Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
П., 28.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -
Гражданска колегия, в открито заседание на 05.08.2020 г., Х-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Камелия Ненкова
при
секретаря Божура Антонова като разгледа гр.дело № 1622 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото e образувано по искова молба на „Мого България”- ООД, вписано в ТР към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Ирина Георгиева, чрез пълномощник юрисконсулт К.И.К., редовно упълномощена, с пълномощно peг. №*****/15.10.2019 г. на нотариус Р. Богданов, peг. № 273, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д.”, №** *с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Ц.Ш.” N940 ет. 8 срещу С.О.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1946,61 лева, от които:42,38 незаплатена главница по лизингови вноски; 523,65 лева незаплатена лихва по лизингови вноски; 0,28 лева неустойка за забавени плащания;720,30 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател; 660,00 лева разходи заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив. Исковете са сс правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД
Ищецът твърди, че исковата молба е
депозирана във връзка с връчено му на 20.02.2020 г. съобщение по ч.г.д.№6729/2019
г. по описа на PC П., с което му бил даден едномесечен срок на основание чл.
415 (1) т.1 от ГПК за предявяване на иск срещу С.О.Т. за установяване на
вземането, за което била издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д.
Посочва, че на 21.08.2018 г. между
„Мого България“-ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД),
ЕИК *********, в качеството на Лизингодател, и С.О.Т., в качеството на
Лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността №*********. В изпълнение на задълженията си
Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя
лек автомобил марка „****" модел „****", идентификационен номер на
рама *****************.,; peг.№. ** **** **, е предоставил ползването му на
Лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
Лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните разходи и договорената
първоначална вноска. Размерът на финансирането е 6 800,00 лева. Посочва, че
всички съществени условия сa подробно описани в Договора, приетите от клиента
Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Посочва, че е договорен срок от 84
месеца, изтичащ на 05.08.2025 г. съгласно приложения Погасителен план -
неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен
процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от
240,10 лева.
Лизингополучателят бил преустановил
плащания по Договора, като последното постъпило частично плащане е от
09/11/2018 г., с което е изпаднал в неизпълнение. Същевременно
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 16.01.2019 г., на
която дата след връчено изявление от Лизингодателя за разваляне на Договора
поради неизпълнение лизинговият актив бил върнат във владение на собственика -
Лизингодател и бил съставен Приемо-предавателен протокол между страните.
Посочва, че на основание чл. чл. 345
от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода,
през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи
заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от трета (с
падеж 05.11,2018 г.) до пета (с падеж 05.01.2019 г.) включително и шеста
частично (за период от 06.01.2019 г. до 16.01.2019 г.) в общ размер от 566,03
лева, в това число главница в размер на 42,38 лева и възнаградителна лихва в
размер на 523,65 лева.
Посочва, че на основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до пета вноска
е начислена неустойка в размер на 0,28 лева към датата на прекратяване на
договора - за период от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г. Неустойката е начислена
както следва: за забава в плащането на трета вноска за периода от 05.11.2018 г.
до 16.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,03 лева;за
забава в плащането на четвърта вноска за периода от 05.12.2018 г. до 16.01.2019
г. върху съответната част от главницата в размер 0,20 лева; за забава в
плащането на петс вноска за периода от 05.01.2019 г. до 16.01.2019 г. върху
съответната част от главницата в размер 0,05 лева;
Твърди, че на основание чл.15.5 от
приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на
Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
720,30 лева, дължима еднократно към
датата на прекратяване на договора-16.01.20219 г., формирана като сбор
от три месечни вноски, всяка една в размер на 240,10 лева. На следващо място са
описани разходите за възстановяване на владението на лизинговия амтомобил. Моли
се, съдът да приеме за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от
1946,61 лева, от които:42,38 незаплатена главница по лизингови вноски;523,65
лева незаплатена лихва по лизингови вноски;0,28 лева неустойка за забавени
плащания;720,30 лева неустойка за прекратяване по вина на
Лизингополучател;660,00 лева разходи заплатени от Лизингодателя за
възстановяване на владението на Лизинговия актив; Претендират се разноски.
В законоустановения срок, ответникът
чрез процесуалния си представител Р.К. ***, с адрес за призоваване град П., ул.
’’Т.” №46, ет.3 е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който твърди,
че бил получил съобщение от районен съд град П., че срещу него било образувано
гражданско дело № 1622 по описа на Пернишкия районен съд за 2020г. Делото било
заведено от „Мого България” ООД град С., с ЕИК:*********, което претендирало,
че ответникът дължал на ищцовото дружество сумата от 1946,61/хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лева от които
42,38/четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - незаплатена главница
по лизингови вноски; 523,65/петстотин
двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/лева - незаплатена лихва по
лизингови вноски; 0,28/двадесет и осем стотинки/ - неустойка за забавени
плащания; 720,30/седемстотин и двадесет лева и тридесет стотинки/ лева -
неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател и 660,00/шестотин и
шестдесет/ лева разходи, заплатени от Лизингодателя за възстановяване на
владението на Лизинговия актив, както и разноски по делото на базата на факта,
че ответникът сключил с „Мого България” ЕООД, към настоящия момент ООД, договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост №*********.
Размерът на финансирането по договора било 6800 /шест хиляди и осемстотин/
лева. Срокът на договора бил за 84/осемдесет и четири/ месеца и изтичал на
05.08.2025година, като в същия бил фиксиран лихвен процент в размер на 39,60%
/тридесет и девет цяло и шестдесет процента/ за целия период на договора и
месечни анюитетни вноски от 240,10/двеста и четиридесет лева и десет стотинки/.
Въпросният договор бил сключен на 21.08.2019година.
Твърди, че що се касаело до законодателната
възможност за завеждане на такава искова претенция, то законът я позволявал, но що се касаело до
посочените в нея правни основания, счита, че същата била неправилна и
незаконосъобразна поради следните съображения и излага следните доводи: виждайки
, че не може да се справя с вноските по лизинга, а и факта, че договорът, който
бил подписал бил напълно неизгоден за него, ответникът спрял да плаща през 11
месец на 2018 година и уведомил за това ищеца, като искал същият да отиде и да
си вземе автомобила. Твърди, че по неизвестни за ответника причини, ищецът
изпратил свой представител чак на 16.01.2019 година, който взел автомобила без
никакви проблеми. Междувременно през времето, през което ищецът не бил дошъл да
прибере автомобила си, той не бил ползван от ответника. Това, че е бил при него
не означавало, че същият го е ползвал и такава една презумция би трябвало да се
докаже от ищеца по делото. Твърди, че считал, че същият не бил дошъл да вземе
веднага автомобила, за да мине време и да може да претендира посочените в
исковата молба суми, от които било видно, че главницата е само в размер на
42,38лева, а всичко останало било лихви и други „разни” суми. Твърди, че не му
било известно каква била тази фирма, която прибирала автомобила и на нея й се
заплащала някаква огромна сума, за която нямала и оправдателен документ за
цялата, като това можело да извърши представител на ищеца. Смята, че договорът
имал в себе си порок още при подписването му, защото лихвата която била
договорена по същия, била извън пределите на законодопустимата такава и била
прекомерна, за което съдът трябвало да се произнесе. Твърди, че фактът, че в
договора било записано, че въпреки уговорената огромна лихва лизингополучателят
нямал нищо против, не било основание за непроизнасяне в тази посока. Видно било
от договора, че за получената лизингова сума в размер на 6800лева, ответникът е
трябвало да възстанови на ищеца сумата от 20056,20лева или да заплати
13256,20лева лихва, която била два пъти колкото главницата. Твърди, че през
времето от момента на вземане на автомобила до завеждане на исковата претенция,
никой по никакъв начин не бил търсил ответника и не го бил уведомявал за
претенциите си. Смята, че към настоящия момент не дължал нищо на ищеца по
делото и посочените претенции били незаконосъобразни. Поради всичко това смята,
че исковата претенция е незоконосъобразна и неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло. Претендира направените
по делото разноски.
Ищецът е представил по делото
писмени доказателства, приети от съда, както следва:ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ
№ ********* СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ЛИЗИНГОВИЯ
АКТИВ, Погасителен план,Общи
условия,Тарифа към общите условия,Декларация за съгласие за обработване на
лични данни Пълномощно за застраховане,Декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3
от ЗМИП Приемо-предавателен протокол, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити;Уведомление за прекратяване на Договор за финансов лизинг N9*********.
Приемо - предавателен протокол от 16.01.2019 г., Договор за поръчка от
06.06.2017 г. между „Мого България”- ЕООД и „Ем Би Кей Груп”- ЕООД и фактура№**********/24.01.2019
г.
По делото е била допусната и изслушана
и съдебно - счетоводна експертиза, дала
отговор на поставените в исковата молба въпроси, допълнени и от съда. По делото
са били събрани и допълнителни гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел на страната на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Исковете са допустими като
установителни, има идентичност между вземането , така, както е описано в
заповедта за плащане, и това – предмет на нарочната искова молба.
При тези факти, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: в доклада си, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на страните в производството, както следва: В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните ВАЛИДЕН договор за финансов лизинг, съдържанието и предмета на същия права и задължения на страните по договора, както и че ищецът е изправна страна по договора и валидно е предоставил на ответника вещта, предмет на договора. Ищецът следва да докаже съдържанието на това облигационно правоотношение, в това число– цена и падеж на вземанията. Ищецът следва да докаже, че е предоставил вещта, предмет на договора, на ответника, във вида и начина, съобразно договора, като последният е ползвал същата, при което се дължи претендираната стойност, в това число и претенциите за неустойки и лихви, както и размерът на същите. В тежест на ищеца е да докаже и достигнало до ответника валидно изявление за прекратяване на договора по вина на ответника. Ищецът следва да докаже и че е направил и претендираните допълнителни разноски, свързнаи с връщане на автомобила в патримониума на Дружеството, липсата на съдействие в тази насока от страна на ответника и размера на претендираните допълнителни разноски, във връзка с връщането на автомобила. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията по договора за лизинг, в това число че е заплащал сумите по лизинга, съобразно клаузите на договора, както и че не е дал повод за прекратяване на договора, като е оказал съдействие и при връщане на автомобила на лизингодателя. В тежест на ответника е да докаже и други правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи обстоятелства. Следва да се укаже на ответника, че при твърдение за неравноправни клаузи в договора, и в частност досежно лихвата следва да докаже неравноправността на същите.
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №********* на 21.08.2018 г. между
„Мого България"-ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в
ООД), ЕИК *********, в качеството на Лизингодател, и С.О.Т., в качеството на
Лизингополучател. Лизинговият актив представлява: марка и модел - **** ****
190, идентификационен номер на МПС - *****************, № на двигателя - **********.
Стойността на лизинга е с цена на МПС - 8000,00 лева; като стойност на лизинг -
8 000,00 лева; първоначална вноска - 1 200,00 лева; главница 6 800,00 лева.
Срокът на договора, съгласно чл. 3 от договора е бил уговорен за- 84 месеца.
Лихвеният процент е посочен - 39,60%, фиксиран за целия период на договора.
Общият разход по кредита, съгласно чл. 7, е възлизал на 13 256,20 лева лихва
върху главницата. Общата сума, дължима от лизингополучателя е сумата от 20 056,20 лева. Годишният процент
на разходите е в размер на 46,54 %. Първоначални разходи са разходи за регистрация на лизинговия актив в
КАТ, включително държавни такси 120,00 лева, които лизингополучателят заплаща
при сключване на договора. Съгласно чл. 15 от договора, към договора се
прилагат Общите условия към договора за финансов лизинг, приолжении по делото,
заедно с договора. Съгласно погасителния план погасителните вноски са платими
на 84 вноски на 5-то число в размер на 240,10 лева, с изключение на първата
вноска на 05.09.2018 г. в размер на 127,90 лева, също приложен по делото.
Съгласно чл. 8.7.7. от ОУ- Лизингополучателят са задължава да възстанови на лизингодателя, разноските, направени от Лизингодателя във връзка със запазване или възстановяване на държането или собствеността върху лизинговия актив, предмет на Договора, или разноските, свързани с воденето на спорове с трети лица относно държането или собствеността върху лизинговия актив.
Съгласно чл. 8.7.10. от ОУ
лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в срок от пет
работни дни от издаване на счетоводен документ, разходи направени от лизингодателя
във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при
прекратяване на договора поради неизпълнение на лизинговия актив, когато
лизингополучателя "'Г" ЛИЗИНГОВИЯ актив в сроковете и условията на
раздел 14, както и разходите, направени от лизингодателя при условията на чл.
14.5.
Съгласно чл. 15.1 от ОУ, при забава на плащане на
парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на
неустойка в размер на законната лихва върху неизплатената в срок сума за целия
период на забава- В случай на забава в изпълнение на задължението за връщане на
лизинговия актив, съгласно чл.15.3 от ОУ, лизингополучателят дължи неустойка за
ползване на лизинговия актив без основание за всеки започнат календарен месец,
следващ датата, на която лизингополучателят е следвало да върне актива до
датата на фактическото му връщане. Неустойката е в размер напоследната
лизингова вноска с настъпил падеж преди възникването на задължението за връщане
на лизинговия актив. При прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
съгл.чл. 15.5. от ОУ, последният дължи неустойка в размер на три лизингови
вноски. Неустойката се изчислява въз основа на последните три лизингови вноски
с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
Видно от СИЕ по делото, то от датата
на сключване на Договор за финансов лизинг № ********* - 21.08.2018 г. до
16.01.2019г. - датата на връщане на лизинговия актив, са платени общо 609,20
лева, по дати и суми посочени в таблицата в СИЕ, с което са погасени: 48,04
лева главница, 559,42 лева лихва по договор 1,74 лева лихва за просрочие.
В изпълнение на задълженията си
Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя
лек автомобил марка „****“, модел „****“, идентификационен номер на рама *****************.,;
peг.№. ** **** **, е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е
съставен приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят е заплатил авансово
първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на
финансирането е 6 800,00 лева.
По делото от прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице е установило, че Неплатената сума от датата на последната неплатена
лизингова вноска до 16.01.2019 г. - датата на връщане на лизинговия актив е
общо в размер на 1286,61 лева, посочени в колони 15, 16, 17 на таблица № 1 от
конставинта част на експертизата, от тях:
- 42,38 лева главница, частично по
погасителна вноска с падеж 05.11.2018 г.; погасителни вноски с падеж 05.12.2018
г., 05.01.2019 г. и частично - до 16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж
05.02.2019 г.
- 523,65 лева договорна/възнаградителна
лихва по погасителни вноски с падеж 05.12.2018 г., 05.01.2019 г. и частично -
до 16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж 05.02.2019 г.
- 0,28 лева неустойка за забава в
плащанията за периода от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г., изчислена с основен
лихвен процент плюс 10 пункта (общо 10% - основен лихвен процент равен на 0%)
- 720,30 лева неустойка за прекратяване
по вина на Лизингополучателя в размер на три лизингови вноски.
За сумата от 1286,61 лева е била издадена фактура N° **********/16.01.2019
г., осчетоводена като задължение на лизингополучателя.
От представения по делото Договор за
поръчка от 06.06.2017 г. между „Мого България”- ЕООД и „Ем Би Кей Груп”- ЕООД и
фактура№**********/24.01.2019 г. се установява, че съгласно- Договор за поръчка
от 06 юли 2017 г., сключен между „Мого България“- ЕООД, ЕИК ********* -
доверител и „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП" ЕООД – довереник, то същият е с предмет
„Довереникът приема да извърши от името и за сметка на доверителя всички
необходими действия за доброволно изземване на лизингови активи от длъжници на
доверителя ...". В анекс № 1 към договора са посочени възнагражденията при
възстановяване на активи за възстановяване на актив до 3,5 тона
възнаграждението е 500,00 лева; такса възстановяване на владение на активи
намиращи се извън територията на гр. С. - стандартна комисионна + 50 лева. От
цитираната фактура се установява, което е посочило в заключението си и вещото
лице П., че с фактура № **********/28.01.2019 г. на името на лизингололучателя
за разходи за възстановяване на владението на актива е посочена сумата от 660,00 лева, осчетоводена като
задължение на лизингололучателя. Сумата по фактура не е била платена към датата на експертизата.
По делото, от показанията на свидетеля -
ПЕНКО ПЕНКОВ ХРИСТОВ , управител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, се потъврждава, че между „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, и „Мого България“ ООД, има сключен договор, във
връзка с изземване на лизингови обекти, които не се плаща и евентуално събиране
на просрочени през 2016 г.. За конкретния случай свидетелят посочва, че негови
служители, след възлагане от „Мого България“ ООД е следвало да вземат намиращ
се у ответника Т. „Бус Форд транзит“,
поради просрочие над 45-50 дни, в плащанията. Посочва, че отишли на адреса на
лицето наблизо до П.. Разговаряли с него
за дължимите суми и тъй като последият
отказал да плаща, те са преминали към
изземване на актива. Пояснява, че
„Изземване на актива“ означава, че е подписан приемо-предавателен протокол, че
им давал буса. Също така сочи, че му е
било връчено уведомително писмо във връзка с размера на наличното просрочие.
Това уведомително се подписвало от „Мого България“ ООД и от ответника. Бил е
взет „процесния автомобил, като
ответикът е предал ключовете, всички документи - малък талон, документи преглед
и гражданска отговорност, и самият бус на служителите. След което автомобилът е
бил предаден на „Мого България“ ООД.
Видно от Приемо - предавателен протокол
от 16.01.2019 г. /стр. 41 от делото/, автомобилът е бил предаден от ответника
чрез негов представител. Видно от
уведомление за прекратяване на Договора за лизинг от 14.01.2019 г. /стр.
40 от делото/, Дружеството е прекратило договора, считано от датата на
получаване на уведомлението-като същото е било връчено на ответника, който се е
разписал и подписал /без собственоръчно да изпише дата/, като в уведомлението
са описани причините за прекратяването на договора, като са посочени
просрочените задължение и основанието за прекратяване- чл.13,5 от ОУ.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 06729 по описа на съда за 2019 г., по описа на ПРС, І гр. с. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, имащи за предмет същите вземания.
С договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение /чл. 342, ал. 2 ТЗ/. Независимо какъв е видът на лизинговия
договор – оперативен или финансов и в двата случая лизингополучателят има
задълженията на наемател, съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД – да плаща
лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизингованата
вещ, по поддържането и текущия й ремонт, и да върне вещта след изтичане срока
на договора /чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ/, като страните могат да уговорят и
допълнителни задължения по договора за лизинг, например прехвърляне на
собствеността върху лизингования обект след изтичане на срока на договора.
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за финансов лизинг № ********* - 21.08.2018 г. изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „****" модел „****", идентификационен номер на рама *****************.,; peг.№. ** **** **, е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол /стр. 12 от делото/. Лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането е 6 800,00 лева. Не се и спори по делото, че лизинговата вещ е предадена на ответника на същата дата, като за последния е възникнало задължението да заплаща посочените в погасителния план лизингови вноски. Установи се, че поради неплащане на дължимите лизинговите вноски, на основание чл. 13.5 от Общите условия към договора за лизинг, ищцовото дружество е прекратило договора, считано от получаване от ответника на уведомлението за прекратяване на Договора за лизинг от 14.01.2019 г. /стр. 40 от делото/-като същото е било връчено на ответника, който се е разписал и подписал /без собственоръчно да изпише дата/, като в уведомлението са описани причините за прекратяването на договора, и дължимте суми.Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните, ответникът не е заплатил следните суми по Договора: Неплатената сума от датата на последната неплатена лизингова вноска до 16.01.2019 г. - датата на връщане на лизинговия актив е общо в размер на 1286,61 лева, от тях:
- 42,38 лева главница, частично по
погасителна вноска с падеж 05.11.2018 г.; погасителни вноски с падеж 05.12.2018
г., 05.01.2019 г. и частично - до 16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж
05.02.2019 г.
- 523,65 лева договорна/възнаградителна
лихва по погасителни вноски с падеж 05.12.2018 г., 05.01.2019 г. и частично -
до 16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж 05.02.2019 г.
- 0,28 лева неустойка за забава в
плащанията за периода от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г., изчислена с основен
лихвен процент плюс 10 пункта (общо 10% - основен лихвен процент равен на 0%)
- 720,30 лева неустойка за прекратяване
по вина на Лизингополучателя в размер на три лизингови вноски
За сумата от 1286,61 лева е
издадена фактура № **********/16.01.2019
г., осчетоводена като задължение на лизингополучателя. Относно погасените
вноски следва да се посочи, че видно от заключението ответникът е погасил от
датата на сключване на Договор за финансов лизинг № ********* - 21.08.2018 г.
до 16.01.2019г. - датата на връщане на лизинговия актив, са платени общо 609,20
лева, с което са погасени:48,04 лева главница, 559,42 лева лихва по договор
1,74 лева лихва за просрочие.
Видно от СИЕ, то относно лихвите е посочено, че основният лихвен процент обявяван от Българската народна банка, изчисляван съгласно "Методика за определяне на основен лихвен процент“, считано от 01.02.2016 г. и към датата на експертизата е в размер на 0,00 (нула) %. Договорната/възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг № ********* е в размер на 39,60% или надвишава основния лихвен процент с 39,60%. Годишният процент на разходите съгласно договора е в размер на 46,54 % и не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, която към датата на договора е била 10,00% или петкратният и размер е 50,00%. Като тук във връзка с възрженията на ответника за нищожност на посочената клауза, и в писмената защита на процесуалния представител на ищеца е посочено, че договорената лихва е в размер на 41,16% годишно при ГПР 48,78 %, което отговаря на поставените от закона ограничения. Тук следва да се посочи, че законодателят е установил границата в чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит - „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Следователно не е налице твърдяното противоречие с добрите нрави, доколкото не се надвишават тези стойности /в този АРГ. см. Опр. По в.ч.гр.д. 308/2020 г. на ПОС и Опр. №426/2020 г. на ПОС./. Следователно, съдът намира възраженията в посочения смисъл за неоснователни.
На следващо място, липсват
доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест съгласно
правилата за разпределението й в гражданския процес, на ищеца да са изплатени
посочените суми, поради което и съдът намира за доказани исковете за заплащане
на 42,38 лева главница, частично по погасителна вноска с падеж 05.11.2018 г.;
погасителни вноски с падеж 05.12.2018 г., 05.01.2019 г. и частично - до
16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж 05.02.2019 г. и 523,65 лева
договорна/възнаградителна лихва по погасителни вноски с падеж 05.12.2018 г.,
05.01.2019 г. и частично - до 16.01.2019 г. по погасителна вноска с падеж
05.02.2019 г.Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането, като
законна последица от уважаване на иска за главница.
По исковете за неустойки за забава и за прекратяване :
Щом договорът е прекратен по вина
на ответника, налице е основанието по
чл. 15.1 от договора, за начисляване на неустойка за забава върху всяка от
вноските от датата на падеж до датата на прекратяването на договора; налице е и
хипотеза по чл. 15. 5 от договора, следователно за ответника е възникнало
задължение да плати 0,28 лева неустойка за забава в плащанията за периода от
05.11.2018 г. до 16.01.2019 г., изчислена с основен лихвен процент плюс 10
пункта (общо 10% - основен лихвен процент равен на 0%)
- 720,30 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя в размер на три лизингови вноски. Неустойката по чл. 15.5 от ОУ обезпечава интереса на Кредитора от реално изпълнение на задълженията за заплащане на лизингови вноски. Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора (така: решение № 253/08.01.2015 г. по т. д. № 3881/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 147/29.10.2014 г. по т. д. № 2953/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 122/22.01.2015 г. по т. д. № 3137/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 220/10.02.2015 г. по т. д. № 4028/2013 г. на ВКС, I т. о. И Решение №47/28.05.2015 по дело №389/2014 на ВКС, ТК, II т.о. на ВКС). В резултат на разваляне на договора Лизингодателят не само престава да извлича печалба от конкретната договорна връзка, но и може да загуби и направената инвестиция. В този см. Виж Определение по в.гр. дело № 308 по описа за 2020 г. на ПОС, където е посочено, като е отменено разпореждане на настоящия съдия –докладчик, по частно гр.дело №981/2020 г. на ПРС, досежно сходен казус, във връзка с неравноправността на посочените клаузи, като въззивната инстанция, е посочила, следните аргументи за отмяна-„Договорът е сключен с ответника в качеството му на физическо лице ,като предвид липсата на твърдения и доказателства автомобилът да е предназначен за извършване на Т. или професионална дейност или във връзка с упражняване на Т. или професионална дейност от лизингополучателя,то последният има качеството „потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т.1 от ЗЗП. С оглед на това му качество, сключеният договор за финансов лизинг се определя като „финансова услуга“ по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на ЗЗП и лизингополучателят се полза от защитата по чл.143 от ЗПП. В същия смисъл е и решение № 188/09.05.2016год., постановено по гр.дело № 1787/2014год. на ВКС.
Въззивният съд намира, че изводът на районният съд, че клаузата на т. 15. 5 от ОУ, предвиждаща неустойка за прекратяване на договора е неравноправна, е неправилен. Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата,която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,като съгласно чл.145 от ЗПП .неравноправността се преценява към момента на сключване на договора при вземане предвид вида на стоката и услугата -предмет на договора,всички обстоятелства .свързани с неговото сключване ,както и всички останали клаузи на договора или друг договор , от който той зависи, а според чл.146 от ЗЗП,неравноправните клаузи в договора са нищожни. С подписване на договора за финансов лизинг и ОУ към него потребителят е поел задължение и се е съгласил при предсрочно прекратяване на договора да заплати на заявителя -лизингодател неустойка в размер на три лизингови вноски към момента на прекратяване на договора. При изначално уговорен праг на неустойката и възможност същата да бъде определена/три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора/, следва извод ,че тази клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и лизингодателя, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Основното задължение на потребителя по договор за финансови лизинг е да заплаща лизинговите вноски съгласно погасителния план .Уговорената неустойка обезпечава възстановяване вредите от неизпълнението на това задължение , водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността лизингодателя да получи лизинговите вноски, дължими се за периода от прекратяване на договора до неговия краен срок. Неустойката не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на лизингодателя ,тъй като базата за нейното изчисляване е изначално и пределно ясен- три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.“. Предвид и изложеното, съдът намира, че следва да се съобрази с практиката на горестоящата инстанция, като и по изложените доводи, заключи, че претенциите за неустойки за доказани по делото, както по основание, така и по размер, а възраженията, наведени в тази насока от ответната страна, съдът намира, че следва да остави без уважение, като неосонвателни такива, като приеме, че неусйката не излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира за основателно обаче възражението на ответника –за нищожност на клаузата на чл. 8.7.10 от договора, предвиждаща едностранното определяне на разходи на репатриране на лизингования актив по почин на лизингодателя. За договора се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит, по силата на чл. 3 ал. 3 от същия, като приложима е редакцията към датата на сключването . Тази редакция е тази, обнародвана в ДВ , бр. 59 от 29.07.2016г. По силата на договорката между страните , ответникът дължи „разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяването на държането на лизингови актив „ , което задължение не е определено по размера си в договора – няма точен размер; в представеното копие от тарифата , такава такса отсъства по размер, като за докаже размера , ищеца се базира на договор между него и трето лице, приложен по делото. Същевременно обаче , според чл. 10 ал. 2 от ЗПК „ Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“ , а според чл. 10А ал. 4 от същия закон, „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“. Следователно , чрез клаузата на чл. 8.7.10 от договора са заобиколени изискванията на ЗПК, заложени в 10 ал. 2 и чл. 10А ал. 4, което релевира нищожността и на основанието по чл. 21 ал. 2 от ЗПК . Следователо искът за заплащане на сумата от 660,00 лева разходи заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив съдът намира за неоснователен и в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена. В допълнение би могло да се посочи и че съгласно чл. 14.1 от Общите условия, лизингополучателят е длъжен в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ на място посочено от лизингодателя, като е уговорено, че транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на лизингополучателя. В чл. 14.4 от ОУ, е уговорено, че в случай, че лизинговия актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от ОУ срок, лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл. 14.1. от ОУ от негово име и за негова сметка. А, съгласно чл. 14.5 когато задължението по чл. 14.1 не бъде изпълнено, лизингодателят има право да обяви лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия по принудително изпълнение, като разноските в тази връзка са за сметка на лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, каквото твърдение е въведено от ищеца, се прилагат последиците на чл. 8.7.10 от Общите условия, а именно, че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя разходите, направени от последния във връзка с възстановяване на държането на лизинговия актив. Установи се по делото, че ищцовото дружество е издало фактура на трето неучастващо по делото лице – „Ем Би Кей Груп“ ЕООД, сумата от общо 660 лева – разходи за възстановяване на автомобила начислени по фактура № **********/28.01.2019 г. , незаплатена към изготвяне на СИЕ. Безспорно по делото се установи, че договорът е прекратен с уведомление, връчено лично на ответника на 16.01.2019 г., като в същото уведомление са включени и разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 660 лева, т.е. на ответника не е предоставена възможността предвидена в чл. 14.1 от Общите условия към договора за лизинг в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ, като напротив протоколът за предаване е от същата дата-16.01.2019 г. /стр.41 от делото/, като видно и от разпита на свидетеля по делото, то отвеникът доброволно е предал както автомобила, така и докуминтите за същия. Ищецът не твърди, а и не доказва на ответника да му е бил предоставен двудневния срок за доброволно връщане на лизинговата вещ, като по този начин незаконосъобразно е натоварен с разходи в размер на сумата от 660 лева.
Разноски:
Разноските се понасят от ответника пропорционално на уважената част от исковете. Съдът е уважил претенцията за сумата от общо- 1286,61 лв., като я е намерил за неоснователна за сумата от 660 лева или за разликата до 1946, 61 лева. Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както следва /стр.168 от делото/- държавна такса – 38, 93 лева, депозит на СИЕ- 180 ЛЕВА, възнаграждение за юк- 100 лева, извършени в исковото производсто, като претендира и разноските по заповедното производство ч.гр.д.№ 06729 по описа на съда за 2019 г.- 38,93 лв. /тридесет и осем лева и 93ст./ за държавна такса и в размер на сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Или общата сума претендирани разноски възлиза на 407,86 лева. Съобразно уважената част от исковето, същият има право на разноски за сумата от – 269,57 лева. Ответникът, който по делото е бил представляван от упълномощен представител, също има право на разноски, съобразон отхвърлената част на исковата претенция или същата е отхвърлена за сумата о т660 лева, като ответникът претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК /стр.109 от делото/ в размер на минималното предвидено в НАРЕДБАТА възнаграждение за адвокат или за 300 лева, като съобразно отхърлената част на исковете, същия има право на разноски в размер на сумата от 101, 71 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С.О.Т., с ЕГН: **********, с адрес ***, че в отношенията между страните същият ДЪЛЖИ на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.1113,район Изгрев,ж.к.Изток,бул.Доктор Г.М. Д. №** *и адрес за коренспонденция : гр.С. 1750,район Младост,бул.Ц.Ш. №40,ет.8, представител И.Х.Г., следните суми по сключен между страните -Договор за финансов лизинг № ********* от 21.08.2018 г.: сумата от 42,38 лв. / четиридесет и два лева и 38 ст./ , представляваща непогасена главница по падежирали лизингови вноски по Договор за финансов лизинг №********* от 21.08.2018 г.,сумата от 523,65 лв. /петстотин двадесет и три лева и 65 ст./, представляваща договорна лихва по падежиралите лизингови вноски, сумата от 0,28 лв. /двадесет и осем ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г., и сумата от 720,30лв. /седемдесет и двадесет лева и 30 ст./, представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 06729 по описа на съда за 2019 г. , ведно законната лихва, върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, в ЧАСТТА, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че С.О.Т., с ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.1113,район Изгрев,ж.к.Изток,бул.Доктор Г.М. Д. №** *и адрес за коренспонденция : гр.С. 1750,район Младост,бул.Ц.Ш. №40,ет.8, представител И.Х.Г., сумата от 660,00 лева –разходи, заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив, предоставен на ответника по Договор за финансов лизинг №********* от 21.08.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.Т., с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.1113,район Изгрев,ж.к.Изток,бул.Доктор Г.М. Д. №** *и адрес за коренспонденция : гр.С. 1750,район Младост,бул.Ц.Ш. №40,ет.8, представител И.Х.Г., сумата от 269,57 лева, разноски в производството, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.1113,район Изгрев,ж.к.Изток,бул.Доктор Г.М. Д. №** *и адрес за коренспонденция: гр.С. 1750,район Младост,бул.Ц.Ш. №40,ет.8, представител И.Х.Г. ДА ЗАПЛАТИ на С.О.Т., с ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 101, 71 лева, разноски в производството, съобразно отхвърлената част от исковето.
Решението се обжалва пред състав на
Окръжен съд П. в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 06729 по описа на съда за 2019 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: