Решение по дело №210/2020 на Окръжен съд - Бургас

                             Р Е Ш Е Н И Е № 591

                                      гр. Бургас, 15.07.2020г.

           

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският окръжен съд,                                       Първо гражданско отделение,

в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                Председател : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 210 по описа за 2020 година, съобрази следното:

 

 

 Производството е по реда на чл. 266 ал. 4 ТЗ.

 Образувано е по молба на Д.И.П., ЕГН **********, в качеството му на съдружник в "Ист Ком" ООД/ в ликвидация/, ЕИК *********, притежаващ 50% от дружествените дялове с искане съдът да освободи като ликвидатор А.И.П.  и назначи за такъв молителя, а ако бъде преценено, че последният не е подходящ се предлага за ликвидатор В В К или при условията на евентуалност да бъде назначен Д.П. за втори ликвидатор на дружеството.

 Изтъкват се съображения за извършени нарушения от страна на ликвидатора, неизпълнение на задълженията му и причиняване вреди на дружеството, които следва да се съобразят като важни причини по смисъла на чл.266 ал.4 ТЗ.   

 Молбата е подадена от легитимирано в процедурата по чл.266 ал.4 ТЗ лице  съдружник с 50% дялово участие в дружеството.

 В указания срок е постъпило писмено становище от ликвидатора на дружеството, чрез процесуалния му представител, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане и представят писмени доказателства.

      В практиката на ВКС е застъпено трайно разбирането, че производството е  охранително, поради което и молбата следва да се разгледа по реда на част шеста, глава четиридесет и девета ГПК в закрито заседание. / в тази връзка определение № 95/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 200/2016 г. на II т. о. на ВКС, определение № 42/16.02.2012 г. по т. д. № 82/2012 г. на I т. о. на ВКС, определение № 131/03.07.2016 г. по т. д. № 1204/2017 г. на II т. о. на ВКС, определение № 631/31.10.2017 г. по ч. т. д. № 2519/2017 г. на II т. о. на ВКС, определение № 312/02.10.2018 г. по т. д. № 844/2016 г. на II т. о. на ВКС, определение № 206/21.03.2011 г. по ч. т. д. № 181/2011 г. на I т. о. на ВКС./

     Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и закона, с оглед представените доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  На 21.10.2015г. общото събрание на „Ист Ком“ООД взело решение за прекратяване на дружеството и откриване производство по ликвидация, включително назначаване на управителя на дружеството А.И.П. за ликвидатор. Последното обстоятелство било вписано на 12.12.2015г. по партидата на търговеца.

       От съдържанието на разпоредбата на  чл. 266 ал. 4 ТЗ се извежда единствената предпоставка, съществуването на която следва да бъде доказано, за да се издаде искания от молителя акт за освобождаване на ликвидатор на едно търговско дружество и назначаване на друго лице за такъв, а именно наличието на важни причини, които да налагат това. Текстът на закона не дава дефиниция на понятието "важни причини", но същите следва да са в пряка и непосредствена връзка с целите на ликвидационното производство, както и да са съществени и непреодолими, като създават пречки за провеждането и довършване на същото /например заболяване на ликвидатора или действия във вреда на кредиторите и дружеството, бездействие при осъществяване на процедурата и т. н. /. В практиката на ВКС по приложение на горната законова норма се приема, че под важни причини, следва да се разбират такива, които водят до обективна невъзможност за ликвидатора да извършва дейността по ликвидация на дружеството.

       Във връзка с казаното в молбата се заявява, че ликвидаторът не изпълнил ангажимента си за съставяне на начален ликвидационен баланс и доклад към него, които да се представят за одобрение на общото събрание, не изпълнявал задължението си по чл.270 ал.1 ТЗ да изготвя годишни финансови отчети за дейността на дружеството за всяка календарна година, които да бъдат приети от общото събрание. Сочи се, освен това, че отказвал да предостави информация за дейността на дружеството. Застъпена е и позиция, че А.П. реализирал неизгодни сделки за дружеството- продажби на недвижими имоти и движими вещи на силно занижени цени, което довело до причиняване вреди на дружеството, взел заеми, като освен това допуснал същото да бъде осъдено по искове за причинени вреди от трети лица. Последният също така не съобразил последиците от решението за прекратяване на дружеството и настъпилата дерегистрация по ЗДДС, което пък довело до издаване на данъчно ревизионен акт срещу дружеството за заплащане на сумата от 42 627.64 лева публични задължения и лихви в размер на 15 386.62 лева, представляващи пряка вреда за търговеца. Горното показвало, че ликвидаторът системно и целенасочено не изпълнявал задълженията си.

            Настоящият съдебен състав намира, че от една страна извършването на заявените в молбата действия и бездействия на ликвидатора не се установява по категоричен и безспорен начин, но дори да се счете, че при изпълнение на задълженията на А.П. са допуснати определени пропуски, трудно би могло да се приеме, че се касае за толкова тежки нарушения, които са довели до създаване на непреодолими пречки за провеждане и довършване на производството по ликвидацията на дружеството.

            С представеното по делото становище от А.П. са ангажирани писмени доказателства, от които става ясно, че ликвидаторът е съставил начален баланс и доклад към него, както и че е изготвял годишни финансови отчети за дейността на дружеството, включително изпращал редовно покани на молителя за участие в общите събрания на съдружниците, на които обаче Д.П. не присъствал. Отделен е въпросът дали заявените за вписване годишни финансови отчети на дружеството са обявени в търговския регистър и какви конкретно са причините за това. Приобщени са данни, които опровергават в голяма степен изложените от молителя твърдения за допуснати злоупотреби и неизпълнени задължения от ликвидатора на дружеството. Видно е че самият молител е предявявал претенции, които са отхвърлени с влезли в сила съдебни актове и в които производства е констатирана несъстоятелността на част от изложените в молбата фактически твърдения. Няма как да бъде споделено и становището, че ликвидаторът е причинил вреди на дружеството, сключвайки системно и целенасочено неизгодни сделки. Касае се за изпълнение на ангажименти, свързани именно с предприемане на действия по осребряване на имуществото на дружеството и свързаните с това продажби на недвижими имоти, моторни превозни средства и машини. Видно е също така, от представената кореспонденция, че ликвидаторът е предоставял информация на съдружника си всеки път, когато такава му е била поискана. Причинените вреди от наводнение в сградата, собственост на дружеството, за които са присъдени съответните обезщетения няма как да се квалифицират като действия на ликвидатора, препятстващи провеждането на производството по ликвидация. Същото се отнася и за заплащането на сумата по ревизионния акт. Касае се за законова последица от откриване на производството по ликвидация като съгласно нормата на чл.111 ал.1 ЗДДС се смята, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, представляващи активи по смисъла на ЗСч. При това положение дали дружеството е следвало да начисли посоченото в ревизионния акт ДДС за плащане или това е станало по инициатива на данъчната администрация в случая е без значение, но категорично не е довело до вреди за дружеството от дейността на ликвидатора.

            По мнение на съда и след проверка на обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на дружеството в ликвидация не се установяват важни причини, които да мотивират извод за освобождаване на назначения ликвидатор по реда на  чл. 266 ал. 4 ТЗ и замяната му с друго лице. В този смисъл изнесеното в молбата не отговаря на действителното положение. Не се установи ликвидаторът да е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си, както и действията му да създават пречки за провеждане на ликвидацията. Обратното, представят се доказателства установяващи, че последният е изпълнявал и към момента изпълнява посочените в закона задължения, свързани с целта на ликвидационното производство.

  По тези съображения се налага крайния извод за неоснователност на молбата, която следва да се отхвърли, тъй като не са налице законовите основания за освобождаване на ликвидатора А.И.П. от заеманата длъжност.

  Ето защо съдът

 

        Р Е Ш И

 

  ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.И.П., ЕГН **********, с която се иска да бъде освободен А.И.П. като ликвидатор на "Ист Ком" ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* и назначаване на молителя за такъв, а ако бъде преценено, че последният не е подходящ да бъде назначен за ликвидатор В В К или при условията на евентуалност да бъде назначен Д.И.П. за втори ликвидатор на дружеството.

 

  Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Апелативен съд-Бургас.

 

 

 

 

                                                                            Съдия: