Решение по дело №2478/2012 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 118
Дата: 26 февруари 2013 г. (в сила от 14 март 2013 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20125220102478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Пазарджик,26.02.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на  седми февруари през две хиляди и тринадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА 

                          

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от районен съдия  Харизанова   гр. дело №2478 по описа за 2012  г., за да се произнесе, прие следното:

 

 В исковата си молба против П.Х.А. с ЕГН ********** *** ищцата Р.И.А. с ЕГН ********** *** твърди, че ответника са сключили граждански брак на 16.06.1984г. в град Пазарджик първи по ред и за двамата .Твърди, че от брака си имат родени две деца-Х. П. А., роден на ***г. и М. П. А., родена на ***, които понастоящем се пълнолетни. Твърди се, че отначало отношенията между съпрузите били добри, но по-късно постепенно започнали да се влошават, поради обстоятелството, че ответникът започнал да афишира пред ищцата извънбрачните си връзки. Твърди се, че през 2005г. двамата заминали да работят в град Дъблин, Ирландия и там трайно се настанили да живеят на квартира с адрес: като след известно време при тях дошли да живеят децата им и сестрата на ищцата. Разправиите между съпрузите продължили като ответникът продължил да нанася психически и физически тормоз на ищцата, като я обиждал с думи нараняващи достойнството и на съпруга и жена.В началото на 2012г. на два пъти ответникът е посягал да бие и души.Твърди се, че от една година съпрузите са във фактическа раздяла, макар да са живеели в едно жилище, като от месец април 2012г. окончателно се разделили и ищцата отишла да живее при сестра си, която била принудена да си наеме друга квартира. По-късно ищцата се преместила в самостоятелно жилище като през това време не са правили опити с ответника да възстановят отношенията си и да се сближат. Твърди, че постепенно се отчуждили, изчезнали са обичта, уважението, доверието и привързаността помежду им, поради което бракът им е изчерпан от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли се съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Не претендира за семейно жилище с адрес:. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име М. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител. В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа иска за развод, като прави изрично изявление съдът да не се произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните.

В съдебно заседание ответникът  се представлява от особен представител, който изразява становище, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 Районният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от представеното в тази връзка писмено доказателство/ в оригинал/-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак№351 от 16.06.1984г., съставен от Община-Пазарджик, че страните по делото са сключили граждански брак на 16.06.1984г.

За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на св.Т. М./ майка на ищцата/се установи,че ищцата и ответникът окончателно се разделили на 7 април 2012г. и от този момент не се правили опити да възстановяват отношенията си. Свидетелката допълва, че това е датата на рождения ден на внучката и, като се били събрали, за да го празнуват и в тогава ответникът вдигнал скандал, ядосал се и изгонил всичките. Според свидетелката ответникът проявява изключително грубо отношение към ищцата и няма шанс между тях да се постигне помирение. Същите са прекъснали всякакви контакти помежду си. В тази насока са и показанията на свидетеля И. М./ баща на ищцата/ ,който допълва, че брачният живот на ищцата и ответникът не вървял още от самото начало,но първоначално ищцата не споделяла за това с родителите си, които по-късно разбрали, че ответникът и посягал да я души, както докато живеели в България, така и когато живеели в Ирландия. Съдът дава кредит на доверие на показанията на посочените свидетели, които убедително, безпротиворечиво възпроизведоха свои непосредствени възприятия, а и депозираното от тях не бе опровергано в хода на делото.

Въз основа на така възприето от фактическа страна от правна страна съдът прави следните изводи:

Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от, съединен с небрачните искове по чл.53 – за фамилното име след развода и по  чл.56  от СК- за ползването на семейното жилище.

По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника  е дълбоко разстроен, тъй като съществува формално. Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност, уважение помежду им. Между тях е настъпило трайно отчуждение, прекъснати са пълноценните им духовни и физически контакти, липсва желание за запазване на брачната връзка. Събраха се доказателства за брачни провинение на ответника, изразяващи се в грубо поведение по отношение на ищцата, ескалиращо в засягане на физическия и интегритет. Всички тези обстоятелства квалифицират разстройството на брака и като непоправимо, тъй като същото е трайно/ релевантен факт, който се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност/ и предвид конкретиката на своите проявни форми е  и непреодолимо. При това положение съдът счита, че формалното съществуване на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.

По иска с правно основание чл.53 от СК.

Нормата на чл.53 от СК  е нова по съдържание и е ясна при нейното тълкуване, което е в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака , не заяви желание за възстановяване  на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Ищцата изрично е формулирал искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Мирчева, поради което съдът дължи положително произнасяне по това и искане.

По иска с правно основание чл.56 от СК:

Семейното жилище по дефиниция на закона е жилището, обитавано от двамата съпрузи. Установи се, че семейното им жилище  преди раздялата им е било . Спор относно ползването на семейното жилище няма. Ищцата изрично е заявила, че няма претенции досежно ползването му. Ето защо ползването следва да се предостави на ответника.

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв., която се дължи и от двете страни по делото, но тъй като ищцата е  внесла при завеждане на делото сумата от 25  лв., то следва ответникът  да  бъде осъден да внесе  сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената от ищеца    при завеждане на делото.

Воден от горното  и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият  районен съд           

  

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Р.И.А. с ЕГН ********** и П.Х.А. с ЕГН ********** *** , сключен на 16.06.1984 в град Пазарджик с акт за граждански брак №351 от 16.06.1984г. като дълбоко и непоправимо разстроен

След прекратяване на брака ищцата Р.И.А. ще носи брачното си фамилно име Мирчева.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в  И., град Д., Торнвил Р.на ответника П.Х.А..

ОСЪЖДА П.Х.А. / с посочен по-горе адрес и ЕГН/да заплати ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: