№ 132
гр. Тетевен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100226 по описа за 2025 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,съединен с
осъдителен иск за заплащане на задължение по договор за потребителски кредит.
Ишецът излага,че обосновава правния си интерес с дадени указания по ч.гр.д. №-
/2024г по описа на РС-Тетевен,по което е издадена заповед за изпълнение за
вземането,предмет на установителния иск,както и е отхвърлено заявлението в частта за
претендираното вземане,предмет на съединения осъдителен иск.
Ищецът твърди,че на ;г между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит №; при следните параметри:
-Сума на кредита 5000.00 лева
-Срок на кредита 36 мес3еца
-Размер на месечната вноска 243.21 лева.
-Годишен процент на разходите/ГПР/ 49.07%
-Годишен лихвен процент 31.00%
Общо дължима сума по кредита 8755.49 лева.
Параметри на поискана и закупена допълнителна услуга както следва:
-Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“-2000.00 лева
-Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“-2850.00 лева.
1
-Размер на вноската по допълнително закупени услуги-134.73 лева.
Ответникът не е изпълнил задължението си,което е поела,изпаднала е в
забава.Направила е плащания в общ размер на 383.00 лева.
На дата 04.10.2024г ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по
договора,като е започнал да начислява лихва за забава.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено
съществуване на вземане на ищеца към ответника в общ размер на 7530.85 лева,от които
главница в размер на 4921.93 лева,неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018.13
лева дължимо за периода от 20.09.2023г до 04.10.2024 година,лихва за забава в размер на
364.83 лева от 21.08.2023г до 04.10.2024г,законна лихва в размер на 225.96 лева дължима от
04.10.2024г до 29.12.24 лева и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
30.12.2024г до изплащане на вземането.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1941.66 лева за закупена услуга „Фаст“,дължимо за периода от 20.09.2023г
до 04.10.2024г,неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2770.83 лева
,дължимо за периода от 20.09.2023г до 04.10.20245г,лихва за забава в размер на 247.73 лева
дължима от 21.08.2023г до 04.10.2024г, и законна лихва в размер на 153.452 лева,дължима
от 04.10.2024г до 29.12.2024г,както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда -30.12.2024г до изплащане на вземането и.
Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното и исково производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК: е депозиран писмен отговор на исковата молба ,в който
ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете,като неоснователни и недоказани.Развива
съображения за недействителност на договора за кредит,при условията на евентуалност-в
случай на уважаване на установителния иск за главницата от 4921.93 лева,прави възражение
за прихващане със сумата от 3149.36 лева,представляваща получена от ищеца сума за
възнаградителна лихва в размер на 1379.31 лева лихва за просрочие в размер на 184.05
лева,такса събиране в размер на 40.00 лева и възнагражде4ние за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1546.00 лева по договора за кредит.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №;/сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и М. П. В. от .,Лов.обл.,като
длъжник,при следните параметри:
-Сума на кредита: 5000.00 лв.;
-Срок на кредита: 36 месеца;
-Размер на вноската: 243.21 левда;
2
-Годишен процент на разходите (ГПР): 49.07 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 8755.49 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 2000.00 лв.;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2850.00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 134.73 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 13605.49 лв.;
Общ размер на вноска: 377.94 лв.;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно погасителен план ,последната погасителна вноска по кредита е с падеж
20.07.2026 година.
Приложено е извлечение по сметка към договора,в който е отразено плащане от
кредитополучателя на две суми в размер на 383.00 лева,която констатация потвърждава и
вещото лице в заключението по съд.-счетоводната експертиза.
Приложено е ч.гр.дело № -/2024Г по описа на РС-Тетевен,образувано на дата
30.12.2024г по заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит
България“-ЕООД-София срещу ответника в настоящето производство,от което е видно,че с
разпореждане от 09.01.2025г заповедният съд е постановил издаване на заповед по чл.410
от ГПК за главница в размер на 4921.93 лева,договорно възнаграждение в размер на 2018.13
лева за периода от 20.09.2023г до 04.10.2024г,за лихва в размер на 225.96 лева за периода от
04.10.2024г до 29.12.2024г,за лихва в размер на 364.83 лева за периода от 21.08.2023г до
04.10.2024г ,законната лихва върху главницата от датата на входиране на
заявлението30.12.2024г до изпащане на вземането,за държавна такса в размер на 150.62 лева
и за юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Съдът е отхвърлил заявлението в частта за вземане в размер на 1941.66 лева за
закупена услуга „Фаст“,за вземане в размер на 2770.83 лева за закупена услуга „Флекси“,за
вземане в размер на 530.00 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането,за разликата
от признатия размер на вземането за лихва от 590.79 лева и до претендирания размер от
991.94 лева,за разликата над признатия размер на разноските и до претендираната такава от
483.97 лева.„
След депозирано възражение от длъжника,с разпореждане от 27.01.2025г заповедният
съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 29.01.2025г ,като в указания срок
3
заявителят е предявил исковата молба,въз основа на която е образувано настоящето
производство.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим,доколкото е депозиран в срока по
чл.415,ал.4 от ГП и в изпълнение на указания на заповедният съд,разгледал ч.гр.дело № -
/2024г по описа на РС-Тетевен.
Разгледан по същество искът е частично основателен,поради следните съображения:
Ищецът „Профи Кредит България“-ЕООД-град София е финансова институция по чл.
3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова
дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност,поради което същият има качеството на потребител
по смисъла н а § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Ищецът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните
институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите
по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
4
вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които
следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице. Няма изрично изискване да се
доказва представителната власт на физическото лице – служител на ищеца, което е
подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална
недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. За недействителността/нищожността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете.
Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на
кредитополучател не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1,
т.10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като
абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния лихвен
процент. В т. 5.2 от Общите условия е дадена обща формулировка относно
„първоначалното“ изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката
на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49.37%. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има
5
предвид, което предполага и последващо“ такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере
как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и
който е императивно уреден в ЗПК.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените
допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично
посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит, водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен /нищожен , на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради
това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност п
кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.
Допълнително и по аргумент от това съдът счита, че ответника не дължи и
претендираните възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“. В случая от
твърденията в исковата молба във връзка със закупените по силата на договора за кредит
допълнителни услуги, а и видно от описанието на тези услуги в Общите условия следва
извода, че уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и неговото управление
/промяна на погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски –
услугата „Флекси“/. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни
„услуги“, е в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на
императивна правна норма. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не
съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Този факт се установява и от заключението на съд.-счетоводната експертиза,от която
е видно,че ГПК при включване на допълнително закупените услуги е в размер на 122.04“%.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според
нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение,
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми
са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и
годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на
процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за
6
кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.В
същия смисъл е и нормата на чл.7 от ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата следва да дължи връщане
на неизплатена главница, след приспадане на платеното от нея , в едно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В този смисъл, ищецът може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
вземането му срещу заемателя по заемния договор, доколкото само съществуващи вземания
могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва, за неустойки,
такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и за обезщетение за забава по приетите за
нищожни клаузи.
Сумата, от която следва да се приспадне платеното от ответника по договора е тази
която е заплатил в размер 383.00 лева, като отпуснатия по договора кредит е на стойност в
общ размер 5000.00 лева.
Съдът приспада от главницата заплатеното до този момент, като задължението по
кредита на ответницата се явява в размер на 4617.00 лева,която се дължи , в едно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда -30.12.2024 година.
За останалите претендирания вземания установителният иск следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения осъдителният иск се явява изцяло неоснователен и
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на възражението за прихващане на ответника:
Съдът намира същото за неоснователно. Ответникът не доказва съществуването на
свое насрещно вземане срещу ищеца в размер на 3149.36 лева. От заключението на съд.-
счетоводната експертиза се установява,че по договора за кредит ответникът е направил
плащане само на сума в размер на 383.00 лева,която съдът приспада от размера на
дължимата непогасена главница от ответника към ищеца,в размер на 4617.00 лева.Освен,че
в мотивите си съдът приема,че ответникът не дължи други плащания по договора за
кредит,извън чистата стойност на кредита,то и ответникът не доказва извършването на
други такива плащания,като посочени във възражението по чл.103 от ЗЗД. Ето защо
7
възражението за прихващане следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от уставовителния иск, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ответникът също има право на разноски,съгласно чл.78,ал.3
от ГПК,съразмерно от хвърлената част от исковете.
Разноските,които се дължа на ищеца по заповедното и исково производство в случай
са в размер на 192.34 лева/в т.ч. определено от съда възнаграждение за юристконсулт по
заповедното и исково производство в общ размер на 100.00 лева/ .
Следва да бъде осъден ищеца да заплати пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено според вида и размера на иска и по правилата
на чл..38 ал..2, вр.. ал..1 т..2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв../, вр.. чл..2, ал..5 и чл..7, ал..2,
т..1 и § 2а от Наредба № 1/09..07..2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,в размер на 480.00 лева с ДДС,общо по заповедното и исково
производство.
По сметка на РС-Тетевен ищецът следва да заплати разноски в размер на 200.00
лева,представляващо изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА,на основание чл.422,ал.1,увъв в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,съществуването
на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представлявано от двама от
управителите С. Н. Н.,з и Н. М. Л.,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г. С., против
М. П. В. от .,Лов.обл., в размер на 4617.00/четири хиляди шестстотин и седемнадесет/лева,
представляващо неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № ;/;г. ,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 30.12.2024
година,до окончателното и заплащане,за която част от вземането е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №-/2024г по описа на РС-Тетевен, като отхвърля иска за
установяване на вземане за разликата над признатия размер на главницата и до
претендираната такава от 4921.93 лева, за вземане за неплатено договорно възнаграждение в
размер на 2018.13 лева, дължимо за периода от 20.09.2023г до 04.10.2024 година,за лихва за
забава в размер на 364.83 лева от 21.08.2023г до 04.10.2024г, и за законна лихва в размер на
225.96 лева дължима от 04.10.2024г до 29.12.24 лева.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от ПРОФИ КРЕДИТ
България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
8
София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В, представлявано от двама от управителите С. Н. Н.,-
и Н. М. Л.,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г. С., против М. П. В. от .,Лов.обл.,
ИСК по чл.79,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 1941.66 лева за
закупена услуга „Фаст“,дължимо за периода от 20.09.2023г до 04.10.2024г,неплатено
възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2770.83 лева ,дължимо за периода от
20.09.2023г до 04.10.20245г,лихва за забава в размер на 247.73 лева дължима от 21.08.2023г
до 04.10.2024г, законна лихва в размер на 153.452 лева,дължима от 04.10.2024г до
29.12.2024г,както и законната лихва върху тези суми,от датата на подаване на заявлението в
съда -30.12.2024г до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. В. от .,Лов.обл., за прихващане на
вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В, представлявано от двама от
управителите С. Н. Н.,- и Н. М. Л.,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г. С.,в размер
на 4617.00 лева, с насрещно вземане на В. в общ размер на 3149.36 лева,на основание чл.103
от ЗЗД.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М. П. В. от .,Лов.обл., да заплати на
ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В, представлявано от двама от управителите С. Н.
Н.,- и Н. М. Л.,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г. С.,сумата от 192.34/сто
деветдесет и два лева и тридесет и четири ст/лева,представляваща сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В, представлявано от
двама от управителите С. Н. Н.,- и Н. М. Л.,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.
С. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“,с з представлявано от адвокат Е.
Г. И., адвокатско възнаграждение по
делото, на основание чл..38 от ЗА, в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/лева с
ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9