РЕШЕНИЕ
№ 8482
Пловдив, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЗДРАВКА ДИЕВА |
| Членове: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ПЛАМЕН ТАНЕВ |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА канд № 20257180701211 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалва се Решение № 478/05.05.2025 г. на Районен съд – Пловдив по АНД 105/2025 г., с което електронен фиш серия К № 9982543 е изменен в частта на основанието за наложената санкция от чл.182,ал.4 от ЗДвП вр. с ал.1,т.3 от ЗДвП в чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП и е намален размера на наложената глоба от 200лв. на 100 лв., като е потвърден в останалата част.
Жалбоподателят Г. С. П. релевира оплаквания, според които въззивното решение е неправилно и постановено при непълно установяване на авторството на административното нарушение. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебното заседание ответникът – Областна дирекция МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.
Представител на окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че съдът следва да уважи касационната жалба и да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Пловдив.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Районен съд – Пловдив е сезиран с жалба против електронен фиш серия К № 9982543, с който на Г. С. П. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на въззивното производство от фактическа страна е установено, че на 13.11.2024 г., техническа система за контрол на скоростта, настроена съобразно максимално разрешената за участъка за движение, скорост – 50 km/h, в 01:05 ч. било констатирано движението на отдалечаващо се МПС, с рег. № [рег. номер]. Като скоростта от 78 km/h, била с 3 km/h по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 75 km/h – след приспадане на толеранс от минус 3 km/h. Нарушението било заснето с временно разположена на контролирания участък от пътя преносима автоматизирана система CELERITAS MVD 2020. Последвало издаването на процесния електронен фиш срещу жалбоподателя, след предоставяне на декларация от страна на собственика на превозното средство, с която се декларира че на посочената дата, водач на автомобила е бил именно лицето Панагиев. Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което на жалбоподателя е наложена гналожена глоба в размер на 200 лв.
За да измени процесния електронен фиш, съдът е приел, че нарушението не е извършено в условията на повторност, доколкото първият ЕФ е бил оспорен, следователно липсва влязъл в сила ЕФ към момента на извършване на нарушението, поради което и не може да се обоснове наличието на повторност, по смисъла на §6,т. 33 от ДР на ЗДвП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в съответствие с материалния закон, като в случая е безспорно доказано извършването на обжалваното пред настоящата инстанция, нарушение.
Съдът намира, че изложените от касационния жалбоподател доводи, за липсата на доказателства, които категорично да установяват авторството на извършеното нарушение, са неоснователни. В разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП законодателят е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. В процесния случай, собственикът на МПС е съставил и депозирал декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която на посочените в ЕФ дата и час, процесният лек автомобил е бил управляван именно от жалбоподателя. Действително в коментираната декларация са налични поправки, които по никакъв начин не водят до извод за неавтентичност, а и декларацията е приета с подпис на длъжностно лице. Макар да има корекция в датата на която собственикът е посочил процесното МПС да е във владение на жалбоподателя, а именно датата на извършване на нарушението, то съвсем ясно са изложени всички останали реквизити, като ясно е посочена датата на предоставяне на МПС за използване от страна на жалбоподателя, имената на жалбоподателя, рег. № на автомобила и датата на която същият е бил върнат. В този смисъл не възниква никакво съмнение за това кое е лицето управлявало процесното МПС на посочените в ЕФ дата и място.
Ето защо и като не намира касационни основания за отмяна, съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478 от 05.05.2025 г. на Районен съд – Пловдив постановено по АНД № 105/2025 г.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |