Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и осми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря К. Лозева разгледа т.д. № 1671 по описа за 2020 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „П.А.“ ЕООД твърди, че осъществявал
търговска дейност в различни стопански области (основно шивашки услуги, ръчно и
машинно плетиво, производство на текстилни изделия, рекламна дейност), която
била преустановена, считано от 2016 г. От този момент били прекратени и
трудовите правоотношения на дружеството със служителите. Във връзка с
прекратяването на дейността била извършена обща финансова ревизия и бил издаден
РА № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г., влязъл в сила на 25.08.2020 г.
след съдебното му потвърждаване. Съгласно ревизионния акт молителят се явявал
длъжник на публични задължения в значителен размер, които не е в състояние да
погаси поради липсата на имущество. Ето защо молителят счита, че спрямо него
следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание настъпилата неплатежоспособност, и моли за решение в този
смисъл.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От събраните писмени доказателства и от
приетото заключение на СИЕ се установява, че дружеството молител е длъжник на
публични задължения, установени с РА № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г.
(задължения за корпоративен данък, данък добавена стойност, лихви), както и на задължения
към частноправни субекти (задължения за получени аванси, задължения по трудови
правоотношения). Те са изискуеми и към настоящия момент не са погасени. Налице
са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. С аргумент от чл. 631 ТЗ обаче следва да се приеме, че липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – необходимо е неизпълнението на
изискуемите задължения да е в причинна връзка с влошеното
финансово състояние на длъжника (а не например да се дължи на оспорване на
дълга) и то да няма временен характер (да е непреодолимо).
В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Същевременно от заключението на СИЕ се
установява, че след 01.01.2016 г. активите на дружеството са формирани основно
от несъбираеми вземания. От служебно изисканите справки пък е видно, че
дружеството няма открити банкови сметки, нито притежава право на собственост
върху недвижими имоти и МПС. Изложеното сочи, че спирането на плащанията е в
причинна връзка с липсата на достатъчно имущество, с което те да се
извършват. Този извод се потвърждава и от установените от СИЕ коефициенти за
ликвидност на дружеството, вкл. този за обща ликвидност, който дава представа
за способността на търговеца да покрие краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи – за целия изследван период коефициентът за обща ликвидност е
значително под референтните стойности (нещо повече, според вещото лице той
би бил равен на нула, ако балансът се коригира и в активите не се включат
несъбираемите вземания и счетоводната касова наличност). От друга страна,
дружеството е преустановило своята търговска дейност и за целия изследван
период (2016 г. – 2020 г.) е подавало само нулеви данъчни декларации. Този
факт, съчетан с липсата на имущество, сочи, че финансовите затруднения нямат
временен характер и не е налице перспектива за преодоляването им.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
молителят е в състояние на неплатежоспособност като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата съдът следва да издири
този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал.
1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От издадения в хода на ревизионната проверка акт се
установява, че считано от 2010 г. са налице изискуеми и непогасени публични
задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност в немалък размер
(конкретните падежи са посочени както в РА, така и в Приложение 2 на СИЕ). Посочените
в ревизионния акт задължения са възникнали и падежирали на посочените в него
дати, а с акта единствено се установява тяхната дължимост (арг. чл.
118, ал. 1, т. 1 ДОПК), поради което моментът на влизането му в сила е ирелевантен.
От друга страна, от заключението на СИЕ е видно, че
финансовото състояние на длъжника е влошено от 2016 г., тъй като считано от
началото на същата година дружеството е преустановило осъществяването на
търговска дейност. Следва да се приеме, че с прекратяване на дейността молителят трайно
губи възможността за погасяване на изискуемите към този момент задължения
и от тази дата изпада в неплатежоспособност.
Ето защо като начална дата на неплатежоспособността
следва да се определи датата 01.01.2016 г. – към този момент едновременно са
налице изискуеми и непогасени задължения и трайна невъзможност за погасяването
им.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични
парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност. В
указания с определение от 28.10.2020 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.
СПИРА производството по т.д. № 1671/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „П.А.“ ЕООД,
ЕИК ******, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса,
която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: