Р Е Ш
Е Н И E №
гр.Айтос, 04.06.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Айтоският
районен съд - наказателна колегия, І състав, в публично заседание на девети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска, като разгледа докладваното от съдията Спасова
наказателно административен характер № 83/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв.
от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от Г.И.Д. с ЕГН ********** ***
, чрез адв. С.С. ***, със съдебен адрес *** независимост № 3, офис 3, против
Наказателно постановление № 18-0335-000587 от 27.12.2018 г. на Началник група
ОД МВР-Бургас, РУ-Руен, с което на основание чл. 175 ал.1, т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 4 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание процесуалният
представител се явява, като поддържа жалбата и излага подробни доводи за отмяна
на наказателното постановление.
Административно наказващият орган не
делегира представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Айтоският районен съд, след като анализира
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира от фактическа и
правна страна следното:
На 30.10.2018 година, около 21, 30 часа, свидетелите
К.Д. и Т.К. изпълнявали служебните си задължения на път III-ти клас № 7305, на КПП-Л., когато преминал лек
автомобил *** с рег. № *** с посока на движение от с. Л. към с. С.. Не спрял на
подадения сигнал. Полицейските служители предприели мерки по неговото издирване
по номера. Установило се, че лекият автомобил е собственост на Б.Х. С. – Д.,
която го е предоставила за ползване на дъщеря си И.М.С.. И двете са разпитани в
съдебно заседание, като последната сочи, че действително е имало такова
пътуване от нейна страна. Пътували са със жалбоподателя по въпросния маршрут,
като през цялото време тя е управлявала лекия автомобил. Не е видяла подаден
сигнал за спиране от органите на КАТ, като за това разбрала едва след това
когато била потърсена от полицейските органи по телефона. Още тогава съобщила,
че тя е била водач на лекия автомобил и посочила жалбоподателя като свидетел на
това, че тя е управлявала лекия автомобил. След това разбрала, че има съставен
акт срещу него. Данните по показанията кореспондират с възражението на
жалбоподателя, вписано в съставения АУАН. Нещо повече, по време на проверката
във връзка с издирвания лек автомобил свидетелката е посочила същото, за което
има съставена докладна записка на л..9 от делото. Не се установява свидетелката
да живее на семейни начала със жалбоподателя, както се твърди в същата докладна
записка – обстоятелство, което категорично се опровергава от свидетелката по
време на разпита в съдебно заседание. Свидетелите К.Д. и Т.К. твърдят, че са
видели мъж на шофьорското място, но при положение, че същите не са успели да
спрат лекия автомобил, за да установят на място водача и че инцидентът, който
описват, се е случил в тъмната част на денонощието, съдът следва да даде
приоритет на показанията на свидетелката И.М.С.. Няма причина, поради която
нейните показания да бъдат игнорирани в полза на показанията на полицейските
служители при положение, че последните изобщо не са установили водача на място,
а са видели преминаващия лек автомобил едва в тъмната част на денонощието.
На
жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че въпреки подадения сигнал водачът не
спрял, продължавайки движението си в нарушение на чл.103 от ЗДвП, а въз основа
на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, в което административно
наказващият орган възприел идентични фактически констатации, санкционирайки
водача на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с налагане на административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Водачът
бил санкциониран с глоба от 10 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази връзка актосъставителят К.Д. в съдебно заседание е категоричен, че
не той е констатирал и вписал посоченото нарушение в АУАН. Според него това е
сторено от полицейския служител, на когото е било възложено връчването на АУАН,
тъй като последният е изпратен за връчване по делегация на РУ по местоживеене
на жалбоподателя.
При горните фактическа данни с атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение
по чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал
за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място. От
доказателствата по делото не се установява описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Няма категорични доказателства относно авторството на деянието,
като показанията на свидетелите К.Д. и Т.К. не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка в тази връзка, доколкото същите не са успели да спрат
лекия автомобил и да идентифицират водача чрез документ за самоличност. Изводът
за авторството на деянието е направен въз основа на предположенията на
полицейските служители относно самоличността водача, които категорично се
опровергават от свидетелката И.М.С.. Ето защо наказателното постановление
следва да се отмени в посочената част.
Относно
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, дописано
после от неизвестно лице, съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно и в тази му част. Задължението по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП е
вменено на лицата, които имат качеството на водачи към момента на управление на
МПС, а не по принцип. Такова нарушение не е било констатирано по време на
инцидента, нито би могло да бъде констатирано при положение, че лекият
автомобил не е бил спрян и издирен към този релевантен момент. Не е имало
основание за дописване на това нарушение при връчване на АУАН, поради което и в
тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63
от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0335-000587
от 27.12.2018 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас,
РУ-Руен, с което на Г.И.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 175 ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 4 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :