№ 544
гр. *, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100849 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „*“ ЕАД и „*“
ООД, в която се твърди от ищеца, че на 09.08.2022г. между ищеца като кредитополучател и
„*" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *, в изпълнение на
който кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева при
следните условия: 1 .Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;
2. Кредитен продукт: "* плюс”; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 2000.00 лева, от
които размер на Кредита 2000.00 лева и размер на застрахователната премия 0 лева; 4. Срок
на Кредита: 15 месеца. Посоченият срок е приложим само в случай, че потребителят не
допусне просрочие на погасителна вноска повече от 30 дни и извършва погасявания в
размера, броя, периодичността съобразно погасителния план в т. 10 по-долу и бъде
приложима отстъпката от Кредитора, посочена по-долу. В случай че не са налице условията
за прилагане на отстъпката от Кредитора по т. 10 по-долу, срокът на договора за кредит е 18
месеца 5. Брой на Погасителните вноски: 15 вноски. Посоченият брой вноски е приложим
само в случай че потребителят не допусне просрочие на погасителна вноска с повече от 30
дни и извършва погасявания в размера, броя, периодичността съобразно погасителния план
в т. 10 по-долу, като в този случай * прави отстъпка, като част от последните погасителни
вноски, както е указано по-долу, няма да бъдат дължими от потребителя, а кредитът ще бъде
закрит служебно. При пълно или частично предсрочно погасяване потребителят няма право
на такава отстъпка и ще дължи в цялост остатъчната главница, договорна лихва, наказателна
лихва (ако има такава) и други разходи, ако такива са дължими съгласно договора за
потребителски кредит и ОУ към него; 6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно
погасителен план в т.10 по-долу; 7. Лихвен процент по Кредита: 24.71% / двадесет и четири
цяло и седемдесет и един процента. Посоченият годишен лихвен процент е приложим само
1
в случай че потребителят не допусне просрочие на погасителна вноска повече от 30 дни и
извършва погасявания в размера, броя, периодичността съобразно погасителния план в т. 10
по-долу и бъде приложима отстъпката от Кредитора в т. 10 по-долу. В случай че не са
налице условията за прилагане на отстъпката от Кредитора съгласно в т. 10 по-долу,
фиксираният лихвен процент ще е в размер на 39.52%; 8. Годишен процент на разходите по
Кредита: 27.82% Посоченият годишен процент на разходите е приложим само в случай че
потребителят не допусне просрочие на погасителна вноска повече от 30 дни и извършва
погасявания в размера, броя, периодичността съобразно погасителния план в т. 10 по-долу и
бъде приложима отстъпката от Кредитора съгласно т. 10 по-долу. В случай че не са налице
условията за прилагане на отстъпката от Кредитора съгласно т. 10 по-долу, годишният
процент на разходите ще е в размер на 47.53% 9. Общ размер на всички плащания: 2230.89
лева. Съгласно чл.4 ал. 1 и 2 от договора за обезпечаване на задълженията му по договора
било необходимо да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от *
юридическо лице, а именно „*" ЕООД.
По тази причина на 09.08.2022г. между ищеца и „*" ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, силата на който „*" ЕООД се задължава да отговаря пред
„*" ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за
потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането на задължението за
поръчителствате по кредита, на основание чл.8 ал.1 от договора кредитополучателят дължи
па поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по
Договора за потребителски кредит, в размер на 1664,94 лева, което е платимо на падежа на
всяка от погасителните вноски по договора за кредит.
По отношение преценката относно действителността на договора за кредит и
договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД
и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор сьгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и * ЕДД по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
2
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
настоящия случай предвид наличието на два договора с ребителя липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и
управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на
разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай, че Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на
ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички
задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за
паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно
длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от
ответника „*" ЕАД дружество. Това дружество е именно поръчителя по договора за
предоставяне на поръчителство - „*" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „*" ЕАД е
3
едноличен собственик на капитала на „*" ЕООД. Двата договора - за кредит и за
предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в
договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за
допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част
от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в
размера на ПТР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя,
поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася
до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясгга, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По същите съображения следва да се приеме, че недействителен е и самият договор
за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с
основание договора за потребителски кредит. Моли съда да постанови решение, с което да
се признае за установено, че Договор за потребителски кредит № * от 09.08.2022г. е
недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК., като и да се признае
за установено,че Договор за предоставяне на поръчителство от 09.08.2022г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.
Претендира и за разноски по водене на делото.
Всрока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „* ЕАД, с който
отспорва предявеният срещу него иск.Твърди, че доколкото видно от Приложение №1 към
процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима
сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са
посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от
Раздел VII. КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на
приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има
необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде
посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без
да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорва твърдението на
ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
4
дължимо и платимо на „*“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. По-
долу подробно ще изложа съображенията си в тази насока. Единствения разход по смисъла
на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна
лихва. На следващо място възнаграждението за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за
предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит
услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „*“ ЕАД и „*“ ЕООД. На следващо
място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитодателя към
момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за ищеца е било задължително да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III,
чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има
право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение,
които „*“ ЕАД като кредитор приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител.
Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „*“ ЕАД ще
разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали
да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Обезпечените и необезпечените кредити на * не се отпускат по различен начин и не са два
отделни кредитни продукта на „*“ ЕАД, условията да договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на
погасяване и др.) не са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не
обезпечение. Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи
регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.
Твърдим, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора
за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор да
реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. С оглед гореизложеното, считам, че не е
налице в Договора за потребителски кредит задължение или да е регламентирано
задължително условие за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен. Не на
последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то
той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит
Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално
заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в
телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление з а кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „*“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал
право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още
един аргумент в подкрепа на твърдението ми, че предоставянето на поръчител не е
задължително условие за отпускане на кредита. По съображения, подробно изложени по-
горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
5
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и
ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорвам, че към момента на сключване на
договора за кредит доверителят ми е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение
за предоставяне на поръчителство. На следващо място „*“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след
сключването на Договора за кредит с „*“ ЕАД. „*“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „*“ ЕООД, по който бъдещ договор „*“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „*“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Процедурата по отпускане на
кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „*“ ЕАД на
(„Сайта“). Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит
(размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни
услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база
подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за
потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на
клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта,
достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора
за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално
празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ ( както вече посочихме самите
документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се
визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на договора за кредит
по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на
доверителя ми, същият се препраща към платформата на „*“ ЕООД, където се преминава
към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която доверителя ми няма контрол,
нито има достъп, като „*“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и
размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е
подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат
променяни. Действително „*“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*“ ЕАД,
въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на
дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „*“ ЕАД
няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за
размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърдя, че договорът за
предоставяне на поръчителство между ищцата и „*“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи
разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „*“ ЕООД се
6
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а
именно да отговаря пред кредитора „*“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички
нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „*“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „*“ ЕАД. „*“
ЕАД не е страна по договора между ищеца и „*“ ЕООД. На следващо място, счита, че дори
и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-
ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не
влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство,
а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство,
съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „*“ ЕООД. Това е така,
тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник
„*“ ЕООД се е задължил по отношение на доверителя ми да отговаря за задължението на
ищеца по процесния договор за потребителски кредит поражда за ищеца единствено права и
поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше
сключен. Чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и
същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на
поръчителя по отношение на доверителя ми, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на
суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и
лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание,
различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл може да се приеме, че
единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „*“ ЕООД
противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство. Не на последно място дори и да се приеме, че процесният
договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен
(което ние изрично оспорваме), неговата евентуална недействителност на основанията
изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но
не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във
връзка със същия договор за поръчителство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „*“ ЕООД, с
който отспорва предявеният срещуу него иск. Твърди ,че е сключил с „*“ ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в
предходния абзац задължение на ищеца. Прилагам и моля да приемете по делото заверен
препис от Договор за поръчителство сключен между доверителя ми и „*“ ЕАД. За така
описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1664,94лв., погасяването на което е
разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне
на поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след
7
пълно изплащане на кредита. Предвид изложеното считам, че възнаграждението за
поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е
забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема –
възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. 2. В случай, че
приемете така предявения срещу доверителя ми иск, моля да имате предвид следното по
отношение на предоставената от * ЕООД услуга за поръчителство на договора за
потребителски кредит : Преди всичко считам, че е необходимо да бъде описан на съда
механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство,
като по този начин на съда ще се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и
формирането на параметрите на договорите. Кандидатстването за кредит започва чрез
попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „*“ ЕАД.
При подаване на заявката кредитоискателя посочва размерът н на главницата и периодът на
кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план
спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да
бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „*“ ЕООД на кредитоискателя се визуализира
месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои
лични данни – имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му
като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни
полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (самите документи са достъпни чрез
активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на
клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните
параметри на договора за кредит – главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.). След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е избрал
кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „*“ ЕООД кредитоискателят се прехвърля
автоматично към електронната система на доверителя ми, където се визуализира договора за
предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане
на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Предвид изложеното
сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на
договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени
между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна
среда на „*“ ЕООД, до която „*“ ЕАД няма достъп. Впоследствие доверителят ми
предоставя на „*“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител
и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване
на плащането от страна на потребителя, за което по-долу подробно ще изложа твърдения.
„*“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с
кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II
„Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано,
8
че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в
това число предоставянето на поръчител в лицето на „*“ ЕООД е единствено възможност,
но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да
кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще
бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „*“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на
„*“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „*“
ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно
парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1)
разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на
кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява
възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“. Както вече
посочихме, предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно
и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е
„задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите,
пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на
договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след
подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „*“ ЕАД. „*“ ЕАД не знае и няма
как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя *, по който бъдещ договор „*“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „*“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК
В с.з. ищецът р.пр. не се явява. Поддържа исковете чрезпълномощника си адв.М.*.
Ответникът „*“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр. А.*
моли искът на ищцата да бъде отхвърлен , като неоснователен.
Ответникът „*“ ЕООД не се представлява, в писмена молба депозирана от юриск.*
моли да бъде отхвърлен предявеният от ищцата иск.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2023 г. между „*“ ЕАД като кредитор и Н. Н. В. като кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № *, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 2 000,00 лева, който последният се задължил да
9
плати заедно с договорената лихва от 24,71 % на 15 месечни вноски., описани в
погасителния план към договора, като падежът на първата понаситена вноска е 20.09.2022 г.
и последната погасителна вноска е с падеж 20.02.2024г. Общият размер на всички
плащания-главница и договорна лихва е 2230,89лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „*" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на
обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит на 09,08,2022г. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между „*“ ЕООД и Н. Н. В., с който „*“ ЕООД се задължило
да сключи договор за поръчителство с „*“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя- потребител по договора за потребителски кредит.
В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право
на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да
плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение.
В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по
банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на „*“ ЕАД (описана
в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „*“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор.
В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство и приложението
към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 1664,94лв.
за периода на действие платимо на месечни вноски, заедно с вноските по кредита.
Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на
кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „*“ ЕАД и „*“ ЕООД са свързани
дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД е „*“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между
10
надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение и по
договора за поръчителство.
Относно искът за нищожност на договора за кредит , предявен срещу ответника
„*“ ЕАД:
Безспорно се установи, че в случая между ищецът и първия ответник „*“ ЕАД е бил
сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер
на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касае се за договор за потребителски кредит, поради което
за него са приложими изискванията на ЗПК.
Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 1* ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила
през 2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не
е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
11
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихвидруги преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР - не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република *.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“.
Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата
сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 27,82 % не е
действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият
ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 10-дневен срок за обезпечаване на кредита с банкова
гаранция е трудно изпълним, поради което и към момента на сключването на договора за
кредит съществува сигурност за сключването на договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Именно поради тази причина в деня на
сключването на договора за кредит е бил сключен и договорът за предоставяне на
поръчителство, като ищцата е нямала друг избор под страх за задействане на клаузата на чл.
4, ал. 2, предвиждаща неодобрение на кредита при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. По начина, по който е формулирана клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит не става ясно каква точно е функцията на поръчителя и дали се касае за
двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между
кредитора „*“ ЕАД и кредитополучателя Н. В., а тази клауза обвързва и третото за
кредитното правоотношение лице - „*“ ЕООД, като договорът за кредит е двустранен и е
сключен от страните по него, но не и от поръчителя.
Отделното сключване на договора за предоставяне на поръчителство на датата на
сключване на договора за кредит, въпреки предвидения 10-дневен срок за предоставяне на
обезпечение на кредита с банкова гаранция, респ. 2-дневен срок за представяне на договор
12
за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, също сочат на невъзможност
порадидостатъчното време и липсата на информация за конкретните условия по този
договор за поръчителство, ищцата да може спокойно и разумно да прецени дали договорът
за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за нея и дали изобщо би искала да го сключи
при тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за
условията на обезпечението чрез поръчителство са направили невъзможно ищцата да се
запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По
този начин клаузата на чл. 4, ал. 1 е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда
конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството,
а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира
доказателства.
Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е фиктивен, тъй като
поръчителят „*“ ЕООД изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя и то
именно защото е свързано с кредитора лице. При това положение клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит е неравноправна на основание чл. 1*, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради нищожност на основанието за сключването на договора за поръчителство е
нищожен и самият договор за предоставяне на поръчителство. Клаузата за предвиденото по
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение е сключена при изначална липса
на еквивалентност на насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна по договора - потребителя. Срещу заплащането на
възнаграждение за тази допълнителна услуга, реално потребителят не получава
еквивалентна насрещна престация. Обратното, кредитодателят получава обезпечение чрез
поръчителство от предложено от него свързано лице, което е избрано от него и от
потребителя поради липса на друга възможност за последния, срещу което потребителят в
негова вреда се задължил да заплати възнаграждение в размер многократно надвишаващ
допустимия размер и то почти равен на отпуснатия кредит. Впрочем размерът на
възнаграждението за поръчителя от общо 1664,94 лв. представлява почти 85 % от сумата на
отпуснатия кредит от 2000,00лв. Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от
27,82 % не е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за
заем с дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на
поръчителство.
Както се посочи, в договора за кредит, не е включено възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчител. Това възнаграждение представлява косвен бъдещ
разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочено и включено в ГПР, което в
случая не е сторено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава
неговия размер, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг от 5 кратния
размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10 пункта, което е в
13
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Определяйки отделно стойността на поръчителството и то в отделен договор, се
цели заобикаляне на посочените законови разпоредби. Освен това клаузата, определяща ГПР
е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и 2 ЗЗП и представлява нелоялна търговска
практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, противоречи на забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е
нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД.
Съдът счита, че нищожността на клаузите, определящи ГПР и въвеждащи
задължение за ищцата да предостави обезпечение на кредита водят до нищожност на целия
договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради което искът за нищожност на
договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена
нищожността на договора.
Относно иска за нищожност на договора за поръчителство, предявен срещу
ответника „*“ ЕООД:
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора - този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата
договора е определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне
на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит.
Нещо повече, предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от Договора за поръчителство. Този извод се
потвърждава и от уговорения по-ранен краен падеж по договора за предоставяне на
поръчителството 14 месеца преди крайния падеж на договора за кредит. Доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка помежду си и като комплекс от
правоотношения между страните, последиците от прогласяването на недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство. Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „*“ ЕООД да му предостави поръчителство. Поръчителят по договора
за предоставяне на поръчителство, който е и икономически по-силният субект, разполага и
със защитата на чл. 1*, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата
на плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя
риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита на поръчителя, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Следва също да се отбележи, че възнаграждението по договора за предоставяне на
14
поръчителство представлява вземане на кредитора по договора за кредит, тъй като е
договорено да бъде плащано ведно с вноските по кредита. Това възнаграждение е
договорено да се заплаща от ищцата по банковата сметка на „*“ ЕАД /чл.8, ал. 4, т. 2/, заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане по икономическата си и правна същност,
макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна печалба за
кредитора в размер на сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато търговецът
създава предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с
предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения -
ЗПК, да се реализира по - голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на по-
високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване, тази облага
представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 26.06.2023, сключен между „*“ ЕООД и ищцата, е нищожен на две
основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави, вр. чл. 1*, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да
бъде прогласена неговата нищожност.
Поради нищожността на договора за кредит и договорът за поръчителство, ищецът
дължи само чистата стойност на кредита т.е. главницата в размер на 2 000,00лв., не и лихви
и други разходи.
Относно разноските:
Предвид изхода от спора, ответникът „*“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски за ДТ по предявеният срещу него иск в размер на 80,00
лв., а ответникът „*“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски за ДТ по предявеният срещу него иск в размер на 66,60 лв.
С оглед изхода от спора на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ще следва да бъде осъден
ответникът „*“ ЕАД да заплати на пълномощника на ищцата адв. Мая * от АК-* адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. по предявения срещу него иск за нищожност на
договора за кредит, а ответникът „*“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата адв. Мая * от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лв. по предявения срещу него иск за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск предявен от Н. Н. В., ЕГН ********** с
адрес гр.*, ул.“Х* *“ №* против „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
*, бул. „*“ № 146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * Договор за потребителски
15
кредит № * от 09.08.2022г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск предявен от Н. Н. В., ЕГН ********** с
адрес гр.*, ул.“Х* *“ №* против „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
* *, бул. „*“ № 146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * Договор за предоставяне на
поръчителство от 09.08.2022г., сключен между страните, на основание на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА *” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * *, бул. „*“
№ 146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с
адрес гр.*, ул.“Х* *“ №* направените разноски по водене на делото по предявеният
срещу него иск в размер на 80,00лв. за ДТ.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * *, бул.
„*“ № 146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * да заплати на Н. Н. В., ЕГН
********** с адрес гр.*, ул.“Х* *“ №* направените разноски по водене на делото по
предявения срещу него иск в размер на 66,00 лв. за ДТ.
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * *, бул. „*“ №
146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат * * от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * *, бул. „*“
№ 146, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от * на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат * * от АК - * адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд * в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
16