РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Пловдив, 21 юни 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 16
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл.196, ал.4 от същия закон.
Образувано е по
жалба на „К. Ч.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от изпълнителния директор Н.Е., против заповед № ЗРИ –
632/16.12.2021 г. на Кмета на Район Източен при Община Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност
на оспорената заповед с доводи за издаването ѝ при съществени процесуални
нарушения (неучастие на жалбоподателя в процедурата по външен и вътрешен оглед
на сградите и неизслушването на същия в съответствие с нормата на чл.196, ал.2
от ЗУТ), както и в нарушение на материалния закон – при липса на мотивировка
защо е необходимо предприемането на разпоредената крайна мярка за премахване на
строежите и неизследване на обстоятелството дали същите подлежат на заздравяване.
В крайна сметка
се иска отмяна на оспорената заповед.
За
ответника по жалбата – Кмет на Район Източен Община Пловдив, се заема тезата за
неоснователност на жалбата.
Представя се писмена защита с доводи за
законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – адресат на оспорената заповед е жалбоподателят в
качеството му на собственик на разпоредите за премахване опасни сгради, при
наличие на правен интерес, в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на
процесното оспорване е заповед № ЗРИ-632 от 16.12.2021 г. на Кмета на Район Източен Община Пловдив, с
която, на основание чл.196, ал.3 във връзка с чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ и чл.7,
ал.1 от Наредбата за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които
създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на
територията на община Пловдив, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик
на: 1.част от сграда с идентификатор 56784.525.152.2, частна собственост, с
приблизителна площ 36 кв.м., частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“
№4; 2.част от сграда с идентификатор
56784.525.61.3, частна собственост с приблизителна площ 20 кв.м.,
частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“ №4; 3. сграда , находяща се в
ПИ 56784.525.270, частна собственост с приблизителна площ 50 кв.м., стар номер
525.62, кв.14, по плана на „Многофункционална зона Изток“, УПИ XXI-525.270
общ.обсл.дейности гр.Пловдив с адрес бул.“Шести септември“ № 225, да премахне
опасните сгради за своя сметка.
Процесната
заповед е издадена въз основа на КП № 10-П31/11.03.2021 г. (л.7) на комисия по
чл.196 от ЗУТ при Район Източен Община Пловдив.
В този КП са изложени констатации, че за част от
сграда с идентификатор 56784.525.152.2, частна собственост, с приблизителна
площ 36 кв.м., частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“ №4, както и част
от сграда с идентификатор
56784.525.61.3, частна собственост с приблизителна площ 20 кв.м.,
частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“ №4, представляващи масивни
сгради с тухлена зидария и плосък покрив, дограмата на прозорците и вратите е
компрометирана, оградата на имота липсва, а конструктивната устойчивост на
сградите е нарушена, което може да доведе до срутване. Касателно сграда, находяща се в ПИ 56784.525.270,
частна собственост с приблизителна площ 50 кв.м., стар номер 525.62, кв.14, по
плана на „Многофункционална зона Изток“, УПИ XXI-525.270 общ.обсл.дейности
гр.Пловдив с адрес бул.“Шести септември“ № 225, е установено, че сградата е силно
компрометирана, част от нея е полусрутена, бетонът на гредите и плочата е
напукан, на места разрушен, наблюдава се провисване на вертикалните
конструктивни елементи. Тухлената зидария в някои части е разрушена и като цяло
неустойчива. Изведен е извод, че съществува опасност сградата да се срути
поради загуба на конструктивна устойчивост, което създава опасност за живота и
здравето на гражданите.
Тези
констатации на комисията по чл.196 от ЗУТ са пренесени като мотиви в издадената
от кмета на общината заповед, с която възприемайки ги, се разпорежда
премахването на тези обекти.
Заповедта е
издадена от компетентен орган при условията на делегация – заповед на л.33 по
делото.
Същата е постановена при съществени
процесуални нарушения, без да са спазени императивните изисквания на чл.196
ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни
дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол
от комисия, назначена от кмета на общината.
В конкретния случай, както бе изложено по-горе,
комисията е съставила протокол, установяващ състоянието на обектите.
В т.4 от КП е изведена констатация, че сградите не
могат да бъдат поправени или заздравени без да се сочи как/защо комисията е
стигнала до този извод.
Въз основа на
тези установявания, отразени в протокола, е предложено на Кмета да се пристъпи
към премахване на обектите.
След
изготвянето на протокола е изпратено писмо на жалбоподателя, с което той е
уведомен за това и за възможността да се
запознае с направените констатации.
Комисията обаче
не е изслушала ЗЛ „К.Ч.“АД, явяващ се жалбоподател по настоящото дело, в
изпълнение на императивното изискване на
закона да изслуша ЗЛ.
Това неизслушване представлява нарушение на чл.196, ал.2, пр. второ от ЗУТ от
естеството на съществените процесуални нарушения, което се отразява по такъв
начин на самото административно производство, че води до незаконосъобразност на
крайния акт, което налага отмяна на оспорената заповед.
Съдът приема,
че жалбоподателят по делото, явяващ се ЗЛ в процедурата по чл.196, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, не е надлежно уведомен за изслушване и същият не е изслушан от
комисията, за да бъде взето предвид становището му, преди тя да изведе изводите си. Уведомяването на „Кочо Честименски“АД за възможността да се запознае с направените
от комисията констатации, след съставянето на протокола от комисията по чл.196,
ал.2 от ЗУТ дори и да се приеме, че е надлежно (в какъвто смисъл са доводите на
ответната страна по писмената защита), не може да бъде приравнено на изслушване
на ЗЛ по смисъла на посочената норма дотолкова доколкото целта на това
изслушване е ЗЛ да изрази своето становище, за да може и то да бъде взето
предвид от комисията, преди тя да изведе констатациите си. Комисията е задължена да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша
заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол.
Нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ изисква кумулативното изпълнение и на двете
условия с оглед законосъобразното протичане на производството по издаването на
процесната заповед. Липсата на изслушване на ЗЛ води до нейната
незаконосъобразност.
В този смисъл е константата практика на ВАС напр. Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10285/2018 г., II о., докладчик съдията Т. Р.,
Решение № 9374 от 7.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2020 г., II о.,
докладчик съдията М. А., Решение № 1425
от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2020 г., II о., докладчик съдията М. А.
Неизслушването
на ЗЛ само по себе си представлява процесуално нарушение от типа на
съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.
В
административното производство по чл. 195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за поправянето или
заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ.
Каза се, комисията е задължена да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на строежите, както и да направи
преценка дали те подлежат на заздравяване. В протокола на комисията се съдържа
бланкетна констатация, че процесните обекти не могат да бъдат поправени или заздравени,
поради което следва да се премахнат. Окончателен извод дали те подлежат на
заздравяване не се съдържа в процесната
заповед. Освен това, следва да се има предвид, че нито в процесния КП, нито в
заповедта се съдържа описание/констатации защо е разпоредено премахването на
част и коя точно част от първите две сгради при положение, че се сочи конструктивната
устойчивост на цялата сграда да е нарушена. Нито в протокола на комисията, нито
в оспорената заповед се съдържа разграничение на състоянието на разпоредената
за премахване част от сграда от една
страна, а от друга какво става с останалата част от тази сграда, съответно
въобще не е изследвана възможността дали частта от сградата и/или останалата
част, за която не е разпоредено премахване, подлежи на заздравяване.
В тази връзка следва да се отчете обстоятелството (в
какъвто смисъл е и константната практика на ВАС), че премахването на строеж е
уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за
поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай въобще не е изследвана
тази възможност като преценката е възпрепятствана изначално от липсата на
индивидуализация на отделните обекти и
тяхното състояние.
Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват. Нормата
изисква кумулативното наличие и на втората
предпоставка – сградата да не може да се поправи/заздрави. Следователно
премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал.6 ЗУТ и може да се допусне
само ако не е налице техническа възможност за поправяне /заздравяване на
строежите. Въпросното обстоятелство подлежи на изследване от комисията по
чл.196 от ЗУТ и на преценка от АО при издаването на крайната заповед, което не
е сторено в настоящия случай. Липсата и на тази задължителна предпоставка на
нормата на чл.195, ал.6 от ЗУТ също е достатъчно самостоятелно основание за
отмяна на процесната заповед.
Настоящият
състав счита, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон предвид
обстоятелството, че в нея липсва точна индивидуализация на разпоредените за
премахване обекти – част от
сграда с идентификатор 56784.525.152.2, частна собственост, с приблизителна
площ 36 кв.м., частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“ №4, както и част
от сграда с идентификатор
56784.525.61.3, частна собственост с приблизителна площ 20 кв.м.,
частично в улична регулация с адрес ул.“Владая“ №4. Абсолютно необходимо условие е разпоредените
за премахване обекти да бъдат индивидуализирани
или описани по начин, който да породи правни последици, т. е. разпоредителната
част на акта следва да бъде със съдържание, което да позволява разпореждането
да бъде изпълнено. Разпоредената за премахване част от сграда какво
представлява, може ли само тя да се заздрави/премахне, са въпроси, които е
следвало да бъдат изследвани в хода на административното производство. Липсата
на точна индивидуализация на разпоредените за премахване обекти води до
незаконосъобразност на оспорената заповед.
По тези съображения жалбата се явява
основателна.
Разноски не са претендирани от
жалбоподателя, съответно съдът не дължи произнасяне по тях.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
заповед № ЗРИ-632 от 16.12.2021 г. на
Кмета на Район Източен Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: