№ 510
гр. Варна, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниАлбена Кръстева Димова
заседатели:Величка Стоянова Бонева
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Вл. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20213100201051 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА М. СВ. ИВ. , редовно призована, явява се лично и с адв. И.Т., от
преди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
М. СВ. С., чрез законен представител АЛ. Н. Н., редовно призована, не се явява.
Д. СВ. С., чрез законен представител АЛ. Н. Н., редовно призована, не се явява.
М. С. С., редовно призован, не се явява.
Д. Й. С., редовно призована, не се явява.
Частните обвинители се представляват от адв. П.В., от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА
АЛ. ХР. В. – редовно призован, явява се лично.
Ем. Ст. Ж. – редовно призован, явява се лично.
Т. Ив. Ив. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки по даване ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Пристъпва към снемане самоличността и изслушване на вещите лица по на
назначената допълнителна комплексна автотехническа експертиза:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ем. Ст. Ж. – 68 г. бълг.гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р Т. Ив. Ив. - 49 г. бълг.гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ АЛ. ХР. В. – със снета по делото самоличност.
Предупредени за отговорността по чл.291 НК. Обещават да представят заключение
по съвест и знание.
На основание чл.282 НК съдът ПРОЧИТА заключението на допълнителната
комплексна автотехническата експертиза.
В.Л. В.: Поддържам изготвеното заключение и нямам какво да добавя.
В.Л. Ж.: Поддържам изготвеното заключение и нямам какво да добавя.
В.Л. И.:Поддържам изготвеното заключение и нямам какво да добавя.
Въпрос на адв. Т. - по т. 9 от заключението и отговора - възможно ли е при поставен
обезопасителен колан на пътника в автомобила и при конкретния механизъм, да бъдат
предотвратени настъпване на част от механичните увреждания или на всичките, и съответно
биха ли могли да се отделят кои от тези механични настъпили увреждания биха могли да
бъдат предотвратени или намалени, и до каква степен?
В.Л.Ж.: Посочили сме повредите по автомобила. Те са основно вдясно. В резултат на
тях са силно деформирани детайлите, които се намират в дясната страна на автомобила и те
са деформирани по посока към пътника. Д-р И. може по-подробно да обясни.
В.Л. Д-Р И.: Пътниците или водача в автомобила, дори и с поставен предпазен колан
и този механизъм на настъпване на ПТП, а именно страничен удар със значителна
кинетична енергия, съдейки по деформациите на автомобила, не би могъл да предпази по
никакъв начин тялото от контакта с деформираните навътре части от купето, в случая –
врата, колонка, както и въздействието на предметите, в които влиза в контакт автомобила
при удара в тях. Така че, според мен, дори да има предпазен колан, нито едно от тези тежки,
бих казал несъвместими с живота в своята комбинация увреждания, не биха могли да не
бъдат причинени, ако е имало поставен предпазен колан, при този механизъм на ПТП.
Въпрос на адв. Т. - Биха ли могли да бъдат предотвратени частично някои от тези
увреждания и ако - да, кои?
В.Л. Д-Р И.: Травмите са в дясната телесна половина – глава, гърди и корем, реално в
зоната на контакт с деформиращите се в момента на удара части от автомобила. Според мен,
нито едно от тези увреждания не би могло да бъде избегнато или да бъде ограничено по
тежест и съответната скорост по всички математически изводи, които са направени при
2
конкретния механизъм на ПТП.
Въпрос на съда – при наличието на поставен обезопасителен колан би ли следвало
да има следи от този колан?
В.Л. Д-Р И.: Тъй като коланът действа и притиска много силно зоната, с която
контактува, обикновено рамото и долната част на коремната стена, обикновено при челен
удар, почти винаги могат да бъдат установени тези характерни следи, които остават по
тялото. Но при страничен удар коланът по никакъв начин не може да предпази, просто
механизма на действие на колана не действа при страничен удар.
В.Л. Ж.: При страничен удар е възможно преместване на тялото на малки разстояния
наляво и надясно, докато при челен удар, удар отпред-назад, при рязко спиране, целта на
колана е да фиксира тялото на пътника или водача към седалката на автомобила.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
АДВ. В.: Да се приеме заключението.
АДВ. Т.: Считаме, че експертизата е обективно изготвена. Моля да бъде приобщена
към материалите по делото.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото заключението
на допълнителната комплексна автотехническата експертиза, както и да изплати
възнаграждение на вещите лица, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА заключението на допълнителната комплексна автотехническата
експертиза, изготвена от
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на в.л. А.В. в общ размер от 1050 лв., от които 850 лв.
съгласно справка-декларация, 100 лв. за отговори на поставени въпроси в с.з. на 09.03.2022
г. и 100 лв. за днешно с.з. /изд. РКО/
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на в.л. Е.Ж. в общ размер от 950 лв., от които 850 лв.
съгласно справка-декларация и 100 лв. за отговори на поставени въпроси в днешно с.з. /изд.
РКО/
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на в.л. д-р Т.И. в общ размер от 816.05 лв., от които
655 лв. съгласно справка-декларация, 100 лв. за отговори на поставени въпроси в днешно
с.з. и 61.05 лв. пътни разходи. /изд. РКО/
На основание чл. 283 от НПК се прочитат всички протоколи и писмени документи,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, като имащи значение за фактите,
подлежащи на установяване по делото.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
3
АДВ.В.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
АДВ.Т.: Нямаме искания по доказателствата. Моля да дадете ход по същество.
На основание чл.286 от НПК, след като страните заявиха, че нямат искания за
извършване на нови следствени действия, Председателят обяви съдебното следствие за
приключено.
На основание чл. 291 ал. 1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, внесли сме обвинителен акт срещу М.
СВ. ИВ. по чл.243, ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал. 1 от НК, който поддържаме по отношение на
фактическата обстановка и направената правна квалификация на извършеното
престъпление. Чл.20 от ЗДвП задължава водача на МПС при движение нощно време да
намали съответно допустимата максимална скорост. Възприетата и обективно установена
по делото скорост на движение от 47.88 км/ч, е близо до максимално разрешената. Дори
само от тази съпоставка е видно, че разпоредбата е нарушена, като за такова нарушение има
плеяда от решения на Върховния съд, като си позволявам да соча на състава Решение №
126/12.03.1998 по НД № 575/97 г. на Трето НО, при докладчик съдия Елена Величкова.
Когато МПС-то се движи със скорост, която не е била съобразена с неблагоприятните пътни
условия, водачът сам се поставя в невъзможност да предотврати произшествието, като не
може да се оневинява за настъпилите обществено опасни последици. Това е Решение № 161
от 09.04.1999 г.
В хода на досъдебното производство и в хода на съдебните прения са интересни
показанията на обвиняемата и подсъдимата, които са четени пред настоящия съдебен състав,
в които има много странна възходяща спирала, която почва с „нищо не помня“, и спира до
„всичко помня“. В тази спирала за нас най-достоверни са първоначално дадените показания,
че нищо не си спомня. Това тя е говорила пред всички притекли се на помощ. Това е казала
и на най-близкия си човек, на баща си, който е двукратно разпитван, като свидетел на
5.12.202 г. и 16.12.2020 г. Даже пред него не е споделила версията си за дръпнатия й волан.
Тази версия се появява в един по-късен момент, вероятно от ходенето й на психолог,
спомнила си, че и е бил дръпнат волана от пътника, седящ до нея. По-късно обаче, в
предното съдебно заседание, версията за дръпнатия волан се разширява с версията за
задействания спирачен механизъм, за който задействан спирачен механизъм допълнителната
АТЕ не е могла да установи кога е бил задействан, когато пътникът е дръпнал волана
надясно, когато тя е извивала волана наляво или в последствие. Момента на задействането
на този спирачен механизъм подсъдимата не е уточнила и пред вас. Разпитвана в миналото
съдебно заседание, тя буквално каза - трудно ми е да говоря…, дръпна ми волана,..
първоначалната ми реакция беше да натисна спирачка и да дръпна волана в обратна посока,
първо, дръпнат е волана, имахме спор в колата, искаше да спра, за да слезе от колата,
карахме се, поводът беше, че бил откраднал инструменти. Дискутирали темата. –
Впоследствие аз натиснах спирачката. Тази, третата версия намирам за изключително
несъстоятелна. Тя не е коментирана в допълнителната експертиза. Първоначалната
4
техническа не е знаела за нея и по тези причини не е коментирана в нея.
Когато постановите своята присъда, каквато и да е тя, моля да вземете предвид
следните обстоятелства:
Първоначалната техническа експертиза борави с реалността, установена до този
момент по делото, докато допълнителната експертиза борави с понятията възможно и
вероятно. А теорията на вероятността не е отразена в списъка на използваната литература за
съставянето на тази експертиза. Както и да коментираме комплексната автотехническа
експертиза в отговора на 5-та задача говори, че при намесата на пътника чрез издърпване на
волана в посока надясно, първоначалната реакция на водача била да приложи по-голямо
усилие върху волана чрез завъртането му наляво. Да де, ама колелата са установени
наистина завъртяни наляво, но на пренебрежимо малък ъгъл, който никъде не е отразен.
Освен това, управлението на МПС е правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност и като всички такива правно регламентирани дейности, източник на повишена
опасност, обичайните реакции, а и инстинктивните, са забранени. Чл.20 е категоричен в
това, че е следвало да намали скоростта и този коментар е, при всичката й несъстоятелност,
приемаме версията на подсъдимата за случилото се.
Според ЗДвП опасността, при която водачите могат да избират скоростта или въобще
да продължат движението си, е различна от опасността, при която имат само един избор – да
намалят скоростта или да спрат. Несвойствено е, макар и интуицидно изразено, разбирането
на подсъдимата при първоначалната й защита, за разликата между двата вида опасности в
чл.20, ал. 2 от ЗДвП. Опасността по изречение първо, при което водачите могат да избират
скоростта или въобще да продължат движението си, е налична по делото. Тя се е движила
със скорост близка до разрешената, при усложнена пътна обстановка и намалена видимост.
При тази опасност от първа категория, да я наречем, водачите знаят за нея още преди
потеглянето си, предварително. Това са недостатъци или препятствия по пътя,
неблагоприятни атмосферни условия, които в случай са налични, проблеми със здравето
например, които не са коментирани. Но подсъдимата се е качила да шофира моторното
превозно средство прясно пребита. В контекста на съдебномедицинската експертиза го
казвам това, която установила пукнато ребро, удари по главата, удари по ръцете. Умората й
в 2 часа през нощта, не смея да коментирам. Така че считам, че за обвинението е налице
опасността, презюмирана в чл.20 от първа категория.
Опасността по втората категория на изречение второ позволява обаче само един
избор - да намали скоростта или да спре. Ако във всичките условности приемем, че в тоя
автомобил е имало скандал, че седящият до нея е крещял, че я призовавал да спре, защото не
приема отправените обвинения, всички тези субсимират опасност по ал. 2. При тази втора
категория опасност подсъдимата е следвало да се съобрази с всички обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението, но въпреки това, тя е реагирала
неправомерно. Ако приемем, че такава опасност е съществувала, завила е или е насочила
превозното средство вляво, вместо, както повелява закона, да намали скоростта или да спре.
В показанията й се вижда, че тя не е намалила скоростта и не е имала възможност да
5
натисне спирачка. Натискането на спирачка, във всичките условности, следва да се отхвърли
като извършено от нея.
Първоначалната експертиза по делото, при всичките изчисления на стойностите,
които обуславят извода й, дава светлина върху посоката на движение. Твърди се, че
автомобилът се е движил направо, подхлъзнал се, завъртял се няколко пъти, ударил се в
бордюра, след което от страната на пътника се ударил в стълб. Допълнителната АТЕ е
назначена върху стойностите, установени от първоначалната, а това са стойностите за
установената скорост на движение и за времето. Не може допълнителната комплексна АТЕ
да стигне до възможен извод, друг от първоначалната, при положение, че ползва
стойностите за километрите и времето. Изначално известно е, че пътя е равен на скоростта
по времето. АТЕ комплексна експертиза допуска възможно движение, което не е в
правилната посока, движение на зиг-заг. При движението на зиг-заг обаче, изминатият от
превозното средство път е по-голям и това ми изявление не е плод на случайно хрумване, а е
част от науката за движението на телата. Нещо повече, при движението на зиг-заг на едно
тяло има различно съпротивление, което обстоятелство не е отчетено в допълнителната
комплексна АТЕ. Така че пътят е по-дълъг при движението на зиг-заг и съпротивлението на
тялото е съвсем друго от съпротивлението на движещо се направо тяло.
Затова ви моля да признаете подсъдимата за виновна, като предлагам като наказание,
което да й бъде наложено, същото да е условно с подходящ изпитателен срок. Мисля, че
такова наказание би отговорило на специалната и генерална превенция.
АДВ. В.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз споделям
изцяло направения правен анализ от държавното обвинение, както за фактическата
обстановка, която е установена, така и за експертизите беше подробен анализа.
Ще кажа няколко допълнения относно версиите на подсъдимата. Аз също поддържам
мнението на държавното обвинение, че реално обстановката е била тази, която е описана в
досъдебното производство, че подсъдимата не е помнила какво се е случило и това се
подкрепя както от показанията на свидетелите, както спомена държавното обвинение, така и
от нейното поведение след инцидента, описано от свидетелите. Поведението отговаря на
човек, който не помни какво е станало, човек под стрес. Считам, че версията, която е
изложена по-късно като обяснения в предишно съдебно заседание, това е една защитна
версия. Всъщност, тази защитна версия почива на всички събрани доказателства по делото,
напаснати към тях.
Относно дали е натиснала спирачка непосредствено преди инцидента. Считам, че
допълнителната СМЕ е категорична за това и това няма как да стане, тъй като, за да започне
спирането е необходимо автомобилът да измине 22.61 метра, а същият след удара се е
намирал на малко под 18 метра, което е едно от малкото категорични неща в тази
допълнителна експертиза. Но тя е нямала физическа възможност да задейства спирачната
уредба. Така че считам, че това е част от защитната теза, която е оборена в тази
допълнителна експертиза.
По същия начин считам, че е налице бланкетно поставеното в обвинението
6
нарушение на ЗДвП. Абсолютно споделям мнението на държавното обвинение относно
това, че дори да е имало някаква интервенция от пътника, най-малкото е би следвало да се
намали скоростта. Според подсъдимата той е искал да спре, което е съвсем нормално да се
направи при едно такова желание от пътника, това не е сторено. Както каза държавното
обвинение, скоростта е близо до допустимата, предвид самото определение от нея на пътя
като „лигав“, намалената видимост в частта на денонощието, когато се е случило
произшествието, психичното й състояние предвид СМЕ, пак посочена от държавното
обвинение. Да не преповтарям всичко.
Поради тази причина считам, че обвинението е доказано по един безспорен и
категоричен начин. Аз ще ви помоля да приемете обясненията й като защитна версия.
Абсолютно споделям мнението и на държавното обвинение относно поисканите наказания,
които да й бъдат наложени. Моля да вземете предвид и възрастта на подсъдимата,
състоянието, в което се е намирала. Считам, че наказанието, което беше поискано от
държавното обвинение, би изпълнило целите на закона и би спомогнало за превъзпитанието
на подсъдимата.
Моля за вашето решение в тази насока.
АДВ.Т.: Уважаеми г-н съдия, съдебни заседатели, след приключване хода на
съдебното следствие и пристъпване към съдебните прения, аз внимателно слушах
представителя на държавното обвинение. Тъй като представителят на държавното
обвинение е имал задължението по чл. 246, ал.1, 2 и 3 от НПК, когато предава на съд едно
лице и изготвя обвинителен акт, в този обвинителен акт и в неговата обстоятелствена част,
да бъдат посочени не само това, което изисква императивно нормата на чл. 246 от НПК, а
именно да се посочи не само време, място, но и начина на извършване на съответното
престъпление, като и да бъдат посочени всички елементи от изпълнителното деяние на
вменените нарушения, които са довели до съставомерния резултат така, както е било
повдигнато обвинението. Ноторно известна е съдебната практика, че е недопустимо
прокурорът, в пледоарията си по същество, да излиза извън рамките на обстоятелствената
част на обвинителния акт и извън рамките на обвинението, а самата тази обстоятелствена
част на обвинителния акт определя не само рамките на обвинението, а определя и предмета
на доказване, за което се води целия този наказателен процес и по който предмет на
доказване следва да се защита подсъдимата по обвиненията такива, каквито са били
възведени и описани като хронологическа последователност в заключение с обвинителен
диспозитив. Защото, смея да твърдя, днес слушахме държавното обвинение да коментира и
анализира първо, действия на подсъдимата, които не са били вменени, като обвинение. Не са
посочени нито в обстоятелствената част, нито в обвинителния диспозитив, нито в
цитираната норма на чл.20, неколкократно повторена, след като прокурорът е възвел
обвинение за ПТП, където законодателят ни е изискал изрично посочване на специалната
норма на закона, който е нарушен. Съдебната практика е константна и последователна в
тази насока, че именно при повдигне на обвинение за пътно транспортно произшествие
7
прокурорът има задължението и тежестта не само бланкетно да посочи специалния закон, но
и следва да посочи в текста на обвинението именно нарушенията на правилата, като деяние,
дали те представляват действие или бездействие, които са елемент на каузалния комплекс,
предизвикал престъпния резултат.
Защо спирам вашето внимание на тези обстоятелства? Защото прокурорът е възвел
обвинение, че на конкретната дата 5.12.2020 г. в гр. Варна, при управлението на МПС, подс.
И. е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал.1 т ЗДвП, в
който е регламентирано, че „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“. Връщайки ви в обстоятелствената част на този
обвинителен акт, защото по този обвинителен акт следва да се защитава подсъдимата, това,
което е описано в този обвинителен акт, това е предмета на обвинението. Всичко друго,
като движение зиг-заг и т.н., не се съдържат в обстоятелствената част и в предмета на
обвинението. Няма как да се иска прокурорът да излага други елементи на изпълнителното
деяние, които не са описани в обвинението. Това е съществен повод за нашите възражения
по повод оплакването за неописване на елементи от изпълнителното деяние и съответно за
несъставомерност на повдигнатото обвинение, тъй като прокурорът не посочил такива
нарушения за движение зиг-заг на автомобила или пък не е посочил, смея да твърдя, че
автомобилът следвало да се движи с намалена скорост, неколкократно повторено от
държавното обвинение, и поради какви причини е следвало автомобилът да се движи с
намалена скорост, остана въпрос, който прокурорът не посочи.
Съвсем накратко, за да бъда по-конкретен по отношение на конкретните обвинения.
Прокурорът е възвел обвинение по чл. 20, ал.1 за липса на контрол на моторното
превозно средство, като на стр. 2, абз. 3 от обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил, че обвиняемата е загубила управлението на автомобила. Това е
абзаца и изречението, думичката, която единствена описана относима към нарушението по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – загубила управлението на автомобила. Отново твърдя, че прокурорът
не е посочил дали това е действие или загубата на управление на МПС е бездействие. Днес в
пледоарията той ни каза, че тя реагирала неправомерно. Единият път се казва, че тя е
загубила управлението на МПС-то, т.е. – управление, бих могъл да го тълкувам като
бездействие от страна на подсъдимата, а в следващия момент се твърди, че тя е реагирала,
което е действие от страна на подсъдимата, но според държавното обвинение била
неправомерна реакцията. Без да обследваме и развиваме каква е причината за реакцията на
подсъдимата и каква е причината настъпване на механизма на ПТП, защото по отношение
на този елемент никой от страните до настоящия момент не взе отношение. Не взема
отношение, защото не е в тяхното поле.
Моля Ви да обърнете внимание, че когато се повдига обвинение за липса на контрол
на МПС по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, следва да отчетем, че посоченото нарушение е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на
режима на скоростта. И какво се получава, прокурорът казва - загубила управлението на
МПС-то, без да посочва с действие или бездействие. Очевидно е тълкувано като бездействие
8
към момента на изготвяне на обвинителния акт, сега е тълкувано като действие при
променената фактическа обстановка и изяснена от почитаемия съдебен състав с извършване
на всички съдопроизводствени действия, включително и с назначаване на допълнителна
АТЕ, която да отговори на въпроси, които не са били поставяни и вещото лице, което е
изготвило единичната, не е отговорило на тези въпроси, не е дало становище и не е
обсъдило въобще обясненията на обвиняемото лице на предварителното производство и
съдебната фаза. Нещо, което е било санирано и изчистено именно с назначаване на
допълнителна АТЕ.
Въпросът е обаче, че нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП не би могло да бъде
приложено заедно и ведно с, според мен, бланкетното отразено второ нарушение, защото
прокурорът е възвел в обвинението, че допуска и второто нарушение на ЗДвП, където
бланкетно е бил изписан целия текст на нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Неколкократно
днес в съдебните прения по същество държавното обвинение се опита да измени плоскостта
на обвинението и да посочи, че съобразно чл.20 водачката на МПС в конкретния случай е
следвало да намали допустимата скорост на движение. Отново препращам към
обстоятелствената част на обвинителния акт, където на стр. 4, в абз. 3 отдолу-нагоре и в абз.
4, прокурорът е посочил, че съобразно заключението на АТЕ, след възникване на странично
плъзгане на автомобила, обвиняемата не е имала възможност да предотврати настъпването
на произшествието, защото не е контролирала движението му и не е съобразила пътната
обстановка. В следващия абзац е посочено, че автомобилът се е движил в права посока, без
каквито и да е данни за извършване на маневра, праволинейно с равномерна скорост. Днес
слушахме, че автомобилът се е движил зиг-зиг. Кога се е движил зиг-заг, според кои данни -
според обясненията на подсъдимата ли, според механизма за настъпване на ПТП, описан от
допълнителната и единична автотехническа експертиза, не беше установено. Така че, аз, ви
моля да отчетете от друга страна и с оглед възражението по отношение на чл. 20, ал.2, че
прокурорът изрично не е посочил кое е допуснатото нарушение в хипотезата на чл. 20, ал.2
от ЗДвП. В тази хипотеза има много елементи, избиране скоростта на движение, съобразена
с атмосферните условия. Нямаме в обстоятелствената част елементи, описани като
фактология, че подсъдимата не е съобразила скоростта си с атмосферните условия. Налице
са данни по делото - метеорологична справка, обяснения на обвиняемото лице на
предварителното производство, свидетелски показания по отношение на атмосферните
условия към момента на настъпване на ПТП.
Следващия елемент от нормата на чл.20, което прокурорът е посочил, че е нарушено
в обвинителния диспозитив, че не е съобразена скоростта на движение с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар. Товар
не е бил превозван в автомобила. Били са превозвани само инструментите на починалото
лице. С характера и интензивността на движението. Установен е характера на движението в
2 часа през нощта по бул. „Осми приморски полк“. За интензивността също има данни по
делото. Няма такива обвинения в обстоятелствената част. С конкретните условия на
видимост, съобразено е било, че е извършено през нощта и т.н. Това са въпроси, на които
9
вещите лица са отговорили. За да бъде в състояние подсъдимата вече да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Е, кое е предвидимото препятствие, имало ли е препятствие, че тя
трябва да бъде в състояние да избира скоростта си на движение, та да спре пред това
препятствие. Това е едно бланкетно посочване на хипотезата на чл.20, ал .2 от ЗДвП и ако
бяхме в производство по реда на закона за административните нарушения и наказания,
естествено щях да изразя становище и да поискам от почитаемия съдебен състав, който е
компетентен да разгледа такова производство, че обвинението е бланкетно, тъй като не е
посочило кой елемент от състава на престъплението е бил нарушен. Следващото изречение
– водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. И сега стигнахме до пледоарията, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът никъде не е записал, че скоростта
не е съобразена. Дори напротив, прокурорът е записал, че скоростта е в рамките на
допустимата скорост за придвижване на МПС в населено място, съобразно ЗДвП. Няма
обвинение, че скоростта е превишена, а има, че не е съобразена, но с обстоятелства, които не
биха не могли да бъдат вменени като вина на подсъдимото лице.
Съвсем накратко защо ще помоля почитаемия съдебен състав при обсъждане и
решаване на всички въпроси по същество на делото, да признаете подс. М.И. за невиновна и
я оправдае по повдигнатото обвинение. Тук следва да спра внимание на фактите и
обстоятелствата, които бяха изяснени в хода на съдопрозиводството, в който ход се
установи първо, че при управлението на МПС М.И. се е движила в рамките на разрешената,
регламентирана, допустима скорост в населено място, съобразена с пътната обстановка,
условия, характер, интензитет на пътя, с пътник, който не си е поставил обезопасителен
колан по собствени подбуди, с пътник, който е извършил противоправни действия и намеса
по отношение на волана на управляваното от подсъдимата МПС, вследствие на което, на
негова противоправна и неправомерна намеса, подсъдимата е реагирала, като е намалила
скоростта, натиснала спирачки, каквито са нейните обяснения в съдебната фаза и завила с
волана веднага на обратно, за да осъществи т.н. спасителна маневра, за да предотврати
настъпването на бъдещи общественоопасни последици. Това е фактологията по делото. Тези
обяснения на подсъдимата, дадени в съдебна фаза, са подкрепени с обясненията й от ДП,
прочетени и приобщени по реда на чл. 279 от НПК и те пряко кореспондират с отговорите
на заключението на вещите лица по единичната и допълнителната АТЕ. Специално
впечатление ми направи, че и двете други страни в настоящия процес бяха единодушни по
отношение на това заключение, че дори нямат въпроси и държат да бъде прието, което
категорично коментира извода у нас, че те са абсолютно съгласни с това заключение, защото
ако не са съгласни съществуваше процесуален ред да оспорят заключението, да поискат от
съда то да не бъде приемано, и да поискат допълнителна задача или задачи към вещите лица
или пък да го оспорят и искат повторна, като обуславят съмнение в достоверността на
заключението. Нямаше такива изложени аргументи.
Връщам се по същество на делото. Понеже говорим за извършеното от подсъдимата,
първо, това, което е осъществила подс. И., не е бездействие. Напротив, прав беше
10
прокурорът единствено в тази част, че тя е осъществила с действие, действия по
контролиране на МПС, което изключва хипотезата на нарушението на нормата на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, на първо място. На второ място, както излагам своите виждания, че действията
на подс. И. представляват случайна маневра и деянието е осъществено в хипотезата на чл.
15 от НК, като случайно деяние, да посоча Решение № 324 от 02.07.2009 г. на ВКС по КНД
№ 312/2009 г. първо НО, в което ВКС е коментирал какви са условията за невиновното
поведение на водача, според хипотезата на чл.15 от НК, а именно, че е случайно дейние.
Тогава се изисква да са спазени определени предписания, с оглед на което няма задължение,
не е длъжен да предвид възможните общественоопасни последици при конкретната пътна
обстановка. Друго условие за случайното деяние е подсъдимата да е била поставена в
невъзможност да предотврати тези последици поради внезапно възникнала пряка и
непосредсвена опасност от неправомерното поведение на участници в движението, което не
може да се преодолее по начините, предвидени в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП чрез
намаляване скоростта на движение или чрез спиране. Ето го идентичното решение, сякаш
написано по нашето дело.
Още едно решение на вниманието на почитаеми съдебен състав - № 46 по НД №
99/2019 г., Първо НО, където съдът е обсъждал точно разграниченията на нарушенията по
чл. 20, ал.1 и чл.20, ал 2 ЗдВП. В това решение съставът на ВКС е посочил, чл.20, ал.1 е
приложим само, когато загубата на контрол над управлението на превозното средство не се
дължи на конкретно избраната скорост, а се дължи на отвличане на внимание, заспиване,
намеса на трето лице и подобни. Нямаме такава хипотеза при настоящия случай. Нямаме
отвличане на вниманието, нямаме заспиване на М.И.. Тук се прави разликата с хипотезата в
чл.20, ал.2 от ЗДвП, че когато водачът управлява МПС в съответствие с изискванията по
чл.20, ал.2 и възникне внезапна, пряка и непосредствена опасност за движение, която не
може да бъде преодоляна по начините, предвидени в чл.20, ал.2 с намалянето на скоростта,
то тогава може да се говори за спасителна маневра и случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК. Т.е. практиката на ВКС е последователна в този случай. Практиката на ВКС е
задължителна, последователна и константна в този случай, когато има пряка намеса на лице,
участник в движението, той е причина за възникване на пътно транспортното произшествие,
а действията на подсъдимата следва да бъдат обсъждани какво подсъдимата е направила към
онзи момент да предотврати настъпването на тези обществено опасни последици.
Осъществила ли е контрол на управлението на МПС? Осъществила е. Как – осъществила го
е с натискане на спирачната система и със завъртане на волана в обратна посока. От там
нататък вещите лица казват - след това, когато автомобилът е започнал да се сурка, тя не е
била в състояние повече и възможност да предотврати настъпването на обществено
опасните последици, защото автомобилът вече е станал неконтролируем. Нито механизъм
на настъпване на спирачна система, нито друго, би могло да преодолее настъпилия резултат,
за съжаление. Но тя е направила всичко необходимо. Това е фактологията по делото.
Поради което, аз, ще ви помоля, г-н Председател, при тази фактология и при тези
обвинения, с които е предадена на съд доверителката ми, да приемете, че деянието не е
11
съставомерно и то не е съставомерно, защото в настоящия случай има друга причина, която
е довела до настъпване на ПТП-то. Тази причина беше установена едва в хода на съдебното
производство. Тази причина не е била установена в хода на досъдебното производство.
Такива се били вижданията на представителя на държавното обвинение за реда и начина на
провеждане на разследването. Приел е, че автомобилът се е движил съобразно заключението
по изготвената единична АТЕ, не са били обследвани определени доказателствени
източници и материали, но след обследването им достигаме до този, според мен
категоричен извод, който ни води до безалтернативно искане за признаване на подсъдимата
за невиновна на основание чл.304 от НПК.
В тази връзка, Ви моля за Вашата присъда.
ПОДС.И.: Направих всичко каквото мога в създалата се ситуация. Съжалявам за
случилото се.
На основание чл. 297 от НПК председателят на състава дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.И.: Моля да бъда призната за невиновна.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят обяви на
страните публично, като разясни срока и реда за обжалването й пред Апелативен съд гр.
Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12