Присъда по дело №442/2017 на Районен съд - Ботевград

                  М  О  Т  И  В  И

                  към присъда по НОХД № 442/2017 година

                  по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                   Подсъдимият В.Т.Н.,роден на ***г***,с постоянен адрес ***,българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работещ като „старши техник поддръжка" към търговско дружество „***" ЕООД, неосъждан , ЕГН **********,е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр ал.1 от НК за  това, че на 24.10.2013г. в с.Т., област Софийска се е заканил с убийство на В.Р.Й., ЕГН **********,***, с думите :„Ей сега ще те гръмна и ще те убия", след което е опрял в областта на главата му газов пистолет, марка „ZORAKI", модел 914, с №***, 9мм, и това заканване би могло да възбуди у В.Р.Й., с ЕГН ********** ***, основателен страх за осъществяването му .

                  В съдебно заседание представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия В.Т.Н. за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и счита, че в хода на досъдебното и съдебно следствие по наказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказва, че подсъдимия е извършил престъплението повдиганото му от държавното обвинение, при фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Прокурорът моли да бъде признат подсъдимия В.Т.Н. за виновен, за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК, за това, че на 24.10.2013 г. в с.Т., област Софийска се е заканил с убийство на В.Р.Й., ЕГН **********,*** с думите : „Ей сега ще те гръмна и ще те убия“, след което е опрял в областта на главата му газов пистолет, марка „ZORAKI“, модел 914, с №***, 9мм, и това заканване би могло да възбуди  у В.Р.Й. основателен страх за осъществяването му.Прокурорът излага съображения,че предявеното обвинение от прокуратурата срещу подсъдимия В.Т.Н. е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствата събрани в хода на съдебното следствие – показанията на разпитаните свидетели, съдебно-психиатричната експертиза, протокол за доброволно предаване и в конкретният случай заканата с убийство отправена спрямо пострадалия св.В.Й. е с действия и с думи, които са били от естество не само да възбудят страх у засегнатия, но и действително са възбудили такъв.Прокурорът изтъква,че за съставомерността на деянието като престъпление по чл.144, ал.3  вр. ал.1 от НК е достатъчно използваните от подсъдимия думи и действия да са от естество да възбудят страх у пострадалия, като в случая подсъдимият е осъществил и резултата – възбудил е основателен страх у пострадалия за осъществяването на заканите с убийство. Прокурорът изтъква,че по отношение на пострадалия Й. от подсъдимия Н. са предприети действия и са изречени думи с насочен пистолет: „Ей сега ще те гръмна и ще те убия", като заканите реално са възбудили основателен страх у пострадалия за осъществяването им,като свидетелство за това, че пострадалия Й. е преживял състояние на стрес и уплаха от заканите с убийство, отправени му от подсъдимия са предприетите от свидетеля и неговия син св.М.Й., след като последния видял, че подсъдимия Н. заредил пистолет и го насочил към главата на баща му, издърпал пистолета от ръцете му и застанал между него и св.В.Й.,  след което последния незабавно позвънил на единен телефон за спешни повиквания 112 и съобщил за действията на подсъдимия. Прокурорът изтъква,че предприетите от пострадалия В.Й. действия красноречиво и недвусмислено говорят за емоционалното му състояние по преживян стрес и уплаха, с оглед на реално възприетите закани с убийство спрямо личността му,като при подробен и задълбочен анализ, следва да се отчете и последователността и безпротиворечивостта на пострадалия и неговия син при излагане на съществените факти пред съда, а именно, същите във всички стадии на наказателния процес пресъздават една и съща фактическата обстановка. Прокурорът отбелязва,че за състоянието на пострадалия говорят и показанията дадени в съдебно заседание от полицейските служители М.Х.П., Л.Л.  и И.И.Ц., че В.Й. е бил уплашен, както и че не са установили на място В.Й. да е употребил алкохол, каквато защитна теза излага подсъдимия, но всичките полицейски служители безкомпромисно сочат в показанията си, че свидетелката В.В. е била видимо пияна. Прокурорът счита,че в тази насока не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели Р.Л., Г.И. и В.В., които показания са противоречиви и взаимно изключващи се.Прокурорът отбелязва,че въпреки очните ставки между Г.И. и В.В. е останало противоречието в показанията им, кой е преместил автомобила, този процесен автомобил заради който е възникнал процесния инцидент,като в тази насока е противоречието и в обясненията на Р.Л., че подсъдимия към момента на деянието е притежавал лек автомобил „Мерцедес“, а не „Фолксваген“, който много добре го описва като марка,като това е в противоречие с показанията на св.Й.П.Н. и св.Г.И., че същия е бил на инкриминираната дата с лек автомобил „Мерцедес“. Прокурорът изтъква,че всичко това от своя страна сочи на манипулиране на тези свидетели от подсъдимия във възприетата от него защитна теза,като се доказва и с извършената очна ставка между подсъдимия и полицейския служител св.С.И. безспорно и безпротиворечиво, че подсъдимия Н. е обяснил, че „с газовия пистолет е искал да изплаши комшията си В.Р.Й., което е написано в протокола за доброволно предаване,като именно това обяснение на подсъдимия Н. е отразено лично от него в протокола за доброволно предаване от 24.10.2013г., когато лично той е предал газовия пистолет.Прокурорът отбелязва относно приетата съдебно-психиатрична експертиза, че отправените закани са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им спрямо пострадалия В.Й., но в конкретния случай най-вероятно не са възбудили основателен страх и счита, че това становище е неправилно и независимо заявеното от вещото лице, че в конкретния случай отправената закана не е възбудила основателен страх у пострадалия, то същото противоречи на събраните по делото обвинителни доказателства. Прокурорът изтъква също,че изискването на състава на чл.144, ал.3 от НК е само в посока отправената закана да е годна да възбуди такъв страх т.е. да създава у пострадалото лице възможност, възприятие или преживяване, което да го кара да мисли, че същата би могла да бъде изпълнена, каквито доказателства безспорно са събрани в хода на съдебното следствие и именно поведението на подсъдимия Н. с думите : „Ей сега ще те гръмна и ще те убия” е обективирал заканата за убийство спрямо пострадалия В.Й., като тези негови думи са възприети от Й. и са могли да възбудят у него основателен страх от осъществяването им. Прокурорът отбелязва,че в конкретния случай обвинението е за заплашване, чрез думи,т.е. вербално психическо въздействие върху обекта на престъплението, което застрашава правнозащитната му сфера и следователно заканите за физическо унищожаване на св.В.Й. несъмнено е създала у него основателен страх от извършване на престъплението,като за това сочат и конкретната обстановка на изричане на думите, категоричния начин, по който е била отправена заканата, заплашителния и агресивен вид на подсъдимия, използвайки оръжие, като по този начин заплашения незабавно е потърсил помощ, сезирайки за действията на подсъдимия чрез единния телефонен номер за спешни повиквания 112. Прокурорът моли да бъде постановена присъда, като бъде признат подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и му бъде наложено наказание една година „лишаване от свобода“, което да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като направените разноски се възложат на подсъдимия.

                             Защитникът на подсъдимия В.Т.Н. – адвокат Г.З. от САК в съдебно заседание изразява учудване от становището на прокуратурата за поддържане на обвинителния акт след събраните доказателства, които сочат коренно различна и оневиняваща обвинението обстоятелства и обстановка. Адвокат З. отбелязва учудващите близки отношения и разговори и отношения на прокуратурата към свидетеля В.Р., демонстрирани по време на съдебното дирене в залата и обстоятелства, които априори се изключват с оглед  конституционната разпоредба за надзор на законност от страна на прокуратурата и еднакво третиране на свидетелски показания. Адвокат З. отбелязва,че подзащитния му не само се е изгорил, а се пече бавно и продължително вече 5 години вследствие на един скалъпен процес на човек, който в настоящото съдебно дирене е свидетел - В.Р. и сина му М.Й.,твърденията, на които намира за тотално противоречиви в различните фази на досъдебното производство и съдебното производство,обстоятелствата, които те сочат и които подкрепят обвинителната теза на обвинението се демонстрират от обвинението, но същевременно когато съгласно техните показния и писменно скрепени на досъдебното производство опровергават обвинителната теза интересно защо именно органа за надзорност, нито ги обсъжда, нито ги споделя, а даже не ги и споменава. Адвокат З. подробно и пространно цитира свидетелски показания както от досъдебното производство,така и от съдебно заседание, като ги анализира във връзка с доказването на конкретни факти от изложените фактически обстоятелства в обвинителния акт и намира за противоречиви редица свидетлски показания,които не доказват ясно и недвусмислено,че именно подзащитния му е извършил престъплението по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и моли да бъде постановена оправдателна присъда спрямо него.               

                          Подсъдимият В.Т.Н. в съдебно заседание не се признава за виновен за извършено престъпление  по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК, дава обяснения по делото,като излага своя версия за станалото и в последната си дума също заявява,че не е виновен и счита,че следва да бъде оправдан.

                  Съдът след като прецени събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна, а именно:

                 Св.В.Р.Й. и подсъдимия В.Т.Н. са съседи, като и двамата живеят в с.Т., Община Ботевград, на ул."Стубелска”.

                 На 24.10.2013г, св.В.Р.Й. почиствал улицата пред дома си от паднала шума,като там се намирал и неговия син-св.М.В.Й..Св.В.Й. направил коментар по отношение на намиращи се на улицата строителни материали, които били оставени от подсъдимия В.Н. и след известно време при двамата свидетели дошъл подсъдимия Н., който започнал да се кара със св.В.Й. по повод изказването му. Св.М.Й. се опитал да спре възникналия скандал между баща му и подсъдимия Н., като казал на св.В.Й. да се прибира в дома си. Малко след това подсъдимия В.Н. се обърнал към св.В.Й. с думите : „Ти какво си мислиш, искаш ли да те гръмна !", при което св.В.Й. му отвърнал с думите : „Как може да стане това нещо?",при което  подсъдимия Н. бързо се прибрал в двора си и след няколко секунди се върнал при св. В.Й. и св.М.Й., като носел в ръката си пистолет. Подсъдимият Н. се приближил в непосредствена близост до св.В.Й. и отправил към него закана с убийство с думите : „Ей сега ще те гръмна и ще те убия" като същевременно опрял носения от него пистолет в областта на главата му. Подсъдимият Н. задържал пистолета опрян в главата на св.В.Й. около няколко секунди, след което св.В.Й. инстинктивно го избутал и отдалечил от себе си с една-две крачки. В този момент св.М.Й. веднага се спуснал към баща си и подсъдимия Н., застанал между двамата и хванал двете ръце на подсъдимия Н., при което пистолета паднал на земята. Подсъдимият В.Н. вдигнал пистолета от земята, след което бързо се прибрал в дома си. След случилото се св.В.Й. веднага се обадил на тел. 112 и уведомил за случилото се,като на място пристигнали св.М.Х.П. и св.Л.П.Л.-полицейски служители при РУ-Ботевград. Св.В.Й. разказал за случилото се на полицейските служители св.М.П. и св.Л.Л., като изтъкнал факта, че е бил заплашен с убийство от подсъдимия Н. с пистолет. След известно време при полицейските служители дошъл и подсъдимия Н., който категорично отрекъл да е отправял закани към св.В.Й. с пистолет. По-късно на мястото на инцидента пристигнали и полицейските служители при РУ-Ботевград-свидетелите С.И.И. и И.И.Ц., след което св.В.Й. и подсъдимия В.Н. били уведомени,че следва  да отидат в сградата на РУ- Ботевград за изясняване на случая, където им били снети обяснения. По- късно същия ден подсъдимия В.Н. ***, където предал на св.С.И.И. газов пистолет, марка „ZORAKT, модел 914, с №***, 9мм, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 24.10.2013г. като дал обяснения, че с въпросния пистолет се е опитал да сплаши съседа си-св.В.Р.Й.. На следващия ден по повод съставения протокол за доброволно предаване, полицейски служител при РУ-Ботевград /КОС/ съставил на подсъдимия В.Т.Н. АУАН №238521 от 25.10.2013г. по ЗОБВВПИ , който подсъдимия Н. подписал без възражения.

                   От заключението на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните,се установява,че отправените на 24.10.2013г. закани от страна на подсъдимия В.Т.Н. спрямо св.В.Р.Й. са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, но най-вероятно не са възбудили основателен страх в конкретния случай относно осъществяването им.

 

                  Съдът приема от правна страна,че деянието на  подсъдимия е съставомерно за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и същият следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност.

                  От обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК от подсъдимия В.Т.Н.,а именно: на 24.10.2013г. в с.Т., област Софийска се е заканил с убийство на В.Р.Й., ЕГН ********** ***, с думите : „Ей сега ще те гръмна и ще те убия", след което е опрял в областта на главата му газов пистолет, марка „ZORAK1", модел 914, с №***, 9мм, и това заканване би могло да възбуди у В.Р.Й.,ЕГН ********** ***, основателен страх за осъществяването му. Установи се безспорно,че подсъдимия В.Т.Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като на 24.10.2013г. в с.Т., област Софийска подсъдимия Н. с отправената към пострадалия В.Р.Й. закана за убийство с думите : „Ей сега ще те гръмна и ще те убия" и последващите си действия - опрял в областта на главата на Р. газов пистолет, марка „ZORAKI", модел 914, с №***, 9мм, е обективиране чрез думи и действия  заканата с убийство спрямо В.Й., която е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването и. Заканата с убийство и последващите действия отправени от подсъдимия В.Н. спрямо В.Р.Й. биха могла да възбудят основателен страх у последния за осъществяването им, тъй като видно от поведението му, той е имал възможност да пристъпи към осъществяване на заканата, действал е с голяма агресия и настойчивост, без да се притеснява от присъствието на сина на св.В.Й. на мястото. Тези действия на подсъдимия и обстановката, в която са реализирани, са имали реалната възможност да възбудят основателен страх у св.Й. за живота му, тъй като от тях по недвусмислен начин е проявена възможността на подсъдимия да пристъпи към реализиране на заканата за убийство с опряния газов пистолет, марка „ZORAK1", модел 914, с №***, 9мм. в областта на главата му и в този смисъл съдът не възприма,като достоверен извода на вещото лице в заключението по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните, че отправените на 24.10.2013г. закани от страна на подсъдимия В.Т.Н. спрямо св.В.Р.Й. най-вероятно не са възбудили основателен страх в конкретния случай относно осъществяването им,тъй като не се подкрепя от останалите доказателства по делото.Съдът приема, че изпълнителното деяние се доказва от показанията на свидетелите В.Р.Й., М.В.Й., М.Х.П., Л.П.Л., М.Х.Д., С.И.И., И.И.Ц., Й.П.Н..В показанията си св.В.Р.Й. установява,че преди 5/пет/ години, през месец октомври почиствал улицата пред дома си в с.Т., на ул. „Стубелска“ № 3 и тъй като съседите му изхвърляли строителните отпадъци на тротоара, които седят с месеци , като почистил  шумата, я запалил с контролиран палеж и възразил,че му омръзнало да им чисти боклуците,след което  В. се появил и му казал : „Ти какво искаш от мен? Р. ми открадна ремаркето…..“ и на висок тон му се скарал и се обърнал към него с думите : „Искаш ли да видиш как ще те гръмна?“. Св.Й.  не очаквал такава реакция от него и го видял,че влиза в къщата си, а в този момент се бил облегнал на оградата на другия съсед,след което В. излязъл от входната врата на двора си, приближил се към него и го бутнал, като в последния момент нещо голямо прещракало до главата му и видял лъскав пистолет и когато насочил пистолета към него му казал „Ей, сега ще те гръмна, ще те убия...“.. Св.Й. поддържа,че се спречкали  с В.Н. и той инстинктивно го избутал,като  пистолета паднал на земята и в този момент сина му, който бил на няколко метра пред техния имот до неговата кола пресякъл улицата, изтичал към тях и застанал между него и В. и не се стигнало до саморазправа,а пистолета паднал в страни от В.. Св.Й. заявява,че подсъдимия В.Н. се уплашил, навел се и прибрал пистолета и избягал,като влязъл в къщата си, а той се прибрал също уплашен. Св.В.Й. установява,че след случая извикал полиция,но полицаите много се забавили и не искали да правят претърсване и изземване и се оказало, че подсъдимия е прехвърлил пистолета в двора на съседите, на В.Д., която е майка на Р.Л. и те укриват пистолета. Св.Й. установява също,че когато дошъл втория екип им казал, че има пистолет. Свидетелят заявява,че когато подсъдимия извадил срещу него пистолета нито В.Д., нито Р.Л. били там, а само сина му присъствал на мястото.Св.Й. твърди,че се опитал да спре колата, която видяла случая, но тя не спряла,а също се уплашила и майка с детска количка, която също не се спряла. Св.Й. установява,че впоследствие се оказало, че пистолета го е занесъл в полицията и когато отишъл да дава показания Р.Л. дошъл с неговата приятелка, с която живее на семейни начала и тя оставила на регистратурата един плик с пистолет. Св.В.Й. установява също,че през този  период изпитал страх и уплаха, поради което държи и до момента постоянно под ключ къщата, в която живее цялото му семейство и е притеснен за всички тези неща, разклатило му се здравето и той взел мерки за този страх, като ходил на лекар и психолози и по този повод се преместил да живея в София. Св.М.В.Й. установява в показанията си,че познава подсъдимия, тъй като са комшии и съученици и живее срещу тях в с.Т. и един ден през месец октомври на 2013 година баща му излязъл на улицата да чисти шумата на тротоара,като бил ядосан и си говорел на висок тон, че никой не го интересува нищо, че шумата отива в детската градина и там минават децата. Св. М.Й. твърди,че бил с баща си отвън на улицата. Свидетелят заявява,че комшията им В. помислил, че става дума за него и го попитал : „Какво искаш от мен?“ и той казал, че нищо не иска и да погледне, че цялата улица е в боклуци и той му казал : „Искаш ли да те гръмна сега?“ ,след което влязъл навътре и за секунди взел пистолет и излязъл с оръжието и го насочил в главата на баща му, като казал: „Ей, сега ще те гръмна!“.. Свидетелят установява,че  хванал Владо за ръцете или за ръката, и изблъскал пистолета от главата на баща му.Св.М.Й. твърди,че оръжието било никелово, лъскаво. Свидетелят установява,че застанал между двамата и се уплашил, тъй като за такова нещо не си заслужавало да се вади оръжие и В. му казал : „Марияне стой настрана, няма проблем между нас…“ и той му отвърнал, че му е баща и се сборичкали,при което хванал подсъдимия и пистолета паднал на земята под него, ритнал го да се махне, Владо се навел, взел го и си влязъл вътре с пистолета,като го хвърлил в  комшиите. Свидетелят установява също,че когато станал инцидента бил само той и минала една жена с количка и една кола, но никой не спрял и само той е свидетел. Св.М.Й. твърди,че баща му се изплашил,а подсъдимия си влязъл вътре, хвърлил оръжието в неговите комшии, запалил колата и тръгнал в посока Ботевград,а те се обадили на тел.112 и дошла патрулката,но него го нямало и след известно време се прибрал и дал обяснения на полицаите. Свидетелят установява,че след случая се появил стреса при баща му, започнал да вдига кръвното, с нервите не бил добре, много се ядосвал от самия случая, тъй като смятал,че оръжие не трябва да се вади. Св.М.Й. твърди,че Г. и Р. донесли на пейката пред полицията пистолета в един плик и казали, че са го намерили изхвърлен в техния двор, тъй като с подсъдимия ги дели една мрежа. Св. М.Х.Д. установява,че на 24.10.2013г. бил на работа и следобяд получил сигнал за възникнал скандал между съседи в с.Т. и изпратил дежурния патрул при РУ Ботевград в състав Л.Л. и М.П.,като впоследствие на място изпратил и мл.полицейски инспектор И.Ц. и С.И. за вземане на отношение. Свидетелите М.Х.П. и Л.П.Л. установяват в показанията си,че посетили адреса на 24.10.2013г. по сигнал за възникнал скандал между съседи и заварили В.Й. и сина му Мариан Й. и установили,че по повод струпана шума на тротоара,която била запалена и изгорена възникнал скандал между В.Й. и съседа му В.Т.Н. и след нанесени обиди от Й. към Н.,последния влязъл в гаража си,където е личния му автомобил,извадил пистолет и го насочил към В.Й.,като го заплашил,че ще го гръмне.Свидетелите установяват,че за случая научили от В.Й.,а подсъдимия Н. отричал да е изваждал и насочвал оръжие срещу Й..Свидетелите установяват също,че на мястото били В. и жената,с която сина и Р. живее на семейни начала – Г.,като В. била видимо пияна. Свидетелите установяват също,че снели обяснения от В.Й. и подсъдимия Н. и ги предупредили с протоколи по реда на чл.56 от ЗМВР. В показанията си св.И.И.Ц. и св. С.И.И. установяват,че на 24.10.2013г. следобяд били изпратени от ОДЧ при РУ Ботевград в с.Т.,област Софийска,ул.“Стубелска“ относно възникнал скандал,но скандала бил приключил и на място заварили колегите си Л.Л. и М.П.,В.Н. и В.Й.,като призовали лицата Н. *** и им снели обяснения.Свидетелите установяват,че В.Й. написал жалба,в която описал,че съседа му В.Н. му е отправил заплаха,че ще го гръмне и е насочил към него газов пистолет.Св.С.И.И. заявява,че по протокол за доброволно предаване от 24.10.2013г. подсъдимия В.Н. предал газов пистолет  марка „ZORAKI", модел 914, с №***, 9мм,но не си спомня дали някой му го е донесъл. Свидетелите установяват също,че въз основа на протокола за доброволно предаване на пистолета колегата им Иван Хубанов-мл.полицейски инспектор по КОС при РУ Ботевград съставил акт на подсъдимия Н. по ЗОБВВПИ. В показанията си св.Й.П.Н. установява,че познава подсъдимия,тъй като са колеги от фирма „Сенсата“ където работи и си спомня, че на въпросния ден му се обадил да пият  кафе и в момента, в който тръгнали към кафенето, му звъннал телефона и разбрал, че е кварталния на с.Т., който му казал, че има скандал и трябва да отидат и в момента когато отивали към тях, имало трима-четирима полицаи и имало разправия с комшията, който бил доста афектиран, превъзбуден и му се сторило, че е в нетрезво състояние, но не може да го докаже. Свидетелят твърди,че имало известни разправии, след което той казал, че трябва да ходи в районното управление в Ботевград и той го помолил да го остави пред къщи, и той отишъл в управлението. Св. Г.И.А. в показанията си установява,че познава подсъдимия,тъй като е живяла на семейни начала с негов съсед Р.Л. и към момента на деянието е живяла в с.Т.. Свидетелката знае за инцидент между подсъдимия и св. В.Й.  и твърди,че Васил бил в нетрезво състояние.Свидетелката установява,че видяла от прозореца огъня и веднага излязла на улицата с Р.,в момента, в който свекърва и отворила портата да вкарва колата и заявява,че свекърва и не е употребила алкохол и преместила автомобила. Св. Г.А. заявява,че В. имал лек автомобил, марка „Мерцедес“.Св.А. установява, че В.Р. няколко пъти объркал номера на полицията поради нетрезвото си състояние и В. му  направил забележка, тъй като го бил заплашил с кол преди това и  след обаждането на В.Р. на полицията, те били отвън и коментирали, след което си влезли навътре,а също и В. се прибрал у тях. Свидетелката твърди,че всички говорили с полицаите и им казали, че е обикновена селска разправия и няма смисъл да дават показания. В показанията си св.В.Д.В. разказва,че познава подсъдимия и  В.Р., тъй като са и съседи в с.Т. и знае за конфликт между тях преди пет години. Св.В.Д.В. установява, че когато са дошли полицаите казала, че съседа и В.Й. е напалил огън и е щял да запали колата и, след което пак имало случай да пали огън, по-висок и на ореха изгоряла шумата. Св.Д. твърди,че огънят бил висок и на половин метър от нейната кола,която е марка „Опел Корса“.Свидетелката знае,че В. има лек автомобил „Мерцедес“. Свидетелката твърди,че срещнала Г. и Р. на вратницата, тъй като се разкрещяла да слизат веднага и се засекли на вратницата. Свидетелката заявява,че когато се е запалил огъня, бил близо до „Корсата“ и внучката и  била с нея в кухнята и тя излязла и се качила на автомобила и го преместила.Св.Д. твърди също,че когато дошли полицаите дали показания. Св. Р.П.Л.  в показанията си установява,че познава В.,*** и знае за инцидент между него и В.Р.. Св.Р.Л. твърди,че  В. не се е заканвал на В. с убийство, че ще го убие и В. не бил уплашен, а налитал на кавга. Св.Л. заявява,че пистолетът В. му го дал когато пътувал. Св.Л. твърди,че първо дошли полицаите,след това и дознател. Свидетелят заявява, че имало голям огън на улицата и това наложило да се премести  лекия им автомобил „Опел Корса“,но не знае майка му  или племенницата му Г. са преместили колата. Свидетелят твърди,че освен В. друг не бил употребил алкохол и същия видимо бил пиян. Свидетелят установява,че пред полицията били двамата с Г..

                     Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелите В.Р.Й. и сина му М.Й.,които са обстоятелствени,взаимно допълващи се и непротиворечиви и които установяват в подробности извършеното деяние от подсъдимия.Тези показания се подкрепят и от показанията на полицейските служители,които посетили на място адреса в с.Т. по сигнал,а именно Л.Л. и М.П.,както и И.Ц. и С.И.,които също в пълнота излагат установените от тях фактически обстоятелства.Съдът възприема частично и показанията на  св.Й.П.Н.,в които установява,че същия ден бил с подсъдимия за да пият кафе и му звъннал кварталния,че трябва да отиде в полицията за изясняване на скандал.Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Д.В., Г.И.А. и Р.П.Л.,които са противоречиви и не установяват по ясен и недвусмислен начин фактическите обстоятелства,същите не са присъствали на инцидента и нямат преки впечатления от случилото се,а са излезли на улицата в един последващ момент,когато на място са пристигнали полицейските служители,при което показанията им се опровергават от останалите доказателства по делото.      

               В обяснението си подсъдимия В.Т.Н.

разказва за случилото се на24.10.2013г. като излага своя версия за станалото и заявява,че живеe на този адрес от 31 години и относно  скандала, заявява,че през есента на 2014 г. имало нападала шума и по-рано през деня излизал на кафе с приятел от с.Т. и видял, че Васил Й. бил запалил голям огън  и се бил подпрял на няколко метра от неговия вход, на оградата на съседа си и го обиждал,като му казвал : „..Мангала си е мангал…“ без никаква провокация от негова страна, без обида от негова страна. Подсъдимият В.Н. разказва за това,че започнал скандала между В. и Васил и видял, че пожара се подава на три метра от оградата и лекият му автомобил марка „Фолксваген пасат“е на 4 м. от пожара и решил да го паркира вътре. Подсъдимият твърди,че В. започнал с думите : „Всички са боклуци на тази улица, само аз чистя, този мръсен мангал да хване да си изхвърли боклука оттук…“,а в това време сина му М. му казал да се прибира и тъй като  уточнил, че мангала е В. ,той  излязъл да го попита какъв му е проблема с него,а той го попитал докога ще седи този боклук.Подсъдимият установява,че започнал да му обяснява, защо боклука не е изхвърлен, тъй като ремаркето било взето от Р.Л.. Подсъдимият заявява,че той му казал: „...ти не ми обяснявай, мръсен мангал…“ и продължил да го удря в областта по стомаха, където имал охлузвания и по блузата му имало сажди, след което му дръпнал кола, който държал и го хвърлил. Подсъдимият твърди,че М. продължил да го моли да се прибере и ако не бил М. щял да го наръчка в областта на стомаха, тъй като се опитвал да го удари. Подсъдимият разказва,че В.Р. започнал да вика, че са боклуци и убийци, и започнал да звъни на тел.112 и при  набиране на телефона, постоянно влизал и излизал в период от 15 минути. Подсъдимият установява,че седял със сина му и си говорел с него, а той казвал на сина си „Марияне не говори с този мръсен боклук…“ и на въпроса му дали ще идва някои и дали се е обадил на тел.112  , той му казал: „Сега ще видиш кой съм, какви връзки имам…“, и му казал също : „Владимире ти ще отидеш в небитието…“ и на въпроса му „Какво искаш да кажеш с това?“ и той му казал : „Сега ще видиш какво ще се случи…“ и „..Изчезвай мръсен боклук“ и в това време В., Р. и Г. го помолили да влезе вътре при тях да се успокои. Подсъдимият твърди,че М. също молил баща си да се прибере и му казал,че баща му е пиян. Подсъдимият установява,че след като влезнали в двора на В. и му сипали вода и кафе, и в един момент чул, че идват полицаите, които написали протоколи, и искали с дрегер за алкохол да го изпробват, но полицая отказал.Подсъдимият заявява,че не е присъствал при идването на втория екип,след това му се обадил кварталния и отишъл в полицията,като го попитали дали е имало такова нападение и дали притежава газов пистолет и той им казал, че има и  звъннал на Р. да го донесе, тъй като по рано му го бил дал, и след това го извикали за съставяне на акт, че не го е регистрирал. Подсъдимият твърди,че в районното управление му казали да напише обяснения и да не се кара повече с него, че знае  какъв е през годините. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,тъй като не излага обстоятелства относно извършеното от него престъпно деяние,а набляга на конфликтна ситуация със св.В.Р.,която така както я установява,не се доказва от останалите свидетелски показания и съдът я възприема като защитна версия,която цели да го представи в по-добра светлина и да го оневини.

                  От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като същия е съзнавал всички елементи от обективната му страна, неговия общественоопасен характер и последици и искал и целял тяхното настъпване.Подсъдимият е осъзнавал, че действията му и отправените словесни закани за убийство ще бъдат възприети от В.Р., че с думите и действията си демонстрира обективна възможност да изпълни тези закани и че това е могло да възбуди основателен страх у Р. за осъществяването им, като е искал да постигне този резултат.

                 Обвинението се доказва от показанията на свидетелите В.Р.Й., М.В.Й., М.Х.П., Л.П.Л., М.Х.Д., С.И.И., И.И.Ц.,Й.П.Н.,от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, от протокола за доброволно предаване на газовия пистолет,от справка за съдимост, характеристика и др.

                При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът отчете като като смекчаващи отговорността обстоятелства –чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и на основание чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъди на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”.

                Съдът приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК,като отложи изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила,като прие,че с оглед целите на чл.36 от НК не е наложително изтърпяване на наказанието ефективно и същите с оглед генералната и специална превенция на закона могат да бъдат постигнати и по този начин.

                Съдът счете,че така наложеното наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за изпълнение на целите на генералната и специална превенция на закона.

                 

                Съдът осъди. В.Т.Н., с ЕГН: **********,***, да заплати сумата в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, платими по сметка на ОДМВР-София.

                Съдът осъди. В.Т.Н., с ЕГН: **********,***, да заплати сумата в размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, за направени в съдебното производство разноски, платими в полза на Районен съд-Ботевград.

 

                  

                 По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №442/2017 година по описа на Ботевградски районен съд.

                                    

                                     

                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :