Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка С.
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №2270 по
описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.10.2018 год., постановено по гр.дело №23034/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 90 с-в, С.а.– София е осъдена да заплати на М.И.С.-Н.по искове с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, вследствие на осъществено противоправно
действие на председателя на ответната академия по издаването на Заповед №НП-08-79
от 15.05.2013 год., с която ищцата е била отчислена като редовен докторант към
Земеделски институт – Шумен, сумата от 2 700
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, представляващи шест стипендии в размер на по 450 лв. за
времето, пред което незаконосъобразно е била отчислена като редовен докторант
към Земеделски институт – Шумен със Заповед НП-08-79 от 15.05.2013 год. на
председателя на Селскостопанска академия, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2016 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 200
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 11.05.2015 год. до 24.06.2016 год., като искът за обезщетение за останалите
неимуществени вреди, изразяващи се във физически стрес и новопридобити
заболявания, вследствие на осъществени противоправни
действия на Научния съвет на Земеделски институт – Шумен и председателя на С.а.по
вземане на решение по протокол №3 от 30.04.2013 год. и Заповед №НП-08-79 от
15.05.2013 год., с които ищцата е била незаконно отчислена като редовен
докторант към Земеделски институт – Шумен и вследствие на лошите лабораторни
условия, в които е работила като докторант – стая, в която е извършвала проби с
животински екскременти и ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищцата
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
127.27 лв. и по сметка на СРС сумата от 158 лв., представляваща държавна такса,
а ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 082.07 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.И.С.-Н.. Жалбоподателката
поддържа, че 28.02.2001 год. е била приета за редовен докторант в Земеделски
институт – Шумен, като вследствие на работата си в стая, в която се били
извършвали проби с животински екскременти, се била заразила с някаква болест,
която й попречила да завърши докторантурата си и да спази изготвения й план.
Вследствие на това незаконосъобразно била отстранена като докторант по
предложение на Научния съвет на Земеделски институт – Шумен и заповед на председателя
на Селскостопанската академия, която била отменена от съда. Вследствие на
незаконното й отстраняване и и от лошите условия на работа в Земеделски
институт – Шумен била претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в нови
заболявания. Ответникът твърдял, че ищцата е била докторант в Земеделски
институт – Шумен, който бил самостоятелно юридическо лице, че между страните не
били налице трудови правоотношения, както и че липсват доказателства за
придобиването на нови заболявания в периода от 29.06.2015 год. до 08.04.2016
год. Земеделски институт – Шумен не могъл да предложи на ищцата нова,
самостоятелна лаборатория, съобразявайки се с нейното здравословно състояние.
Бил й предоставен работен кът – част от действаща химична лаборатория, където
била принудена всекидневно да вдишва химични вещества с неясен произход,
вследствие на което здравословното й състояния рязко се влошило и била
принудена да постъпи в болнично заведение. Въз основа на заявление от
25.05.2015 год., което подала до председателя на Селскостопанската академия,
била възстановена като редовен докторант
към Земеделски институт – Шумен, считано от датата на получаване на
заповедта /29.06.2015 год./, като определеният срок за приключване на
обучението бил 10 месеца. Със заявление от 08.04.2016 год. поискала обучението
й да бъде временно прекъснато до стабилизиране на здравословното й състояние.
Със заповед на председателя на Селскостопанската академия обучението й било
прекъснато за срок от 2 години, счита от 08.04.2016 год., а впоследствие със
заповед от 10.05.2017 год. обучението
било продължено, считано от 15.05.2017 год., с кроен срок 15.06.2017 год. С
решение от 02.06.2017 год. на Научния съвет била отчислена като докторант
поради неуспешно положени изпити и изтичащ срок на докторантурата. От събраните
по делото доказателства не ставало ясно каква била точно обстановката, в която
ищцата работела. В института докторантите разполагали със стая, в която били
настанени по двама. Лабораторните опити се провеждали или на полето или в лабораториите,
които били оборудвани по европейските стандарти. Не било ясно обаче как докторант
по растениевъдство бил в лаборатория по животновъдство. Доказано било по
делото, че е възможно вследствие на стресови ситуации заболяването и
усложненията му да са придобили по-изразена клинична изява. Неправилен бил
изводът на първоинстанционния съд, че здравето на
ищцата се било влошило поради провеждани през 2011 год. ин витро процедури. Не
следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице, според което бактерията
Кандида албиканс се развива
в човешкия организъм най-често при продължително лечение с антибиотици, каквито
поради заболяването си ищцата била
приемала от ранна детска възраст. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а искът – уважен.
Ответникът
по жалбата С.а.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ищцата част. Поддържа, че с молба от 30.12.2016 год. ищцата била
уточнила, че претенцията й е за обезщетение за неимуществени вреди – нововъзникнали заболявания, настъпили в резултат на лоши условия на работа,
след като обучението й е било продължено със заповед №НП-08-128 от 12.06.2015
год. От заключението на вещото лице било видно, че ищцата нямало новопридобити заболявания и здравословното й състояние не
било влошило, както и че не се е заразила с бактерията Кандида
Албиканс вследствие на работа в лоши лабораторни
условия. Нямало доказателства по делото, че за времето от 29.06.2015 год. до
08.04.2016 год. здравословното състояние на ищцата се е влошило. В този смисъл
не били налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД. Установено било, че докторантите в
Земеделски институт – Шумен работят при равни условия, като ищцата не била
поставяна в различна работна среда и при различни условия на работа от
останалите служители. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.а.– София. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд бил допуснал
нарушение на чл. 52 ЗЗД като присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лв., въпреки че бил приел, че по делото липсват доказателства за
претърпян от ищцата стрес от оставането й без работа и за работата в лоши
лабораторни условия. Неправилно било присъдено и обезщетение за имуществени
вреди. Без каквито и да е доказателства СРС бил приел, че пропусната полза е в
размер на шест стипендии от по 450 лв. /какъвто е размерът на обезщетението по
КТ/, като не бил отчел, че обезщетението е разликата между сегашното състояние
на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. В случая
правоотношението между научната организация и докторанта е уредено от Закона за
развитие на академичния състав в Република България и размера на стипендиите се
определя от Постановление №90 от 26.05.2000 год. за условията и реда за
предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от
държавните висши училища и научни организации – чл. 7. Максималният срок, за
който се получавали стипендиите бил 3 години, а месечният им размер бил 450 лв.
Независимо от отмяната на процесната заповед
получената от ищцата стипендия е в пълен размер. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата
по жалбата М.И.С.-Н.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо в обжалваните му части /т.е. в
цялост/, поради следните съображения:
С влизането в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения
от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на
административни органи е уреден по принципно нов начин, като компетентен да
разгледа същите е административният съд по реда, установен в АПК. Разпоредбата
на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като
общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че
представляват спорове по повод неправомерно развитие на административни
правоотношения, както и на породените от тях правоотношения за обезщетения. Според
специалната норма на чл. 128, ал. 1, т. 6 /предишна т. 5/ АПК, исканията за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия
исков ред и са подведомствени на административните съдилища, като исковете за
обезщетения за вреди могат да се предявят както след отмяната на
административния акт по съответния ред, така и заедно с оспорването на
административния акт /до приключване на първото заседание по делото/, а незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението – чл. 204 АПК.
Според разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда,
установен в АПК. Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение
на общите правила на чл. 45 – 49 ЗЗД. Разграничителният критерий за приложимия
правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са
компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на
административна дейност – виж и разясненията, дадени с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2014 год., ОСГК и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, настоящият
съдебен състав приема, че предмет на предявените претенции е заплащането на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди от незаконосъобразни актове и бездействия на длъжностни лица при
ответника в качеството му на административен орган, причинени при изпълнение на
административна дейност – в частност произтичащи пряко от отменената като
незаконосъобразна заповед №НП-08-79 от 15.05.2013 год. на председателя на
Селскостопанската академия, с които ищцата е била незаконно отчислена като
редовен докторант към Земеделски институт – Шумен и от бездействието на ответника
/който е научна организация съобразно § 1, т. 1 от ДР на Закона за развитието
на академичния състав в Република България – ЗРАСРБ/ да осигури здравословни
условия на работа, респ. подходяща материална база – виж чл. 22 от Правилника
за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България
/ППЗРАСРБ/.
Селскостопанската академия е национална автономна бюджетна организация към
министъра на земеделието, храните и горите за научни изследвания, за
научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и
горите. Селскостопанската академия осъществява дейността си в рамките на
държавната аграрна политика и в съответствие с общата селскостопанска политика
на Европейския съюз – чл. 1 от Закона за Селскостопанската академия. Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗРАСРБ, обучението на докторантите се осъществява по план при
условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на
съответното висше училище или научна организация. По силата на чл. 24, ал. 6
ППЗРАСРБ, докторантите се отчисляват със заповед на ръководителя на научната
организация, като според чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ актовете на органите на
управление на научната организация могат да се обжалват пред съда при условията
и по реда на АПК. Следователно по силата на закона ответникът е овластен с административни правомощия по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на АПК.
При това положение се налага извода, че гражданският съд не е компетентен
да се произнесе по възникването и съществуването на заявените от ищцата права. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за нейното спазване съдът е длъжен да следи служебно. Според задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016
год. на ВКС по тълк.дело № 1/2015 год., ОСГТК и ОС на
Първа и Втора колегия на ВАС, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен
по правилата на подведомствеността, разделяща делата между гражданските и
административните съдилища, е недопустим. При спор, повдигнат пред гражданския
съд, който е родово компетентен на административен съд, постановеното съдебно
решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде
изпратено за разглеждане на административния съд по правилата на родовата и
местната подсъдност. Определянето на приложимото право е задължение на съда.
При недопустимост на съдебния акт делото трябва да бъде изпратено за
разглеждане на компетентния съд, като материалноправните
последици, които законът свързва с предявяването на иска /оспорването/, не се
заличават.
Ето защо, като е разгледал и се е произнесъл по родово неподсъдни искове,
СРС е постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл. 270,
ал. 3, изр. 2 ГПК трябва да бъде обезсилено, а делото – изпратено по
компетентност на Административен
съд – София град.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 01.10.2018 год.,
постановено по гр.дело №23034/2016 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, в
обжалваните му части /т.е. в цялост/.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд – София
град за разглеждане на спора.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/