Решение по дело №1671/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260313
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20201100901671
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. София, 09.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                              

при секретаря К. Лозева разгледа т.д. № 1671 по описа за 2020 г.:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „П.А.“ ЕООД твърди, че осъществявал търговска дейност в различни стопански области (основно шивашки услуги, ръчно и машинно плетиво, производство на текстилни изделия, рекламна дейност), която била преустановена, считано от 2016 г. От този момент били прекратени и трудовите правоотношения на дружеството със служителите. Във връзка с прекратяването на дейността била извършена обща финансова ревизия и бил издаден РА № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г., влязъл в сила на 25.08.2020 г. след съдебното му потвърждаване. Съгласно ревизионния акт молителят се явявал длъжник на публични задължения в значителен размер, които не е в състояние да погаси поради липсата на имущество. Ето защо молителят счита, че спрямо него следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание настъпилата неплатежоспособност, и моли за решение в този смисъл.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От събраните писмени доказателства и от приетото заключение на СИЕ се установява, че дружеството молител е длъжник на публични задължения, установени с РА № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г. (задължения за корпоративен данък, данък добавена стойност, лихви), както и на задължения към частноправни субекти (задължения за получени аванси, задължения по трудови правоотношения). Те са изискуеми и към настоящия момент не са погасени. Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ.

 

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. С аргумент от чл. 631 ТЗ обаче следва да се  приеме, че липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – необходимо е неизпълнението на изискуемите задължения да е в причинна връзка с влошеното финансово състояние на длъжника (а не например да се дължи на оспорване на дълга) и то да няма временен характер (да е непреодолимо).

В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Същевременно от заключението на СИЕ се установява, че след 01.01.2016 г. активите на дружеството са формирани основно от несъбираеми вземания. От служебно изисканите справки пък е видно, че дружеството няма открити банкови сметки, нито притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС. Изложеното сочи, че спирането на плащанията е в причинна връзка с липсата на достатъчно имущество, с което те да се извършват. Този извод се потвърждава и от установените от СИЕ коефициенти за ликвидност на дружеството, вкл. този за обща ликвидност, който дава представа за способността на търговеца да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи – за целия изследван период коефициентът за обща ликвидност е значително под референтните стойности (нещо повече, според вещото лице той би бил равен на нула, ако балансът се коригира и в активите не се включат несъбираемите вземания и счетоводната касова наличност). От друга страна, дружеството е преустановило своята търговска дейност и за целия изследван период (2016 г. – 2020 г.) е подавало само нулеви данъчни декларации. Този факт, съчетан с липсата на имущество, сочи, че финансовите затруднения нямат временен характер и не е налице перспектива за преодоляването им.

Въз основа на изложеното съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

 

Относно началната дата на неплатежоспособността:

За определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От издадения в хода на ревизионната проверка акт се установява, че считано от 2010 г. са налице изискуеми и непогасени публични задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност в немалък размер (конкретните падежи са посочени както в РА, така и в Приложение 2 на СИЕ). Посочените в ревизионния акт задължения са възникнали и падежирали на посочените в него дати, а с акта единствено се установява тяхната дължимост (арг. чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК), поради което моментът на влизането му в сила е ирелевантен.

От друга страна, от заключението на СИЕ е видно, че финансовото състояние на длъжника е влошено от 2016 г., тъй като считано от началото на същата година дружеството е преустановило осъществяването на търговска дейност. Следва да се приеме, че с прекратяване на дейността молителят трайно губи възможността за погасяване на изискуемите към този момент задължения и от тази дата изпада в неплатежоспособност.

Ето защо като начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата 01.01.2016 г. – към този момент едновременно са налице изискуеми и непогасени задължения и трайна невъзможност за погасяването им.

 

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност).

В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност. В указания с определение от 28.10.2020 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

 

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2016 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******.

СПИРА производството по т.д. № 1671/2020 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

ОСЪЖДА „П.А.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

    

 

СЪДИЯ: