№ 1077
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501978 по описа за 2021 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
- въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. М. Т. срещу
решение 261255 от 19.11.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 1150/2020 г., I
гражданско отделение, 30 състав в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с ПТП от 13.08.2018 г. от присъдените 14400 лева до
дължимите според жалбоподателя 30 000 лева, в частта, в която е признат принос от 20 % на
ищеца за настъпване на вредите, както и в частта за присъдените по реда на чл. 38, ал. 2
разноски по ЗАдв
- насрещна въззивна жалба от ответника „Лев инс“ АД срещу решението в частта, в която
искът е уважен за разликата от дължимите според насрещния жалбоподател 10 200 лв. до
присъдените 14 400 лева
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност поради
занижен размер на обезщетението и приет принос на пострадалия. Не били обсъдени
подробно негативните емоции и преживявания, нуждата от грижа от страна на близките за
ежедневните битови нужди, невъзможността да ходи на работа и да се грижи за семейството
си. За пострадалия моторист, независимо от подадения ляв мигач на намиращия се пред
него лек автомобил, не е имало друга възможност освен да го заобиколи.
В насрещната въззивна жалба се поддържа неправилност поради занижен процент принос на
пострадалия. Твърди се, че последният е поне 50 %, тъй като мотористът е предприел
изпреварване със скорост от 30 км/ч на колоната от автомобили, в която се е движил и л.а.
„Опел Мерива“ и е навлязъл в насрещната лента за движение. Неправилно било прието, че
1
мотористът не е излязъл от своята лента за движение. Размерът на обезщетението за счупена
ключица е правилно определен на 18 000 лева при липса на болнично лечение,
физиотерапия, рехабилитация и възстановителен период от два месеца. Дължимата сума от
10 200 лв. се достига според насрещния жалбоподател, ако се определи обезщетение от
17 000 лв. и 40 % принос или обезщетение от 20 400 лв. и 50 % принос.
Преписката е върната на СГС за произнасяне по оплакванията във въззивната жалба с
характер на искане по чл. 248 от ГПК и съдът е постановил определение 268483 от
11.05.2021 г., с което е оставил без уважение искането на адв. Д.. Срещу определението не е
постъпила частна жалба, поради което на адв. Д. съдът е указал да заяви дали поддържа
наведените във въззивната жалба оплаквания относно определения му адвокатски хонорар.
В постъпилата за съдебното заседание молба, адв. Д. е заявил, че не поддържа оплакванията
в жалбата, свързани с определения от първоинстанционния съд адвокатски хонорар.
И двете жалби са подадени в срок и са допустими. Пред настоящата инстанция не са
събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Поради влизането в сила на решението в осъдителната част до 10 200 лв. обезщетение пред
въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната
инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и налице ли е принос и в каква степен на пострадалия мотоциклетист за
настъпване на пътния инцидент и на вредите.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
представената с исковата молба епикриза от деня на инцидента, изслушаното заключение на
СМЕ, изготвено от д-р Б. Б. , хирург, ортопед-травматолог и свидетелските показания.
Установява се, че в резултат на пътния инцидент ищецът е получил закрито счупване на
лявата ключица. Първа медицинска помощ му била оказана в болница УМБАЛ „Св.Анна“,
където бил прегледан и диагностициран. Извършено била безкръвно наместване на
фрактурата и обездвижване с мека превръзка „осморка“ за срок от 30 дни. Пострадалият бил
изписан в деня на инцидента. По своя медико-биологичен характер, полученото счупване е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни“. В случая, общо лечебният и възстановителен период е продължил
2 месеца. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, като по-интензивни те
са били през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и толкова по време на
проведената ранна рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки при обща преумора на лявата раменна става, както и при рязка промяна на
времето. Наред с претърпените болки, през първите 30 дни ищецът не е можел да си служи
пълноценно с лявата ръка, поради обездвижването й. В бъдеще може да се очаква ищецът да
търпи спорадични болки в зоната на фрактурата при студено и влажно време, които ще
отшумяват с употребата на аналгетици. Няма данни за усложнения по време на
възстановителния период, поради което следва да се приеме, че ищецът е напълно
възстановен, като се съобрази становището на вещото лице, че движенията на лява раменна
става са възстановени както по сила, така и по обем.
Г. В. Г., която към момента на ПТП е живеела с ищеца на съпружески начала, при разпита
си разказва, че за инцидента научила лично от него по телефона. Веднага се отправила към
мястото на ПТП, но когато пристигнала, другият водач вече оказвал съдействие и откарал
2
пострадалия до най-близката болница, където тя ги последвала. Едва в болницата
разговаряли, ищецът бил много изплашен, ожулен, цялата му лява част била обездвижена,
имало видима деформация в областта на ключицата. След прегледа лекуващите лекари
искали да го хоспитализират, но тъй като отделението било пълно и леглото му трябвало да
бъде поставено в коридора, ищецът отказал и се прибрали вкъщи. Там продължил да
изпитва силни болки, бил като в шок от случилото се, не говорел много. Не можел да спи и
да се обслужва самостоятелно. Свидетелката му помагала да става, ляга, за тоалет и хранене,
т.к. цялата му лява част била обездвижена с шина за 1 месец. Много се притеснявал, т.к.
имали малко дете, за което също не можел да се грижи. Инцидентът оказал влияние върху
психиката и социалния му живот, било му много трудно, т.к. работел като автомеханик и
цялата му работа била свързана с натоварване на горните крайници. Отразявало му се това,
че не може да работи и да се грижи за семейството си. Понастоящем продължава понякога
да изпитва болки, а деформацията в ключицата е видима.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид счупването на ключицата, липсата на болничен престой, обездвижването за
30 дни, възстановителния период от два месеца, невъзможността на ищеца да работи през
това време, тъй като като автомеханик има нужда и от двете си ръце, както и притеснението
му от този факт. Следва да се отчете и нуждата от чужда помощ през първите дни и
обичайният за такива събития стрес. Възрастта на ищеца – 34 години към деня на инцидента
благоприятства възстановяването, както от счупването, така и от преживения стрес. Всички
тези фактори правилно са отчетени от СГС при определяне на размер от 18 000 лева
обезщетение. Изцяло неоснователни са оплакванията за занижен размер по следните
съображения. Увреждането на ищеца е само едно, не се е наложила операция, не е пролежал
в болница, макар и според свидетеля поради липсата на болнични легла, но след като е
изписан три часа, след като е приет в лечебното заведение, преценката на лекарите е била,
че болничен престой не е задължителен. Периодът, през който е носена мека превръзка, е 30
дни. Няма никакви данни за проведена рехабилитация или за усложнения при
възстановителния период. Няма доказателства колко време ищецът е отсъствал от работа –
няма приложени болнични листове, поради което според следва да се приеме, че не е могъл
да работи един месец. Дори и да се приеме, че не е работил два месеца и през това време се е
притеснявал за издръжката на малкото си дете, размерът от 18 000 (осемнадесет хиляди)
лева неимуществени вреди не е занижен. Претенцията е само за неимуществени вреди – т.е.
неудобството, свързано с това, че ищецът не е полагал труд, а не и за пропуснати трудови
възнаграждения или плащания по договори за изработка. Ето защо, въззивната жалба на
ищеца за присъждане на 12 000 лева допълнително обезщетение следва да се остави без
уважение и решението да се потвърди в отхвърлителната му част.
По спорния въпрос за наличието на принос и степента му въззивният съд излага следните
мотиви. Вещото лице инж. М. излага следния механизъм на пътния инцидент: 13.08.2018 г.
около 08:45 часа в гр. София, по „Околовръстен път“ с посока на движение от с. Лозен към
с. Герман със скорост от около 10 км/ч се е движел в колона от автомобили л.а. Опел Мерива
с рег. управляван от застрахования водач. Улицата е предназначена за движение в двете
посоки, с по една пътна лента във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия
тип М1. Пътната настилка била асфалт, суха, времето ясно и слънчево. След сервиз „Порше
София изток“ , водачът на лекия автомобил предприема маневра „обратен завой“, като
преди това е подал сигнал със светлинен пътепоказател. В същото време, в същата посока,
но зад лекия автомобил, със скорост от около 30 км/ч се е движел мотоциклет Ямаха,
управляван от ищеца. Поради разликата в скоростите на двете превозни средства,
застигайки лекия автомобил, водачът на мотоциклета е предприел маневра „изпреварване“.
При създалата се ситуация, поради пресичане на траекториите на двете превозни средства, е
последвал удар между предната част на мотоциклета и предна лява странична част на л.а. От
техническа гледна точка, непосредствена причина за настъпилото ПТП е поведението и на
двамата водачи. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра „обратен завой“ на
непозволено място, а водачът на мотоциклета – маневра изпреварване на същото място и
3
без да съобрази интензивния трафик.
Стилиан Томов, водач на лек автомобил Опел Мерива, разпитан като свидетел от СГС,
разказва, че сутринта на 13.08.2018 г. преди 9 часа, пътувал за работа по околовръстния път,
когато попаднал в голямо задръстване. Когато достигнал до участък от пътя, който е прав и
има добра видимост към насрещния трафик – между селата Лозен и Герман, малко след
сервиза на „Порше“ - решил да предприеме маневра „обратен завой“, за да излезе от
околовръстния път и да избегне задръстването. Разделителната линия била единична
избледняла, като свидетелят счита, че е била първоначално непрекъсната, но той изчакал да
стигне участък от пътя, който е с прекъсната разделителна линия, за да може да извърши
маневрата. Мисли, че на мястото, където се опитвал да направи маневрата, линията била
прекъсната. Спрял движението на автомобила за около двадесет секунди, за да изчака
насрещно движещите се автомобили, подал сигнал с мигача, погледнал в огледалото за
обратно виждане, установил, че колите в колоната са зад него и предприел завиването.
Признава, че се съмнява да е погледнал в страничното огледало за обратно виждане. В
същия момент в областта на предната лява гума на управлявания от него автомобил се
ударил идващия зад него мотоциклет Ямаха, управляван от ищеца. До момента на удара не е
възприел мотоциклета. Ударът настъпил около средата на платното между двете пътни
ленти, тъй като автомобилът на свидетеля вече бил заходил наляво. Притекъл се на помощ
на мотоциклетиста, дал му вода. Не извикали органите на реда веднага, а когато
пострадалият бил вече по-добре, т.к. се образувало голямо задръстване и трябвало да
изместят превозните средства от платното за движение. Когато се обадил, му казали „добре,
добре, закарайте го в болница“. Със своя автомобил откарал пострадалия до болницата.
Впоследствие му се обадил, за да направят протокол.
При разпита в съдебно заседание вещото лице по АТЕ М. пояснява, че данни относно
маркировката на мястото на ПТП, е взела от постановлението на прокурора при СРП,
прекратил наказателното производство. Използвана е за целите на експертизата и снимка от
Google Еаrth, на участък от пътя, намиращ се непосредствено след сервиза Порше София
Изток. Разпитан като свидетел, водачът на МПС, разказва, че лентата е била непрекъсната,
но „мисли“, че е имало момент, в който лентата е ставала прекъсната, като същевременно
заявява, че е била избледняла.
Ето защо правилно е прието от СГС, че двете пътни ленти на процесния участък от
околовръстния път са били разделени с единична непрекъсната линия тип М1 и неправилни
маневри са предприети, както от застрахования водач, чиято отговорност пред въззивния
съд не се оспорва, така и от ищеца. Застрахованият водач се е движил в колона от
автомобили със скорост под 10 км/ч. С цел предприемане на маневра „обратен завой“, той е
спрял управлявания от него Опел Мерива, подал е светлинен сигнал, изчакал е насрещния
трафик и в удобен момент, при свободна лента за насрещно движение е предприел
маневрата, въпреки наличието на маркировка, което не позволява навлизането в лентата за
насрещно движение и без да подсигури същата чрез проверка в лявото страничното
огледало за обратно виждане, като се увери, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него. Ищецът от своя страна, който към същия момент се
е движел зад свидетеля, но с многократно по-висока скорост, е предприел изпреварване на
лекия автомобил отляво, но без да се увери, че с действията си няма да създаде опасност за
движението, вкл. и за себе си, и по-конкретно – без да съобрази подадения от свидетеля
светлинен сигнал. Маневрата на водача на МПС не може да се приеме за внезапна и макар
извършвана на забранено място, е следвало да бъде съобразена от ищеца, който, като не го е
изчакал, е допринесъл за сблъсъка. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
ищецът е заобикалял, а не е изпреварвал спрелия автомобил и че не е имал друго
задължение освен да го заобиколи. Нелогично е да предположи, че автомобилът ще спре и
ще стои там неопределено време – ищецът е виждал левия мигач (в жалбата изрично е
записано „независимо от подадения ляв мигач) и е следвало да изчака, преди да продължи
пътя си. Ищецът е нарушил задължението си по чл. 25 от ЗДвП, според който водач на
4
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
При преценката на тези доказателства следва да се приеме, че има основание за намаляване
на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приносът следва да се определи на 20
%. Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че приносът следва да е
по-голям. Доводите на застрахователното дружество относно непровеждане на пълно и
главно доказване на вината на двамата водачи са неотносими към настоящата въззивна
проверка. Относно вината на застрахования водач решението не се обжалва, а вина при
приноса на пострадалия не се преценява.
Решението следва да бъде потвърдено във всички обжалвани части.
С оглед оставянето на двете въззивни жалби без уважение на никой от жалбоподателите не
се дължат разноски за държавна такса. На адв. К.Д. се дължи адвокатски хонорар по чл. 38,
ал. 2 ЗА в размер на 238, 42 (1124х4200/19800) лв. В полза на насрещния въззивен
жалбоподател не се дължат разноски за адвокатски хонорар поради липса на доказателства
за заплащането им.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261255 от 19.11.2020 г. на Софийски градски съд по
гр.д. 1150/2020 г., I гражданско отделение, 30 състав.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. К.Д., член на САК, личен
номер ********** адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 238, 42
лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5