Определение по дело №356/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2020 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20207260700356
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 07.07.2020г., гр.Хасково

     

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: Росица Чиркалева

 

 

разгледа докладваното от съдия Чиркалева и. адм.дело № 356 по описа за 2020 година.

 

Производство е образувано по частна тъжба, подадена от М.М.М. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пловдив, срещу  Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.С., с „цена на иска“ 29,888 лева.

Тъжителят претендира обезщетение за нанесени от административния орган неимуществени вреди за периода от 25.01.2017г. до 17.02.2017г., по време на престоя му в Следствен арест – Х. Твърди, че условията там били нечовешки. Арестът бил пренаселен, без санитарен възел, без дневна светлина, имало хлебарки, дървеници, липсвала хигиена. По време на престоя си в ареста не било зачетено човешкото му достойнство, бил обект на унижение и обиди. Нанасян му бил и побой, като му били счупени няколко зъба.

С Определение на съда от 05.06.2020г. частната тъжба е оставена без движение, като на М. е указано 7-дневен срок от съобщението да конкретизира какво е отправеното от него искане, дали същото има характер на искова молба срещу ГДИН за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, в периода от 25.01.2017г. до 17.02.2017г., и ако е така, с какво претендираните с „частна тъжба“ вреди се различават от тези, предявени по и. адм. д. №994 по описа на АдмС – Хасково за 2017г., за които вече е налице произнасяне с Решение №276 от 12.04.2018г., влязло в сила на 05.05.2018г.

С Молба с вх.№3522/30.06.2020г., подадена от назначения на М. процесуален представител по делото, се уточнява, че частната тъжба има характер на искова молба срещу ГДИН за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно действия и бездействия на административни органи за периода от 25.01.2017г. до 17.02.2017г. Твърди се, че в „тъжбата“ били посочени различни обстоятелства от тези, които били предмет на разглеждане по и. адм. д. №994/2017г. по описа на АдмС - Хасково, по която имало произнасяне с влязло в сила съдебно решение.

В хода на извършената служебна проверка за допустимостта на оспорването, съдът направи обстоен анализ на обективираните в подадената от М.М.М. искова молба по настоящото делото и тези, изложени в исковата му молба, във връзка с която е било образувано и. адм. д №994/2017г. по описа на АдмС – Хасково. Резултатите от извършения анализ обосновават извод за недопустимост на исковата молба относно периода 29.01.2017г.- 17.02.2017г., тъй като твърденията в нея са идентични с тези, посочени в исковата молба по и. адм. д. №994/2017г. на АдмС – Хасково. Оплакванията в тази молба са за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 29.01.2017 до 17.02.2017г., по време на престоя му в Следствен арест – Хасково, вследствие на нечовешки условия за живот, сред които пренаселеност на ареста, липса на санитарен възел, липса на дневна светлина, наличие на хлебарки, дървеници, липса на хигиена. Също така ищецът е претендирал по и. адм. д №994/2017г. по описа на АдмС – Хасково, че е бил обект на унижение и обиди, че му би нанасян побой, както и че не му зачитали човешкото достойнство.

От изложеното следва извода, че претендираните по настоящото дело вреди се сочат като настъпили от същите факти, от който са били претендирани и вредите по и. адм. д №994/2017г. в периода от 29.01.2017 до 17.02.2017г. Освен това идентичен се явява и характера на претендираните вреди,а именно неимуществени такива.

 Предвид горното за този период от 29.01.2017 до 17.02.2017г., М. е упражнил правото на ефективна защита и е получил такава и е налице влязло в сила съдебно решение, което е обсъждало установеността на фактите от които са претендирани процесните неимуществени вреди за този период. Последното води на извод за недопустимост на предявеният иск, касателно периода от 29.01.2017 до 17.02.2017г. , на основание чл. 299 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

 Претендираните от ищеца вреди настъпили в резултат на нанесен побой по време на престоя му в Следствен арест - гр.Х., са били предявени от ищеца и по и. адм. д. №994/2017г. по описа на Административен съд Хасково, като тази му претенция е оставена без разглеждане по и. адм. д №994/2017г. по описа на АдмС – Хасково, като излизаща извън предметния обхват на производството по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, в което на репатриране подлежат само вредите, които са следствие от неблагоприятните условия на средата, при която е поставено едно лишено от свобода или задържано лице, в затвора или в помещенията за задържане при следствените арести. Предвид последното, следва извод за произнасяне, с влязъл в сила съдебен акт и по отношение на този факт предявен от ищеца, като такъв вследствие, на което да са настъпили неимуществени за него вреди.

Като се има предвид влязлото в сила съдебно решение по и. адм. д №994/2017г. по описа на АдмС – Хасково, с произнасяне по така предявените от ищеца претенции, следва да се посочи, че всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на влязло в сила съдебно решение и незачитане силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, регламентирана в чл. 297 от ГПК

По изложените съображения, предявената искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди за периода от 25.01.2017г. до 17.02.2017г., по време на престоя на М.М.М. ***, е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, в тази му част.

По отношение претенцията на ищеца, касаеща периода 25.01.2017г. – 28.01.2017г. /вкл./ исковата молба следва да се остави отново без движение, като на ищеца се даде възможност да конкретизира иска по размер, вземайки предвид, допустимия за разглеждане период на исковата претенция.

 

Водим от изложеното, на основание чл. 126, ал.1, чл.299 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, чл.159, т.6 от АПК и чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба (подадена като тъжба) на М.М.М. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.П., в частта й касаеща претендираните от ищеца неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, настъпили от условията на живот в следствения арест в гр. Х., за периода 29.01.2017г.- 17.02.2017г.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково административно дело №356/2020г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта му касаеща претендираните от ищеца неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, настъпили от условията на живот в следствения арест в гр. Хасково, за периода 29.01.2017г.- 17.02.2017г., поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в останалата й част относно претендираните от ищеца неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, настъпили от условията на живот в следствения арест в гр. Х., за периода 25.01.2017г.- 28.01.2017г., като указва на ищеца с допълнителна молба в 7- дн. срок от съобщението, да конкретизира размера на иска с оглед допустимия за разглеждане период на исковата му претенция.

При неизпълнение указанията в срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане.

Определението в тази част не  подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                 Съдия: