Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/………….10.2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа
докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1514 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по в. гр. дело № 1514/209 год. на ОС-Варна е образувано
по въззивна жалба на A.Ж.Г. ***, подадена чрез назначен му от съда особен
представител адв. Мая Ф. *** срещу Решение № 3087/05.07.2019 год., постановено
по гр. дело № 10/2019 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по чл.
415, вр. чл. 422 ГПК и е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът А.Ж.Г.
ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на ищеца И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 4000, 00 лева (четири хиляди лева), получена без основание на дата 27.04.2018 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед № 6254/22.8.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело №
12554/2018г., по описа на РС-Варна,
ХIV–ти състав и в полза на ищеца са присъдени и
сторените разноски, вкл. и за заповедното производство.
С Решение № 1354/20.11.2019 год. по в. гр. дело № 1514/2019 год. на
ОС-Варна, първоинстанционното решение е обезсилено, а исковото производство е
прекратено. С въззивното решение издадената заповед № 6254/22.8.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело №
12554/2018г., по описа на РС-Варна,
ХIV–ти състав, не е обезсилена.
Постъпила е молба с вх. № 266239/18.09.2020 год. по рег. на ОС-Варна,
подадена от адв. Мая Ф. ***, особен представител на ответника A.Ж.Г. ***, в
която се сочи, че последиците от обезсилване на решението и прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК са идентични с последиците по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което и издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване.
Насрещната страна И.Б.Б. – ищец по иска по чл. 415, ал. 1 ГПК и заявител в
заповедното производство по ч. гр. дело № 12554/2018 год. на РС-Варна не е
изразил становище по молбата.
Според
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 13
от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1,
съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване.
В случая
въззивният съд след като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил
исковото производство не е обезсилил издадената заповед
№ 6254/22.8.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на РС-Варна, ХIV–ти състав.
Горният пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 247 ГПК, доколкото обезсилването на заповедта за
изпълнение е законна последица от прекратяването на исковото производство
поради недопустимост на предявения по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. чл. 422 ГПК иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 1354/20.11.2019 год., постановено по въззивно гр. дело №
1514/2019 год. по описа на ОС-Варно, като на страница четвърта, на ред четвърти
от решението след текста „…вкл. и за
заповедното производство;“ се добави ново изречение, а именно:
„ОБЕЗСИЛВА Заповед № 6254/22.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 12554/2018г., по
описа на РС-Варна,
ХIV–ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.