Решение по дело №365/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 321
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700365
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 321

 

гр. Враца,  12.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022 г. /двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова КАН дело № 365 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Б.е.Д.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от * С.И.Г., чрез пълномощника * Г.И.,  против Решение № 31/26.03.2022 г., постановено по АНД № 306/2021 г.  на  Районен съд – Козлодуй, потвърждаващо НП № К-029153/14.10.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като със същото на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение на чл. 5, ал. 2 от същия закон.  

В касационната жалба се поддържат изложените и пред районния съд доводи за недоказаност на описаното в санкционния акт нарушение. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на посоченото в чл. 5, ал. 2 от ЗПК задължение за всеки кредитор, като при формиране на изводите относно установената фактическа обстановка, въззивният съд не е направил задълбочен анализ, с необходимата прецизност на събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което не е констатирал, че в оспореното пред него НП липсва описание на нарушението, за да е ясно и точно за какво дружеството е санкционирано. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „КП“ при КЗП, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище с вх. № 2975/26.09.2022 г. за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника. По същество на спора е изложено съображение, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а оспореното решение е правилно и законосъобразно, с искане да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 31/26.03.2022 г., постановено по АНД № 306 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № К-029153/14.10.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение по   ЗПК и на основание чл. 45, ал. 1 от същия закон на „Б.е.Д.К.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с установените въз основа на доказателствата по делото факти, РС е приел, че непредоставянето на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), от който всеки потребител преди да бъде договорно обвързан, да получи необходимата информация за предлаганите му условия и да направи своя обоснован избор, представлява нарушение на изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗПК, както е приел и АНО в санкционния акт.

Съдът е обсъдил и института на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните убедителни и непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посоченото правно основание. В тази връзка доводите изложени в касационната жалба, че нарушението не е категорично доказано, тъй като потребителят не е изразил изрична воля да кандидатства за продукта са неоснователни. От представените и неоспорени писмени и гласни доказателства по делото, се установява наличието на устно обяснение на параметрите по искания кредит, както и информация за периода на кредита, размера на седмичната и/или месечната вноска, предоставена ръкописно на малък лист, но представена по този начин тази информация не покрива обема на задължението по  чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която разпоредба изисква информацията да се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно Приложение № 2.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с предоставянето на кредити, за които потребителите имат законовото право на пълна информация, в съответната форма за вземане на правилно решение, в условия на равнопоставеност, при избор на възможности относно получаване и погасяване на същите,.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/26.03.2022 г., постановено по АНД № 306/2021 г.  на  Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № К-029153/14.10.2021 г.  на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.

 

ОСЪЖДА „Б.е.Д.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.