Решение по дело №357/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

14.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

357

по описа за

2020

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1928389, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Г.Б.Г. с ЕГН **********, адрес ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 09.11.2017 г. в 21.18 часа в гр.Кърджали.   

Жалбата срещу електронния фиш е подадена от Г.Б.Г., чрез упълномощен защитник, който го намира за незаконосъобразен. Твърди, че атакувания фиш бил в противоречие с материалния закон и издаден в нарушение на процесуалните правила. Приложена била санкция, която не съответствала на извършеното от водача административно нарушение. Налице било несъответствие между описанието на нарушението в обстоятелствената част на електронния фиш и правната му квалификация в диспозитива, което засягало правото на защита на привлечения към отговорност субект. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д.№ 1/2013 г. в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение можело да се осъществява само със стационарно техническо средство, в отсъствие на контролен орган. Процесният електронен фиш бил съставен на база на автоматизирано техническо средство или система ТFR1-М 555, поради което оспорва фактическата обстановка. Не било посочено устройството, с което е заснето нарушението, което правело невъзможно доказването на неговата изправност. Допуснато било съществено процесуално нарушение, тъй като електронният фиш следвало да съдържа всички реквизити на наказателното постановление, в частност данните по чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. В случая липсвали данни за длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Същият не съдържал и дата на издаване, поради което следвало да бъде отменен без да се обсъждат въпросите по същество. Жалбоподателката оспорва и годността на автоматизирано техническо средство ТFR1-М 555, с което е заснето нарушението. Прави възражение за погасителна давност на основание чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като нарушението било извършено на 28.11.2017 г., а фишът бил връчен на нарушителя на 23.02.2020 г. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени електронния фиш като незаконосъобразен.  

 В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

 Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронният фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2017 г. Р.П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М. Същият ден той се намирал в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 21.18 часа на 09.11.2017 г. бил заснет движещ се по ул.„Първи май“ в гр.Кърджали, лек автомобил марка „Ауди А4“ рег.№ СМ 5499 АТ със скорост 75 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. за населено място. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Г.Б.Г. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 75 км/ч. – превишаване с 25 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.           

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип № 21, ТFR1-М № 555, от 09.11.2017 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за регистрация и собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „Ауди А4“ рег.№ СМ 5499 АТ е жалбоподателката Г.Б.Г.; Протокол за извършено обучение от 20.10.2017 г., установяващ, че служителят Р.П. е преминал необходимото обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол тип ТFR1-М; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 8-19-17/20.10.2017 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 09.11.2017 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Заповед № 292з-1685/06.11.2017 г.; Клип № 17, ТFR1-М № 555, от 09.11.2017 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящата инстанция прие, че жалбата е депозирана в срок, предвид липсата на доказателства електронният фиш да е връчен на адресата.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 25 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателката е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол № 8-19-17/20.10.2017 г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Обосновано в електронния фиш името на Г.Б.Г. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същата не е декларирала по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателката попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.   

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и действащата към датата на деянието Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен и задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е24 и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Пълно описано е самото нарушение, времето и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 09.11.2017 г. в 21.18 часа в гр.Кърджали на ул.„Първи май“ е превишена от МПС „Ауди А4“ рег.№ СМ 5499 АТ разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място и с автоматизирано техническо средство № 555 е отчетена скорост на движение 75 км/ч. (възприета след приспадане на съответния толеранс от 3 км/ч.), при което е констатирано превишаване от 25 км/ч. Това описание напълно отговаря на дадената правна квалификация на деянието и на приложената санкционна норма, като дава възможност на жалбоподателката да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не се споделя довода на жалбоподателката, че нарушението следвало да е установено със стационарно техническо средство в отсъствие на контролен орган. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е  пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а не до установяването на нарушението с техническото средство. Не е необходимо самото нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. На следващо място, чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо средство или система, без да е конкретизирано дали същото следва да е стационарно или мобилно. Не е налице основание жалбоподателката да се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д.№ 1/2013 г., в което бе дадено тълкуване на нормата чл.189, ал.4 от ЗДвП и бе възприето становището, че електронен фиш може да се издаде само в хипотезата на установяване на нарушението със стационарно техническо средство. Законодателната промяна в ЗДвП настъпи именно в резултат на това тълкувателно решение, като след изменението в закона се предвиди възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното бе включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Към момента на деянието законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова. Неоснователно е и оплакването относно съдържанието на атакувания фиш. При съставянето му са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не са предвидени длъжност на лицето издало фиша и датата на неговото издаване. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлия в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Няма изискване последният да има реквизитите на наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Безспорно се установява техническата годност на използваното техническо средство от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол № 8-19-17/20.10.2017 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М. Не могат да бъдат приети доводите в жалбата, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложим чл.79, ал.1, т.2 от НК, според която норма възможността за наказателно преследване (т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние) се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административното нарушение се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на административнонаказателното преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1, т.5 и чл.81 от НК. Това означава, че административнонаказателното преследване за процесното административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от извършването му, като независимо от прекъсването на давността, след изтичането на четири години и шест месеца  от извършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящият случай административното нарушение е извършено на 09.11.2017 г., при което към момента давностният срок не е изтекъл. Този извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1928389, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Г.Б.Г. с ЕГН **********, адрес ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 09.11.2017 г. в 21.18 часа в гр.Кърджали.

ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

  

                                                       Районен съдия: