
Четвърто РУ МВР-Варна за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно
оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е
необоснован, неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно сочи, че мотивите за
отказа – че липсва основателна причина за издаване на разрешение за
съхранение и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана –
противоречи на материалния закон. Твърди, че по преписката липсват данни
административният орган да е изпълнил задължението си по чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК – да извърши преценка на всички факти от значение за случая, както и
задължението, произтичащо от чл.13 от АПК за публично огласяване на критериите,
вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на ЗОБВВПИ. Твърди, че при издаване на
разрешенията по ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, но в постановения отказ, липсва фактологична
обосновка. Единственото основание за отказа е липсата на доказателства за
„директна“ заплаха за здравето и живота на заявителя, като този извод е изведен
въпреки твърденията на заявителя, че е получил заплаха за живота си и за живота
на своите близки, чрез съобщение на телефона, за което е подал жалба в ПУ Б. и
Аврен. Твърди и че на административния орган би следвало да е известна
извънредно усложнената криминогенна среда в района. Реалната опасност е
понятие, което е свързано както с обективни елементи, така и със субективното
психично възприятие на едно лице. По изложените съображения твърди, че обжалвания
отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на правилото по
чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, което ако не е било допуснато, административният орган е
щял да стигне до друг извод относно приложението на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Б.Б., който поддържа жалбата. Иска отмяна
на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган за ново
разглеждане и произнасяне, с указания по правилното приложение на закона.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – началникът на ІV РУ МВР-Варна, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Счита, че в производството не са установени основания за предоставяне на исканото разрешително за оръжие. В случая началникът на районното управление е действал в условията на оперативна самостоятелност и след преценка на обстоятелствата е имал право да вземе такова решение. Независимо че има подадена жалба и е образувано досъдебно производство, това обстоятелство не е достатъчно за предоставяне на разрешително за оръжие. Налице са други начини и методи за защита на лицето от евентуални заплахи. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура – Варна не
изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
На 02.09.2019г. жалбоподателят
подал до началника на Четвърто РУ МВР – Варна заявление за издаване на
разрешение за придобиване на един брой късо нарезно оръжие за самоотбрана. В
представения към заявлението анкетен лист, жалбоподателят посочил като
основателна причина за притежаване на оръжие – „за самоотбрана и самоохрана“.
Посочил, че се чувства застрашен както за своето здраве и това на близките си,
така и за личното си движимо и недвижимо имущество, поради отправени срещу него
и семейството му заплахи, за които подал жалба в ПУ Б. и Аврен.
Във връзка със заявлението
била извършена проверка, резултатите от която били обобщени в докладни записки на
полицейски инспектори при Четвърто РУ МВР-Варна с рег.№ 442р-27640/07.10.2019г.
и рег.№ 442р-28202/10.10.2019г.
На 22.10.2019г. началникът на
Четвърто РУ при МВР-Варна на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ постановил
отказ с рег.№ 442000-15598 – поради липса на основателна причина. Приел е, че
от анализа на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10, чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ следва, че при подаване на заявление за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение и носене и употреба на късо нарезно оръжие, лицето
трябва да посочи основателна причина за издаването на съответното разрешение.
Тази основателна причина следва да се изразява в посочени конкретни факти и
обстоятелства, респективно – аргументи, които да налагат извод относно
обосновка по несъмнен начин, лицето да придобие, съхранява и носи късо нарезно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. [В тази връзка] не е достатъчно заявителят
да твърди необходимост, а да обоснове същата с оглед разпоредбата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В конкретния случай В.Т. е подал жалба с рег. №
442000-12748/30.08.2019г. за това, че е бил заплашен със съобщение по телефон,
което не представлява директна заплаха и не би могло да е основателна причина
за издаване на разрешение за съхраняване и носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Самоотбраната може да се осъществява с други
достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства,
които не подлежат на регистрационен режим.
В съдебното производство като
доказателства са приети: жалба на В.Т. ***-12748/30.08.2019г. – за това, че
вечерта на 24.08.2019г. е получил СМС, в който се заплашва живота му и този на
семейството му; Постановление за образуване на досъдебно производство от
27.09.2019г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Варна, с което е
образувано досъдебно производство за това, че на 06.07.2019г. в гр.Б. е
отправена закана с убийство към Йордан Василев Т. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК.
Видно от писмо С.д. №
2705/20.02.2020г. от РП-Варна, във връзка с постановлението на прокурор при
РП-Варна от 27.09.2019г. е образувано ДП № 2195/22019г. по описа на ІV-то РУ –
МВР-Варна, разследването по което не е приключило.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Производството пред началника на Четвърто РУ-МВР-Варна е започнало по заявление /Обр.10/ с вх.№ 387500-588/02.09.2019г. по чл.56, ал.4 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В тежест на заявителя е да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Преценката за наличието на обстоятелствата по чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният орган прави в условията на оперативна
самостоятелност като разпоредбата на чл.169 от АПК задължава съда да провери
дали органът е упражнил дискрецията законосъобразно. В тази връзка следва да се
посочи, че когато извършва преценка за законосъобразност на направения при
условията на дискреция извод, съдът следва да отчете, че тази преценка се прави
от органа на основата на неговите специални знания, информация, опит и
компетентност – не като правомощие, а като съвкупност от професионални
способности. Тоест, съдът може да преценява дали с оглед на доказателствата по
делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава
по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие
с цел самоотбрана, е законосъобразен, но съдът не може вместо органа, на база
на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да прави извод за
наличието на такива основателни причини. Характерът на дейността, за която се
иска разрешение, фактът, че тя е източник на потенциална опасност, поради което
е и контролирана от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава
правомощие на съда да прецени вместо органа, че по отношение на заявителя е
налице основателна причина – самоотбрана, която обосновава необходимостта от
издаване на разрешение – вж. Решение на ВАС № 52/06.01.2014г. по адм.д. №
5913/2013г.
В конкретния случай жалбоподателят твърди, че необходимостта му от носене на оръжие е породена от това, че се чувства застрашен, както за своето здраве и това на близките му, така и за личното движимо и недвижимо имущество, който страх е породен от отправени срещу него и семейството му заплахи.
В контекста на твърденията на заявителя и установените при проверката факти, обосновано административният орган е приел, че нуждата от издаване на исканото разрешение не е доказана. Обсъдени са и доводите относно получени заплахи и подадената в тази връзка жалба рег.№ 442000-12748/30.08.2019г., като изводът, че не е доказана основателна причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, е правилен.
Обстоятелството, че във връзка с отправените заплахи с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Варна е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, сочи на извод за надлежно предприети действия от компетентните органи във връзка с отправената закана с убийство към заявителя В.Т. и не е достатъчна причина да се приеме, че същият има непосредствена необходимост от оръжие за самоотбрана.
От една страна сезирането на полицейските органи с жалба за отправените заплахи сочи на извод, че действително жалбоподателят се е почувствал застрашен от отправените по телефона [чрез СМС] заплахи, но както правилно е приел административният орган, същият разполага с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства за самоотбрана, които не са на разрешителен режим. Освен това, при наличие на образувано досъдебно производство същият има право съгласно чл.75, ал.1 от НПК да получи защита за своята сигурност и тази на близките си.
При липсата на други обективни и обосновани данни за
съществуването на потенциална и непосредствена опасност за живота и здравето на
жалбоподателя и неговите близки, правилно административният орган е приел, че
не е доказана нуждата да му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната
на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и
жалбоподателят може да се защити и с други средства– вж. чл.4, ал.5, вр.чл.54
от ЗОБВВПИ, които не са огнестрелни оръжия – вж. Решение на ВАС №
17226/16.12.2019г. по адм.д. № 6464/2018г.
По така изложените съображения и след като в рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели, постановеният отказ се явява обоснован и законосъобразен.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и предприетите от представителя на
ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде
определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата В.Й.Т., ЕГН: ********** против Отказ с рег.№
442000-15598/22.10.2019г. на н-ка на Четвърто РУ МВР-Варна за издаване на
разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
ОСЪЖДА В.Й.Т., ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: