Решение по дело №483/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    323          ,21.07.2017г., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав:               

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Нели Въгларова,

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №483 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД - за обезщетение за имуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД  - за законна лихва.

Подадена е искова молба от „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Аксаков" №14, представлявано от инж.Д.Д., чрез адв.О.М., съдебен адрес:*** против А.Б.М., с ЕГН **********, с адрес ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че ответникът е заемал поста директор на Държавно горско стопанство „Белово"- гр.Б., ЕИК *********за периода от 1993г. до 06.2010г. Същото е с универсален правоприемник „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК *********. Твърди, че на 05.01.2009г., в качеството си на директор на ДГС„Белово" М. е сключил Договор от 05.01.2009г. за процесуално представителство и защита на ДГС „Белово" пред всички съдилища и съдебни инстанции против Община Б. с лицето Л.К.С. - адвокат. Към момента на сключване на договора, А.М. не е притежавал предвидената от закона представителна власт, за да сключва такъв валиден договор, като процесния.

Сочи, че договорът от 05.01.2009г. е с предмет процесуално представителство и защита на ДГС„Белово" пред всички съдилища и съдебни инстанции, свързани със собственическите претенции на Държавно горско стопанство „Белово"-гр.Б. против Община Б. във връзка, с които са образувани гр.дело №1464/2004г. по описа на РС-Пазарджик, в.гр.д.№776/2007г. по описа на ОСПз и к.гр.д.№1896/2008г. по описа на ВКС, ІІ-ро ГО.

Твърди, че А.М. в противоречие с чл.7 ал.6 от Закона за горите /отм. редакция ДВ. бр.70 от 08.08.2008г.), която гласи, че по дела, които се отнасят до държавни гори, както и земи от Държавния горски фонд, държавата се представлява пред съда от председателя на Държавната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице, без съответното упълномощаване е сключил процесния договор за процесуално  представителство и е договорил допълнително възнаграждение, без правно основание за това. Както е посочено в договора, държавното предприятие, което М. е представлявал, се задължава да заплати „окончателно възнаграждение на довереника" „...извън договорените минимални плащания" „...в размер на 0,2% от материалния интерес на ищеца", като последното всъщност представлява фактическо съгласие от страна на М., предприятието да заплати уговорени суми, без същите да са конкретизирани, т.е. същите са договорени хипотетично. За договорените суми С. не е представил по посочените в договора дела, процесния договор, за да може същите да бъдат евентуално присъдени от съда в полза на спечелилия делата.

Сочи, че видно от счетоводството на държавното предприятие за процесуалното представителство от страна на адв.С., по същите дела, предприятието вече му е заплатило сума в размер на 65 150 лв. Към датата на сключване на процесния договор М. е знаел, че по вече заведеното гр.д.№1464/2004г. има упълномощен юрисконсулт на Регионалната дирекция на горите, който също участва в производството по делото. По силата на процесния договор, С. предявил претенции за заплащане на договореното с М. възнаграждение към „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград" в размер на 401 123 лв. В тази връзка са образувани т.д.78/2011г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в.т.дело №440/2014г. по описа на Апелативен съд-Пловдив - частичен иск и гр.д.53/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик - пълен размер на иска, както и гр. дело №1046/2014г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в.гр.д. №561/2015г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и к. гр.д. №1827/2016г. по описа на Върховния Касационен съд - Определение №458 от 14.05.2016г.- влязло в сила. Посочва, че с нотариална покана, връчена, чрез нотариус Р. Д., с рег. №274, на 26.05.2016г. дали възможност на М. да заплати в срок от 10 дни, считани от датата на получаване на поканата, сумата от 401 123 лв., представляващи размера на исковата претенция по предявените от С. искове срещу „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград",  по които са образувани посочените граждански дела, както   и   сумата  от   13 000   лв.-   разноски,   присъдени   във   вреда  на предприятието с Решение №448/17.07.2015г., постановено по гр.д.1046/2014г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

Твърди, че до настоящия момент не е налице плащане от страна на М. по връчената му покана. Това обстоятелство ги мотивира да предявят настоящата претенция, за да защитят правото на „Югозападно държавно предприятие - ДП-Благоевград", ЕИК ********* - универсален правоприемник на Държавно горско стопанство „Белово"- гр.Б., ЕИК *********, което е нарушено неправомерно от действията на А.М., с които е нанесъл вреди на същото в общ размер на 419 655,68 лв.

Сочи, че с тези си действия, които противоречат на морала и на закона, М. е нарушил разпоредбата на чл.7 ал.6 от Закона за горите, като  виновно е причинил вреди на държавното предприятие в общ размер на 419655,68 лв.

Моли съда да осъди А.Б.М., с ЕГН ********** да заплати на „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК ********* сумата от 50 000 лв. - представляваща частичен иск от размера на цялата сума от 419 655,68 лв., представляващи 401 123 лева - главница, сумата от 13 000 лв. – разноски, присъдени във вреда на предприятието, както и сумата от 5 532,68 лв., представляваща лихва за периода от 14.05.2016г. до момента на предявяване на настоящата искова молба.

В изпълнение на указанията на съда, с допълнителна уточняваща молба с вх.№11972/20.12.2016г., ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, е уточнил, че твърдяното противоправно деяние, извършено от ответника А.Б.М., в качеството си на директор на Държавно горско стопанство „Белово", в резултат на което са възникнали претендираните вреди, представлява сключване от директора А.Б.М. от името и за сметка на горското стопанство на договор за процесуално представителство и защита с адвокат Л.К.С. от 05.01.2009г. в нарушение на разпоредбите на Закона за горите, Закона за счетоводството, Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет /ДВ, бр.64 от 23.07.2004г./, с които е задължил ДГС да заплати неоснователно прекомерен адвокатски хонорар на адв.Л.С. по вече приключили дела, по които адвокатско възнаграждение е било вече платено от ДГС "Белово" за всяка съдебна инстанция. Сочи конкретните разпоредби от Закона за горите и Закона за счетоводството, които са нарушени от ответника при сключване на процесния договор за правна помощ, а именно:

  Договорът от 05.01.2009г. е сключен от страна на ДГС „Белово", чрез директора А.Б.М., без същият да има правомощията за това и в нарушение на Закона за горите. Към момента на подписване на процесния договор Директорът на горското стопанство А.Б.М. не е разполагал със законоустановени правомощията да осъществява представителство на ДГС „Белово" в съдебни производства, касаещи държавни гори, както и земи от държавния горски фонд, съгласно императивната разпоредба на чл.7 ал.6 от Закона за горите. С изменението на Закон за горите – ДВ, бр.13 от 2007г. се предвижда изричен ред за процесуално представителство по дела, които се отнасят до държавни гори, а именно: по дела, които се отнасят до държавни гори, както и земи от държавния фонд, държавата се представлява пред съда от Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. С оглед на това А.Б.М. е сключил договор за процесуално представителство от името на ДГС „Белово" в противоречие със закона. Към момента на сключване на процесния договор държавните горски стопанства не са имали статут на самостоятелни юридически лица, което означава, че не са могли да сключват от свое име и за своя сметка сделки. Правната норма на чл.7 ал.6 от Закона за горите /отм./ е една специална правна норма относно процесуалното представителство на Държавата по дела, отнасящи се до гори и земи от държавния горски фонд и за да е спазена тази норма е следвало довереника - адв.С. да разполага и с пълномощно от министъра на земеделието и храните освен сключения договор от 05.01.2009г.

 Твърди, че при сключване на процесния договор, ответникът е нарушил и разпоредбите на Закона за счетоводството. При поемане на финансови задължения от страна на ДГС „Белово" се прилага системата на двойния подпис. Като в настоящия случай, процесният договор е подписан от името на ДГС единствено от ответника, липсва подписа на Главния счетоводител на ДГС Белово. На следващо място, всички сключени от ДГС „Белово" договори се изходират по определен ред в нарочен за това регистър. Процесният договор не е изходиран в регистъра на ДГС „Белово", предприятието не е знаело за такъв договор, същият не се съхранява в деловодната система на предприятието.

 Сочи, че уговореното от страните адвокатско възнаграждение е в размер на 0.2% от материалния интерес на спора, без да е установен конкретно размера на материалния интерес. В случая е налице прекомерно завишаване на адвокатския хонорар, съгласно процесния договор, като се има предвид момента на сключване на договора (05.01.2009г. - пет години след завеждане на гр. дело №1464/2004г.) и създалата се яснота във връзка с произнесените вече към момента съдебни актове относно положителния за ищеца изход на делото, след като в договора е уговорено изплащане на възнаграждението при „...постигане на краен и окончателен позитивен за ищеца изход от процесите по делата за установяване на оспореното му право...". На адвокат С. е било изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 65 150 лв. във връзка с процесуалното представителство по гр. д. №1464/2004г. В противоречие със Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004г./, вкл. и неморално е ответникът А.М. да договаря от името на ДГС подобен размер на адвокатско възнаграждение и то след приключване на съдебните производства, след като процесуалният представител адв.Л.С. е получил вече възнаграждение по същото дело в размер на 65 150 лв. и при положение, че ДГС „Белово" се е представлявало по делото и от юрисконсулт, упълномощен на Регионална дирекция на горите Пазарджик. Още повече, че в хода на горепосочените съдебни производства договореното с договора от 05.01.2009г. адвокатско възнаграждение не е претендирано като направени от страна на ДГС „Белово" разноски, съответно същите не били присъдени от съдилищата. Това обстоятелство свидетелства за сключване на договора във вреда на представлявания - „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК *********, универсален правоприемник на Държавно горско стопанство „Белово" - гр.Б., ЕИК *********.

Посочва, че действително адв.Л.С. е бил процесуален представител на ДГС „Белово" по гр.д.1464/2004г. на РС-Пазарджик до приключването му във всички съдебни инстанции. В кориците на гр.д.1464/2004г. на РС-Пазарджик се намира договор за правна защита и съдействие изх.№015335/15.09.2004г. с предмет „..завеждане и защита на гр.д. (установителен иск чл.97 ГПК) пред ПРС и договорено възнаграждение в размер на 10 000 лв. Цитираното в договора адвокатско възнаграждение е преведено от ДГС "Белово" на адв.С. с платежно нареждане от 04.05.2005г. Пред въззивната инстанция Окръжен съд-Пазарджик, адв.С. е приложил втори договор за процесуално представителство от 20.09.2007г. №АБ 005447/20.11.2007г. с договорно възнаграждение - 15 000лв., платено платежно нареждане на 19.05.2008г., като отново в него не се сочи цената на иска. Третият договор за правна помощ с №АБ005567 от 09.03.2009г., приложен от адв.С. по к.гр.дело №1886/2008г. по описа на ВКС, е с договорен хонорар в размер на 20 000 лв., платен с два броя платежни нареждания от 29.04.2009г. и 05.06.2009г., всяко по 10 000 лв. Видно от договора за правна помощ, в същия се цитира „... Наредба за минималните адвокатски възнаграждения /обн. ДВ, бр.64/2004г., изм. доп. ДВ бр.2/2009г. ...", договорът е сключен на 05.01.2009г., което сочи, че същият е антидатиран. Брой 2 от 2009г. е обнародван на 09.01.2009г. и влиза в сила три дни след обнародването, което означава, че това е седем дни след подписване на договора.

Твърди, че с противоправното си действие, сключване на договор за определяне размера на адвокатското възнаграждение при условия на чл.36 ал.ІV от ЗА, ответникът е причинил на ДГС "Белово" („Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград") имуществени вреди.

Уточнява, че причинените от ответника и претендирани вреди в резултат на противоправното му действие са следните по размер: Вземане за главница в размер на 32 119.32 лева, представляваща общата сума от постановеното с Решение №209/24.06.2016г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №440/2014г. вземане на адв.Л.С. към „Югозападно държавно предприятие - ДП-Благоевград". С горепосоченото съдебно решение, ищецът е осъден да заплати на адв.Л.С. сумата в общ размер от 32 119.32 лева, от които сумата в размер на 26 123 лева, представляваща част от общо дължимо окончателно възнаграждение в размер на 401 123 лева - за процесуално представителство и защита на ДГС "Белово" пред всички съдилища и съдебни инстанции по гр.д.1464/2004г. на РС-Пазарджик, учредено с договор от 05.01.2009г.; сумата в размер на 3 996.32 лева - съдебни разноски пред Пазарджишки окръжен съд; сумата в размер на 2000 лева - съдебни разноски пред Пловдивски апелативен съд. Сочи, че претендираното вземане за главница, представлява сбор от сумите 26 123 лева, 3 996.32 лева, 2000 лева; Претендира вземане за лихва върху горепосочената сума от 32 119.32 лева от датата на сключване на договора 05.01.2009г. до окончателното изплащане.  

С допълнителна молба с вх.№947 от 01.02.2017г., ищецът е уточнил, че твърдяната дата на увреждането е 05.01.2009г., със сключването на Договора за процесуално представителство и защита, ответникът като представляващ ищеца, е причинил претендираните в настоящото производство вреди.

Прави уточнение на петитума на исковата молба, в следния смисъл:

Моли съда да осъди ответника А.Б.М. да заплати на „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград" причинените от него имуществени вреди, а именно: Сумата в размер на 32119.32 лева, представляваща общата сума от постановеното с Решение №209/24.06.2016г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №440/2014г. вземане на адв.Л.С. към „Югозападно държавно предприятие - ДП-Благоевград", от които 26 123 лева, представляваща част от общо дължимо окончателно адвокатско възнаграждение в размер на 401 123 лева - за процесуално представителство и защита на ДГС "Белово", пред всички съдилища и съдебни инстанции по гр.д.1464/2004г. на РС-Пазарджик, учредено с договор от 05.01.2009г., дължимо от „Югозападно държавно предприятие – ДП - Благоевград" на адв.Л.К.С. по силата на влязло в сила Решение №209/24.06.2016г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №440/2011г., с което се потвърждава Решение №166/20.12.2013г. по т.д. №78/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд; 3996.32 лева, представляващи съдебни разноски по т.д. №78/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд; 2000 лева, представляващи съдебни разноски по т.д. №440/2011г. по описа на Пловдивски апелативен съд; Вземане за лихва върху сумата от 32119.32 лева, дължима за периода от 05.01.2009г. (датата на сключване на договора за процесуално представителство) до датата на окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Към исковата молба на ищеца и към допълнителните му уточняващи молби са приложени писмени доказателства. Направени са искания.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез пълномощника му. Твърди, че искът е процесуално недопустим, тъй като за ищеца съществува res judicata по отношение на правопораждащия предмета на спора факт. Сочи, че влязлото в сила решение №448/17.07.2015г. по гр.д. №1046/2014г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отхвърлило като неоснователни претенциите му, че Договорът за определяне размера на адвокатското възнаграждение, определено при условията на чл.36 ал.4 от ЗА от 05.01.2009г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД. Така отхвърлената нищожност е заявена именно на основанията, които се претендират в настоящето производство вече като противоправното виновно поведение на ответника при сключване на същия този договор - нарушение на ЗГ, ЗСч., ЗА. Посочва, че процесният договор не е сключен в нарушение на закона, не накърнява добрите нрави, няма невъзможен предмет, не нарушава предписана от закона форма и всичко това е установено с влязло в сила решение на съда. С този факт, който макар и да не обвързва ответната страна, обаче следва да се съобразяват както ищецът, така и настоящият състав на съда по силата на нормите на чл.297 и чл.298 ал.1 ГПК. Това означава, че при сключването на договора ответникът няма как да е действал, още по-малко пък виновно и/или в съучастие, в нарушение на закона, тоест липсват основни елементи от състава на института на непозволеното увреждане. При тези обстоятелства поставянето и разглеждането отново на спор, черпещ правата си от юридически факти, които вече са установени с влязло в сила решение, представлява недопустим по смисъла на чл.299 ГПК опит за тяхното пререшаване по неизвънреден съдебен способ.

Ответникът оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли на тези основания, като претендира и направените по делото разноски.

Сочи, че договорът, чието сключване се твърди да е извършено от ответника виновно и в нарушение на закона е неформален, сключен е в съответствие със закона, при наличие на представителна власт от страна на доверителя, при съгласие на страните и има реално очертани от тях предмет, цена и модалитети. Посочените обстоятелства са потвърдени със силата на пресъдено нещо в процеса по гр.д. №1046/2014г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, което изключва възможността сделката, от гледна точка на доверителя /настоящия ответник/ да попадне в хипотезата на чл.45, още по-малко в тези на чл.49 и 53 от ЗЗД.

Освен това, независимо от неоснователността им, по реда на чл.120 ЗЗД прави възражение за погасени по давност претенции, както и за това, че предмет на иска са разходи по други съдебни и изпълнителни производства, неотносими към предмета на това дело.

Сочи, че релевантните фактически обстоятелства от отношения между страните, във връзка с предмета на спора по настоящето производство са следните: ДЛ „Белово", гр.Б., в качеството си самостоятелно юридическо лице, чрез легитимно представляващия го тогава директор А.М., след изрично писмено упълномощаване от Началника на НУГ с пълномощно изх.№56/25.08.2004 г., действащо по реда и при условията на чл.15 ГПК /отм./ като процесуален субституент на държавата и при наличието на собствен интерес е предявило по реда на исковото производство /гр.д. №1464/2004г. на РС Пазарджик/ едно чуждо право на защита на собствеността и владението върху смесени гори и земи, находящи се на територията на тогавашното ДЛ „Белово" и под негова юрисдикция. Действайки като изрично упълномощено лице ДЛ „Белово", бидейки самостоятелна и главна страна в инициирания процес, различна от държавата, която е носител на спорното право, е ангажирало свои доверен адвокат да изготви искова молба, заведе делото и осъществи процесуално представителство на лесничейството в качеството му на процесуален субституент на държавата. Изпълнявайки задълженията си, произтичащи от упълномощаването, довереникът е извършил проучване, изготвяне на книжата и завеждане пред Пазарджишки районен съд на гражданско дело №1464/2004г. с правно основание чл.108 от ЗС и е осъществил процесуалното представителство и защита на доверителя си в хода на процеса пред различните инстанции. Изпълнил е и императивните изисквания на чл.19 ал.2 ГПК /отм/.

Предмет на ревандикационната претенция по заведеното гр.д. са 234850.070 дка гори с базисна цена, определена по Наредба, приета с ПМС №252/06.11.2003г. - 200 561 959.00 лв., като последната величина представлява цената на иска /материалния интерес/, елемент е от исковата молба по гр. дело №1464/2004г., посочена и въведена в процеса от ищеца, неоспорена от ответника или служебно от съда и представлява цената на иска по смисъла на чл.56 от ГПК /отм./. При тази цена на предмета на иска за дължимия хонорар на упълномощения адвокат, чиито минимален размер по действащата Наредба №1/2004г. за МРАВ следвало да е в размер на около четири милиона лева, при това само за една инстанция, се постигнало съгласие за първоначално заплащане на някакви относително минимални суми за изготвяне на пълномощно, с оглед стартиране на делото до края на годината, когато изтичала давността за претендиране на незаконосъобразно върнатите на Община Б. гори и площи от ДГФ. Въпросът за окончателния размер на дължимото възнаграждение обаче останал открит към онзи момент. Първото заседание по образуваното дело е проведено на 02.12.2004г., в което наетият адвокат, след установено от съда редовно упълномощаване, е конституиран като пълномощник на процесуалния субституент и главна страна в процеса - ДЛ „Белово", гр.Б. Така извършеното първоначално упълномощаване не е ограничавано, оттегляно или прекратявано в хода на целия процес до неговото окончателно приключване. Ново упълномощаване по това дело не се е налагало /с изключение на изричните такива пред касационните инстанции/ и доколкото в предмета на процесния договор от 05.01.2009г. става въпрос за по-нататъшно процесуално представителство, то това е единствено и само, препотвърждаване на вече учреденото първоначално такова и е без самостоятелен правен ефект.

Сочи, че междувременно, в хода на процеса по ревандикацията, със Заповед №872/13.05.2008г. на председателя на ДАГ, ДЛ „Белово" гр.Б., при условията на универсално и пълно правоприемство, е преобразувано в ново юридическо лице - ДГС БЕЛОВО гр.Б., управлявано и представлявано отново от ответника А.М..

На 05.01.2009г. упълномощеният по делото адвокат предложил вариант на договор за определяне на окончателния размер на възнаграждението за работата му по делото при условията на чл.36 ал.4 от ЗА - обвързан с неговия краен изход. След запознаване с писменото предложение, последвалите преговори по клаузите му и след няколкократно преработване и редактиране на някои от параметрите на същото, в крайна сметка се постигнало съгласие за сключване на сделката, чиято стойност е няколко пъти по-ниска от първоначално предложената и няколко десетки пъти по-ниска от минималната законово предвидена такава при конкретната цена на иска и броя на инстанционните разглеждания на спора, които обстоятелства впоследствие били отразени в окончателната редакция на договора. Целта на така сключения договор е посочена в раздел 11.1 на същия – „Превеждане в по-близко съответствие с нормативните минимални изисквания /чл.7 ал.4 от Наредба №1 на ВАС/ на възнаграждението на доверителя…“. В пунктове І.1. и III.1 от договора е определено окончателното възнаграждение на довереника като процент от фиксираната цена на предмета на спора, представляващ материалния интерес на ищеца. В текстовете на раздел III и сл. от договора са дефинирани основните, относими към предмета му понятия – „материален интерес", „минимален размер на възнаграждението на адвоката за една инстанция", характера и значението на „извършените до влизането му в сила плащания", съдържанието на понятието „позитивен изход за доверителя", началния момент на възникване задълженията за окончателно плащане и др.

Към момента на окончателното приключване на процеса по гр. д. №1464/2004г. с влязло в сила решение - м. февруари 2011г. и възникналите задължения на доверителя по договора, ответникът вече не е служител в ДГС „Белово" ДП, гр.Б.

 Твърди, че е несъстоятелен доводът на ищеца за липса на валидна представителна власт на ответника в съдебни производства, касаещи държавни гори, мотивирана с позоваване на разпоредбата на чл.7 ал.6 от ЗГ. При сключването на договора, ответникът не е представлявал и действал от името на държавата, а от името на самостоятелното юридическо лице ДГС „Белово" ДП, гр.Б., което по пълномощия на държавата в лицето на НУГ и като неин процесуален субституент е участвало като главна страна в процеса по гр. дело №1464/2004г. Отделено от това, сключването на процесния договор предхожда редакцията на разпоредбата на чл.7 ал.6 от ЗГ /отм./, на която се позовава ищецът. Заявява, че повече от невярно е твърдението, че към момента на сключване на процесния договор ДГС „Белово", гр.Б. не е имало статут на самостоятелно юридическо лице. Неотносими и/или несъстоятелни и неверни са доводите, свързани с деловодната и счетоводна системи в ДГС „Белово" ДП, тези свързани с броя на процесуалните представители на предприятието в процеса, както и тези за непретендирането като разноски в производството по гр. д. №1464/2004г. на сумите, предмет на процесния договор. Произволни и неверни са твърденията за липса на материален интерес, както по гр.д. №1464/2004г. на Районен съд - Пазарджик, така и в процесния договор, по съображения изложени по-горе, а и поради редакцията на самата сделка. Същото се отнася и за твърдението за прекомерна завишеност на договореното адвокатско възнаграждение. Нямат отношение към договора и заплатените преди него минимални възнаграждения и това обстоятелство изрично е посочено в сделката. Без правно значение е и твърдението за антидатиране на процесния договор, поради факта, че се касае до частен документ, подписан от страната /чрез праводателя си/, която го поддържа и по този въпрос разпоредбите на чл.180 и чл.181 ГПК са категорични. Що се отнася до другия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, то той единствено е деклариран от ищеца, без да бъде установен и/или доказан.

С отговора си ответникът е представил писмени доказателства.

С протоколно определение от 27.06.2017г., постановено в производството по делото, съдът по искане на ищеца и на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск, чрез увеличаване общия размер на претендираната от ищеца сума, на сумата в размер на 50 000 лева, като частичен иск от сума в общ размер на 125 862,75 лева.

Искът се поддържа от пълномощника на ищеца в проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да го уважи. Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и да му присъди разноските по делото. Представя Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор излага в представената и приета по делото писмена защита.

Съдът приема, че предявеният частичен иск по чл.45 от ЗЗД е допустим, тъй като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са нарушени.

Предявен е иск за репариране на имуществени вреди.

В настоящия казус подлежащи на доказване са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно елементите от фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираната разпоредба, а именно: следва да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника; следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение  и настъпилата вреда.

В конкретния случай, от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че ДЛ „Белово", гр.Б., чийто правоприемник е ищецът по делото „Югозападно държавно предприятие-ДП- Благоевград", чрез  представляващия го тогава директор - ответника А.М. и след изрично писмено упълномощаване от Началника на Национално управление по горите с пълномощно изх.№56/25.08.2004г. е предявило по исков ред – с искова молба, въз основа, на която е образувано гр.д. №1464/2004г. по описа на РС - Пазарджик – претенция по чл.108 от ЗС - за защита на собствеността и владението върху смесени гори и земи, находящи се на територията на тогавашното ДЛ „Белово" и под негова юрисдикция.

За целта ДЛ„Белово", е ангажирало адвокат в лицето на адв.Л.С., който да изготви исковата молба, да заведе делото и да осъществи процесуално представителство. Пълномощникът, в изпълнение на  задълженията си, е завел пред Пазарджишки районен съд посоченото гражданско дело №1464/2004г. с правно основание чл.108 от ЗС, както и е осъществил процесуалното представителство и защита на доверителя си в хода на процеса пред различните инстанции.

Предмет на ревандикационната претенция по заведеното гр. дело са 234850.070 дка земи и смесени гори с базисна цена, определена по Наредбата, приета с ПМС №252/06.11.2003г., в размер на 200 561 959.00 лв., като последната представлява и цената на иска.

Упълномощаването на адв.Л.С. не е ограничавано, оттегляно или прекратявано в хода на целия процес и до неговото окончателно приключване.

В хода на процеса, видно и от Заповед №872/13.05.2008г. на Председателя на ДАГ, ДЛ „Белово", гр.Б., при условията на универсално и пълно правоприемство, е преобразувано в ново юридическо лице - ДГС „БЕЛОВО“, гр.Б., управлявано и представлявано отново от ответника А.М..

На 05.01.2009г. между ДГС„БЕЛОВО“ ДП, гр.Б. и адв.Л.С. е сключен Договор за определяне размера на адвокатското възнаграждение при условията на чл.36 ал.4 от ЗА за процесуално представителство - обвързан с крайния изход на делото. В Раздел ІІ.1 на договора е отразено, че целта му е: „Превеждане в по-близко съответствие с нормативните минимални изисквания /чл.7 ал.4 от Наредба №1 на ВАС/ на възнаграждението на довереника по посоченото съдебно производство /гр. дело №1464/2004г. по описа на ПРС/ извън минималните плащания, извървани от доверителя за защита пред отделните съдебни инстанции и създаване на законово предвидени стимули /чл.36 ал.4 от ЗА/ за постигане на краен и окончателен позитивен за ищеца изход от процесите по делата за установява на оспорваното му право“. В пунктове І.1. и III.1 от договора е определено окончателното възнаграждение на адвоката като процент от фиксираната цена на предмета на спора, представляващ материалния интерес на ищеца.

В исковата молба и в допълнителните уточняващи я молби, ищецът твърди, че извършеното от ответника противоправно деяние, в качеството му на директор на ДГС“Белово“, в резултат, на което са възникнали претендираните в настоящето производство вреди, е сключването на горецитирания Договор за процесуално представителство и защита с адв.Л.С. от 05.01.2009г., в нарушение на чл.7 ал.6 от ЗГ, в нарушение на ЗСч и по-конкретно на правилата за полагане на двойния подпис, на вътрешните правила относно извеждането на изходящите документи, както и при липса на удостоверен материален интерес.

Видно от книжата по делото е, че с Решение №448/17.07.2015г. по гр.дело №1046/2014г. по описа на ПОС са отхвърлени предявените от „Югозападно Държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, в качеството му на универсален правоприемник на ДГС „Белово“, гр.Б. против Л.К.С. искове по чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.1 и 3 от ЗЗД за обявяване за нищожен договора за определяне размера на адвокатско възнаграждение при условията на чл.36 ал.4 от ЗА за процесуално представителство от 05.01.2009г., като неоснователни /заявените и разгледани в това производство основания за нищожност на договора са: противоречие със закона – чл.7 ал.6 от ЗГ; противоречие със закона - чл.13 ал.3, т.3 от ЗФУКПС и чл.42 ал.1, т.3 от Вътрешните правила на ищеца за двойния подпис; липса на предписана от закона форма; невъзможен предмет – липса на удостоверен материален интерес и те съвпадат с тези въведени и в настоящето производство от ищеца като допуснати нарушения от ответника при сключването на договора от 05.01.2009г./. Със същия съдебен акт е осъдено „Югозападно Държавно предприятие“ ДП, гр.Благоевград да заплати на Л.К.С. сумата 13 000 лева, представляваща сторени по делото разноски - платен адвокатски хонорар.

С Решение №247/23.12.2015г. по в.гр.д. №561/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд е потвърдено Решение №448/17.07.2015г., постановено по гр. дело №1046/2014г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Така постановеното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №458/14.05.2016г. по гр.дело №1827/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о. С последното в полза на адв.Л.С. са присъдени разноски по делото в размер на 1000 лева.

С Решение №166 от 20.12.2013г., постановено по т.д. №78/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е осъдено „Югозападно държавно предприятие – ДП – Благоевград“ да заплати на Л.С. по предявения частичен иск сумата от 26 123 лв., представляваща част от общо дължимото окончателно възнаграждение, чийто размер е 401 123 лв. за процесуално представителство и защита на доверителя ДГС“Белово“, гр.Б. /праводател на осъдения ответник/, пред всички съдилища и съдебни инстанции в производството, започнало под №1464/2004г. на Пазарджишкия районен съд, на основание Договор от 05.01.2009г. за определяне на адвокатското възнаграждение при условията на чл.36 ал.4 от ЗА, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.05.2011г. - до окончателното плащане и разноските по делото в размер 3 996,32 лв.

С Решение №209/24.06.2016г. по в.т.д. №440/2014г. по описа на Пловдивския апелативе съд е потвърдено Решение №166/20.12.2013г., постановено по т.д. №78/2011г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и е присъдена в полза на Л.С. сумата от 2000 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция. Така постановеното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение от 25.5.2017г. по Гражданско дело №4399/2016г. на Върховен касационен съд /което съдът установи при справка в деловодната програма на съда, тъй като определението не е представено по делото/.

Предвид горното се налага извода, че договорът от 05.01.2009г., сключен между ДГС „Белово“, гр.Б., чийто правоприемник е ищецът по делото, чрез законния му тогава представител и Директор – ответника А.М. е валидно сключен, действителен и е породил своите правни последици.

Още повече, че по въпросите за твърдяната от ищеца нищожност на договора е налице произнасяне с влязлото в сила Решение №448/17.07.2015г. по гр.дело №1046/2014г. по описа на ПОС,  с което е прието, че предявените в тази насока искове по чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2, пр.1 и 3 от ЗЗД са неоснователни. В този смисъл е и приетото в цитираното по-горе Решение №209 по т.д. №440/2014г. по описа на ПАС.

Ищецът е страна и в двете съдебни производства и постановените и влезли в сила съдебни актове имат изцяло обвързваща сила за него.

При така установената и приета по делото фактическа обстановка, съдът счита, че предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е недоказан и неоснователен и ще следва да се отхвърли.

В конкретния случай не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

С изготвения и приет по делото доклад, съдът изрично е указал на страните, че чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира вината, но останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД подлежат на доказване и че доказателствената тежест за това носи ищцовата страна.

В конкретния случай ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да възникне отговорността по чл.45 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая на ищеца; тези вреди да са резултат от виновно противоправното поведение на ответника; да е налице и причинна връзка между противоправното поведение  и настъпилите вреди.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищецът, в чиято тежест бе, не установи да е претърпял твърдяните от него имуществени вреди. В уточняваща си молба с вх.№947 от 01.02.2017г., ищецът посочи, че причинените му имуществени вреди са следните: сумата в размер на 32119.32 лева, представляваща общата сума по постановеното с Решение №209/24.06.2016г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №440/2014г., присъдена в полза на адв.Л.С., която ищецът „Югозападно държавно предприятие - ДП-Благоевград" му дължи, от които 26 123 лева, представляваща част от общо дължимо окончателно адвокатско възнаграждение в размер на 401 123 лева - за процесуално представителство и защита на ДГС "Белово", пред всички съдилища и съдебни инстанции по гр.д.1464/2004г. на РС-Пазарджик, учредено с договор от 05.01.2009г.; сумата в размер на 3996.32 лева - съдебни разноски по т.д. №78/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд; сумата в размер на 2000 лева - съдебни разноски по т.д. №440/2011г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

В хода на процеса ищецът не установи реалното изплащане от негова страна на така присъдените с влязлото в сила съдебно решение парични суми на адв.Л.С.. Нещо повече, при извършената служебна справка по т.д.№78/2011г. по описа на ПОС, съдът установи, че изпълнителен лист за присъдените му разноски в размер на 3996.32 лева – за първата инстанция и в размер на 2000 лева – за въззивната инстанция е издаден на адв.Л.С. на датата 08.06.2017г., т.е. след завеждането на исковата молба и образуването на производството по настоящето дело.

В проведеното по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца се позова на представената от него Справка изх.№ФИД-00-122/14.11.2016г., изготвена от ищеца, в която са отразени изплатени суми по делото за горите на адв.С. по дати и суми, като в т.8 и т.9 на същата е посочено, че плащанията са по две изпълнителни дела /отразени само като номера/ и по стокови разписки. Видно от същата справка е, че сумите от т.1 до т.7 вкл. са изплатени на адв.С. още преди образуването на т.д.№78/2011г. по описа на ПОС, а сумите по т.1, т.2 и т.3 – и преди сключването на процесния договор за правна защита и съдействие.

Именно въз основа на тази справка, пълномощникът на ищеца заяви и искането си за увеличение на размера на предявения иск.

Настоящият съдебен състав счита, че сключването на валиден договор за правна защита и съдействие /какъвто е процесния договор от 05.01.2009г./ не представлява противоправно виновно поведение по смисъла на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Изпълнението на задълженията по такъв договор и изплащането на дължими по него суми също не е виновно противоправно поведение.

В допълнителната си молба с вх.№10775/16.11.2016г., ищецът е изложил доводи, че ответникът е бил директор на ищеца до месец юни 2010г., които не са оспорени от ответника в хода на производството по делото.

Присъдените в тежест на ищеца разноски по т.д. №78/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 3996,32 лева и по т.д.№440/2014г. по описа на Пловдивския апелативен съд в размер на 2000 лева са в резултат на  развилото се исково производство, поради неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за правна защита и съдействие от 05.01.2009г., за което също не е установено виновно и противоправно поведение на ответника, тъй като към завеждането на делото той не е бил вече директор и законен представител на ищеца.

С оглед горното не е налице и третата законова предпоставка, а именно причинна връзка между противоправно поведение и настъпила вреда.    

При тези данни се налага изводът, че в случая не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не следва да отговоря за претендираните от ищеца имуществени вреди и че искът му по чл.45 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез заплащане на парично обезщетение, е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

Като акцесорна ще следва да е отхвърли и претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва за посочения период, а именно от 05.01.2009г. (датата на сключване на договора за процесуално представителство) до датата на окончателното изплащане на сумата.

С оглед приетата неоснователност на исковите претенции, съдът не разглежда възражението на ответника за погасяване на претендираните вземания по давност.  

          При този изход на делото, ищецът ще следва да заплати на ответника направените от него разноски, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложения разходен документ – Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2017г., съдържащ отразяване /имащо характер на разписка/, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло, в размер на 5000 лева.

          Съдът не разглежда, като несвоевременно направено, възражението на  пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Договорът за правна защита и съдействие от 26.03.2017г., сключен между ответника и неговият пълномощник адв.Л.С., е представен по делото, ведно с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от пълномощника на ищеца едва в хода на устните състезания, когато възможността за възражения и нови искания вече е била преклудирана.

Ищцовата страна не е представила по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р       Е        Ш         И:

          

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Аксаков" №14, представлявано от инж.Д.Д., с пълномощник адв.О.М., съдебен адрес:*** против А.Б.М., с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лева, като частичен иск от сума в общ размер на 125862,75 лева и чл.86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2009г. (датата на сключване на договора за процесуално представителство) до датата на окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие - ДП - Благоевград", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Аксаков" №14, представлявано от инж.Д.Д. да заплати на А.Б.М., с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     

                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: