РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Бургас, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120107012 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Кей би си България“ ЕАД, предходно наименование „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, ЕИК: *********,
представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист,
действащ чрез пълномощника П.Т., срещу Д. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ***, с която се претендира от съда да приеме за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадена Заповед
№3371/24.11.2021г., за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
и Разпореждане №9798/22.12.2021г., по ч.гр.д №8166/2021г. по описа на БРС,
а именно: сумата от 23 516,36 лева - главница по договор за потребителски
кредит №*** от 10.12.2018 г., от която 1 324,52 лева - редовно падежирали
главници за периода от 15.01.2021 г. до 15.08.2021 г. и 22 191,84 лева -
предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 15.09.2021 г.; сумата от
855,30 лева - изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 15.01.2021 г. до 14.09.2021 г. вкл.; сумата от 103,63 лева - изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за
периода от 15.01.2021 г. до 14.09.2021 г. вкл.; сумата от 400,68 лева -
изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл.; сумата от 662,58
лева - изискуема лихва, дължима съгласно потвърждение за отсрочване на
1
задължение от 29.04.2020 г. – вариант 2 /кредитна ваканция/ на искане за
промяна на условията по кредит от 29.04.2020 г., във връзка с извънредното
положение, изчислени за периода 15.04.2020 г. – 14.09.2020 г. вкл.; сумата
278,39 лева - изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви, дължими
съгласно потвърждение за отсрочване на задължение от 27.01.2021 г. –
вариант 2 /кредитна ваканция/ на искане за промяна на условията по кредит
от 27.01.2021 г., във връзка с извънредното положение, начислени за периода
15.10.2020 г. – 14.12.2020 г. вкл.; сумата от 60 лева - разноски по
уведомление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №*** от 10.12.2018г., по силата, на който ищецът е
отпуснал кредит в размер на 26125 лв. на ответника, с краен срок на
издължаване 15.12.2028г., който кредит е лихвоносен. Сочи се, че съгласно
уговореното между страните, кредитът е следвало да бъде погасен на 120
месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.01.2019г.-15.12.2028г., като месечната вноска включва главница и лихва,
подробно описани в погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Сочи се на следващо място, че кредитът е отсрочен с искане за промяна
на условията по кредит от 29.04.2020г., във връзка с извънредното
положения, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г., в
резултат на пандемията от Covid-19 и потвърждение от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД за отсрочване на задължение от 29.04.2020г. – Вариант 2
/кредитна ваканция/ и отсрочен с искане за промяна на условията по кредит
от 27.01.2021г., във връзка с извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. в резултат на пандемията от Covid-19 и
потвърждение на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за отсрочване на
задължение от 27.01.2021г. – Вариант 2 /кредитна ваканция/.
Посочва се, че банката-кредитодател е изпълнила всички свои
задължения, съгласно договора и закона, като е отпуснала поискания кредит
за възмездно ползване от страна на кредитополучателя.
На следващо място се твърди, че длъжникът-кредитополучател не е
платил следните месечни вноски, включващи главница и лихва с падежи:
15.01.2021г., 15.02.2021г., 15.03.2021г., 15.04.2021г., 15.05.2021г.,
15.06.2021г., 15.07.2021г.,15.08.2021г., с което е изпаднал в забава по
отношение на плащанията. Твърди се, че предсрочната изискуемост на
вземанията на банката спрямо длъжника по процесния договор за кредит е
настъпила с достигането до адреса на длъжника на писмо с изх. №ИЗХ-001-
25496/27.04.2021г., за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, което
писмо е връчено на адресата от ЧСИ Д.Н. по реда на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК
– чрез залепване на уведомление. Твърди се, че предсрочната изискуемост на
2
всички вземания по кредита е осчетоводена на 15.09.2021г.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените
по реда на чл.422 от ГПК установителни искове, се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 23516,36 лв., от която редовно
падежирали главници за периода 15.01.2021г. - 15.10.2022г. вкл., в размер на
3940,92 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 19575,44 лв. на
31.10.2022г.; начислена редовна лихва в размер на 2127,70 лв., за периода
15.02.2021г. - 15.10.2022г.; начислена редовна лихва в размер на 48,90 лв.,
върху усвоена и непогасена главница към 31.10.2022г. за периода 15.10.2022г.
- 30.10.2022г.; наказателна лихва в размер на 545,61 лв. върху редовно
падежирали главници от 15.01.2021г. до 30.10.2022г., вкл. и начислена за
периода от възникване на просрочие до 31.10.2022г. вкл.; 662,58 лева -
изискуеми отсрочени възнаградителни лихви, дължими съгласно
потвърждение за отсрочване на задължение от 29.04.2020 г. – вариант 2
/кредитна ваканция/ на искане за промяна на условията по кредит от
29.04.2020 г., във връзка с извънредното положение, изчислени за периода
15.04.2020 г. – 14.09.2020 г. вкл.; 278,39 лева - изискуеми отсрочени редовни
възнаградителни лихви, дължими съгласно потвърждение за отсрочване на
задължение от 27.01.2021 г. – вариант 2 /кредитна ваканция/ на искане за
промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г., във връзка с извънредното
положение, начислени за периода 15.10.2020 г. – 14.12.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът твърди, че исковата молба има характер
на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на
вземанията на банката и служи като покана за изпълнение.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, а евентуално предявеният
иск е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответницата Д. С. Ч..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди
съдебното заседание е депозирана молба, с която се изразява становище по
хода на делото и по съществото на спора, претендират се разноски.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са
налице необходимите за това предпоставки. Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение още в исковата молба, както и в
депозираните от него предходни молби по делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
3
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит от
10.12.2018г., сключен между ищеца и ответника, ведно с погасителен план
към него; искане за промяна на условията по кредит; извлечение от
счетоводните книги на банката; Уведомление за предсрочна изискуемост,
връчено на длъжника чрез ЧСИ Д.Н.; разписка за извършване на действия по
връчване на книжа, констативен протокол и др., както и изготвената съдебно-
икономическа експертиза.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Предвид уважаване на главните искове съдът не следва да се произнася
по осъдителния иск за същите вземания, предявен от ищеца в условията на
евентуалност.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото
разноски, поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 1023,11 лева, от които: 723,11 лева - заплатена в настоящото
производство държавна такса, 200 лв. – депозит за експертиза и 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда, по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне
за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Поради това, на заявителя се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 567,54 лв., от които държавна такса – 517,54 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Д. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, дължи на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, ЕИК:
*********, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, следните суми, предмет на издадена Заповед №3371/24.11.2021г.,
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Разпореждане
№9798/22.12.2021г., по ч.гр.д №8166/2021г. по описа на БРС, а именно:
сумата от 23 516,36 лева - главница по договор за потребителски кредит №***
от 10.12.2018 г., от която 1 324,52 лева - редовно падежирали главници за
периода от 15.01.2021 г. до 15.08.2021 г. и 22 191,84 лева - предсрочно
изискуема главница с дата на настъпване 15.09.2021 г.; сумата от 855,30 лева -
изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от
15.01.2021 г. до 14.09.2021 г. вкл.; сумата от 103,63 лева - изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за
периода от 15.01.2021 г. до 14.09.2021 г. вкл.; сумата от 400,68 лева -
изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл.; сумата от 662,58
лева - изискуема лихва, дължима съгласно потвърждение за отсрочване на
задължение от 29.04.2020 г. – вариант 2 /кредитна ваканция/ на искане за
промяна на условията по кредит от 29.04.2020 г., във връзка с извънредното
положение, изчислени за периода 15.04.2020 г. – 14.09.2020 г. вкл.; сумата
278,39 лева - изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви, дължими
съгласно потвърждение за отсрочване на задължение от 27.01.2021 г. –
вариант 2 /кредитна ваканция/ на искане за промяна на условията по кредит
от 27.01.2021 г., във връзка с извънредното положение, начислени за периода
15.10.2020 г. – 14.12.2020 г. вкл.; сумата от 60 лева - разноски по
уведомление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, ЕИК:
*********, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, сумата от 1023,11 лева, от които: 723,11 лева - държавна такса,
200 лв. – депозит за експертиза и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, ЕИК:
*********, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, сумата от 567,54 лв., от които държавна такса – 517,54 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д №8166/2021г. по
5
описа на БРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6