Р Е Ш Е Н
И Е №.............
град Свиленград, 17.02.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 792 по описа за 2019година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 472867-F497164 от 25.10.2019година на Началник на Отдел
„Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция
за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив, с което на „В.-03” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Т.В.с ЕГН **********, , за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС е наложено на основание чл.185,ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС
административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при
нарушения на материалния и процесуалния закони ,без в жалбата си да навежда
конкретни такива.Сочи се още,че е налице и маловажност на налушението съгласно
чл.28,б.А от ЗДДС .
В
съдебната фаза, редовно призовано,
дружеството-жалбоподател
не изпраща представител.
За него се явява адвокат Ф., която пледира за отмяна на обжалвания акт. Сочи се
още,че била налице законодателна промяна и моли съда да приложи чл.3,ал.2 от ЗАНН.Претендират се и разноски по делот,като пълномощника представя и списък
съгласно чл.80 от ГПК.
В
съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) - Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в
Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) –
Пловдив, редовно призовани, изпращат представител –юрисконсулт
Рангелов,
който счита
обжалваният акт за законносъобразен и правилен ,като излага съображения в тази
насока.
Моли обжалваното НП да
бъде потвърдено.Отправя се възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение и се претендира присъждане на юр.възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
При извършената проверка от свидетелите Д.Н.Г. и М.Д.А.
/служители при АНО/ на 20.06.2019год. в
12,15ч. на търговски обект –Автомивка,находяща се в гр.Свиленград,ул.Климент
Охридски №7,стопанисвана от
дружеството-жалбоподателя ,двамата свидетели извършили контролна
покупка,представляваща измиване на лек автомобил с рег.№ СВ 8496 НН. При
поставяне на едно монета от 1лев от проверяващият екип на екрана на ФУВАС се
визуализирал надпис : Сума 1,00лев-DAE5EAADB36EF6EA,
без да се издаде фискална касова бележка на
хартиен носител от въведеното в експлоатация и работещо в обект ФУВАС- Tremol
V-KL с ИН на ФУ- ZK116758 и ФП 50138893,което отговаряло на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Извършената проверка била
документирана с Протокол за извършена проверка №0411747/20.06.2019г.,като по
време на проверката от двамата свидетели ,присъствал и управителя на
дружеството,като протокола бил подписан от двамата свидетели и управителят.
Свидетелите приели,че има нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС,но същото не водело до неотразяване на приходи.
По време на проверката била предадена
на проверяващите и Декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение от същата дата,касателно управителя на наказаното дружество,като
същият е бил задържен да представи справка за регистранитена дружеството ФУ.
Налични по АНПр са и справки за
регистрирани ,респективно дерегистрирани фискални устройства за дружеството
–жалбоподател към 04.07.2019г.
На 02.07.2019г. в присъствието на
управителят на дружеството бил съставен ,предявен и връчен на управителят акт
за установяване на административно нарушение №F497164/02.07.2019г.,като е
прието,че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. е нарушило чл. 3, ал. 9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС именно / който
извършва проджаби на услуги чрез автомат на самообслужване,с изключение
на услугите с развлекателен характер е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискалното устройство по чл.2,ал.2,т.2,който се вгражда в автомата и се издава фискална
касова бележка на хартиен носител/.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок е постъпило Възражение/подадено
на 04.07.2019г. по пощата и входирано на
08.07.2019г. в регистратурата на АНО/, в което е посочено, че предоставяната
услуга от дружеството попадала под нормата на чл.3,ал. 8 от Наредбата.Отделно е
посочило,че при несъответствие при регистрирането му,следвало да получи отказ
от регистрация,а такъв не бил сторен и т.н.
Възражението е изпратено за вземане на становище до
Директора на ТД на НАП Пловдив
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно
управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив издал процесното Наказателно постановление (НП) № 472867-F497164 от
25.10.2019година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния
орган – чл. 3, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС и е наложил на дружеството-жалбоподател на
основание чл.185,ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена
санкция” в
размер съответно на 500 лв.
НП
е редовно връчено на управителят на дружеството-жалбоподател , на 04.11.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушения по чл. 3, ал. 9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС, тъй като на 20.06.2019год. в
12,15ч. на търговски обект –Автомивка,находяща се в гр.Свиленград,ул.Климент
Охридски №7,стопанисвана от
дружеството-жалбоподателя, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.,не издава фискална касова бележка на
хартиен носител от въведеното в експлоатация и работещо в обект ФУВАС- Tremol
V-KL с ИН на ФУ- ZK116758 и ФП 50138893,което отговаряло на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006г.
За това
нарушение на
основание чл.185,ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” съответно в размер на 500 лв.
Материалната компетентност на издателя на НП, като
административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва от
представената и приета по делото Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г на Изпълнителния директор на НАП. Със същата, този
орган –овластен по силата на закон /чл.193,ал.2 от ЗДДС/ е делегирал на Началниците на сектори
„Оперативни дейности”в дирекция „Фискален контрол”в ЦУ на НАП правомощието да
издават НП за нарушения по чл.185, 191 и чл.189 от ЗДДС /т.1.1,б.”г” от
заповедта/. Със същата заповед са определени и всички органи по приходите, като
актосъставители за установяване на административни нарушения по ДОПК, ЗДДС, КСО
и др. данъчни закони.
От страна на жалбоподателят са представени и приети
като доказателства по делото -Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 13.02.2019г.,свидетелство №667 за съответствие с изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства издадено от БИМ и
Договор №3665 за техническо обслужване иремонт от 13.02.2019г.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Д.Н.Г. и М.Д.А.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Д.Н.Г. и М.Д.А. да имат личностно
отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ТД на
НАП - Пловдив, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние по чл. 3, ал. 9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на неизпълнение на
задължението да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по
чл. 2, ал. 2, т. 1 (чрез ЕКАФП) или 2 (чрез фискален принтер), което
се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен
носител. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84
от ЗАНН, вр.чл. 14,
ал. 1
и ал. 2
от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от легитимирано лице.
Преценена по
същество, същата е основателна за
което съдът излага следващите правни съображения.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,
включително и такава относно редовността на АУАН, съобразно правомощията си и
релевираните възражения с жалбата, съдът не установи наличието на съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
Актовете са
издадени от съответните компетентни органи по смисъла на чл. 193 ЗДДС, спазена
е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им, съгласно
чл.42 чл.57 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на търговеца- „В.-03” ЕООД, с представляващ по закон - управителя В.Т.В.е
ангажирана а в напълно редовно учредено и развило се, според процесуалните
правила на ЗАНН, административнонаказателно производство.
Не се
споделят за основателни възраженията
наведени от жалбоподателя, тъй като и
АУАН и НП отговарят по
съдържанието си на минимално изискуемото, според процесуалните изисквания
предвидени в императивните норми на чл.42,т.1-10 ЗАНН и съотв.
чл.57,ал.1,т.1-10 и ал.2 ЗАНН – относно НП. Изложеното в тях словно фактическо
описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно,
възпроизведени са твърдения за факти, които покриват основните, съществени
признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация – обща
с оглед датата и място на извършване и като административно нарушение в
хипотезата на чл.
3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС , отделно и като административнонаказателен състав по чл.185,ал.2 вр с ал.1
от ЗДДС.
Налице
са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правният субект – нарушител, съгласно
правно-организационната му форма. В този смисъл, не се поражда каквото и да е
съмнение, какво точно нарушение се твърди
да е извършено от търговеца.
От своя
страна, изцяло в съответствие с процесуалното изискване на чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН
в НП -констативно съобразителната му
част е материализирано описание на
нарушението, с изложени фактически твърдения за обективните признаци от
състава на административното нарушение което според АНО е осъществено, при
съществуващо и установимо пълно фактическо и правно единство с описаното в
АУАН.
Също
така, изведената цифрова правна квалификация на нарушението е вярната такава,
съответстваща на приетите за установени и твърдяни факти в обстоятелствената
част на НП.
Спазени са
предвидените давностни срокове в чл.34 ЗАНН във връзка с издаването на всеки от
актовете.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите/действала към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП
нарушение/, е регламентиран принципа, според който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Към датата на нарушение описано
вревизираното НП разпоредбата на чл. 3, ал. 8 гласи: „Лице, което извършва продажби на услуги с
развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да
се издава хартиен документ.“,
а според приетата от АНО за нарушена разпоредба -чл. 3, ал.
9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. гласи,че „Лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване,
с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т.
1 (чрез ЕКАФП) или 2 (чрез фискален принтер), което се вгражда в
автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.“
Съгласно
§1, т.12 от ДР на Наредба Н-18 "автомат на самообслужване" е
устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на
принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен
характер.
Нарушението се изразява
в трайно състояние на бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, свързано
с липса на монтиране, експлоатиране и регистриране в НАП на ФУ/ ИАСУТД което
има възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител, от датата
на започване на дейността си, бездействие, продължило до момента на извършената
справка в електронните продукти на НАП.
Предвид посочените правни норми и установените по делото факти,
които се подкрепят от
представените с административната преписка доказателства-гласни и
писмени такива,
вкл. и протокола, отразяващ извършената проверка, който е официален
свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена
сила и не е оспорен в съдебното производство по реда на чл.193 от ГПК, съдът
намира, че в случая са налице достатъчно доказателства за осъществено от обективна
страна от страна на жалбоподателя на нарушението визирано в обжалваното НП.
От
доказателства по делото/гласни и писмени/,съдът приема,че е налице извършеното
плащане в брой на контролна покупка на услуга почистване на автомобил с рег.№ СВ 8496 НН на 20.06.2019год. в 12,15ч. в
търговски обект –Автомивка,находяща се в гр.Свиленград,ул.Климент Охридски №7, като търговецът не е издал фискален касов бон от одобрен тип
фискално устройство ФУВАС, с което е нарушил
на изискванията на Наредба Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ в частност
на чл.3,ал.9,действала към момента на констатиране на нарушението.
Действително
нарушението е санкционирано в пределите определени от санкционната норма в
минимално предвидения в закона размер,съгласно чл.185,ал.2 от ЗДДС-Извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1,като
съгласно ал.1 -
На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Независимо от изложеното обаче и
съобразявайки разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН,съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя,
настоящия състав намира че към момента на постановяване на съдебното решение
деянието,
квалифицирано с
постановлението като административно
нарушение вече не е
такаво, тъй като не е обявено за наказуемо с оглед настъпилите изменения в чл.3,ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. ,към която
разпоредба препраща чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС (изм. и доп., бр. 8 от 2020 г.)
„Лице,
което извършва продажби на услуги по
обмяна на валута чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл.
2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава
фискална касова бележка на хартиен носител.”,за разлика от редакцията
към датата на констатиране на нарушението-„Лице, което извършва продажби
на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с
развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита
всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 (чрез ЕКАФП)
или 2 (чрез фискален принтер), което се вгражда в автомата, и се издава
фискална касова бележка на хартиен носител.“
В последвалото
изменение на чл.3,ал.8 е предвидено,че-Лице, което извършва продажби на стоки
или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба: 1.
чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2.
чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т.
2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се издава на хартиен носител,т.е. визираното нарушение в НП с последвалите промени на
чл.3 ал.8 и ал.9 от Наредбата е отпаднало задължителното изискване предвидено в
чл.3,ал.9,като законодателят е предвидил алтернативна само тези субекти ,но
вече в чл.3,ал.8,т 1 и т.2 от
Наредбата,като съответно субекта може да избира дали фискалното устройство регистриращ продажбата,
се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2.
чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т.
2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се издава на хартиен носител.
Отмяната на нарушената разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица
отпадане на административнонаказателната му отговорност,а отделно от това вземайки впредвид настъпилите
промени и в чл.3,ал.8,т.1 от Наредбата,то следва да се приеме,че фискалното му
устройство,отговаря на изискванията на сочената разпоредба от Наредбата, поради което, на основание чл.63, ал.1, предложение първо във връзка с
чл.3 ал.2 от ЗАНН, съдът намира,че
следва да отмени наказателното постановление само
на това основание.
За пълнота на съдебният акт следва да се
посочи ,че е настъпила законодателна промяна и в чл.118 от ЗДДС в ал.3 в ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.законодателят
е приел,че -
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от
автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и
отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ
продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. В случаите на
продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон,
регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да
се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен
документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.,която
промяна също води до горният извод ,че е отпаднала наказуемостта за извършеното
към 20.06.2019год. нарушение от жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.,
а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от
2019 година, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, Съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то съдът
намира възражението за прекомерност за неоснователно,доколкото в чл.18,ал.2 вр
с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-
е предвичено,че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но
не по-малко от 300 лв. като в чл.7,ал.2,т.1 е прието,че :
при интерес до 1 000 лв. - 300лв. ,поради което отправеното възражение
се явява неоснователно,доколкото се претендира направени разноски в размер на
150лева и следва да се присъди в полза на дружеството –жалбоподател
разноски в размер на 150лева.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 във връзка с чл.3 ал.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 472867-F497164 от 25.10.2019година на Началник на Отдел
„Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция
за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив, с което на „В.-03” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Т.В.с ЕГН **********, , за нарушение на чл. 3, ал. 9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС е наложено на основание чл.185,ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС
административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ НА ПРИХОДИТЕ с адрес гр.София,1000 ,ул.Аксаков №21 -Отдел „Оперативни дейности”-
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ
на НАП) – Пловдив с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.-03” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Т.В.с ЕГН **********
сумата в размер на 150,00лв.(сто
и петдесет лв.), представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................