№ 1707
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9055/16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 7708/24г. по описа на
Софийски районен съд, 125 с-в, (поправено с решение № 12082/19.06.2024г.) е уважен
предявеният от ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу ЗАД Далл Богг: Живот и
Здраве АД, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1963,07 лева,
представляваща непогасен остатък от дължимо регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за репариране на вредите от ПТП, реализирано на 08.08.2023г, ведно със
законната лихва от 12.02.2024г. до изплащане на вземането, както и са присъдени разноски в
общ размер на 874.52лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва
решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания
доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Оплакванията
са свързани с неправилна оценка на доказателствата касателно механизма на ПТП и вината
на застрахования при ответника водач, съответно наличие на съпричиняване. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност
на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
1
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма,
2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по
имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от
1963,07 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по претенция № 470423232343674, която сума не е
възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на
застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с
претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и застрахователя–ответник; 3) действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото
застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че към 08.08.2023г. л.а. Киа Сиид е застрахован при ищеца
по застраховка „Каско“, а л.а. Пежо 206 е застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, така и че ищецът е изплатил в полза на доверен сервиз сума от
3891.14лв. за ремонт на застрахования л.а. Киа Сиид, за което поканил ответника на
10.11.2023г. да възстанови сумата с включени 25лв. ликвидационни разноски, но ответникът
заплатил сумата от 1953.07лв.
Механизмът на процесното ПТП се установява съвкупно от представените по делото
доказателства, а именно протокола за ПТП, приобщената АНП и заключението по САТЕ. От
приетия по делото Протокол за ПТП (л.116) се установява, че същият е съставен от мл.
Автоконтрольор при посещение на място, подписан от двамата водачи. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката
2
на фактите, от значение за установяването на щетите изискват специални знания. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, отразена Решение № 11 от 24.01.2019 г. по гр. д. № 2653
/ 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о. и цитираните в него решения на ВКС
№15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., така и в решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/
2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г.
по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО и др. В този смисъл за доказване механизма на ПТП са
ангажирани и други доказателства, а именно приета по делото е САТЕ, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото, съвкупно с
протокола за ПТП, се установява, че ПТП се е осъществило на 08.08.2023г., като водачът на
застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение и с поведението си
слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане, т.е.
навлиза в кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с идващия
от лявата му страна на зелен сигнал на светофарната уредба л.а. Киа Сеед, застрахован при
ищеца. Щетите на застрахования при ищеца увреден автомобил се намират в пряка и
причинно следствена връзка с така описания механизъм. Правопораждащият фактически
състав се установява пълно и главно след съвкупен анализ на цитирания събран
доказателствен материал, като същото не се разколебава от приобщения разпит по делегация
на св.Б., чиито показания правилно не са кредитирани от първата инстанция. Това е така,
защото същите са вътрешно противоречиви в частта, в която първо се твърди, че св.Б.
потеглил при сигнал на светофара от червено към жълто, а колата, с която станало ПТП-то
била от жълто на червено, после се твърди, че на процесния участък се застъпвали две
жълти светлини и „светофарът е проблема“, а на трето място дава показания, че таксито (т.е.
другият участник в ПТП) потеглил на зелено. Освен вътрешно противоречиви, същите не
съответстват и на останалия доказателствен материал, конкретно протокола за ПТП,
подписан и св.Б., в който е отразено навлизане на л.а. Киа Сиид на зелен светофар,
съответно управлявания от св. Б. л.а. Пежо 2006 на червен светофар, за което е съставен и
АУАН № 1043424, съответно НП № 23-4332-021347, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП/,
така и на заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира, вкл. при защита на
заключението в.л. изяснява (дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на
заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото
лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди
както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на
вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси, в който смисъл
изрично е решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.), че няма как
да има застъпване на жълти сигнали, съответно не му е известно в експертната практика да
има такъв случай, както правилно е анализирал и първоинстанционният съд.
При така събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че вината за
настъпване на ПТП е изцяло във водача на лек автомобил Пежо 206. Същият е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с идващия от
лявата му страна на зелен сигнал на светофарната уредба л.а. Киа Сеед, с което е нарушил
чл.6, т.1 ЗДвП. Възражението за съпричиняване, поддържано и с въззивната жалба също е
неоснователно, доколкото за да се приеме поведение на л.а. Киа Сиид, което да се субсумира
под чл.50а ЗДвП следва пълно и главно да се докаже, че л.а. Пежо вече е препречил пътя,
което да обуслови неизпълнение на задължение по визираната разпоредба. Видно от
кредитираното заключение по САТЕ не може да се определи дали водачът на л.а. Киа Сеед е
имал възможност да предотврати произшествието от момента, в който е могъл да забележи
навлезлия в кръстовището л.а. Пежо 206. Нещо повече, същият не е и бил длъжен да
предвиди такова неправомерно поведение. Не се установява никаква вина на водача на
автомобила на л.а. Киа Сеед. Същият е спазил ЗДвП, като е потеглил на зелен сигнал на
светофарната уредба.
3
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка "гражданска отговорност"
между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният
съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В
съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата
към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1
КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ. В частност от кредитираното
заключение на вещото лице по САТЕ се установява, че към датата на застрахователното
събитие стойността необходима за възстановяване на л.а. Киа Сеед, изчислена на база
средни пазарни цени е 5763.95лв., която сума е в по-висок размер от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение от 3891,14лв.
На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9055/16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 7708/24г.
по описа на Софийски районен съд, 125 с-в;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл.Позитано № 5, разноски пред настоящата
инстанция в размер на 400лв. за адв. възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5