№ 295
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000380 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат срещу решение
№26/1.04.2022г., постановено по ТД №78/2021г. по описа на ОС Добрич , с
което са били отхвърлени предявени срещу „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД,
при участие на помагач на ответника, искове за присъждане на придобити с
цесия вземания за цена на доставена от ел. енергия, фактурирани от цедента
„Аркадия сървис“АД, съответно в размер на 54 246.49лв по фактура №
18122/31.07.2018г., както и 13 577.78лв обезщетение за забавено плащане по
тази първа фактура и за цена в размер на 46 903.40лв по фактура №
18700/30.09.2018г., както и 10945лв обезщетение за забава по втората фактура
и съответно са определени разноски в полза на насрещната страна.
Жалбата с вх.№ 2328/29.04.2022г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима. Авансово дължимата такса за
обжалване е внесена. Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ответник, чрез пълномощник е
упражнил право на отговор по жалбата.
Подпомагащата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
не е заявила становище по жалбата.
Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и
1
обусловено от него определяне на разноските е допустимо.
Въззивникът „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, чрез
адв. Р. излага оплаквания за необосновани изводи и неправилно приложен
материален закон по оспорената легитимация на цесионера заявил придобити
права от кредитора по съобщени на цедента две цесии за всяко от двете
неоспорени вземания. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила не са
били отчетени доводи, изложени в допълнителна искова молба, като
решението е било постановено преди да е изтекъл и срок за доразвиване на
защита по същество в писмените бележки. Оспорва се извод за
приравняването на бъдещи вземания на вземанията за периодични плащания
по договор за продължителна доставка, респективно отричането на
валидността на прехвърлянето им като сделка без годен предмет. Въззвиникът
сочи, че към момента на сключване на първата цесия от 27.06.2018г и
уведомяването на длъжника, цедираното вземане по фактурата за месец юли
2018г е било възникнало като определена по основание и размер фактурирана
цена на ежемесечно отчитано количество на доставена енергия. Втората цесия
от 09.10.2018г била договорена дори след издаване на фактурата за доставката
през септември 2018г. и отричането на конкретно индивидуализираното
задължение като годен предмет за цесия не е съобразено с доказателствата.
В пледоарията си по същество пред настоящия съд преупълномощеният
адвокат Димов поддържа със същите доводи валидното придобиване на двете
вземания на доставчика по двете фактури за доставена ел. енергия, като
обосновава и репликите си срещу възраженията на платеца за изпълнение за
сметка на цедента по претенции на други кредитори върху същото вземане.
Сочи, че залог не е учреден върху вземания за доставките през 2018г., че
изявленията както на заложния кредитор, така и на публичния взискател са
достигнали до задълженото лице след като залогодателят, респ. длъжникът на
държавата вече не е бил титуляр на цедираните вземания, съответно и
ответникът неоснователно се е съобразил с техните нареждания и
извършените плащания нямат погасителен ефект. Като обосновава
неправилно изплащане на задълженията, придобити с валидните цесии и
липса на противопоставими права на други лица, моли претенциите му срещу
неизправния длъжник на праводателя му да бъдат уважени изцяло, ведно със
обезщетенията за забава след като неправилното решението бъде отменено.
Съображенията са подробно развити и в допълнително представени писмени
бележки.
Въззиваемата страна „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД, чрез адв. Д.
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на
закона при разглеждане на възражението за недействителност на двете цесии.
Позовава се на договаряне на първата цесия преди изтичане на периода на
доставката, като счита писмените договори за симулативни и недостоверно
датирани за избягване на вече предприето принудително изпълнение на
публични вземания, обосновава недействителност на договоряне без
основание при липса на уговорено плащане по възмездните цесии. Сочи и
противопоставими на длъжника и цесионера права на заложен кредитор,
вписани в публичен регистър и заявени преди падежа на фактурите и както и
принудително изпълнение в полза на държавата, което изключва каквито и
да са други възможности за изплащане на дълга.
2
В пледоария по същество адвокатът на въззиваемия длъжник поддържа
възраженията за недействителност на договорите за цесия поради липса на
предмет преди изтичане на месеца за доставка и поради липса на основание
на възмездните сделки, както и възражението за противопоставимост на
залога, изключващ правата на цесионера. Като обосновава неоснователност
на претенцията на ищеца, моли за потвърждаване на правилното
отхвърлително решение.
Привлеченото на страната на въззиваемия ответник подпомагащо
трето лице НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, което в първа
инстанция е оспорвало валидността на цесиите, не пледира по същество пред
настоящия съд.
Насрещните главни страни претендират и за определяне на разноски,
конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 13 и 16). Хонорарът на
представителя на въззиваемата страна е оспорен от въззивника като
прекомерен.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на предявения иск за реално изпълнение, претендирано заедно с
обезщетение за забавено плащане на две изискуеми парични задължения на
купувач на електро-енергия, за които ищецът твърди че е придобил с две
цесии, договорени с доставчика. Обжалваният диспозитив указва както
претендираното от ищеца частно правоприемство, така и прехвърленото
притезание въведено с твърденията на цесионер, придобил на два пъти
паричен дълг, произтичащ от неизпълнени на падеж задължения за заплащане
на цена за доставки през м. юли и м. септември 2018г. Производството по
така очертания предмет на делото е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Пред настоящата инстанция безспорни са установените факти по
договарянето и изпълнението на доставката, както следва: Договорът за
продажба на електрическа енергия е сключен на 09.08.2013 г. като продавачът
„АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД се задължил да доставя активна енергия до три
производствени обекта на купувача „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД за период
до 30.06.2014г., с опция за автоматично продължаване на срока на доставката
за всяка следваща календарна година при липса на изявление за прекратяване
от която и да е от страните. Купувачът поел задължение да заплаща по
фиксирана цена консумирани ежемесечно заявени количества, доставени по
обявен от купувача дневен график на планирано потребление и отчетени от
доставчика в издавана до 5 число на следващ отчетния период месец, като
срокът за банковото плащане бил уговорен до 15 работни дни от
фактурирането. С поредица от допълнителни споразумения страните са
променяли клаузи от първоначалното си съглашение (добавени са още 6
консуматори, увеличен е срока за плащане до 45 дни, променен е моментът на
ежегодното подновяване към 31.12. всяка календарна година, цената е
3
актуализирана неколкократно) като с последния шести анекс от 14.11.2017г с
отложено действие от 1.1.2018г е фиксирана цена от 81лв без ДДС до
31.12.2018г. Няма спор, че за доставени през отчетни периоди юли и
септември 2018г. количества по тази цена са издадени от доставчика две
фактури с № 18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв. с ДДС и с №
18700/30.09.2018 г. за 46 903.40 лв. с ДДС, които купувачът е приел,
осчетоводил като свой производствен разход и отчел за ползване на данъчен
кредит по ЗДДС. Купувачът е наредил плащания на тези фактурирани
стойности, като първата фактура е изплатена за сметка на продавача
„АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД на 17.09.2018г по банкова сметка, разкрита от
назначен от негов кредитор по особен залог депозитар, а второто плащане
било насочена на 28.12.2018г към ТД НАП София за погасяване на публични
задължения на продавача „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД.
Преди да изпрати тези преводи, купувачът бил получил следните
уведомления: С регистрирано от получателя „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД
уведомление с вх. рег. № РД 09-54/ 31.07.2018 г., доставчикът като цедент
уведомил съконрахента си, че е прехвърлил на цесионера „ВИНЕР –
ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с договор от 26.07.2018г
вземанията, които ще има за доставката за м. юли до размера, който ще бъде
посочен в още неиздадената фактура. По аналогичен начин в търговските
книги на купувача с вх. рег. № РД 09-91/ 11.10.2018 г., е регистрирано и
второто уведомление за договорена в полза на същия цесионер „ВИНЕР –
ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с договор от 01.10.2018г цесия на
вземания по вече издадени фактури за доставката за м. септември, ведно с
лихви за забава, разноски, привилегии и обезпечения.
По делото е безспорно установено вписването с № 2016072102202 в
ЦРОЗ на сключен на 20.07.2016 г. между „ИНВЕСТБАНК“ АД гр. София като
заложен кредитор и „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД, като залогодател договор за
учреден особен залог върху вземания на доставчика, произтичащи от
договори за продажби на електрическа енергия, индивидуализирани в
приложение № 2 към заявлението за първоначална регистрация като
настоящи и бъдещи вземания от клиенти, между които и „ДОБРУДЖАНСКИ
ХЛЯБ“ АД по договора от 09.08.2013 г., отбелязан с валидност до
31.12.2017г. Заложният кредитор е вписал на 08.08.2018г и заявление за
пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество за събиране
на обезпечения дълг от 419 645.57лв, впоследствие увеличен с допълнителна
регистрация до на 21.08.2018т до 1 642 477.65лв. При тези регистрации
кредиторът е обявил и назначения депозитар и сметката, открита за
постъпленията на паричните плащания в полза на залогодателя,
предназначени за погасяване на дълга му към кредитора. Съобщението за
този нов начин на очаквано от платец на заложени вземания изпълнение е
получено и регистрирано от купувача с вх. рег. № РД 09-89/ 29.08.2018 г. , а
банковия превод за цената по фактурата за м. юли е насочен към посочената
сметка.
Последвали са и две уведомления от публичен изпълнител по
образувано ИД №*********/30.07.2018 г. срещу „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД,
като първоначално по искане за предоставяне на информация от 07.11.2018г
купувачът е декларирал все още неизплатена цена по втората фактура за м.
4
септември, и така признатото задължение е било запорирано с постановление
за налагане на обезпечителна мярка № С182225-022-0088461/15.11.2018 г. и
изискано за плащане с разпореждане за изпълнение изх. № С182225-009-
001449/15.11.2018 г. Като платец на запорираното вземане на „АРКАДИЯ
СЪРВИС“ АД, „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД е наредил плащането на
втората фактура по посочената сметката на НАП.
При тези безспорни факти, въззивният съд намира за неоснователно
оплакването за неправилно установяване на предмета на първата от спорните
цесии, която следва да легитимира въззвиника като притежател на правата на
доставчика за цена на отчетени за м. юли 2018г ползвани количества ел.
енергия.
Въззивиният съд преценява, че договарянето на прехвърлянето следва
да се отчита към дата 26.07.2018г, удостоверена от него като момент на
постигане на съгласие относно вземането, което е следвало да придобие. Към
този момент доставчикът и купувачът са били обвързани от договора за
доставка, чието действие е било безспорно планирано до края на
календарната година (според последния анекс) и съответно цедентът е имал
обосновано очакване да получи възнаграждение като насрещна престация за
своето изпълнение. Същевременно не може да се игнорира характерът на
периодичността на доставката и изрично уговорените периоди на отчет на
изпълнението на самия продавач. Паричните задължения на купувача
възникват като множество престации, обединени от общ правопораждащ
факт на договорено начало на доставка по фиксирана единична цена, но
размерите им са само определяеми според конкретните количества, които са
само планирани, но се установяват фактически при отчет в края на всеки
месечен период, само ако е настъпил и допълнителен факт на
продължаващото изпълнение от доставчика. При този вид престации
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като
се касае за самостоятелни задължения( ТРОСГТК №3/2011г. на ВКС). Макар и да е било
започнато, изпълнението на доставчика за текущия месец не е било
приключило, а до завършването на престирането на доставчика не е можело
да възникне и насрещното задължение за плащане. Както в самото
съдържание на писмения договор, така и в уведомлението, което цедента е
изпратил на своя съконтрахент вземането е посочено като подлежащо на
установяване по размер след изтичане на периода 01.07.2018 – 31.07.2018г. и
бъдещото му фактуриране. Затова и задължението за цена от за този период е
било очаквано, но не е било възникнало до отчета в края на месеца.
При уговарянето на втората цесия през октомври, доставчикът е описал
доставката за предходен месец септември като вече приключила и макар
самата фактура да не е индивидуализирана с номер и дата на съставяне, тя е
посочена като вече издадена в писмения договор и уведомлението до
длъжника.
При това положение въззивният съд преценява, че само първата сделка
има за предмет бъдещо субективно право, а при договарянето на втората
правото е било възникнало при довършен фактически състав на престацията
на доставчика, но не е индивидуализирано с размер. И в двата случая обаче
хипотезата изключва прилагането на последиците на абсолютната
недействителност по чл. 26 ал.2 ЗЗД. За да се отрече съществуването на
5
предмета(по смисъла на ТРОСГТК 3/2014 на ВКС) следва да е налице
обективна техническа или юридическа пречка за възникване на бъдещото
вземане, а такива по делото не се установяват. Напротив, след получаване на
фактурите за отчетено потребление и двете парични вземания на доставчика
са отразени като признати и по размер задължения в счетоводството на
купувача. Затова въззивният съд намира за основателно оплакването за
нарушение на закона, а това налага да изложи собствените си правни изводи
по съществото на спора.
Макар да не е недействително, договарянето на прехвърляне на бъдещ
обект не поражда веднага легитимация на приобретателя като титуляр на
правата. Подобно на възмездното прехвърляне на бъдещи вещи, което
поражда облигационно действие веднага, цесията също може да обвърже
договарящите се цедент и цесионер и за вземания, които ще възникнат в
бъдеще(по арг. от чл. 100 ал.1 ЗЗД), но за да настъпи прехвърлителният ефект
на сделката, е необходимо обособяването на самостоятелното месечно
плащане по установения в договора за доставката ред, т.е. с издаването на
съответна месечна фактура от доставчика. Затова и рефлексното действие на
цесията по отношение на длъжника(който е трето лице спрямо
прехвърлителния договор) не може да се породи преди бъдещия дълг да се
обособи окончателно и консолидира с фактурирането. Съобщаването на
цесията на бъдещо вземане не може да произведе действието по чл. 99 ал.4
ЗЗД и ако такова изявление достигне до длъжника, той не длъжен да го
съобразява поне докато не получи и фактурата за дълга. В този смисъл следва
да се интерпретира и наложилата се практика за отричане на действие на
цесията на бъдещи вземания(Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
438/2009 г., II т. о., ТК), формирана преди постановяването на тълкувателния
акт по приложението на чл. 26 ал.2 ЗЗД. При това положение, съобщеното
преди фактурирането прехвърляне ще може да се противопоставя както на
длъжника, така и на другите трети лица, каквито са кредиторите на цедента не
от момента на получаването му, а от момента, в който задължението е
възникнало като изпълняемо от купувача. Този момент е 31.07.2018г,
установен от вещото лице като дата на счетоводната операция по отразяване
на издадена на същия ден фактура с № 18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв.
Към този момент обаче задължението още не е било изискуемо поради
уговорен в полза на платеца отложен падеж. До настъпване на
изискуемостта(след 45 дни от фактурирането), длъжникът е узнал и за
претенцията на конкуриращ се с цесионера кредитор на цедента и това е
наложило съобразяването на противопоставимите права.
Въззивният съд намира, че след вписването на учреден залог в
публичен регистър всяко лице може да се позове на оповестените
обстоятелства, дори и ползващите се от тях субекти да не са го уведомявали
за тях изрично. В случая, залогът върху определяемите като бъдещи вземания
е регистриран още през 2016г и до пристъпването на кредитора към
изпълнение не са отразявани промени в оповестените обстоятелства нито по
отношение на заложеното имущество, нито по отношение на придобиване на
противопоставими права върху него (чл. 26 ал.3 ЗОЗ). Предметът на
обезпечението несъмнено включва паричните вземания за цена на договорени
доставки с въззиваемия търговец, които са ясно индивидуализирани чрез
6
общия правопораждащ факт на единственият действащ договор за доставка
със залогодателя. Посочването на датата 31.12.2017г. в таблицата, описваща
заложеното имущество не може да се интерпретира в смисъла, предложен от
въззивника, тъй като графата е индикирана като „валидност на договор“, а не
като краен момент на обременяването на бъдещите вземания. Към
съставянето на това приложение вече е бил сключен втория анекс с изрично
признание на действие до указаната в таблицата дата, но и с потвърдена
опция за автоматично продължение на действието на договорените на
годишна база доставки. Затова при липса на установено настъпване на
уговореното прекратително условие и категорично потвърдено действие през
2018г в следващите споразумения, за въззивният съд няма никакво съмнение,
че заложните права обхващат и двете бъдещи парични вземания на
доставчика за цената на количества, доставени през юли и септември 2018г.
По съображенията, вече изложени по-горе относно сделките с бъдещи
вземания, съдът преценява, че с обособяването на всяко ново периодично
възникващо парично вземане са консолидирани заложни права на кредитора
по особения залог. Същевременно противопоставимостта на следващите от
този вид обезпечение права законът изрично свързва с регистрацията му,
като я допуска изрично за бъдещи вземания(чл. 4 ал.2 ЗОЗ). Уведомяването на
платеца по заложеното вземане е предвидено в чл. 17 ал.1 ЗОЗ само за
рефлексното действие, но дори и такова да не е извършено до възникване на
процесното вземане, то няма значение в отношенията между залогодателя и
частните му правоприемници и заложния кредитор, които се уреждат с
особени правила. Спецификата на особения залог позволява на залогодателя
само да събира заложеното вземане и неговите плодове, като така съхранява
общото обезпечение и трансформирането на привилегиите по чл. 10 ал.1 т. 4
ЗОЗ. Този нормативен режим е съответен на специалния способ за
удовлетворяване на кредитора по чл. 44а ЗОЗ от този вид заложено
имущество. Правата на кредитора биха били сериозно накърнени, ако
залогодателят би могъл да упражни дори и ограничено разпореждане със
заложени вземания и затова за разлика от другите видове имущества, в чл.17
ал.2 ЗОЗ(редакция към момента на спорната цесия) законът изрично
изключва правото на разпореждане със заложено вземане без съгласието на
заложния кредитор. Към момента на възникване на паричното вземане за
цената за м. юли 2018г. и м. септември 2018г. заложните права върху всяко от
тях са изключили разпоредителната власт на доставчика – залогодател и
затова правата на цесионера не могат да се противопоставят на кредитора по
особения залог.
Към настъпването на падежа по всяка от фактурите, когато изтича и
срокът за изпълнение на платеца, заложният кредитор дори е бил пристъпил и
към изпълнение, а с уведомяването на платеца на 08.08.2018г. този кредитор е
заявил и законовата си легитимация за събиране на дълга за сметка на
залогодателя-доставчик.
При това положение съдът намира, че въззиваемият длъжник
правомерно е предпочел заложния кредитор пред цесионера. Макар че
законът позволява на задълженото лице да задържи своето плащане до
разрешаване на очерталия се спор между претендентите за вземането (арг. от
чл. 224. ал.1 ГПК), няма пречка задълженото лице на свой риск да прецени
7
противопоставимите права и привилегии на конкурентите и да се освободи от
задължението си (както се приема в мотивите по т.5 на ТРОСГТК 2/2013 на
ВКС). Като е изплатил цената на заложеното вземане на депозитар, назначен
от заложен кредитор, на доставчика, купувачът се е съобразил с всички
публично оповестени обстоятелства и е изпълнил валидно на овластен от
закона по чл. 44а ЗОЗ субституент на залогодател. От този момент, платецът
може да противопоставя на цедента възраженията на удовлетворения заложен
кредитор, каквото е и позоваването на законовата забрана за разпореждане
чрез прехвърляне на заложено вземане.
Аналогични съображения следва да се отнесат и към второто вземане,
което е изплатено по запорно съобщение на публичния взискател. Цесията на
цената за м. септември е била съобщена на купувача след като заложният
кредитор вече е пристъпил към изпълнение и легитимацията му за събиране
на дълга е била оповестена. Доколкото залогодателят е присъединен по право
кредитор в принудително изпълнение на публичното вземане (чл. 194 ал.3
ДОПК), насоченото към публичния изпълнител плащане с посочване и на
вече заявена претенция на заложния кредитор в достатъчна степен гарантира
съхраняване на заложните права и съответно валидно освобождава длъжника
от дълга.
Затова към момента на предявяване на иска задълженията на купувача
към доставчика и по двете процесни фактури са били надлежно погасени за
сметка на доставчика в полза на получател, чийто права изключват
противопоставима легитимация на цесионера. Въззивникът ищец не може да
търси повторно плащане от този длъжник. Претенцията както за главниците,
така и за начислени върху тях лихви са неоснователни.
До същия краен извод, макар и по различни съображения, е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което, постановеният отхвърлителен
диспозитив следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемата страна следва да бъде компенсирана за разходите за защита по
неоснователната жалба.Тази страна е заявила в списък разходи само за
адвокатско възнаграждение, претендирано в оспорен от насрещната страна
размер от 6000лв, вкл. начислен ДДС. Съдът намира възражението за
прекомерност за основателно. Като отчита, че заявените като придобити с два
различни договора за цесия спорни задължения формират предмет на две
самостоятелни искови претенции и защитата по тях обосновава отделяне на
сборен имуществен интерес на въззиваемия съответно 67824,27 лв по първата
и 57848,4лв по втората цесия, минималното възнаграждение с начислен
допълнително ДДС на осн. чл. 7 и пар.2а от НМРАВ по всека от тези
претенции би достигнало до сбора от 3077,67лв и 2718,54лв., който е близък
до уговорения и внесен на два пъти с банкови преводи хонорар от 6000лв.
Съдът съобразява, че макар значителна част от фактическите твърдения да са
безспорни, казусът изисква специфична правна аргументация и затова така
изплатеният хонорар не е несъответен на сложността на това дело.
Възражението за прекомерност не следва да се уважава. Разноските се
възлагат на въззивника така, както са направени от въззиваемия за тази
инстанция.
8
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26/1.04.2022г., постановено по ТД
№78/2021г. по описа на ОС Добрич, с което са били отхвърлени предявени от
„ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД срещу
„ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД, при участие на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, съединени искове за присъждане на придобити с цесия
вземания за цена на доставена от ел. енергия, фактурирани от цедента
„Аркадия сървис“АД, съответно в размер на 54 246.49лв по фактура №
18122/31.07.2018г., както и 13 577.78лв обезщетение за забавено плащане по
тази фактура и в размер на 46 903.40лв по фактура № 18700/30.09.2018г.,
както и 10945лв обезщетение за забава по тази фактура и съответно са
определени разноски в полза на насрещната страна.
ОСЪЖДА „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, район Средец, ул. „Алабин“ № 33, да заплати на
„ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД ЕИК ********* гр. Добрич, ул. „25 – ти
септември“ № 4, сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща
разноските за защита по неоснователно обжалване, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по реда на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1 и 2
ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9