№ 13489
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело №
20221110154984 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:11 часа се явиха:
Страните редовно призовани.
ИЩЕЦЪТ Е. Д. М. – явява се лично и се представлява от адв. Ю..
ОТВЕТНИКЪТ ВКС – не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. П. – явява се лично, воден от ОЗ Охрана.
СВИДЕТЕЛЯТ С. А. Д. – явява се лично, воден от ОЗ Охрана.
Е. М.: Г-жо Председател, може ли да се разпоредите да ми бъдат махнати
белезниците на краката.
СЪДЪТ пояснява на ищеца Е. М., че може да му бъдат свалени
белезниците от ръцете, не и от краката при мерките за сигурност, въведени с
оглед установения режим за изтърпяване на наказанието му.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 20.04.2023 г.
ДОКЛАДВА становище от адв. Ю. от 24.04.2023 г.
1
ДОКЛАДВА писмо от САС.
ДОКЛАДВА молба от адв. Ю. от 04.05.2023 г.
ДОКЛАДВА писма от състави при СРС, които са изискани с оглед
възражения на ответника ВКС.
В залата се въведе първия от допуснатите свидетели на ищцовата страна.
СЪДЪТ снема неговата самоличност.
Е. Д. П., 54 г., осъждан съм по непредявено обвинение на 17 години и
половина. С ищеца съм съпроцесник по това дело. Без дела, родство и
особени отношения със страните по делото.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля П..
СВИДЕТЕЛЯ П. отговаря на въпроси: Съпроцесници сме с г-н М. по
КНОХД 1018/2019 г. Знам, че той е подавал жалба до ВКС за възобновяване
на делото и доколкото знам жалбата не са я уважили още. Жалбата е подадена
или 2021 или 2022 г., мисля, че е 2021 г. след окончателната присъда, която
ни дадоха от ВКС април месец и от тогава до момента няма нищо по тази
жалба. Той поне вярваше в българския съд, защото на първа инстанция ни
оправдаха всички. На втора инстанция ни наложиха голяма присъда без да
сме извършили това и измениха обвинителния акт без да имат право съдиите.
И той каза, че ще върнат делото отново във ВКС за ново разглеждане, ще ни
оправдаят и така, и така, обаче когато дойде момента и ни потвърдиха
присъдата, после шест месеца за протест и такива неща и той падна много
духом и психически. Ей сега тази година прави 10 години откакто е в затвора.
Аз бях две години с домашен арест, 2019 година бях навън. То вече и аз
претендирам за вреди от това бездействие. Срещаме се с него в затвора по
време на карета, на доктор като ходим. Не сме в един отряд. Адвокатът ни е
един и същ, той ни е служебен адвокат. Той, както казах, е психически
съкрушен. Има две деца, голямо и малко момиче. Жена му по време на нашия
процес знам, че беше зле финансово, нямаше работа, не работеше и просто
психически рухна. Започнаха да му падат зъбите. Просто неправдата е много
тежко нещо за един човек и особено за нас, ние сме на по петдесет и няколко
години, присъдата не е малка и сега чакаме справедливост. Той заведе този
иск, защото вярваше в правосъдието, той имаше надежди, защото ВКС
казаха, че ще го върнат делото за преразглеждане. Той имаше голяма надежда
и вяра, обаче като отказаха да възобновят делото и като не се оправдаха тези
негови правни очаквания психическото здраве му се разстрои, започна да
говори, че няма да излезе от затвора, може би ще умре в него, и че няма да
може да си види дори и внуците. Само по това дело е осъждан и той и аз.
Оказа се, че те са ни осъдили по непредявени обвинения, за което нямат
права. Споменавал ми е, че би трябвало ВКС да препрати жалбата към
2
Прокуратурана на РБ ако не е в неговата компетентност. Отказът за това
препращане на жалбата също му се отрази много зле психически. Те не
взимат никакво отношение и само получаваш „отказ, отказ“ и това ни убива
вътрешно много, съсипва човека отвсякъде, психически, физически и т.н. Той
този проблем с препращането на жалбата към компетентен орган касае и мен
също. Споделял ми е, че няма никакво действие по тази жалба. След всики
тези откази на ВКС, той вече имаше други тълкувания за този орган,
говореше за ВКС неценцурни неща. Човекът ми каза просто, че няма
държава, беше много възмутен от това и не се чувстваше добре. И до ден
днешен като говори на тази тема се ядосва много, винаги се е ядосвал.
Е. М.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Ю.А: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля.
Е. М.: На осн чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 47 от
хартата на ЕС правя искане СРС да отпрати до съда на ЕС в Л преюдициално
запитване, което е от значение за тълкуване на правото относно прилагането
на закона и правилното решаване на настоящото дело.
Първият въпрос в преюдициалното запитване до съда на ЕС да е със
следното съдържание: как да се приложи правото на ЕС в светлината на
Директива 2012/29 на ЕС и чл.6, чл.47, чл.53 и чл.54 от хартата на ЕС, когато
едно лице, в случая аз ищеца Е. Д. М., по това дело, по делото, което дело е
приключило от Върховния съд по непредявени обвинения и лицето е осъдено
по непредявени обдинения за различна фактическа обстановка от въведеното
обвинение с обвинителен акт и съда не се е произнесъл като последна
инстанция, лицето извършило ли е престъпление, за което е обвинено и
дадено на съд с обвинителен акт. Отварям една скоба - обвинителният акт
определя предмета на делото и съда има задължение да се произнесе дали
лицето е извършило деянията, за които е обвинено от даден съд и това е
основата на правосъдието в целия свят, как следва да реагира тази
институция в България, ВКС, когато е сезиран с такава нарочна жалба,
адресирана до него във връзка с искане за възобновяване на делото по чл.422
от НПК, което искане за възобновяване в светлината, обхвата на чл.6 и чл.47
от Хартата на ЕС, защото касае правото на свобода и сигурност, правото на
ефективни правни средства за защита и при такава ситуация и жалби страната
е посочила, че е противозаконно лишена от свобода, което по силата на
българското законодателство се явява престъпление и това престъпление,
описано като съобщение за извършено престъпление съгласно чл.207, чл.208,
чл.209 от НПК във връзка с Директива 2012/29 на ЕС и чл.47 от Хартата на
ЕС, как трябва да подходи съгласно принципите на прилагане на правото на
ЕС. Тази институция ВКС трябва ли да уведоми органите на досъдебното
производство съгласно българското законодателство - чл.205, чл.207, чл.208 и
чл.209 от НПК, та така да се каже да се серизарт органите на Прокуратурата
или съда трябва да остави без разглеждане или трябва мотивирано и
3
обстоятелствено да изложи становище и независимо дали иска или не иска
щом се касае за извършени престъпления трябва ли както по-горе посочих да
се сезират органите на прокурорската власт на Прокуратурата на РБ.
Вторият въпрос: Ако ВКС е осъдило едно лице по непредявено обвинение
за деяние, измислено от съдиите в хода на наказателното производство и
когато това деяние не фигурира в обвинителния акт, може ли да се счита,
съгласно чл.6, чл.47, чл.48, чл.20, чл.21, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и
чл.18, чл.20, чл.67 и чл.82, параграф 2, точка „Б“ от ДЕФЕС, че това лице е
осъдено, делото решено ли е от фактическа и правна страна, когато имаме
произнасяне по предмета на делото, очертан с обвинителен акт. Подсъдимите
лица са осъдени за деяния, които не фигурират в обвинителния акт. Налице ли
е съзнателно и целенасочено нарушение на принципите на прилагане на
правото на ЕС на гореописаните закони и как в тази ситуация институцията
ВКС, над която няма друга съдебна инстанция, тя е последна инстанция,
трябва да приложи правото на ЕС и трябва ли самата институция, когато бъде
сезирана с такова искане, с такива обстоятелства, че лицата са осъдени в
нарушение право на свобода и сигурност и право на справедлив съдебен
процес, осъдени са чрез дискриминация по непредявени обвинения, защото
на всички лица в Република България делата са разгледани съгласно
повдигнатото обвинение по обвинителния акт, а нашето дело № 1018/2019 г.
на дискриминационен принцип, не е решено от фактическа и правна страна и
какви постъпления, съгласно служебното начало на съда, ВКС какви мерки
трябва да предприеме когато дознанието му с изрични жалби в чието
съдържание се сочат, както извършените закононарушения, така и правните
норми, трябва да възприеме този, въпросният съд и налице ли е злоупотреба с
право, използване за цели различни от целите на правосъдието и правото от
съдиите от ВКС и от ВКС като институция. Действа ли в нарушение на
правата на човека и на гореописаните закони на правото на ЕС чрез
нарушение на чл.6, чл.47, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и ако е така, какво
трябва да се направи, за да се отстранят тези пороци, тези създадени
закононарушения и как трябва да се възстановят и могат ли да се възстановят
правата на лицата пострадали от описаните закононарушения чрез осъждане
по непредявено обвинение и бездействие на органите на ВКС, които видно от
разпореждането, което е предмет на настоящото дело, не са действали нито
според националното право, нито съгласно правото на ЕС, нито по правота на
Международния пакт за граждански и политически права на ООН, ами с
фиктивно, незаконно, немотивирано разпореждане от едноличен съдия, с
което немотивирано отхвърля въпросните жалби.
Трети въпрос: Може ли по въпроси свързани с нарушение правата на
човека по чл.6, чл.20, чл.21, чл.47, чл.48, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и
нарушение на лицата, участници в наказателното производство по чл.2, чл.3,
чл.4, чл.5 и чл.6 от Договора на ЕС и чл.18, чл.20, чл.60, чл.7, чл.80, параграф
2, точка Б от ДФЕС и член от Директива 2012/29 на ЕС и Директива 343/2016
на Европейския съвет, съдия от върховния съд, който е осъдил лицата по
4
непредявено обвинение и те са предявили пред него жалба за възобновяване,
в едноличен състав, еднолично заместник-председателя на ВКС, Наказателно
отделение, т.е. ръководителя на Наказателно отделение на ВКС, в нарушение
принципа за мотивираност и принципа на законност, да отхвърли жалбата и
да не я предостави на Прокуратурата, да не я препрати по компетентност. В
този случай нарушават ли се описаните закони в т.1, 2 и 3 и какво трябва да се
направи, за да се постигне заложеното в чл.2 от Договора за ЕС, за да се
постигне задължение и зачитане на правата на човека, върховенство на
правото и принципите на правовата държава. Как могат да бъдат спазени по
отношение на тези лица, осъдени по непредявено обвинение и какво трябва да
се направи след като съда на ЕС в Л, след като е запознат с цялата тази
процедура, с всички тези закононарушения, които аз соча, че са нарушения на
правото на ЕС и принципите на прилагане правото на ЕС, как трябва да се
постъпи от органите на държавата, за да се запазят правата на човека и да има
възмездие и за причинените вреди, но не и от финансова гледна точка и от
процесуална гледна точка. Възможно ли е да се търси и да се получи търсения
от нас ефект, от който да получим някакво обезвреждане за причинените ни
вреди, чрез лишаване от правосъдие и как трябва да стане това във връзка с
незаконното и произволно осъждане по непредявени обвинения и
последиците от него, които са изложеви в иска до СРС.
АДВ. Ю.: Моето мнение е, че настоящото дело, за да бъде правилно
решено следва да бъде направено преюдициалното запитване към ЕС
/Европейския съд/ в Люксембург, по поставените от г-н М. въпроси,
доколкото очевидно е налице едно съществено противоречие между
нормативната уредба, представляваща част от правото на ЕС. Цитираните от
ищеца правни норми и разпоредбата на чл.422 от НПК, който съгласно закона
на нормативните актове е от по-нисък ранг пред международните нормативни
актове, които цитира ищеца. Очевидно в случая се касае за случай, в който
тричленен състав на последната върховна касационна инстанция в лицето на
ВКС се е произнесло по факти, различни от фактите, въведени с
обвинителния акт по наказателното му дело. Съгласно разпоредбата на чл.422
от НПК няма механизъм, по който да се гарантират правата на лице, което е
осъдено по подобен начин, тъй като там е казано, че само актовете, които не
са проверени по касационен ред, а в случая именно касационната инстанция
прави това нарушение. Доколкото има такова противоречие, настоящия
съдебен състав е сезиран с въпрос дали отказа на заместник-председателя и
ръководител на НК във ВКС с процесното разпореждане е нарушил тези
права на ищеца, от една страна, оставяйки без разглеждане неговото искане, а
от друга страна непрепращайки го на компетентния според същия този
заместник-председател орган в лицето на Прокуратурата, каквото е неговото
служебно задължение, когато установи, че един документ е входиран от
гражданин при некомпетентен орган съгласно чл.205, ал.2 от НПК е длъжен
да го препрати на компетентния орган. Тези обстоятелства представляват ли
5
противоправно деяние, зависи от отговора на поставените въпроси от г-н М.,
доколкото той се позовава на нарушение пряко на правата произтичащи от
международните нормативни актове и когато е налице такава кулизия между
вътрешното законодателство и международните нормативни актове,
правилният начин е да бъде отправено такова преюдициално запитване.
Считам, че няма аналог в съдебната практика, така случилото се осъждане
срещу г-н М. и Е. П., Л Л, доколкото когато е налице произнасяне на въззивна
инстанция по непредявени обвинения, има такива случаи в съдебната
практика, не са много, но има. ВКС винаги е отменял въвззивната присъда с
мотив, че съдът е длъжен да се произнесе по конкретната фактическа
обстановка, която е въведена по предмета на делото с обвинителния акт и
единствената правна възможност на ВКС е да върне делото за ново
разглеждане на инстанцията, която е допуснала това съществено процесуално
нарушение. Аз денонощия наред съм проверявал съдебната практика и такъв
случай, в който ВКС да потвърди въззивна присъда, която е извън предмета
на делото няма. Категорично мога да го твърдя, така че преюдициалното
запитване остава единствения начин налице ли е в тази хипотеза някакво
нарушение на европейските нормативни актове, да бъде установено от
компетентния съд в Л, за да може и настоящия съдебен състав да вземе
правилно решение.
Е. М.: Правя искане да отпратите и четвърти въпрос: Как да се приложи
чл.6 от Директива 343/2016 на Европейския съвет по отношение за
възобновяване на наказателното производство, когато лицата са осъдени по
непредявено обвинение, как трябва да се приложи института на
възобновяване на делото, след като ВКС е сезиран от мен с изрична жалба, че
съм осъден по непредявено обвинение. Дали процеса, в който аз съм
участвал, в откритото съдебно заседание на ВКС е от категорията на такива
съдебни заседания, на които аз все едно не съм участвал, защото изложените
от прокуратурата обвинения, изложените становища от адвокатите не са
разгледани, а това обезмисля правото на защита, лицата да се защитават, тъй
като делото се защитават лично по чл.47 и чл.48 от Хартата на ЕС и с
адвокат, тъй като делото, предметът на делото е задължен да се произнесе по
предмета на делото, очертан с обвинителния акт. Съдиите допълват, добавят,
изменят, надграждат обвинението и ме осъждат за нови престъпления,
измислени от трите лица, отразени в обвинението, лица извън предмета на
делото, очертан в обвинителния акт и от тази хипотеза може ли да се счита,
че изобщо такъв процес с присъствието на страните е осъществен, тъй като
страните, аз като страна с моя адвокат, ние не знаехме, че ВКС ще ни осъди
по непредявени обвинения и го разбрахме това едва с получаване на
писмените мотиви по решението 242 от 16.04.2020 г. по делото кнохд
1018/2019 г. на ВКС, които мотиви, те не са по предмета на делото и не касаят
предмета на делото, очертан с обвинителния акт, дали аз съм извършил
престъпленията, за които съм привлечен като обвиняем, после подсъдим,
даден на съд и това нещо как трябва да се приложи института на
6
възобновяване, заложен в чл.6 от Директива 343/2016 на Европейския съвет и
на Европарламента и това е от значение за решаване на делото, защото след
като ВКС е сезиран от мен с такава жалба, че съм осъден по непредявени
обвинения с искане за възобновяване на делото, трябвало ли е да приложи
Директивата по отношение на възобновяване на наказателните производства,
ако това не е станало, какво представлява това като закононарушение,
нарушва ли се принципа на свобода и сигурност и правото на справедлив
съдебен процес и ефикасни правни средства за защита във връзка със
законите - чл.6, чл.47 и чл.48 от Хартата на ЕС и какво трябва да се направи.
В залата се въведе втория свидетел на ищцовата страна.
СЪДЪТ снема неговата самоличност.
С. А. Д., 65 г., осъждан за престъпление по чл.116 от НК, нямам родство
с ищеца.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Д. отговаря на въпроси на Е. М.: Г-н М. е бил с мен заедно
в първа група в затвора през 2018-2019 г. и него го оправдаха, пуснаха го и го
чакаха с една джипка, закараха го на ул.“Г.М. Д.“ и след това го върнаха пак в
първа група. Той всеки ден говори с мен за това, че има подадена жалба във
ВКС за възобновяване на дело. Сега не сме в един отряд, но като се засичаме
на лавката си говорим. А и мрежата е до самата пътека и като минаваме,
говорим си и той всеки път ми се оплаква и всеки път едно и също ми говори.
Знам, че е осъден по непредявено обвинение и знам, че е подал жалба към
ВКС за възобновяване на делото, че е осъден по непредявено обвинение.
Помня, че се оплакваше, че ВКС не му е разгледал жалбата. Откакто го
помня, той все си е нервен, псува, ядосава се. Всеки път като се видим ми се
оплаква, че не му разглеждат жалбата във ВКС, че не възобновяват делото по
което е осъден по непредявено обвинение. Това го знам наизуст. Всеки път
ми го повтаря това и имаше гняв в него. Чувства се изнервен и ядосан от това.
Аз още му се чудя, че все още вярва на съдебната система и че все още има
справедливост. Нарушиха му се оправданите правните очаквания. Изпитваше
гняв, много е нервен.
Е. М.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля Д..
АДВ. Ю.: Ще моля от КНОХД № 1018/2019 г. да бъдат изискани преписи
само от необходимите документи, а именно крайните съдебни актове,
обвинителния акт, протестите по делото и протоколите от съдебните
заседания, за да се види, че обвинението не е изменяно в съдебно заседание.
Тези документи са абсолютно достатъчни, за да се прецени. В момента това
дело е в Апелативен съд и там е под № 211/2020 г. В Апелативен съд е защото
е частично върнато за ново разглеждане, там където е оправдан ищеца, е
върнато за ново разглеждане.
7
Е. М.: Номера на делото във втора инстанция в Апелативния съд е
ВНОХД 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд и
третата инстанция е КНОХД № 1018/2019 г., като искам обвинителния акт,
протестите на прокуратурата и протоколите от откритите съдебни заседания,
крайните съдебни актове на трите инстанции с мотивите. Искът по
настоящото дело е предявен по отношение самото разпореждане, което е
отделен документ на ВКС и няма нищо общо със исковете, които съм завел по
другите дела. Така, че не е налице чл.50 от Хартата на ЕС.
СЪДЪТ намира, че постъпилите преди съдебното заседание документи,
изискани от останалите състави на СРС, за които в молба на ВКС се сочи, че
са с идентичен предмет и страни като настоящото дело, следва да бъдат
приобщени към материалите по делото като относимостта им ще бъде
обсъдена с крайния съдебен акт.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат изискан обвинителният акт,
протестите на прокуратурата, протоколите от открити съдебни заседания и
постановените крайни съдебни актове - присъди и решения с мотиви по тях,
по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД
№ 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд и
КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС.
По искането за отправяне за преюдициарто запитване съдът ще се
произнесе в закрито заседание след запознаване с подробно изложените днес
от ищеца доводи и цитираните от него актове от правото на ЕС, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИБОЩАВА изисксаните и постъпилите преди съдебното заседание
от други състави на СРС справки и преписи от искови молби.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Апелативен съд – София град обвинителният акт,
протестите, протоколите от открити съдебни заседания и постановените
крайни съдебни актове - присъди и решения с мотиви по тях по НОХД №
646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД № 102/2018
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд и КНОХД №
1018/2019 г. на ВКС.
АДВ. Ю.: Настоящото дело е образувано по искова молба на г-н М.
поради това, че с процесното разпореждане на заместник-председателя на
ВКС не му е разгледана жалба с вх. № 6462 от 18.08.2020 г., която жалба аз не
съм сигурен дали е прибощена към делото. Ако не е ще помоля да бъде
изискана от ВКС, тъй като те разполагат с нея, това е техен входящ номер,
която жалба съдържа конкретни оплаквания, различни от жалбите с други
входящи номера, за които се твърди, че са идентични от страна на ВКС. Тези
две дела, които при Вас са постъпили касаят жалби с абсолютно различни
номера входящи номера пред ВКС, така че предмета очевидно е различен по
тези дела, а другите за които се твърди, не касаят, че са идентични с
настоящото дело, видно от приетите документи касаят абсолютно други
страни и г-н М. не е страна по тези дела.
Е. М.: Въпросната жалба с вх.№ 6462 от 18.08.2020 г. се намира в
кориците на дело КНОХД 1018/2019 г. по описа на ВКС като цялото дело е
8
върнато на Апелативен съд-гр.София под № 211/2020 г. Там се намира
жалбата в оригинал.
СЪДЪТ намира искането на ищеца за основателно с оглед предмета на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗИСКА от Апелативен съд-София препис от приложената към
КНОХД №1018/2019 г. молба с входящ номер на ВКС вх.№ 6462 от
18.08.2020 г.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 04.07.2023 г. от 10:00 часа, за която
дата ищеца уведомен лично и чрез пълномощника си от днес, ответникът
уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 12:07 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9