Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
четиринадесети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния
Петкова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 97 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. От ГПК .
С решение
№ 181 от 23.11.2018
г по гр. дело № 219/2018 г по описа на РС – К. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от „***” ЕАД,със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’*** ” № 25,
офис сграда ***, ет. 2/, офис 4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез
пълномощника: Б.Н.Р., юрисконсулт на „***”ЕАД, със съдебен адрес по чл.39,ал.1
от ГПК:гр.С.,бул.”***” № 25,офис сграда “***”,ет.2,офис №4 против А.Ц.Ц., ЕГН**********,с адрес:о*** иск с правно основание: чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК относно: ч. гр.
д. 637/2017г., ГО, състав, по описа на Районен съд К. с цена на иска от 970,40 лева,с
който се иска от съда да признае за установено по отношение на
длъжника А.Ц.Ц.,с ЕГН**********, с адрес: ***,че същата дължи на „***“ЕАД сумите както следва: 374,20 лв. (триста
седемдесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница по договор за паричен
заем; 41,80 лв. (четиридесет и един лева и 80 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 25.02.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска)
до 11.08.2016г. (падеж на последната вноска);150,00 лв. /сто и петдесет лева/,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;100,00 лв. /сто
лева/,представляващи такса разходи за дейност на служител; 267,02 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и 2 стотинки/,представляваща неустойка за периода от
25.08.2016г. до 11.08.2016г. /падеж на последна вноска/;37,38лв.(тридесет и
седем лева и 38 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението като неоснователен и недоказан.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от *** ЕАД, в която се възразява, че съдът неправилно е приел, че
уведомление за извършената цесия не е достигнало до длъжника. Изпращани са
съобщения до същия, които не са потърсени от адресата като те са на адрес, посочен
в договора за кредит. Възразява се, че уведомлението не влияе върху
действителността на цесията, а то се изисква, за да се предпази длъжника от
плащане на цедента, който вече е прехвърлил вземането си. Според въззивника
неуведомяването не влияе върху основателността на иска, тъй като качеството на
цесионер и носител на вземането за въззивника не зависи от уведомлението на
длъжника. По делото липсват доказателства за извършено плащане.Неправилно е
заключението, че участието на особен представител не дава възможност да се
приеме ,че с исковата молба и приложенията към нея длъжникът е бил уведомен за
цесията. Претендира се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на
неизпълнено задължение по кредит, действие на цесията, дължимост на
вземането
РС е приел за установена следната фактическа обстановка:
Видно е било от съдържанието на
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 28.01.2016г. и договор
за предоставяне на паричен заем –„***“№5245898 от 28.01.2016г. в гр.П. между „***“ООД-гр.С.
с описани ЕИК,седалище и адрес на управление и представител и А.Ц.Ц. с описано
ЕГН ,Л.К. и адрес, че е бил сключен
договор за заем ,по силата на които заемодателя е предоставил на
заемателката в заем за потребление сумата от 400лв.,договорени са
падежи,лихви,неустойки и т.н.
Въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „***“ООД-гр.С. и „***“ООД-гр.С. , Потвърждение за сключена
цесия на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД от 22.01.2013г.,Приложение №1/07.09.2016г.,ред
№41 и Потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД вече между „***“ООД-гр.С.
и „***“ЕАД-гр.С. като правоприемник на ***“ООД-гр.С. е договорена
продажбата на вземания на „***“ООД-гр.С. към свои длъжници на „***“ЕАД-гр.С. като правоприемник на ***“ООД-гр.С. , въз
основа на което и вземането на „***“ООД-гр.С. е било продадено на „***“ЕАД-гр.С.
на ***“ООД-гр.С..
Според РС съобразно
изискването на чл.99,ал.3 от ЗЗД от страна на „***“ООД-гр.С. са били предоставени на „***“АД правомощия
във връзка с цесията, включително и да
уведомява длъжниците за продадените им задължения,което е видно от съдържанието
на Пълномощното към делото.
Били са изготвени и изпратени 2 бр. Уведомителни писма от 28.01.2016г. от
„***“ООД и Покани за доброволно изпълнение от „***“ЕАД до длъжницата, първото
което е по пощата ,а второто е по „Лео експрес“ като и двете са върнати без да е била установена на адреса й длъжницата или
пък някой друг,които да ги получи и поеме ангажимент да й ги предостави.
Видно е било, според РС, от съдържанието на
ЧГр.д.№637/2017г. по описа на РС-гр.К.,че е било образувано заповедно производство от
настоящия ищец против ответницата по което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.09.2017г. с №589/17 ,която
е била връчена на длъжницата по реда на чл.47,ал.1 вр.ал.5 от ГПК-чрез
залепване,направена е справка съгласно ГПК за действащи трудови договори на
ответницата и след като не са били установени такива към датата на справката от
НАП с разпореждане от р.з.з. от 28.02.2018г. на осн.чл.415,ал.1,т.2
вр.ал.3,пр.1 вр.ал.4 и ал.5 от ГПК в предоставения от съда на заявителя срок е
предявен настоящия иск против ответницата.
Предвид изложеното,според РС, е налице липса на надлежно уведомяване на
длъжницата за продажбата на задължението и от първоначалния кредитор „***“ООД-С.
на последващия кредитор „***“ЕАД-гр.С.
като правоприемник на ***“ООД-гр.С..
Според РС съгласно нормата на Чл.99 от ЗЗД :
„ Кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това.
РС е приел, че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното
като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането,както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“
Ответницата
А.Ц., според РС, не е била открита по ЧГрд.№637/2017г. по описа
на РС-гр.К. и по време на предвидената в ГПК размяна на книжата съгл.чл.130 и
сл. по настоящото дело ,а призоваването й е станало чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47,ал.1 от ГПК като по реда на чл.47,ал.6 от ГПК е
представлявана от назначен й за сметка на ищцовата страна особен
представител,определен от АК-гр.Плевен, поради това по отношение на нея нямат
приложение постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК : Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно
които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление,достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба,съставлява надлежно съобщаване за цесията и съгласно
чл.99,ал.3,пр.1 ЗЗД,прехвърлянето на вземането не поражда действие за
длъжника, на основание чл.99,ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право,защото ответницата на практика не е
получила препис от исковата молба и приложението й и получаването им от
особения й представител не е релевантна и заместваща това законова възможност.
Друг би бил въпроса, според РС, в случай ,че вместо особен представител
ответницата има договорен такъв,който е изрично упълномощен да я представлява и
е получил исковата молба и приложението й.
Съобразно това ,съдът е приел, че следва да
постанови съдебно решение,с което да отхвърли предявения от „***” ЕАД против А.Ц.Ц., иск с правно основание: чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК относно: ч. гр.
д. 637/2017г., ГО, състав, по описа на Районен съд К. с цена на иска от 970,40 лева,с
който се иска от съда да признае за установено по отношение на
длъжника А.Ц.Ц.,с ЕГН**********, с адрес: ***, че същата дължи на „***“ ЕАД
сумите както следва: 374,20 лв. (триста седемдесет и четири лева и 20
стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем; 41,80 лв.
(четиридесет и един лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 25.02.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
11.08.2016г.(падеж на последната вноска);150,00 лв. /сто и петдесет
лева/,представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;100,00
лв. /сто лева/,представляващи такса разходи за дейност на служител; 267,02 лв.
/двеста шестдесет и седем лева и 2 стотинки/,представляваща неустойка за
периода от 25.08.2016г. до 11.08.2016г. /падеж на последна
вноска/;37,38лв.(тридесет и седем лева и 38 стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно
РС е изложил подробни мотиви за изводите си ,
които се споделят почти изцяло от въззивната инстанция. Правилни са изводите относно наличието на
кредит, наличието на цесия и липсата на уведомление до длъжника за извършената
цесия, от което следва ,че по отношение на длъжника цесията не произвежда
действие.При служебна справка в търговския регистър се установява по безспорен
начин активната легитимация на страната
въззивник с оглед промените в регистрацията на дружеството и правоприемството в
този смисъл. Основателни са възраженията
във въззивната жалба, че това не влияе върху действителността на цесията. Това
е така, но този извод не прави иска автоматично
основателен. Пред въззивната инстанция обаче въззиваемата страна се яви
лично, беше освободен определения й
особен процесуален представител и пред съда въззиваемата заяви ,че е изтеглила
процесния кредит, дължи сумите, но е в
затруднение за плащането им веднага. В този смисъл въззивният съд приема
, както и с оглед разпоредбата на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на
правата на страните,че въззиваемата е уведомена за цесията, налице е признание
на обстоятелствата по исковата молба, липсва възражение за плащане на
задължението, поради което предявените искове се явяват основателни.
Предвид
гореизложеното следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се
постанови друго, с което да се признае за установено на осн. Чл. 422 от ГПК, че
въззиваемата дължи на въззивната страна сумите
както следва: 374,20 лв. (триста седемдесет и четири лева и 20 стотинки),
представляваща главница по договор за паричен заем; 41,80 лв. (четиридесет и
един лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 11.08.2016г. (падеж на
последната вноска);150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи такса
разходи за събиране на просрочени вземания;100,00 лв. /сто лева/,представляващи
такса разходи за дейност на служител; 267,02 лв. /двеста шестдесет и седем лева
и 2 стотинки/,представляваща неустойка за периода от 25.08.2016г. до
11.08.2016г. /падеж на последна вноска/;37,38лв.(тридесет и седем лева и 38
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.02.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото
следва да се присъдят и разноски по представения списък от въззивната страна в
размер на 25 лв за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв или общо 125 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е определено с оглед разпоредбите на чл. 78
ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. С чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №181 от 23.11.2018 г по гр. дело №
219/2018 г по описа на РС – К. КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА на осн. Чл. 422 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ц.Ц.,
ЕГН**********,с адрес:о*** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД,със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ’’*** ” № 25, офис сграда ***, ет. 2/, офис
4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. сумите, както следва : 374,20 лв. (триста
седемдесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница по договор за
паричен заем; 41,80 лв. (четиридесет и един лева и 80 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 25.02.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска)
до 11.08.2016г. (падеж на последната вноска);150,00 лв. /сто и петдесет лева/,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;100,00 лв. /сто
лева/,представляващи такса разходи за дейност на служител; 267,02 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и 2 стотинки/,представляваща неустойка за периода от
25.08.2016г. до 11.08.2016г. /падеж на последна вноска/;37,38лв.(тридесет и
седем лева и 38 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 589/17 по
ч.гр.дело № 637/2017 г на РС – К.
ОСЪЖДА А.Ц.Ц., ЕГН**********,с адрес:о*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД,със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ’’*** ” № 25, офис сграда ***, ет. 2/, офис
4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. деловодни разноски за въззивната инстанция
в размер на 125 лв, от които 25 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :