РЕШЕНИЕ
№ 422
26.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №84 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, гр.П., против Заповед №554/31.12.2020г. на Кмета на Община Ивайловград.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед била трета поред, като предишните две били отменени с влезли в сила съдебни решения. Поради това оспорената заповед била издадена в противоречие с чл.177, ал.2 от АПК и се явявала нищожна. Кметът на община Ивайловград не зачел силата на влязлото в сила съдебно решение при пълна идентичност на страните в производството и предмета на оспорване. Заповедта била незаконосъобразна и предвид противоречието ѝ със закона. Не били изяснени и съответно ясно посочени, фактическите основания за издаването на административния акт. Не било онагледено по съответния начин и не можело да се прецени, дали се касаело за частично или цялостно навлизане на изградения навес в съседния имот. Предвид основанието за издаване на заповедта, не ставало ясно по коя от предвидените хипотези било квалифицирано нарушението.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващото дружество подържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът – Кмет на община Ивайловград, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съображения за законосъобразност на оспорения акт обективира в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №483/24.11.2020г. (л.68), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА Кметът на община Ивайловград назначил Комисия в състав от един председател и четирима членове, която да извърши проверка на място и по документи на „Навес“ (склад за бира), построен в поземлен имот (ПИ) 1126, за който бил отреден урегулиран ПИ (УПИ) 1126, 1134, в съсобственост с ПИ 1134, част от който навес попадал в ПИ 1106, за който бил отреден УПИ-1106 от кв.22 по подробния устройствен план (ПУП) на гр.Ивайловград. Със заповедта разпоредил също да се извърши проверка на източната ограда на ПИ – 1104, за който бил отреден УПИ – IX-1104, 1125 в съсобственост с ПИ 1125; източна ограда на ПИ-1125, за който бил отреден УПИ-IX-1104, 1125, в съсобственост с ПИ 1104 и източна ограда на ПИ - 1126, за който бил отреден УПИ-1126, 1134, в съсобственост с ПИ 1134 от кв.22, които огради граничили с ПИ -1106, за който бил отреден УПИ-1106 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград.
За разпоредената проверка дружеството „КОНСТАНТИН-07“ ООД било уведомено с писмо изх.№30-00-687/24.11.2020г. (л.67), получено на 26.11.2020г. (л.69, 70). В писмото на дружеството било указано, че следва на 26.11.2020г. в 13.30ч. да осигури достъп в съответните имоти за извършване на проверката, както и да представи на членовете на комисията, всички документи и строителни книжа за постройките, с които разполага.
На 26.11.2020г. от Комисията е бил извършена проверка на място и по документи, като за направените констатации е бил съставен Констативен протокол (л.62) от същата дата. В същия е записано, че комисията констатирала навес с дървено покривна конструкция, изпълнен в ПИ 1126 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, собственост на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, съгласно Нотариален акт №**, том I, дело №87/14.04.2008г., с размери 22,50 м. дължина, 10 м. ширина, 2,55 м. височина до кота корниз (на изток), 3,80 м. височина до кота корниз (на запад) и 6,00 м. кота било. Навесът бил изпълнен върху стоманобетонна плоча с 11 бр. бетонови колони със сечение 0,25 х 0,25 м. и 4 бр. дървени колони със сечение 0,20 м. х 0,20 м. Северната страна била затворена с тухлена стена с дебелина 0,25 м., а останалите три стени били открити. Покривът бил двускатен с дървена конструкция, покрит с ондулин, в отклонение на приложеното конструктивно становище към Разрешение за поставяне №3/07.10.2011г., където бил посочен едноскатен покрив. Установено било, че навесът бил изпълнен на границата с УПИ II-1106 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, като кота корниз надвишавала максимално допустимата кота от 2,20 м. и не било спазено указаното минимално отстояние от 3,00 м. от границата на УПИ II-1106. Част от навеса попадала върху издадената виза за проектиране. Незаконна се явявала само частта от навеса, построена извън параметрите на визата за проектиране. Част от навеса попадала в УПИ II-1106, а именно в северната част навлизала с 4,08 м., а в южната с 1,12 м., общо 58,5 кв.м. Застроената площ на поставения обект била 225 кв.м., надхвърляла с 85 кв.м. разрешените във Виза №129/07.10.2011г. 140 кв.м. и в посоченото конструктивно становище, където бил посочен навес с размери 20.00 м. х 7,00 м.
От съставения на 02.12.2020г. констативен протокол (л.65) е видно, че на същата дата от служители на Община Ивайловград, главни експерти в Дирекция УТЕС, е било залепено съобщение-покана за съставяне на констативен акт за незаконно строителство до Г. С.– управител на „КОНСТАНТИН-07“ ООД на обекти: – „Навес с дървена покривна конструкция“, изграден в ПИ 1126 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград; „Ограда, построена съгласно разрешение за строеж №13/14.06.2007г.“ за УПИ IX-1104, 1125 от кв.22 и „Ограда, построена съгласно разрешение за строеж №22/13.08.2008г.“ за поземлен имот 1126 от кв.22, всички собственост на „КОНСТАНТИН-07“ ООД.
Видно от Констативен акт №2, на 03.12.2020г. (л. 58), работна група в състав от трима специалисти от Дирекция УТЕС към Община Ивайловград, в отсъствието на Г. К. С.– управител на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, извършила проверка на преместваем обект „Навес“ /склад за бира/, изпълнен в ПИ 1126, собственост на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, част от който попадал в ПИ 1106. В констативния акт били описани характеристиките на обекта, констатирани с констативния протокол от 02.12.2020г., като навесът бил определен за такъв от VI категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Направена е констатация, че обектът се ползва в отклонение с издаденото разрешение за поставяне №03/07.10.2011г. и част от него попадала в съседен имот, което било съществено нарушение, тъй като не било спазено посоченото във Виза за проектиране №129/07.10.2011г. петно за поставяне и същият представлявал преместваем обект, съгласно разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Нарушена била разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ. Отразено било, че при съставяне на констативния протокол работната група взела предвид констативен протокол от 26.11.2020г., съставен от комисията, назначена със Заповед №483/24.11.2020г. на Кмета на община Ивайловград, геодезическо заснемане от 2020г., Виза №129/07.10.2011г., Разрешение за поставяне №3/07.10.2011г. и конструктивно становище.
В Констативен акт №2 е отбелязано, че същият се съобщава по реда на пар.4, ал.1 от ДР на ЗУТ. Посочен е свидетел на връчването.
С писмо изх.№30-00-710/07.12.2020г. (л.52) от Кмета на Община Ивайловград, управителят на „КОНСТАНТИН-07“ ООД бил уведомен за съставени Констативен акт №2/03.12.2020г. и Констативен акт №3/03.12.2020г. и за възможността да подаде възражения в 14-дневен срок от получаването им.
На 17.12.2020г. с вх.№30-00-710/1 от 17.12.2020г. в Община Ивайловград е заведено Възражение, подадено от „КОНСТАНТИН-07“ ООД, срещу Констативен акт №2 и Констативен акт №3, съставени на 03.12.2020г. В същото е посочено, че и двата акта са били връчени. Същите касаели строителство на ограда и навес в собствения на дружеството имот – УПИ 126 по плана на гр.Ивайловград, като били трети по ред, касаещи един и същ предмет, и възпроизвеждащи едни и същи констатации. Предишните две заповеди за премахване на навес и ограда били отменени от Административен съд – Хасково по адм. д. №549/2017г. и адм. д. №259/2019г., като по второто дело съдът приел, че навлизане в съседен имот при строителството на проверените навес и ограда нямало. С възражението било направена констатация , че при издаване на нова заповед същата би била нищожна, поради което било поискано прекратяване на образуваното административно производство.
С оспорената Заповед №554/31.12.2020г., издадена от Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат преместваем обект: „Навес“ /склад за бира/, в тази си част, която се явявала незаконно изпълнена, а именно: незаконна се явява само частта от навеса, изпълнена извън параметрите на визата за проектиране, т.е. следвало да се приведе съгласно издаденото Разрешение за поставяне №03/07.10.2011г. Със заповедта е указана възможността в 30-днвен срок адресатът на акта доброволно да изпълни разпореденото премахване, както и че при доброволно неизпълнение на заповедта, ще се извърши принудително премахване на незаконната част от обекта и почистване на площадката за сметка на адресата на административния акт.
Заповедта е съобщена на „КОНСТАНТИН-07“ ООД с писмо изх. № 30-00-2 от 05.01.2021г. на Община Ивайловград, което е връчено на лицата М. С. и Н. Г.(счет.) на 07.01.2021г. (л.44 и л.45).
На 15.01.2020г. „КОНСТАНТИН-07“ ООД, депозирал чрез административният орган жалба срещу Заповед №554/31.12.2020г., заведена с вх. № 30-00-15 от същата дата.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на процесуалния представител на ответника, беше допусната Съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните.
В изпълнение на поставените му задачи вещото лице е посочило, че процесният обект „Навес с дървена покривна конструкция“ бил разположен в североизточната част на УПИ I-1126, 1134, кв. 22, на източната му регулационна граница, а именно на регулационната му граница с УПИ II - 1106. Със Заповед №191А/29.05.2006г. бил образуван УПИ I-1126, 1134, кв. 22, отреден за индивидуално жилищно строителство. Навесът бил с размери: дължина 22,50 м., ширина 10,10 м., височина до кота корниз (от изток и от запад) 3,50 м., кота било 5,90 м. Изпълнен бил върху стоманобетонова плоча. Носещата конструкция била от 11 бр. стоманобетонови колони 25см./25см, 3 бр. по северната стена, по 4 бр. по вътрешната надлъжна ос и по западната външна надлъжна ос и 4 бр. дървени колони 15см./15см по източната външна надлъжна ос, стъпили върху бетоновата ограда, построена между УПИ I-1126, 1134 и УПИ II-1106. Северната страна на навеса била от тухлена зидария върху бетонова ивична основа, останалите страни били отворени. Покривът бил двускатен, с дървена покривна конструкция, с дъсчена обшивка и покрит с ондулин. Поради това, че покривът бил двускатен и с кота било 5,90 м., той се различавал от предписаната в Конструктивното становище покривна конструкция. Не можело да се констатира дали били изпълнени единичните стоманобетонови фундаменти, предписани в Конструктивното становище, но стоманобетоновите колони били трайно замонолитени в стоманобетоновата плоча, представляваща под на навеса. Според вещото лице, използваните при изграждането на обекта материали били: бетон, армировка, тухли, дървени греди, дъски, ондулин. Навесът бил със смесена конструкция: стоманобетонови колони, трайно свързани в стоманобетонова плоча (ако било изпълнено предписанието на конструктивното становище колоните били замонолитени в стоманобетонови фундаменти 80/80/40см), тухлена зидария на северната страна, изпълнена над ивична бетонова основа, дървена покривна конструкция, която можело да се демонтира и 4 бр. дървени колони по източната външна ос на навеса, които също подлежали на демонтиране. Начинът на свързване на стоманобетоновите колони към терена, стоманобетоновата плоча, под на навеса, както и бетоновата ивична основа, под тухлената зидария на северната стена, изменяли трайно субстанцията на терена. В експертизата се сочи, че обектът бил масивен навес и представлявал строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. УПИ I-1126, 1134 бил отреден за индивидуално жилищно строителство, което определяло навеса като допълващо застрояване. Предвид значителните му размери той представлявал обект V (пета) категория съгласно чл.137, ал.l, т.5, в) от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, тъй като не попадал в приложното поле на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Навесът нямал характеристиката на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като не можело да бъде преместен в пространството без да изгуби своята индивидуализация, а поставянето му изменяло трайно субстанцията на земята. Вещото лице е посочило също, че навесът бил построен въз основа на Разрешение за поставяне №3/07.10.2011г., на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, в което били посочени ограничения: дължина 20 м., ширина 7 м., височина до било 3,60 м. Местоположението било съгласно скица №129/07.10.2011г., като петното за поставяне било на 3 м. отстояние от източната регулационна граница на УПИ I-1126, 1134. Част от процесният обект била разположена извън указаното в скицата петно за поставяне, като включително не било спазено изискуемото отстояние от 3 м. до източната регулационна граница. Обектът не отговарял на издадените разрешение за поставяне и скица с указано местоположение (петно за поставяне). Нямал характеристиката на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като не можело да бъде преместен в пространството без да се накърни неговата конструкция, а поставянето му изменяло трайно субстанцията на земята.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, както и конструктивно становище(125), Разрешение за поставяне №3 от 07.10.2011г. (л.127); Скица №129/07.10.2011г. (л.128), Нотариален акт №58, том I, дело №87/14.04.2008г., Нотариален акт №66, том 4, дело №326/06.12.2016г., Нотариален акт №67, том 4, дело №327/06.12.2016г., Нотариален акт №182, том I, дело №140/14.08.2019г., Нотариален акт №36, том I, дело №34/27.05.2020г., Нотариален акт №52, том I, дело №47/11.12.2019г. По искане на оспорващата страна, към материалите по делото е приложено и приключилото адм. дело № 259/2019г. на АдмС-Хасково.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Кметът на Община Ивайловград, съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ е органът, разполагащ с правомощия да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане, находящи се на територията на Община Ивайловград. Ето защо оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са фактически основания за издаването така и правните норми, които органът счита за нарушени. Като правно основание е посочена нормата на чл.57а, ал.1,т.1 от ЗУТ, съобразно която преместваемите обекти се премахват когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. От фактическите основания изложени в заповедта е видно, че според административният орган е налице един преместваем обект, представляващ навес с дървено покривна конструкция, изпълнен в ПИ 1126 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, собственост на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, на границата с УПИ II-1106 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, с размери 22,50 м. дължина, 10 м. ширина, 2,55 м. височина до кота корниз (на изток), 3,80 м. височина до кота корниз (на запад) и 6,00 м. кота било, който навес е изпълнен върху стоманобетонна плоча с 11 бр. бетонови колони със сечение 0,25 х 0,25 м. и 4 бр. дървени колони със сечение 0,20 м. х 0,20 м. Според описанието дадено в заповедта северната страна на навеса е затворена с тухлена стена с дебелина 0,25 м., а останалите три стени са открити, с двускатен покрив с дървена конструкция, покрит с ондулин. В заповедта е посочено, че процесният обект е в отклонение на издаденото разрешение за поставяне № 03/07.10.2011г. и част от обекта попада в съседен имот.
При проверка на оспорената заповед относно спазване на административнопроизводствените правила по издаването й съдът не констатира допускането на съществени нарушения. Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ като обстоятелствата, обосновали в случая премахване на преместваемите съоръжения са надлежно установени със съставяне на Констативен акт № 2/03.12..2020г., съставен въз основа на Констативен протокол от 26.11.2020г. на комисия назначена да извърши проверка със съответна заповед на Кмета на Община Ивайловград. Констативният акт е връчен на адресата си, и заповедта е издадена след постъпване на възражение от страна на дружеството. Изготвилите констативния акт и протокол лица са служители на Община Ивайловград назначени за извършване на проверката с изрична заповед.
По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално правните разпоредби на закона, съда намира следното:
На първо място съдът счита
за необходимо да посочи, че намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че Заповед №554 от 31.12.2020 г. на Кмета на Община
Ивайловград се явява нищожна, тъй като била издадена в противоречие на
разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, и доколкото две предходни издадени от
Кмета на Община Ивайловград заповеди за премахване на същия строеж били
отменени с влезли в сила решения на Административен съд – Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза, оспорваният административен акт, за който се иска обявяване на нищожност съгласно цитираната норма, следва да е повторно издаден акт от административния орган, със същото съдържание като вече отменения, т.е. да е налице предходен административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения, на същите фактически основания. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Видно от представеното по делото влязло в сила на 21.11.2019 г. Решение №780/04.11.2019 г. по адм.дело №259/2019 г. на Административен съд – Хасково, предмет на обжалване по това дело е била Заповед №604/31.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 – т.3 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: „Навес с дървена покривна конструкция“ и „Част от „Ограда“ (на изток) с дължина – 55,90 м. и височина на плътната част средно – 0,60/0,25 м.“ С цитираното съдебно решение заповедта е отменена, като от изложените в същото мотиви е видно установеното от съда – че при издаване на заповедта административният орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36, във вр. с чл.9, ал.2 от АПК и е постановил оспорения акт, без да събере доказателства и да установи дали единият обект е строеж, или е преместваем, както и дали обектите, предмет на заповедта, са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Видно е, че Заповед №604/31.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград е била отменена на процесуално основание, без спорът да е решен по същество. Видно е, че в случая спорът представлява ли обекта преместваем обект и надлежно ли е поставен същия, предмет на обжалваната по настоящото дело заповед, не е бил разрешен с влязлото в сила Решение №780 от 04.11.2019 г. по адм.дело №259/2019 г. на Административен съд – Хасково (съответно и с предхождащото го по време Решение №197 от 22.03.2018 г. по адм.дело №549/2017 г. на същия съд, с което отново оспореният акт е бил отменен на процесуално основание – поради допуснати нарушения на формата на акта). Доколкото разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК касае не всички съдебни решения, а само тези, с които материалноправният спор е решен по същество, то издаването на процесната заповед за премахването на части от два строежа – ограда, не е в противоречие с влязло в сила съдебно решение, съответно заповедта не е нищожна на твърдяното в жалбата основание.
По смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, както и други елементи на градското обзавеждане(неизчерпателно посочени в разпоредбата) като премахването им се извършва на основанията на чл.57а, ал.1 от ЗУТ и при условията на ал.2-ал.8 от същата разпоредба. От приетата по делото съдебно - техническа експертиза, безспорно се установява, че процесният навес е разположен в североизточната част на УПИ I – 1126, 1134, кв. 22 по плана на гр. Ивайловград, на източната му регулационна граница с УПИ II – 1106, който имот е частна собественост и е отреден за индивидуално жилищно строителство. Не е спорно по делото, че процесният обект описан в заповедта е собственост и се ползва именно от жалбоподателя. Следователно адм.орган правилно е определил адресата на акта си.
Относимите към предмета на доказване, с оглед изложените в заповедта фактически съображения са: налице ли е поставен преместваем обект и налице ли е надлежено издадено разрешение за поставянето му.
Следва да се отбележи, че в КА № 3/02.12.2020г., на който органът се е позовал при издаване на акта си е налице вътрешно противоречие досежно вида на процесният обект. От една страна при посочване данните за обекта е посочено, че се касае за обект от VI категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Процесните норми касаят строежи на допълващо застрояване, поради което следва да се приеме, че комисията е възприела именно за обект по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От друга страна при описанието на извършените нарушения и нарушените разпоредби е посочено, че се касае за преместваем обект и е нарушена нормата на чл. 57а, ал.1, т.1 т.3 от ЗУТ.
Съгласно § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни
и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Според § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
За установяване обстоятелството представлява ли описания в заповедта обект „преместваем обект” по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, което е част от предмета на доказване по делото следователно следва да се изхожда от това дали същия е възможно да се премести без физическото му унищожаване. За правилното изясняване на делото в тази връзка и предвид наличното противоречие в цитирания по-горе констативен акт, е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният обект няма характеристиката на преместваем обект по смисъла на пар. 5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като не може да бъде преместен в пространството без да изгуби своята индивидуализация, а поставянето му изменя трайно субстанцията на земята, като същия представлява обект от V – та категория съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл. 10, ал.3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Това заключение, съдът кредитира изцяло, като изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, пълно и точно отговарящо на поставените задачи и надлежно обосновано, поради което за съда не възниква съмнение в неговата правилност.
Ето защо съда намира, че административният орган неправилно е възприел обекта описан в акта си, като преместваем обект и оттук неправилно е приложил закона, като е издал заповед, с която нарежда премахването му, като такъв. Спрямо процесният обект притежаващ характеристиката на строеж, е неприложим разрешителният режим по чл. 56 - чл. 57 ЗУТ, поради което същият не подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ. Ето защо оспорената заповед, като издадена в нарушение на материално - правните норми на закона подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски. В полза на „Константин 07“ ООД, гр.П. следва да се присъдят разноски в размер на 350.00 лева, от които: 50.00 лева внесена ДТ(л.6) и 300 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021г. (л.7).
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №554/31.12.2020г. на Кмета на Община Ивайловград.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „Константин 07“ООД, със седалище гр.П., ЕИК *** разноски по делото в размер на 350.00(триста и петдесет) лева.
Решението е окончателно на
основание чл.
215, ал. 7, т. 4 от Закона за устройство на територията.
СЪДИЯ: