№ 13
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря КОНА М. ДОЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600488 по описа за 2021
година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат К.В., от АК
– гр. Плевен, като служебен защитник на подсъдимия М.М. срещу присъда
№260048, постановена по НОХД №2525/2020 г., по описа на Районен съд-гр.
Плевен.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като единствено
свидетелят Х. А. твърди, че посдсъдимият е уринирал и след като му
направил забележка го заплашил със саморазправа, а и поради това, че не е
било изяснено обстоятелството – какви реплики са се разменили М. и А.
Направено е искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М.М. да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение, за престъпление по чл. 325, ал.5, вр.
ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК.
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия М.М., при условията
на чл. 269, ал.3, т.4, б“а“ от НПК.
Пред настоящата инстанция служебният защитник на подсъдимия –
адвокат В. изложи доводи в същия смисъл, а М.М. не се яви и не изложи
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен заяви, че
1
жалбата е неоснователна, тъй като фактическата обстановка е била правилно
изяснена от първоинстанционния съд, които е направил оценка на
доказателствата и е анализирал наличните противоречия, асъщо така е дал
правилна оценка на извършеното деяние, поради което счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата
и становището на страните, изложено в съдебното заседание, при изпълнение
на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от
правоимаща страна. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият подсъдимия М.М. е
признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г. в гр. Плевен, при условията на
опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - уринирал
на обществено място и при направена му основателна и правомерна
забележка от страна на Х. А., проявил агресия към него, заплашил го с
посегателство и се опитал да реализира такова - престъпление по чл. 325 ал. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК, поради което и на основание чл. 325 ал. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК вр. чл. 54 НК е бил осъден на една година
„лишаване от свобода“, при първоначален строг режим.
Първоинстанционният съд е приел за установена и доказана следната
фактическа обстановка.
Подсъдимият М.М. до момента е осъждан е осъждан общо осем пъти,
в това число: 1.) Със Споразумение № 57/ 05.02.2015г. по НОХД №
301/2015г. на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 05.02.2015г., на
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
строг режим в затвор за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б „б“ от НК, извършено на
03.02.2015 година. и 2.) Със Споразумение № 133/ 29.05.2020г. по НОХД №
539/2020г. на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 29.05.2020г. на
наказание пробация при следните пробационни мерки: 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца и 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено на 10.04.2019 година.
На 21.07.2020г. вечерта подсъдимият М.М. се намирал на павилион с
непрекъснат режим на работа /т.нар. „Нон-стоп“/, находящ се на ул. „***“ в
гр. Плевен, където с приятели консумирал алкохолна напитка – бира.
Употребеното количество бира довело до физиологична потребност от
уриниране. Поради това подсъдимият М. се отдалечил от мястото на
павилиона и отишъл до сградата на намиращия се в непосредствена близост
жилищен блок, където извършил действия по удовлетворяване на така
възникналата му физиологична потребност.
2
По същото време свидетелят Х. Х. А се прибирал с автомобила си в
жилищния блок, където живеел. Същият възприел действията на подсъдимия
М. и му направил основателна забележка да отиде на друго място или да
използва санитарното помещение в близкото кафене. Подсъдимият М.М.,
който се намирал във видимо нетрезво състояние реагирал като ядно
започнал словесна „полемика“ със свидетеля А, отправяйки му груби обиди и
сериозни заплахи с посегателство. Същевременно тръгнал устремено към
него, нахвърлил му се и се опитал да го удари през отворения прозорец на
превозното средство, в което се намирал свидетеля.
Изненадан и изплашен от необичайната реакция и заплашителни
действия на подсъдимия, свидетелят Х. А. се опитал да се защити като се
отдалечи от мястото с автомобила си. След това потърсил съдействие на
общонационален телефон за спешни повиквания 112. Поведението на
подсъдимия възмутило широк кръг лица.
Мястото било посетено от полицейски служители и свидетелят Х. Х. А
подал сигнал.
Анализирайки доказателствата по делото първоинстанционният съд е
констатирал наличието на противоречиви помежду си гласни доказателства и
е изложил подробни съображения, относно това - защо дава вяра на едни, а
други отхвърля.
Като подкрепящи приетата фактическа обстановка, обосновано
основният съд е посочил събраните по делото гласни доказателства чрез
разпитите на свидетелите Х. Х. А, Р. С. Г. и Е. Б. С., чиито показания е
кредитирал с доверие, оценявайки ги като логични, еднопосочни и
непротиворечиви, относно релевантните за делото факти, а и защото те
съответстват на останалата доказателствена съвкупност по делото.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че свидетелите А, Г. и С. са пресъздали това, което са възприели лично,
пряко и непосредствено, като показанията им са ясни и последователни,
изясняват в пълнота датата, мястото, авторството на инкриминираното
деяние, както и всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
действия на подсъдимия. Според казаното от тях на 21.07.2020г.,
подсъдимият е нападнал Х. А. след отправената към него забележка, по повод
уриниране на публично място.
Свидетелят Г., който е очевидец на релевантните за делото факти е
изложил пред районния съд свои възприятия, според които подсъдимият е
бил редовен посетител на намиращото се в близост заведение, където често
употребявал алкохол и се отличавал с конфликтния си характер, а
поведението му при изпълнение на престъпното деяние било грубо,
възмутително, агресивно и арогантно, тъй като отправял псувни, обиди и
буйствал.
Според показанията на свидетеля А, поведението на подсъдимия е
възмутило не само него самия, но и случайно преминаваща наблизо жена,
която извърнала глава.
3
От друга страна първоинстанционният съд е оценил показанията на
свидетелката Б. Б. А. съобразявайки обстоятелството, че същата живее в
условията на фактическо съжителство с подсъдимия М. и обосновано е
приел, че нейните показанията и са изцяло в полза на последния, с цел
неговата защита, поради което не ги е кредитирал с доверие в частта, относно
обстоятелството, че свидетелят А извадил бухалка от автомобила си и
понечил да удари подсъдимия, тъй като тези твърдения са изолирани, не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на изложеното правилно районният съд е достигнал до
несъмнения извод, че М.М. е осъществил престъпния състав на чл. 325, ал. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. , б. „а“ от НК, като е изложил подробни, аргументирани
и позоваващи са на съдебната практика съображения, относно обективната и
субективна страна на осъщественото от подсъдимия деяние, които напълно се
споделят и от настоящата инстанция. Обоснован и законосъобразен е изводът
на първоинстанционния съд, че подсъдимият е реализирал обективните
признаци от състава на престъплението хулиганство, защото на
инкриминираната дата с неприличното си и безсрамно поведение – уриниране
на обществено място и последвалата агресия е изразил брутална
демонстрация против установения ред, като действията му са особено нагли,
безсрамни и грубо нарушават нравствените принципи на гражданите и
моралните норми на приличие.
Законосъобразно съдът е приел, че от обективна страна деянието на
подсъдимия се характеризира и с признаците на опасен рецидив, в
хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, тъй като
деянието по настоящата присъда е извършено след като със споразумение №
57/ 05.02.2015г., постановено по НОХД № 301/2015г. на Районен съд –
Плевен, влязло в сила на 05.02.2015г., му е било наложено
наказание лишаване от свобода, за срок от една година, при първоначален
строг режим, за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б „б“ от НК, извършено на 03.02.2015
година.
От субективна страна, според първоинстанционния съд, подсъдимият М.
е осъществил процесното деяние с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
пр.1 от НК, тъй като е съзнавал противообществения характер на своите
действия – нарушаването на реда и общественото спокойствие, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици - скандализиране на
обществото, и във волево отношение е искал и целял настъпването им.
Освен това съдът е констатирал, че по делото не е установено между
М.М. и свидетеля А да са съществували лични отношения, предхождащи
посочената дата и поради това липсва определен личен мотив за поведението
на подсъдимия, който предприемайки инкриминираните действия е съзнавал,
че те представляват грубо нарушение на обществения ред и без пряко да е
целял да изрази явно неуважение към обществения ред, ги е извършил.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия за извършеното престъпление, основният съд е отчел всички
4
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай, а именно – като
отегчаващи такива - високата степен на обществена опасност на деянието,
проявените дързост и цинизъм при осъществяване на престъпното деяние,
наличието на минали осъждания, извън квалификацията и характерното за
него конфликтно поведение, както и като смекчаващи обстоятелства - фактът,
че е баща на две деца, по отношение на които следва да полага грижи и да
осигурява издръжка, а също и липсата на други извършени престъпления
против реда и общественото спокойствие.
Наложеното на подсъдимия М., на основание чл.325, ал. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК наказание, в размер на 1 година „лишаване от
свобода“, при първоначален строг режим, настоящият съдебен състав счете,
че е справедливо, съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното от него престъпление и е подходящо да
повлияе превъзпитателно, към спазване на законите и добрите нрави от
страна както на осъдения, така и върху другите членове на обществото.
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция счете за
неоснователни доводите, изложени от защитата на подсъдимия, за
недоказаност на обвинението, както и за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционната присъда, поради което прие, че същата следва да
бъде потвърдена, като правилна обоснованована и законосъобразна.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно разпоредбата на чл. 313 от НПК, при което
не установи обстоятелства, които да налагат нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т.6
от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260048, постановена по НОХД №2525/2020 г.,
по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5