№ 2260
гр. Варна, 12.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223100100687 по описа за 2022 година
В съдебно заседание, проведено на 26.05.2023г., съдът е допуснал главно встъпване
на А. Г. във висящото производство по гр.д. № 687/2022г. по описа на ВОС, на осн. чл. 225,
ал. 1 ГПК.
Приети са за съвместно разглеждане исковете на главно встъпилото лице А. Г. срещу
първоначалния ищец Д. Г. по чл. 124, ал. 1 ГПК и срещу първоначалния ответник Ц. Г. по
чл. 108 ЗС.
Въз основа на изрично искане, съдържащо се в молбата на главно встъпилото лице /л.
218/, съдът е приел за съвместно разглеждане и предявеният от А. Г. срещу Д. Г. иск по чл.
42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
29.03.2021г.
Доколкото, искът на главно встъпилото лице срещу Д. Г. по чл. 38 ЗН не е приет за
съвместно разглеждане, то съдът е приел, че исковете на главно встъпилото лице, са както
следва:
1./ обективно кумулативно съединени искове, предявени от А. Г. срещу
първоначалния ищец Д. Г. с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН;
2./ иск, предявен срещу Ц. Г. по чл. 108 ЗС;
По повод дадени от съда указания на главно встъпилото лице, присъствало в съдебно
заседание, заедно с процесуалния си представител адв. И. И., е депозирана молба на
09.06.2023г., в която А. Г. заявява, че иск по чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е предявила, но
в условие на евентуалност.
В случай, че съдът не приеме изложеното в молбата, то се настоява да бъдат
разгледани при условията на алтернативност възражението по чл. 38 ЗН и по чл. чл. 42,
б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
1
Поддържа се, че предявените искове срещу Д. Г. са иск за собственост по чл. 124, ал.
1 ГПК, евентуално за нищожност на посоченото саморъчно завещание.
Волята на главно встъпилото лице е ясно заявена в молбата от 15.05.2023г. и
поддържана в съдебно заседание. Именно въз основа на искането, съдът се е произнесъл с
нарочно определение, чието съдържание е станало известно на А. Г. и на пълномощника й.
Срещу приетите за съвместно разглеждане искове на главно встъпилото лице, нито
то, нито пълномощникът му са възразили в съдебно заседание.
В конкретния случай, съединяването на исковете на главно встъпилото лице, може да
бъде само кумулативно, но не и евентуално. В този случай, съдът дължи произнасяне и по
двата иска.
Съобразявайки посоченото в молбата, а именно, че имотът, предмет на делото,
изчерпва с него, съдът следва да определи цена на иска по чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съгласно т.1А от ТР №4/2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС при
определяне на цената на иска с правно основание чл. 42 ЗН за установяване нищожност на
завещание се прилагат правилата на чл. 69, т. 4 ГПК.
Когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на
иска е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако
такава няма – на пазарната цена на вещното право /чл. 69, т. 4, вр. т. 2 ГПК/, а в случай, че
предмет на завещанието е определена движима вещ или облигационни права на завещателя,
цената на иска е равна на стойността на сделката, т.е. на стойността на движимата вещ или
облигационното право към момента на завеждане на делото /чл. 69, т. 4 ГПК/.
Ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя
/т.е. когато завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем,
тъй като имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени
права и задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна
квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се определя
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката – стойността на цялото
имущество на наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към
момента на завеждане на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска и в този случай,
както и във всички останали случаи следва да бъде посочена от ищеца. В случая се атакува
универсално завещание, което според ищеца се изчерпва с процесния имот.
В случая, цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. 2 ГПК,
която възлиза на сумата от 62 715, 97 лв., на осн. чл. 70, ал. 3 ГПК.
Доколкото съдът е приел за съвместно разглеждане иск за нищожност на завещателно
разпореждане, на главно встъпилото лице следва да бъдат дадени указания за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 627, 16 лв., ведно с неблагоприятните последици, в
случай на неизпълнение.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ цена на иска, предявен от главно встъпилото лице А. Г. срещу Д. Г., иск
с правно осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 29.03.2021г., поради това, че не е изписано и подписано от завещателя И.П в
размер на 62 715, 97 лв., на осн. чл. 70, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. № 687/2022г. по молба на А.
Г., чрез адв. И. И..
УКАЗВА на А. Г., чрез адв. И. И., в едноседмичен срок от връчването на препис от
настоящото определение да отстрани следните нередовности:
Да се представят доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Варна
държавна такса в размер на 627, 16 лв.;
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок и цялост, производството по делото, в частта по
предявения от главно встъпилото лице А. Г. срещу Д. Г., иск с правно осн. чл. 42, б.“б“ вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2021г.,
поради това, че не е изписано и подписано от завещателя И.П, ще бъде прекратено, а
искането ще бъде разгледано под формата на възражение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3