Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,26.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Е.П., като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр. дело №2478 по описа за 2012 г., за да се произнесе, прие следното:
В исковата си молба против П.Х.А. с ЕГН **********
*** ищцата Р.И.А. с ЕГН ********** *** твърди, че ответника са сключили
граждански брак на 16.06.1984г. в град Пазарджик първи по ред и за двамата
.Твърди, че от брака си имат родени две деца-Х. П. А., роден на ***г. и М. П. А.,
родена на ***, които понастоящем се пълнолетни. Твърди се, че отначало
отношенията между съпрузите били добри, но по-късно постепенно започнали да се
влошават, поради обстоятелството, че ответникът започнал да афишира пред ищцата
извънбрачните си връзки. Твърди се, че през 2005г. двамата заминали да работят
в град Дъблин, Ирландия и там трайно се настанили да живеят на квартира с
адрес: като след известно време при тях дошли да живеят децата им и сестрата на
ищцата. Разправиите между съпрузите продължили като ответникът продължил да
нанася психически и физически тормоз на ищцата, като я обиждал с думи
нараняващи достойнството и на съпруга и жена.В началото на 2012г. на два пъти
ответникът е посягал да бие и души.Твърди се, че от една година съпрузите са
във фактическа раздяла, макар да са живеели в едно жилище, като от месец април
2012г. окончателно се разделили и ищцата отишла да живее при сестра си, която
била принудена да си наеме друга квартира. По-късно ищцата се преместила в
самостоятелно жилище като през това време не са правили опити с ответника да
възстановят отношенията си и да се сближат. Твърди, че постепенно се отчуждили,
изчезнали са обичта, уважението, доверието и привързаността помежду им, поради
което бракът им е изчерпан от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли се съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Не претендира за семейно жилище с
адрес:. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име М.
В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
На
основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител. В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител не е
постъпил писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа иска за развод, като
прави изрично изявление съдът да не се произнася по вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака на страните.
В
съдебно заседание ответникът се
представлява от особен представител, който изразява становище, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Районният съд, след като се запозна с
твърденията, изложени в исковата молба, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за
установено следното:
Не
се спори между страните, а се установява и от представеното в тази връзка
писмено доказателство/ в оригинал/-удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак№351 от 16.06.1984г., съставен от Община-Пазарджик,
че страните по делото са сключили граждански брак на 16.06.1984г.
За
установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства са ангажирани и
гласни доказателствени средства. От разпита на св.Т. М./ майка на ищцата/се
установи,че ищцата и ответникът окончателно се разделили на 7 април 2012г. и от
този момент не се правили опити да възстановяват отношенията си. Свидетелката
допълва, че това е датата на рождения ден на внучката и, като се били събрали,
за да го празнуват и в тогава ответникът вдигнал скандал, ядосал се и изгонил
всичките. Според свидетелката ответникът проявява изключително грубо отношение
към ищцата и няма шанс между тях да се постигне помирение. Същите са прекъснали
всякакви контакти помежду си. В тази насока са и показанията на свидетеля И. М./
баща на ищцата/ ,който допълва, че брачният живот на ищцата и ответникът не
вървял още от самото начало,но първоначално ищцата не споделяла за това с
родителите си, които по-късно разбрали, че ответникът и посягал да я души,
както докато живеели в България, така и когато живеели в Ирландия. Съдът дава
кредит на доверие на показанията на посочените свидетели, които убедително,
безпротиворечиво възпроизведоха свои непосредствени възприятия, а и
депозираното от тях не бе опровергано в хода на делото.
Въз
основа на така възприето от фактическа страна от правна страна съдът прави
следните изводи:
Районният
съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във
вр. с чл.49, ал.1 от, съединен с небрачните искове по чл.53 – за фамилното име
след развода и по чл.56 от СК- за ползването на семейното жилище.
По
отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът
допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите
когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко разстроен, тъй като съществува
формално. Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство
на взаимна привързаност, уважение помежду им. Между тях е настъпило трайно отчуждение,
прекъснати са пълноценните им духовни и физически контакти, липсва желание за
запазване на брачната връзка. Събраха се доказателства за брачни провинение на
ответника, изразяващи се в грубо поведение по отношение на ищцата, ескалиращо в
засягане на физическия и интегритет. Всички тези обстоятелства квалифицират разстройството
на брака и като непоправимо, тъй като същото е трайно/ релевантен факт, който
се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност/ и предвид
конкретиката на своите проявни форми е и
непреодолимо. При това положение съдът счита, че формалното съществуване на
брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, поради което и на
основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.
По
иска с правно основание чл.53 от СК.
Нормата
на чл.53 от СК е нова по съдържание и е
ясна при нейното тълкуване, което е в смисъл, че ако съпругът, приел името на
другия съпруг при сключване на брака , не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име. Ищцата изрично е формулирал искане след прекратяване
на брака да носи предбрачното си фамилно име Мирчева, поради което съдът дължи
положително произнасяне по това и искане.
По
иска с правно основание чл.56 от СК:
Семейното
жилище по дефиниция на закона е жилището, обитавано от двамата съпрузи.
Установи се, че семейното им жилище
преди раздялата им е било . Спор относно ползването на семейното жилище
няма. Ищцата изрично е заявила, че няма претенции досежно ползването му. Ето
защо ползването следва да се предостави на ответника.
Съдът
определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в
размер на 50 лв., която се дължи и от двете страни по делото, но тъй като ищцата
е внесла при завеждане на делото сумата
от 25 лв., то следва ответникът да бъде
осъден да внесе сумата от 25 лв.,
представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената от ищеца при завеждане на делото.
Воден
от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД брака между Р.И.А. с ЕГН ********** и П.Х.А. с ЕГН ********** *** ,
сключен на 16.06.1984 в град Пазарджик с акт за граждански брак №351 от
16.06.1984г. като дълбоко и непоправимо разстроен
След прекратяване на брака ищцата
Р.И.А. ще носи брачното си фамилно име Мирчева.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в И.,
град Д., Торнвил Р.на ответника П.Х.А..
ОСЪЖДА П.Х.А. / с посочен по-горе адрес и ЕГН/да
заплати ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: